М О Т И В И
Към присъда по НОХД №
209/2020г. по описа на КРС
По отношение
на подсъдимия Т.М.Ч. с ЕГН ********** ***
е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че:
За периода от 19.01.2017г. до
31.03.2019г. в с. Р., обл. П., при
условията на продължавано престъпление, на два пъти, след като е осъден с
Решение № 25/19.01.2017г. на Р. с. гр. К., влязло в законна сила на 19.01.2017г.
по гр.д. № 390/2016г., да издържа свой низходящ - детето си: А.Т.Ч. с ЕГН **********,
родено от брака му със С.Х.Я. ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на две и повече месечни вноски, а именно:
- В периода от
19.01.2017г. до 30.04.2017г. в с.Р., обл.П. съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно: 1 брой
частична месечна вноска за периода 19.01.2017г. - 31.01.2017г. в размер на 62,90
лв. и 3 броя месечни вноски по 150 лева, за периода 01.02.2017г. - 30.04.2017г.
в размер на 450,00 лв.
- В периода от
01.08.2018г. до 31.03.2019г. в с.Р., обл.П. съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно: 8 броя
месечни вноски по 150 лева, в размер на 1200,00 лв., или общо от двете деяния
размера на дължимите вноски за издръжка възлиза на 1712,90 лева - престъпление
по чл. 183, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият Т.Ч. не се явява,
въпреки, че първоначално е бил редовно призован и е била изпълнена процедурата
по чл.247б, ал.1 от НПК, но за последващите с.з. е бил нередовно призован, тъй
като е променил местоживеенето си в страната и не е уведомил за това
компетентните органи. Поради това, с определение на съда от 15.09.2020г., на
осн. чл.269, ал.3, т.3 от НПК е постановено разглеждането на делото в
отсъствието на подсъдимия.
Задочното производство е
изключение от основния принцип за непосредствено участие на обвиняемия /подсъдимия/
в наказателния процес. Поради тази причина законодателят е посочил изчерпателно
необходимите изисквания, при наличието на които е възможно неприсъствено
образуване и движение на наказателното производство. Спазването на тези
изисквания е абсолютно необходимо условие за валидността на извършените
процесуално следствени действия и постановените въз основа на тях прокурорски и
съдебни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 269, ал.3 от НПК, задочното
наказателно производство е допустимо само при спазването на следните
законоустановени предпоставки :
1. този ред за разглеждане на делото да не е пречка за
разкриване на обективната истина;
2. подсъдимият да не е намерен на посочения от него адрес
или да е променил същия, без да уведоми съответния орган;
3. местоживеенето му в страната да не е известно и след
щателно издирване да не е установено;
4. подсъдимият да е редовно призован, да не е посочил
уважителни причини за неявяването си и да е изпълнена процедурата по чл. 247б,
ал.1 от НПК;
5. подсъдимият да се намира извън пределите на страната и:
а/ местоживеенето му да не е известно;
б/ да не може да бъде призован по други причини;
в/ да е редовно призован и да не е посочил уважителни
причини за неявяването си.
Първата предпоставка е общо
изискуема за всички възможни случаи на приложение на чл.269, ал.3 от НПК.
Останалите предпоставки са алтернативно дадени и намират приложение съответно
на степента, в която е било възможно валидното известяване на подсъдимия за
възбудения спрямо него наказателен процес. Само когато наред с първата общо
изискуема предпоставка се установи, че е налице и една от алтернативно дадените
/съответно чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, буква „а“, буква „б“ и буква
„в“ НПК/ законът позволява разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия
/подсъдимия/. Органите на досъдебното производство и съда са длъжни да
установят със съответните доказателства и да посочат конкретния фактически
състав, при който се провежда задочното производство. Това е необходимо, за да
се гарантира правото на защита на обвиняемия /подсъдимия/, както и за да се
осигури възможност за последващ съдебен контрол за законосъобразността на
задочния наказателен процес.
Съобразно разпоредбата на чл.269,
ал.3, т.1 от НПК когато това няма да попречи за разкриване на обективната
истина делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, когато той не
е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми
съответния орган, а съгласно т.3, когато това няма да попречи за разкриване на
обективната истина делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия ако
той е редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е
изпълнена процедурата по чл. 247б, ал.1 от НПК.
