№ 375
гр. В.Т., 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на тридесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
в присъствието на прокурора Ил. Р. Бл.
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело №
20214100100722 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази :
С исковата си молба ищцата П. Г. Н. твърди, че с Постановление за
привличане на обвиняем от 25.02.2016 г., по досъдебно производство (ДП) №
46/2015 г., по описа на СО-СП, пр. пр. № 434/15 г. на Специализираната
прокуратура (СП), срещу нея е повдигнато обвинение за извършване на тежко
умишлено престъпление по чл. 321, ал.6 НК - за това, че за времето от месец
ноември 2013 г., в гр. В.Т., се сговорила с повече от едно лице, да върши в
страната до месец ноември 2015 г. престъпления, за които е предвидено
лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави
имотна облага - а именно престъпления по чл. 282, чл. 301 и чл. 214 от НК. За
посоченото престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до 6
години (чл. 321, ал. 6 НК).
ДП № 46/2015 г. е било законосъобразно прекратено с постановление
от 14.07.2021 г. на Специализирана прокуратура, в което изрично е посочено,
че наказателното преследване срещу П.Н. се прекратява за конкретното
престъпление, за което й е повдигнато неоснователно обвинение.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е изпратено
на П.Н. на 15.07.2021 г. и е получено от последната на 19.07.2021 г. Така
периодът, през който срещу П.Н. е било повдигнато обвинение според нея е
близо пет години и пет месеца (от момента на Постановлението за
привличане на обвиняем до датата на която П.Н. е получила законосъобразно
Постановлението за прекратяване на наказателното производство).
Ищцата твърди, че е заемала длъжността Началник на Отдел
„Селекция" в Дирекция „Контрол" в ТД на НАП - гр. В.Т.. Със Заповед №
ЗЦУ-235/01.03.2016 г. на Изпълнителния директор на НАП тя е временно
1
отстранена от служба на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, поради
образуването на наказателно производство срещу нея, за посочените по-горе
престъпления.
На 05.12.2016 г. ищцата подала до Изпълнителния директор на НАП
заявление с вх. № 37797/05.12.2016 г., с което поискала да бъде възстановена
на служба. Изпълнителният директор на НАП е отказал да се произнесе по
заявлението, а мълчаливият отказ е отменен с Решение № 72/06.03.2017 г. по
адм. дело № 6/2017 г. на Шести състав, Административен съд - гр. В.Т.,
оставено в сила с Решение № 9872 от 18.07.2018 г. по адм. дело № 4408/2017
г. на Шесто отделение, ВАС. Така, за периода от отстраняването й от
длъжност до подаването на заявлението за възстановяването й на работа,
ищцата счита, че е претърпяла имуществени вреди, равняващи се на размера
на неполученото от нея месечно служебно възнаграждение за този период.
Във връзка и по повод повдигнатото обвинение, проведеното наказателно
производство, конкретните действия на прокуратурата и неоправдано дългата
продължителност на това наказателно производство, дължаща се на дългото
бездействие на тези органи, П.Н. твърди, че е претърпяла и тежки
неимуществени вреди, проявили се и продължили през целия период от
привличането й като обвиняем до получаване от нейна страна на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, а част от
тях се твърди да се проявяват и след това. Със Заповед за задържане на лице
от 24.02.2016 г. , в гр. В.Т., при зрелищна акция в жилището на ищцата
(поради платен годишен отпуск), същата е задържана за срок от 24 часа.
Проведен е обиск на жилището й в присъствието на възрастната й майка и
пред погледите на слисани съседи. След това е проведен обиск на служебния
й кабинет в ТД на НАП гр.В.Т. пред другите служители и нейни колеги от
териториалната дирекция. На същият ден е извършен и обиск в офиса на
дъщерята на ищцата - Н.К., като са иззети множество вещи, включително
компютърна техника и телефони. С Постановление от 25.02.2016 г., гр. В.Т.,
по ДП № 46/2015 г., по описа на СО-СП, пр. пр. № 434/15 г. на В. М. -
прокурор при СП, П.Н. е задържана за срок до 72 часа с място на изпълнение
ОЗСА - ГДИН - гр. С., ул. „М", като е била конвоирана от ГДО „Охрана" гр.
В.Т., без да й бъде предоставена възможност да поддържа връзка със
членовете на своето семейство и своята дъщеря. След изтичането на тези 72
часа П.Н. е била освободена в късните часове на денонощието без да и бъде
предоставена каквато и да било възможност да организира предварително
своя превоз от гр. С. обратно до гр. Г.О., където е нейното местоживеене и
настоящ адрес и без да разполага с мобилен телефон или познато лице в гр.
С., при което да може да пренощува.
С постановления по ДП № 46/2015 г. на прокурор В. М. от 27.02.2016
г., гр. С., на ищцата е наложена мерки за неотклонение: забрана за напускане
на пределите на страната и парична гаранция в размер на 10 000 лв., като
сумата за гаранцията е внесена на 29.02.2016 г. Мерките за процесуална
принуда са отменени с Постановление на прокурор В. М. от 20.11.2017 г.,
близо 21 месеца след налагането им.
По време на целия период на провеждане на наказателното
2
производство, от момента на привличането на П.Н. като обвиняем на
25.02.2016 г., до получаването на постановлението за прекратяването му на
19.07.2021г., ищцата твърди, че е претърпяла интензивни и продължителни
емоционални страдания и дискомфорт, изпитвани във връзка с угрозата от
налагане на наказание - лишаване от свобода до 6 години, упражнената
процесуална принуда и наложените мерки за неотклонение; нарушена е
неприкосновеността на личността й; ограничено е правото й на свободно
придвижване за период от почти 21 месеца; напълно е сринат нейният личен,
обществен и професионален живот; накърнени са нейните чувства, чест и
достойнство; неимоверното количество стрес и напрежение, на които е била
подложена, са довели до сериозното и дълготрайно влошаване както на
психическото, така и на физическото й здраве; здравословното й състояние
трайно и безвъзвратно се влошава до степен, застрашаваща живота й, а
съществуващо, но овладяно към момента на привличането на ищцата като
обвиняем нейно заболяване, прогресира неколкократно; нейната
неработоспособност се увеличава прогресивно през близо четирите години и
осем месеца, през които се провежда наказателното производство. Предвид
това ищцата счита, че са налице всички предпоставки за основателност на
предявените искове, а именно: Налице е обвинение в извършване на
престъпление, като образуваното и проведено наказателно производство от
Прокуратурата на Република България срещу ищцата е прекратено поради
недоказаност на обвинението. В настоящия случай вредите, претърпени от
ищцата се твърди да са вследствие на незаконосъобразното наказателно
производство срещу нея, актовете (действия и бездействия) на органите на
прокуратурата, като наказателното производство е прекратено поради
недоказаност на обвинението около четири години и осем месеца след
привличане на ищцата като обвиняем. Твърди се, че настъпилите за ищцата
вреди, описани по-горе, имуществени и неимуществени, са в пряка и
непосредствена причинна връзка с обвинението в извършване на
престъпление и проведеното до прекратяването му наказателно производство.
В периода от отстраняването на ищцата от длъжност , до 05.12.2016 г., когато
тя е подала до Изпълнителния директор на НАП заявление, с което е поискала
да бъде възстановена на служба, тя твърди да е била лишена от своето брутно
месечно служебно възнаграждение в размер на 1 660 лв. (хиляда шестстотин и
шестдесет лева). Отстраняването й от длъжност е било обусловено от
действащата към този момент и обявената впоследствие за
противоконституционна разпоредба на чл. 100, ал. 2 ЗДСл. Вследствие и по
време на незаконосъобразното наказателно производство, ищцата твърди, че е
претърпяла множество емоционални, морални, психически и физически
страдания. Наложените и упражнени мерки за процесуална принуда, в т. ч
задържанията до 24 и 72 часа, забраната за напускане на пределите на
страната и мярката за неотклонение „Парична гаранция", накърняват
неприкосновеността на личността и правото на свободно придвижване на
ищцата за период от близо 21 месеца и са довели до допълнителен
психически и физически дискомфорт, свързан и изпитван във връзка с
тяхното изпълнение. В период, в който ищцата е останала без доходи, заради
3
временното й отстраняване от длъжност, по повод повдигнатото обвинение,
заплащането на сумата от 10 000 лева, в изпълнение на наложената мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ довело до допълнителни затруднения,
поводи за притеснение и смущение, и до влошаване на спокойствието в
семейството й. Отделно, фактът, че след временното и отстраняване от
длъжност, ищцата продължавала да има валидно служебно правоотношение,
по което обаче, не получава никакво възнаграждение, а в същото време не е
можела да започне друга работа, нито да получава обезщетение за
безработица, на практика я лишило от конституционно установените и права
на труд и достоен живот. Това предизвикало допълнителен стрес и чувство за
непълноценност, както и постоянни терзания относно финансовата сигурност
и стабилност на нейното семейство. Според ищцата за нея моралните вреди
са били значително по-големи, тъй като точно в този момент се е грижела за
своята болна майка, а в периода от повдигането на обвинението до
прекратяването на наказателното производство, нейната дъщеря Н.К. ражда
две деца. Липсата на възможност да окаже на дъщеря си финансова и
емоционална подкрепа е нанесла трайни морални и емоционални вреди на
ищцата. Ищцата е заемала много висока длъжност в държавната
администрация, каквато на територията на цялата страна се изпълнява от още
четирима души, а именно Началник на Отдел „Селекция" в Дирекция
„Контрол" на НАП. Ползвала се е с много добро име и е имала безупречна
репутация сред колегите си, сред своите съграждани и в обществото като
цяло. Била е служител в данъчната администрация повече от 30 години.