От доказателствата по делото по
несъмнен начин се установява, че в разглеждания случай предпоставките за
провеждане на задочно наказателно производство по реда на чл.269, ал.3, т.3 от НПК са налице. Това е така, понеже подс. Ч. е бил редовно призован за
насроченото на 15.07.2020г. съдебно заседание, като му е връчен обвинителният
акт и разпореждането на съда, което е видно от приложения отрязък от призовка
/л.40/, връчена му от служител на РУП К. по разпореждане на съда. За съжаление,
РС К. е бил уведомен за редовното призоваване след с.з. /л.38/. Подс. Ч. е бил надлежно
уведомен и за насроченото на 15.09.2020г. съдебно заседание, като е бил
уведомен по телефона за него от служител на РУП К., на когото е било възложено
призоваването му, което е видно от докладна записка от 11.09.2020г. изготвена
от служителя /л.49/. Както вече беше посочено, за съдебните заседания на 15.07.2020г.
и 15.09.2020г. подсъдимия е бил редовно
призован на адреса си в с.Р., обл.П. и по телефона, като са му връчени и
съответните книжа, но не се е явил. За следващите с.з. не е намерен на
известните адреси, включително и на този на който е бил редовно призован.
Съгласно установената практика на
Европейския съд по правата на човека, правото на обвиняемия /подсъдимия/ да
участва лично в процеса е основен елемент от правото на справедлив процес. Към
задочно производство може да се пристъпи само при събиране на данни за несъмнен
отказ на подсъдимия да участва в процеса или в случаите на бягство от
правосъдието. Такива данни по конкретното дело са налице, видно от приложените
справки, докладни записки и писма от различни институции. Ненамирането на
подсъдимия на известните адреси и неявяването му при надлежното му призоваване
е достатъчно основание да се приеме, че той е демонстрирал отказ от правото си
на лично участие в съдебната фаза и, че е осъществил бягство от правосъдието в
предвид на обстоятелствата установяващи се от съответните справки от които е
видно, че същият първоначално е бил редовно призован за настоящия процес, но в
последствие е променил местоживеенето си и местонахождението му в Р България не
е установено. Същевременно няма данни Ч. да се намира в чужбина, не се намира и
в местата за лишаване от свобода и не са известни други негови адреси. Освен
това той се е срещал със служебният си защитник адв.Ц. и е бил уведомен от нея
за правата му.
Р. п.
П., ТО К., представлявана от прокурор И. поддържа внесения обвинителен акт,
като счита вината на подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение за безспорно доказана и пледира същия да бъде признат за
виновен и да му се наложи наказание лишаване
от свобода за срок от 5 месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението му
д бъде отложено за срок от 3 години.
Служебния
защитник на подсъдимия – адв.Ц.
пледира за наказание лишаване от свобода за минимален срок, като на основание
чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание да
бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата
в законна сила.
Граждански
иск не е предявен. Няма конституиран частен обвинител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Т.М.Ч. с ЕГН ********** е роден на *** ***, б., б. г., със с. о., р., с
месторабота в „Р.-*“ ООД гр.П., като ш., с адрес за призоваване в страната с.Р.,
ул.“Х. Б.“, №**, обл.П., н..
Подс.
Ч. и св.С.Я. сключили граждански брак на 26.07.2008г.
От брака си им имат едно дете - А.Т.Ч., родена на *** година с ЕГН **********.
С
Решение №25/19.01.2017г. по гр.дело №390/2016г., по описа на Р. с. гр.К.,
влязло в законна сила на 19.01.2017г., бракът им бил прекратен по взаимно
съгласие. Със съдебното решение било утвърдено постигнатото между страните
споразумение, като упражняването на родителските права върху детето - А.Т.Ч.
било предоставено на майката - св.С.Я. и било определено местоживеенето му при
майката в с.Р., обл.П., а за бащата - подс.Ч. бил определен режим на лични
отношения с детето. Със същото решение, подс.Ч. е бил осъден и задължен да
заплаща на малолетната си дъщеря - А.Т.Ч.,
чрез нейната майка и законен представител – св.С.Я., живуща ***, месечна
издръжка в размер на 150 лева.
Съдебното
решение е влязло в законна сила на 19.01.2017г. След тази дата подс. Ч. не
изпълнявал задълженията за издръжка по отношение на детето си, затова по молба
на св.Я. на 25.04.2019г. било образувано
изп. дело №20175320400048 по описа на ДСИ при РС К. с взискател С.Я. и
длъжник Т.Ч. за присъдената месечна издръжка в размер на 150 лева. Със запорно
съобщение от 22.05.2017г., бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника в „П.“ ООД гр.П.. След това принудително действие, от 19.07.2017г.,
работодателят на подс.Ч. започнал да удържа от трудовото му възнаграждение
сумата от 150 лева и да я привежда по изп. дело №20175320400048 по описа на ДСИ
при РС К., като първото плащане е било
за издръжка за месец май 2017г. Последвалите месечни удръжки от работодателя му
обхванали, без прекъсване, периода до м.юли 2018г. включително.
През
периода от 19.01.2017г. - датата на влизане в сила на съдебното решение до 31.04.2017г., подс.Ч. не е изпълнявал
задължението си за издръжка на дъщеря си
А.Т.Ч. и изпаднал в забава за 3 /три/ месечни вноски по 150.00 лв. и 1 /една/
частична вноска от 62,90 лева, или за сума общо в размер на 512.90 лв. Това му
бездействие е било прекратено през м.май 2017г., независимо от волята му, с
налагането на запор върху трудовото му възнаграждение.
През
периода от 01.08.2018г. до 31.03.2019г. подс.Ч. отново не изпълнявал задължението
си за издръжка на дъщеря си А.Т.Ч. и изпаднала в забава за 8 /осем/ месечни
вноски по 150.00 лв. или общо сума в размер на 1200.00 лв. Началото на този
период съвпаднал с месеца /31.08.2018г./, през който подс.Ч. е бил с прекратен
трудов договор с „П.“ ООД, поради което били преустановени удръжките от
трудовото му възнаграждение, въз основа на запорното съобщение от 22.05.2017г.
След прекратяване на трудовото правоотношение, подс.Ч. съзнателно спрял да
изпълнява задължението си да плаща месечна издръжка в размер на 150 лева за
дъщеря си, чрез нейната майка и законен представител. Бездействието му
продължило и след като на 22.10.2018г. бил назначен с трудов договор на
длъжност автомонтьор, отново в „П.“ ООД. Деянието /под формата на бездействие/
е било прекратено, след предприети действия от ДСИ при Р. с. К. – св.Е., който
с напомнително писмо от 30.04.2019г. е изискал информация от „П.“ ООД за
причините за неизпълнение на запорното съобщение. Така, независимо от волята на
подсъдимия да не плаща дължимите суми за месечна издръжка на дъщеря си,
работодателят му отново започнал да прави удръжки от трудовото му
възнаграждение, считано от месец април 2019г., в размер на 150 лева месечно,
които били привеждани по изп. дело
№20175320400048, по описа на ДСИ при РС К..
Видно
от изготвеното заключение по съдебно-счетоводна експертиза, в двата
инкриминирани периода, неизплатените месечни вноски за издръжка на детето А.Ч.
възлизат на 1712,90 лева.
Липсват
обстоятелства, които да правят обективно невъзможно даването на дължимата по
одобрената спогодба с Решение №25/19.01.2017г. по гр.дело
№390/2016г. по описа на Р. с. гр.К., издръжка.
През
този период обвиняемият не е правил подаръци, както и не е давал пари на ръка
на детето си и/или на неговата майка.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С.Я. и В.Е. и
приобщените по делото писмени доказателства – удостоверение за раждане, решение
№25/19.01.2017г. по гр.дело №390/2016г. по описа на Р. с. гр.К., справки от
изп. д. №48/2017г. на ДСИ при РС К., запорно съобщение, покана за доброволно
изпълнение, справки от РУП К., справки от община К., докладни записки, справка
за лице АИС „БДС“, справка за съдимост, характеристична справка, справка за пътувания на лице, справки от РУП К., съдебно-счетоводна
експертиза.