Повдигнатото обвинение, наложените мерки за процесуална принуда,
проведеното наказателно производство и отстраняването й от работа поради
повдигнатото обвинение са я злепоставили изключително много са довели до
пълен срив в нейния професионален живот. Възможности за ново постепенно
изграждане на кариера, добро име и авторитет в администрацията на практика
не съществуват. При възстановяването й на работа, повече от три години след
нейното временно отстраняване, ищцата е назначена на ниска длъжност без
възможност за развитие, която длъжност заема и понастоящем. Въпросните
събития са получили широк обществен отзвук в национален мащаб,
включително и сред колегите на ищцата от НАП, както и в цялата държавна
администрация. Новината е отразена от авторитетни ежедневници,
ежеседмичници и електронни медии (национални и местни). В публикуваните
статии ищцата е квалифицирана и опетнена като „корумпиран данъчен",
„член на престъпно сдружение", „член на организирана престъпна група",
„корумпиран служител на ТД на НАП, искащ и получаващ подкупи" и др.
Това окончателно я е злепоставило пред нейните съграждани, колеги и
обществото като цяло, довело е до трайно и непоправимо опетняване на
нейното име, срива нейния професионален авторитет, граден с години, а също
така я лишило от възможности за професионални изяви и развитие в
служебен план. Наред с горното, П.Н. ищцата твърди, че страда от заболяване
„артериовенозна аномалия на церебрални съдове" с водеща диагноза
„синдром на каротидната артерия". Благодарение на операция,извършена през
2014г. заболяването е било овладяно и здравето й е било стабилизирано.
4
Емоционалният, физически, психически и нервен срив, породени от
наказателното производство и действията на прокуратурата, станали причина
здравословното състояние на П.Н. отново да се влоши до нивата от преди
ищцата да бъде оперирана и лекувана от заболяването. Впоследствие, по
време на наказателното производство, влошаването на здравословното
състояние на ищцата и заболяването прогресират. Ищцата твърди да е
получила и други здравословни проблеми, подробно описани, през 2017г. ,за
които твърди, че . Появата им и последващото влошаване са предизвикани от
силен стрес, напрежение и тревога, които от своя страна неминуемо следват
от повдигнатото обвинение и проведеното наказателно производство, в
резултат на които животът на ищцата се срива. На 05.02.2015 г., година преди
повдигането на обвинението срещу нея, с експертно решение на ТЕЛК,
ищцата била освидетелствана с 50% трайно намалена работоспособност. С
експертно решение на ТЕЛК от 20.01.2020 г., в условията на продължаващото
наказателно производство и след всички гореизброени негативни последици и
претърпени вреди, предизвикани именно от него, ищцата твърди, че е
преосвидетелствана с 8 6 % трайно намалена работоспособност.
Предвид това ищцата отправя искане до съда да осъди ответника да й
заплати следните суми:
1. сума в размер на 15 185,71 лв. (петнадесет хиляди сто осемдесет и
пет лева и седемдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за
причинени й имуществени вреди за неполучено месечно служебно
възнаграждение за периода от 01.03.2016 г. до 05.12.2016 г., включително,
ведно с дължимата лихва за забава върху тази сума от датата на завеждане на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата;
2. сума в размер на 7 951,77 лева /седем хиляди деветстотин петдесет и
един лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща законна лихва за
забава върху сумата на неполучено от нея брутно месечно служебно
възнаграждение, за периода от 01.03.2016 г. до 05.12.2016 г., включително,
изчислена от деня на забавата на всяко едно от неплатените месечни
възнаграждения (25-то число на месеца, за който се дължи възнаграждението)
до момента на завеждане на настоящата искова молба - 24.09.2021 г.;
3. сума в размер на 150 000,00 лева /сто и петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените й и подробно гореописани
неимуществени вреди, ведно с дължимата лихва за забава върху тази сума от
датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата;
4. сума в размер на 3041,67лв., представляваща законна лихва за забава
върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди, за периода от
14.07.2021 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба - 24.09.2021
г.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът по същата заема становище за неоснователност на исковете,
предявени от ищцата. Сочи, че Прокуратурата на РБ не може да носи
отговорност за отстраняването на ищцата от длъжност с цитираната от нея
Заповед № ЗЦУ235 от 01.03.2016 г. на Изп. Директор на НАП Б.А., тъй като
5
същата е незаконосъобразна, което предпоставя отсъствие на пряка причинна
връзка между отстраняването от длъжност и воденото наказателно
производство срещу ищцата. Според съдебната практика, Прокуратурата на
РБългария не може да носи отговорност, когато ищецът е бил отстранен от
работа в резултат на незаконосъобразна заповед, срещу която същият е можел
да се защити чрез обжалването й по административен ред . В условията на
евентуалност се заема становище, че отговорността на Прокуратурата на РБ
за имуществени вреди следва да бъде ангажирана само за периода от м. март
2016 г. до м. май 2016 г., т.е. от отстраняването на ищцата от длъжност с
горецитираната заповед до постановяването на Решение № 5/12.05.2016 г. по
КД № 2/2016 г. на КС, с което разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл е била
обявена за противоконституционна. След тази дата невъзстановяването на
ищцата на заеманата от нея длъжност се дължи на виновно бездействие на
органа по назначението й да отмени наложената принудителна
административна мярка след отпадане на основанието за нейното налагане,
настъпило с обявяване на противоконституционността на нормата.
Ответникът оспорва претенцията за обезщетение за неполучени трудови
възнаграждения и относно техния дължим месечен размер. В случай на
основателност на претенцията при условията на евентуалност, той заема
становище, че би следвало да се присъди и изплати само основното трудово
възнаграждение на ищцата. Оспорва се и претенцията от 7 951,77 лв. лихва за
забава върху неполучените възнаграждения и претенцията за законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 14.07.2021 г. до
датата на завеждане на исковата молба -24.09.2021г. в размер на 2027,78 лв.,
както и претенцията за законна лихва върху сумите от 15185,71 лв. и 150 000
лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, тъй като
постановлението за прекратяване на наказателното производство е придобило
стабилитет след датата на завеждане на исковата молба, а именно на
08.10.2021 г. Оспорва се претенцията за неимуществени вреди , като се сочи,
че твърденията на ищцата, че здравословното й състояние се е влошило
вследствие на повдигнатото обвинение срещу нея се опровергават от
представените от нея доказателства. Оспорва се размерът на предявения иск
за неимуществени вреди - 150 000лв. като прекомерен. Твърди се, че
наказателното производство е с фактическа и правна сложност, поради което
неговата продължителност от 5 години не е извън утвърдените стандарти за
разумен срок.
Продължителността на досъдебното производство не се дължи на
бездействие на органите по разследването, а на обективни причини,
произтичащи от предмета на наказателното производство. Ищцата не
твърдяла, че наложената й забрана за напускане пределите на страната реално
е препятствала нейни пътувания извън страната. С оглед разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД според ответника претенцията е завишена и не е съответна на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на
съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.
Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в
исковата молба твърдения, отговора на ответника и като прецени събраните
6
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
разпоредбата на чл. 12 ГПК, приема за установено следното :
От събраните по делото доказателства се установяват по
безпротиворечив начин следните факти :
- Ищцата П. Г. Н. към 24.02.2016г.е заемала длъжността Началник на
Отдел „Селекция" в Дирекция „Контрол" в ТД на НАП - гр. В.Т..
- Със Заповед за задържане на лице от 24.02.2016 г. , в гр. В.Т., в
жилището на ищцата същата е задържана за срок от 24 часа.
- С Постановление за привличане на обвиняем от 25.02.2016 г., по
досъдебно производство (ДП) № 46/2015 г., по описа на СО-СП, пр. пр. №
434/15 г. на Специализираната прокуратура (СП), срещу нея е повдигнато
обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 321, ал.6
НК - за това, че за времето от месец ноември 2013 г., в гр. В.Т., се сговорила с
повече от едно лице, да върши в страната до месец ноември 2015 г.
престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода повече от три
години и чрез които се цели да се набави имотна облага - а именно
престъпления по чл. 282, чл. 301 и чл. 214 от НК. За посоченото престъпление
е предвидено наказание лишаване от свобода до 6 години (чл. 321, ал. 6 НК).
- С Постановление от 25.02.2016 г., гр. В.Т., по ДП № 46/2015 г., по
описа на СО-СП, пр. пр. № 434/15 г. на В. М. - прокурор при СП, П.Н. е
задържана за срок до 72 часа с място на изпълнение ОЗСА - ГДИН - гр. С., ул.
„М", като е била конвоирана от ГДО „Охрана" гр. В.Т.. След изтичането на
срока на задържане, ищцата е освободена.
- С постановления по ДП № 46/2015 г. на прокурор В. М. от 27.02.2016
г., гр. С., на ищцата са наложени мерки за неотклонение: забрана за
напускане на пределите на страната и парична гаранция в размер на 10 000
лв., като сумата за гаранцията е внесена на 29.02.2016 г. Мерките за
процесуална принуда са отменени с Постановление на прокурор В. М. от
17.11.2017 г.
- Със Заповед № ЗЦУ-235/01.03.2016 г. на Изпълнителния директор на
НАП ищцата е временно отстранена от служба на основание чл. 100, ал. 2 от
ЗДСл, поради образуването на наказателно производство срещу нея, за
посочените по-горе престъпления.
-На 05.12.2016 г. ищцата е подала до Изпълнителния директор на НАП
заявление с вх. № 37797/05.12.2016 г., с което е поискала да бъде
възстановена на служба. Мълчаливият отказ на Изпълнителния директор на
НАП да я възстанови на служба е отменен с Решение № 72/06.03.2017 г. по
адм. дело № 6/2017 г. на Шести състав, Административен съд - гр. В.Т.,
оставено в сила с Решение № 9872 от 18.07.2018 г. по адм. дело № 4408/2017
г. на Шесто отделение, ВАС.