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва събраните по делото писмени и
гласни доказателства, тъй като същите са еднопосочни, последователни и пряко
относими към предмета на доказване по делото.
Заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Р.М. съдът намира
за изготвена с необходимите професионални знания и компетентност и за това го
кредитира.
Показанията
на свидетелите С.Я. и В.Е. съдът възприема като логични, последователни и в
съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства и за
това ги кредитира изцяло. Между тях не съществуват противоречия относно главния
факт на доказване.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Ч. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което следва да бъде признат за
виновен по така повдигнатото му обвинение.
Обект
на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от
собственото си имущество.
От
обективна страна подсъдимият, чрез своето бездействие не е изпълнил
задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата на влязло в сила
съдебно решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни вноски в
определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 1 брой частична месечна вноска в размер на 62,90 лв. и 11 пълни месечни вноски, всяка
на стойност 150 лв. в общ размер 1712,90 лева.
Съгласно
чл.143, ал.2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите. Това означава, че за времето от
присъждането й до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, осъденият родител трябва да изпълнява това си задължение от което
не може да бъде освободен дори да няма никакви доходи. За горепосочения период
подсъдимия не е заплатил присъдената ежемесечна издръжка за ненавършилото си
пълнолетие дете /малолетно/, а през този период за всичките нужди и потребности
на детето се е грижела само и единствено майката.
Задължението
на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието
на подрастващите, поради това обуславя специфичния режим на задължението, а и
наказателна отговорност при съответно неизпълнение на постановеното решение по
присъждане на издръжката.
За да
е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна
страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по
силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не
по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е
изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. В случая всички
тези обстоятелства са налице.
Престъплението
по чл.183 ал.1 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно
деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен
период от време. Началото на престъплението по чл.183 ал.1 от НК е след
изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ,
низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни
вноски. В настоящия случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното
деяние, като за периода от 19.01.2017г. до 31.03.2019г. в с. Р., обл. П., при условията на продължавано
престъпление, на два пъти съответно от 19.01.2017г. до 30.04.2017г. и от
01.08.2018г. до 31.03.2019г. е бездействал и не е изплатил присъдената за
детето му издръжка повече от две вноски, а именно 1 брой частична месечна
вноска в размер на 62,90 лв. и 11 пълни месечни вноски, всяка на стойност 150
лв. в общ размер 1712,90 лева.
В
случая неплащането на издръжка правилно е квалифицирано като продължавано
престъпление по чл.26, ал.1 от НК, тъй като са налице две отделни деяния, които
самостоятелно осъществяват признаците на състава на чл.183, ал.1 от НК, и са
извършени едно след друго, през непродължителен период от време – от
19.01.2017г. до 30.04.2017г. и от 01.08.2018г. до 31.03.2019г., а не
едновременно.
Субект
на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да издържа
своя низходящ.
От
субективна страна престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е, и пряко е целял настъпването
на обществено-опасните последици. Той е знаел, че не изпълнява своето
задължение по изплащане на издръжката и по този начин нарушава влязло в сила
съдебно решение. В съзнанието на
дееца са били ясно отразени и обстоятелствата свързани с конкретният размер,
който е дължал като ежемесечна издръжка за малолетното си дете в целият
инкриминиран период за разгледаното престъпление, тъй като не се спори, че подсъдимият
е бил запознат със съдебния акт по гражданското дело, касаещо постановената
издръжка.