- ДП № 46/2015 г. е прекратено с постановление от 14.07.2021 г. на
Специализирана прокуратура, в което е посочено, че наказателното
7
преследване срещу П.Н. се прекратява за конкретното престъпление, за което
й е повдигнато неоснователно обвинение. Постановлението за прекратяване
на наказателното производство е изпратено на П.Н. на 15.07.2021 г. и е
получено от нея на 19.07.2021 г.
Към делото са приложени копия на медийни публикации от сайтовете
на вестник „Борба“областен всекидневник за област В.Т., вестник „24 часа“,
вестник „168 часа“, както и от сайта „Правен свят“. От 24.02.2016г.,
25.02.0216г. , 26.02.2016г. и 01.04.2019г. , в които е оповестена информация
относно извършен арест на служители на НАП – В.Т. на 24.02.2016г. В
публикациите от 24 и 25 февруари 2016г. е посочено, че са арестувани 9
служители на НАП – В.Т. , сред които и ищцата- П.Н. – началник на отдел
„Селекция“.
В публикацията от 26.02.2016г. е посочено, че Специализираната
прокуратура е повдигнала обвинения на шестима слугители на НАП – В.Т., за
това, че са се сговорили да вършат длъжностни престъпления, както и искане
и получаване на подкупи. Отново е посочено и че ищцата е сред лицата, на
които са повдигнати посочените обвинения.
Видно от приложената към делото медицинска документация,
установяваща здравословното състояние на ищцата, тя е страдала към 2015 г.
от заболяване „Артериовенозна аномалия на церебрални съдове“. От януари
2015г. на ищцата с решение на ТЕЛК е призната намалена работоспособност
50 % , като в последствие, със следващи решения на ТЕЛК от 08.12.2016г.
трайно намалената работоспособност на ищцата е определена на 57% и на
20.01.2020г. е определена на 86%.
По делото са събрани гласни доказателства- показанията на
свидетелите Н.К. (дъщеря на ищцата), Н.П. и С. Н.. Свидедтелката К. , която
е дъщеря на ищцата ,установява с показанията си обстоятелството, че Н. е
била арестувана в дома й , пред очите на нейната възрастна майка, като
къщата била претърсена , а в последствие бил претърсен и офисът на самата
свидетелка. |Според показанията на свидетелката ищцата била задържана за
24 часа и през това време до нея не бил допуснат адвокат, а близките й не
знаели къде е . Арестът бил неочакван за нея, а семейството й се притеснило,
защото тя има здравословен проблем. След изтичане на 24 часа от
задържането, ищцата била задържана за още 72 часа и откарана в арест в С.,
като свидетелката твърди, че при транспортирането до С. ищцата е
пострадала при настъпил инцидент с автомобила, в който са я
транспортирали. На близките било съобщено, че ще има дело за определяне
на постоянна мярка в С. , но на 26.02.2016г. в 3.00ч. сутринта свидетелката
получила обаждане от майка си, която я уведомила, че е освободена в 12. 00ч
през нощта заедно с другите задържани. Ищцата не разполагала с пари и
телефон и се обадила от близка до ареста бензиностанция. Прибрала се с един
от другите задържани до дома си.
К. твърди, че майка й била съсипана от случилото се и то я променило
коренно. Не очаквала да бъде арестувана, а още по-малко да й бъдат
8
повдигнати обвинения , предполагащи ефективна присъда от 6 години.
Здравословното й състояние се влошило в следствие на големия стрес, имала
главоболие и отпадналост, изпаднала в депресия. Не искала да излиза, не и
скала да комуникира с никого. Срамувала се от хората- близки, познати и
непознати. Във вестниците излезли много статии, арестите били оповестени и
по националните радиа. Понеже ищцата не отговаряла на телефонни
обаждания , започнали да звънят на свидетелката и да се интересуват какво се
случва, а това допълнително сривало ищцата. Свидетелката родила дете на
01.03.2017г. , като непосредствено преди това майка й се влошила , като
реално имала нужда от помощ . Това наложило свидетелката, бременна в 8-9
месец да се грижи за нея и за своята баба. През 2018г . свидетелката родила и
второ дете, като ищцата изпитвала голяма болка, че може отново да решат да
напишат за нейния арест и това да бъде проченето от внуците й. След като
ищцата била отстранена от работа , тя не работела никъде. Не искала да
излезе от дома си , а през това време се издържала благодарение на
свидетелката и на своята майка. Ищцата имала нужда от помощ. Преди ареста
ходела да се лекува в Турция, но след като й била наложена забрана да
напуска страната това не било възможно, макар и да е имала необходимост от
периодични прегледи.
Свидетелката Попова , приятелка на ищцата, твърди, че след като била
освободена от ареста, ищцата се страхувала да се вижда с нея, макар да са
много близки. По настояване на свидетелката ищцата се виждала с нея и се
чували по телефона. Била много стресирана, получавала главоболие и
припадъци, почнала да не може да изговаря добре думите. Върнали се старите
й здравословни проблеми. След като разбрала, че дъщеря й ще има дете,
ищцата била много притеснена, понеже смятала, че ще е в тефест на дъщеря
си. След ареста отслабнала драстично , получила сковаване на цялото тяло.
Докато била отстранена от работа ищцата не е работила другаде. Тя не
можела дори за себе си да се грижи. Свидетелката твърди, че по това време
помагала на ищцата с храна и дрехи.
Свидетелката С. Н. твърди, че познава ищцата като колега в данъчната
администрация . Твърди, че е била свидетел на цялостното развитие на
кариерата на ищцата, която започнала работа от студентската скамейка в
данъчната служба в гр. Г.О.. Сочи, че ищцата още от самото начало се
наложила като амбициозен и добър професионалист, като мнението й се
споделяло и от другите колеги, заради което възлагали на ищцата сложни
ревизии. В последствие свидетелката и ищцата се преместили да работят във
В.Т., където работили в един екип, а ищцата се издигнала до длъжност
началник на отдел „Селекция“.След като на ищцата било повдигнато
обвинение, колегите й променили отношението си към нея, една част
премълчавали, а по- голямата част злорадствали. Отношението на колегите
към ищцата като цяло се променило в негативна насока. След като била
възстановена, ищцата и до момента заемала длъжност много по- ниска от
предишната – била обикновен служител в сектор „Обслужване“. Тъй като и
свидетелката живее в Г.О., твърди, че след като арестували ищцата, се
налагало да обяснява на много хора в града, че това, за което е арестувана
9
ищцата , не е истина. Въпреки това хората говорели, а случилото се сринало
ищцата и като авторитет, и като човек. След случилото се , ищцата изпаднала
в психическа дупка, не излизала от къщи, стояла с майка си и детето си. Не
работела друга работа докато била отстранена от длъжност и не си е търсила
такава. Свидетелката сочи, че и здравословното състояние на ищцата се
влошило- получавала главоболие.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и изслушани
заключенията на съдебно –икономическа експертиза и допълнителна такава,
съдебно-медицинска експертиза и съдебно- психиатрична експертиза, които
съдът намира за изцяло компетентни и обосновани.
Заключението на съдебно –икономическата експертиза сочи, че към
01.03.2016г. размерът на възнаграждението за длъжността началник на отдел
в дирекция „Контрол“, отдел „Селекция ,сектор „Ревизии“ е 1600 лв. За
периода от 01.03.2016г. до 05.12.2016г. – девет месеца и три дни, размерът на
брутните месечни служебни възнаграждения ,които ищцата П.Н. е следвало
да получи за длъжността, която е заемала според заключението е 14 628,57 лв.
Размерът на законната лихва за забава, която се дължи върху сумата на
всяко едно от месечните служебни възнаграждения на ищцата П.Н. за
периода от 01.03.2016г. до д05.12.2016г. според вещото личе при месечно
възнаграждение от 1600 лв. , е 7656, 40 лв.
Размерът на законната лихва върху сумата от 150 000 лв. за периода от
14.07.2021г. до 24.09.2021г. според заключението на СИЕ е 3041,67 лв.
Допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза е
допуснато по възражение на ищцата, че размерът на възнаграждението й за
исковия период е бил по- висок, предвид представените по делото фишове за
работна заплата от м. януари 2016г. Вещото лице сочи, че заплатата на
ищцата е увеличена със сумата от 60 лв. , считано от 01.01.2016г.-, като със
заповед № І-99/ 01.03.2016г. на изпълнителния директор на НАП
увеличението на заплатата е отменено, считано от 01.01.2016г. В тази връзка
според заключението по фиш за месец март 2016г. за заплата на ищцата , е
сторнирана сумата от 94,28 лв. , като в нея са включени въпросните 60 лв. ,
които са представлявали увеличението на заплатата на ищцата за януари
2016г. и 34,28 лв. , начислени за февруари 2016г. Така , вещото лице посочва,
че изводите му относно размера на възнаграждението ,което ищцата е
следвало да получи за исковия период и размера на мораторната лихва върху
същото остават непроменени.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза ищцата е
с установена напълно тромбозирала артерио венозна малформация в ляво
темпорално и стеноза на началната част на средна мозъчна артерия в ляво.
Този клиничен и ЯМР статус е в пряка зависимост от остър инцидент,
изразяващ се с говорни нарушения и припадък от месец август 2014г.