Съгласно
практиката на върховните съдилища, ненамирането на работа и нереализирането на
доходи, не е деквалифициращо престъплението обстоятелство, доколкото
подсъдимият се установи, че е здрав, работоспособен и на практика сам се е
поставил в това положение на нереализиране на доходи за продължителен период от
време с настъпването и на процесните вредоносни последици за собственото му малолетно
дете. Съдебното решение представлява държавен правосъден акт, чрез който се
установява действителното правно положение и се задължават страните да
съобразяват поведението си с него. Правосъздаващото значение на решението
задължава страните по него да възприемат занапред поведение, което да отговоря
на установеното от съда материално-правно положение. За това независимо от
обстоятелството, че за инкриминирания период подсъдимият е нямал доказани
доходи и не е бил трудово ангажиран, той не е освободен от задължението да
доставя издръжка. Позитивното съществуване на предпоставките по чл.86 от СК -
затрудненото материално положение, могат да имат за последица изменение или
прекратяване на присъдената издръжка. Последните обаче не освобождават дееца от
задължението да дава издръжка на нуждаещи се от нея близки, в случай, че с
влязъл в сила съдебен акт е осъден да стори това. Влязлото в сила съдебно
решение декларира действително положение, с което всеки субект, към който е
насочено е задължен да се съобрази. Именно заради това, докато не бъде
постановен нов, влязъл в сила съдебен акт, който променя режима на родителските
права, изменя или прекратява размера на дължимата отнапред издръжка,
подсъдимият е задължен да се съобрази с първоначалното решение. Освен това от
данните по делото се установява, че подсъдимият е в работоспособна възраст,
като въпреки това същият не е положил усилия да изпълнява задължението си по
заплащане на присъдената издръжка за един продължителен период от време. Съдът
счита, че подсъдимият би могъл, след като очевидно успешно издържа себе си, да
отделя средства за детето си и не е в обективна невъзможност да изплаща
издръжка редовно в размер на 150 лева.
За
това съдът го призна за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение с обвинителния акт.
Относно
вида и размера на наказанието:
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия съдът взе предвид, че предвиденото наказание за престъплението по
чл.183, ал.1 от НК е лишаване от свобода за срок до една година или пробация.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид и следното: от една
страна степента на обществена опасност на деянието, както и размера на неплатената
издръжка, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и
подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата които имат значение за определяне конкретната степен на обществената
опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете чистото съдебно минало. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да
се вземе предвид дългият период от време за което подсъдимият трайно се е
дезинтересирал от детето си и не е изплащал дължимата издръжка.
Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието залегнали в чл.54 от НК и
определяйки вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът се ръководи от
правилата на чл.57, ал.1 и ал.2 от НК, като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, размерът на увредените блага,
времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за извършването му,
степента на вината и всички останали обстоятелства по делото, както и целите на
наказанието предвидени в чл.36 от НК. В тази връзка съдът отчете, че детето не
е получавало издръжка в един относително дълъг период, през който баща му -
подсъдимия не се е интересувал от него и не са настъпили вредни последици
единствено благодарение грижите на майката-св.Я.. Всички тези обстоятелства
характеризират конкретния случай като по тежък, оправдаващ определянето на
наказанието при по тежката алтернатива от втората кумулативно дадена възможност
на санкцията по чл.183, ал.1 от НК – лишаване от свобода или пробация. След
като определи вида на наказанието /лишаване от свобода/, съдът индивидуализира
размера му при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като приложи
правилото на чл.54 от НК. Съобразявайки тези обстоятелства - отегчаващите и
смекчаващи отговорността, съдът индивидуализира по размер наказанието и
определи то да е 4 месеца лишаване от свобода.
При
преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” –
условно или ефективно, съдът намира, че наложеното наказание би постигнало
целите си и без ефективно изтърпяване в предвид липсата на данни за други
извършени от подсъдимия противообществени прояви, а и за да му се даде
възможност да полага труд, за да заплати дължимата издръжка.
С
оглед на това и съдът отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен срок в
минималния размер от три години, като прецени, че следва да се даде възможност
при предпоставките на условно осъждане подсъдимия да се превъзпита за в бъдеще
към спазване на закона и добрите нрави. Така ще се постигнат и целите на
генералната превенция на закона - да се въздейства възпитателно и
предупредително не само върху извършителя, но и върху другите членове на
обществото.
По
този начин на изпълнение биха се постигнали в максимална степен целите в чл.36
от НК, особено личната превенция.
Тъй
като призна подсъдимия за виновен, съдът го осъди на осн. чл.189, ал.3 от НПК да
заплати в полза на държавата, вносими по сметка на ОД на МВР П. сумата от
109,20 лв. /сто и девет лева и двадесет стотинки/ за съдебно-счетоводна
експертиза, представляваща направени по делото разноски в досъдебното
производство за възнаграждение на вещо лице, както и да заплати в полза на ВСС,
по бюджетна сметка на РС К. сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща
направените в съдебното производство разноски по делото.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.