Проведено е лечение на ищцата и при проведен ЯМР контрол през 2016г. се
доказва тромбозиране на малформацията и глиозни промени в зоната на
интерес. Вещото лице е изследвало медицинската документация, касаеща
здравословния статус на ищцата и сочи, че от амбулаторните листи при
10
контролни прегледи при невролог през 2016г. личат данни за епизоди от
главоболие ,световъртеж, говорни нарушения . Най-впечатляващ според
вещото лице е амбулаторен лист от 04.01.2017г., където е установено, че след
психострес е установено: лекостепенна паретичност на дясна ръка, централна
увреда на лицев нерв в лека степен, координационни и говорни нарушения,
психоемоционална напрегнатост. Заключението сочи, че здравословното
състояние на ищцата е стабилно, като заболяването й е вродено състояние.
Стабилността на състоянието на ищцата се определя от успешна терапия, а
относителността от малкия остатъчен обем от глиозна тъкан. Към месец
февруари 2016г. заболяването на ищцата е било овладяно. Вещото лице сочи,
че е възможно влошаване на състоянието, което се изразява в усилване на
главоболието, координационни и говорни нарушения и по-рядко проява на
епилептични припадъци. Нервно психически и физиологични натоварвания
при гореописаната патология, особено в комбинация с малформативната лява
средна мозъчна артерия могат да бъдат значителен рисков фактор за
описаните по- горе епизоди на влошаване на здравния статус на ищцата.
Практически директна заплаха за живота й няма.
Заключението на съдебно-психиатричната експертиза установява, че
данните от делото и обективното съдебно-психиатрично обследване дават
основание да се приеме, че непосредствено след задържането на ищцата, тя е
изпаднала в състояние на остра стресова реакция. При ищцата се наблюдава
зашеметеност, невъзможност за възприемане на стимули и обърканост. В
следствие на претърпяната психотравма и последствията от нея ищцата е
променила начина си на живот, променила социалните си взаимоотношения,
затворила се в себе си, редуцирала социалните контакти. При нея се развива
разстройство в адаптацията протрахирана депресивна реакция.
Разстройството при ищцата според вещото ли;е не би възникнало без наличие
на стресогенен фактор и е в пряка причинно- следствена връзка с
образуваното срещу нея наказателно производство.
При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи :
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр.
чл. 4 от ЗОДОВ , за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени
и неимуществени вреди, обективно съединени с искове по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Така предявените искове са основателни, но не в пълния им предявен
размер за всеки един от исковете.
Съображенията на съда в насока горния извод са следните :
От данните по делото безпротиворечиво се установи, че на ищцата е
повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл. 321, т. 6 от НК,
което се наказва с лишаване от свобода до 6 години.
Наказателното производство срещу ищцата е прекратено поради
недоказаност на обвинението. При това положение са налице предпоставките
на чл. 2, т.3, пр. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата
за настъпилите от повдигнатото на ищцата незаконно обвинение вреди.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени
11
вреди, съдът намира този иск за частично основателен.
Към момента на повдигане на обвинението на ищцата, което е станало
в деня непосредствено след извършено задържане на същата на 24.02.2016г., а
именно на 25.02.2016г., е действала и се е прилагала разпоредбата на чл. 100,
ал. 2 от Закона за държавния служител, която е обявена за
противоконституционна с Решение на Конституционния съд на Република
България, обявено в ДВ бр. 38 / 20.05.2016г. Поради отстраняването й от
работа по горния ред, ищцата за периода, посочен от нея в исковата молба, за
който се отнася претенцията й за обезщетение за претърпени имуществени
вреди, а именно – 01.03.2016г. до 05.12.2016г., не е получавала полагащото й
се възнаграждение. По този начин за нея са настъпили имуществени вреди,
чийто размер е равен на неполученото възнаграждение за заеманата от нея
длъжност, от която тя е била отстранена поради повдигнатото й незаконно
обвинение. По отношение на периода, за който се дължи обезщетение за
причинени имуществени вреди, съдът намира, че следва на ищцата да се
присъди такова за периода от отстраняването й, до момента, в който е
поискала да бъде възстановена. До този момент неполучаване на
възнаграждение за заеманата длъжност, от която е била отстранена, е пряка
последица от отстраняването й от работа поради незаконно повдигнатото й
обвинение. Без значение е , че разпоредбата на чл. 100 , ал. 2 от ЗДСл е
обявена за противоконституционна през месец май 2016г. , а искането на
ищцата за възстановяване на работа е с дата 05.12.2016г.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗКС обявените за
противоконституционни актове не се прилагат, като в случая законът има
предвид неприлагането на тези актове занапред. С други думи, заповедта , с
която ищцата е била отстранена от работа през месец март 2016г. на
основание обявената по-късно за противоконституционна разпоредба на чл.
100, ал. 2 от ЗДСл е била валидна и след обявяването на разпоредбата за
противоконституционна. Ето защо, до подаване на заявлението от ищцата за
възстановяване на работа, вредите, които тя е търпяла във връзка с
отстраняването си от работа, са били пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение, а не от бездействието на административния орган,
издал заповедта за отстраняване на работа. Той не е имал задължението да
отмени сам заповедта си, издадена на основание приложима към момента на
издаването й разпоредба.
По отношение на размера на дължимото се на ищцата обезщетение,
съдът намира, че следва да бъдат присъдени 14628,57лв. , които се равняват
на неполученото от нея през периода от 01.03.2016г. до 05.12.2016г.
възнаграждение. Възражението на ищцата, че възнаграждението й не е било в
размер на 1600 лв. месечно, както е установено от вещото лице, а 1660 лв. , е
неоснователно. В допълнителното си заключение вещото лице посочва
подробно по какъв начин е бил формиран размерът на възнаграждението на
ищцата за исковия период, като от него става ясно, че действително към
януари 2016г. ищцата е следвало да получава 1660 лв. , но увеличението от 60
лв. е отменено от работодателя , считано от 01.01.2016г. Ето защо съдът
приема, че размерът на обезщетението , дължимо се на ищцата за претърпени
12
от нея имуществени вреди от незаконното обвинение, което й е било
повдигнато, е 14628, 57 лв. и тази сума следва да се присъди, като искът й се
отхвърли за разликата до общо претендираните 15185,71 лв. Върху така
присъдената главница се дължи и лихва за забава, чийто размер за периода от
падежа на всяко едно задължение за заплащане на възнаграждение до
подаване на исковата молба в съда съдът намира за установен със
заключението на СИЕ , а именно 7656,40лв , и искът следва да се уважи за
този размер , като за разликата до претендираните общо 7951, 77 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен. Следва върху присъдената главница да се
присъди и законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
По отношение на претърпените от ищцата неимуществени вреди :
Настоящият състав намира, че от повдигнатото на ищцата незаконно
обвинение за нея са настъпили неимуществени вреди .
До момента на повдигане на обвинението ищцата е заемала длъжност,
която е на много високо ниво в йерархичната структура на НАП, като е имала
безупречна репутация. Ползвала се е с добро име както като човек, така и като
професионалист. Била е позната сред широк кръг от лица както в
професионалната й сфера, така и в личния й живот. Престъплението, за което
й е повдигнато обвинение, се отличава с това, че е свързано със заеманата от
нея длъжност и упражняваните от нея служебни правомощия. Фактът на
повдигане на обвинението на ищцата и извършеното задържане във връзка с
това, е придобил широка публичност, тъй като е бил оповестен в местни и
национални медии, като името и длъжността на ищцата са били упоменати.
Задържането на ищцата и повдигането на обвинение са били неочаквани и
изненадващи за нея, като тя е преживяла силни негативни емоции и унижение
при задържането си, което е извършено пред очите на един от най-близките й
хора- нейната майка. При последвалите действия по транспортирането й в
следствен арест в гр. С. и освобождаването й от там също ищцата е
преживяла негативни емоции, като е била освободена в тъмната част на
денонощието, не е разполагала нито с пари, нито с телефон, за да се свърже
свободно с близките си и да се върне в дома си. Бидейки човек с добро
положение в обществото и в професионалната йерархия, подобни събития са
били изключително унизителни за нея, дори и да не са се случили пред
множество свидетели.
Свидетелските показания на тримата разпитани свидетели, които съдът
кредитира изцяло като достоверни, установяват по безпротиворечив начин,
че повдигането на обвинение на ищцата е довело до промяна в отношението
към нея от страна на нейните познати, живущите в квартала й и в родния й
град лица и на нейните колеги в негативна насока. Това е предизвикало тежка
емоционална реакция от нейна страна, като тя е отказвала да общува с хора,
дори с най- близки приятели, с колеги, отказвала е да излиза и извън дома си.
Безспорно отстраняването й от работа, като се има предвид, че целият
й професионален път е преминал до момента на отстраняването в НАП , се е
отразило негативно на нейната психика. Тя е била принудена да разчита на
13
помощ от свои близки-дъщеря си , майка си, свидетелката Попова. Към
момента на отстраняване от работа поради повдигнатото й обвинение, ищцата
е била достигнала един сериозен връх в кариерното си развитие и безспорно
отстраняването от тази длъжност е било крайно унизително за нея, като се
има предвид и негативното и укорително отношение на нейните колеги и
подчинени служители по повод това събитие.
Въпреки че е възстановена на работа в агенцията, ищцата от момента
на възстановяването и към момента не заема предишната заемана от нея
длъжност, а далеч по-ниска такава, което също се отразява негативно върху
нейната психика и засяга сериозно професионалната й чест и човешкото й
достойнство.
По повод повдигнатото обвинение ищцата е изпитвала притеснение от
това, че за престъплението, в което е обвинена, се предвижда наказание до 6
години лишаване от свобода. Отделно от това тя е изпитвала и негативни
емоции заради това, че поради физическото си състояние, в което е изпаднала
след повдигане на обвинението, не може да подпомага дъщеря си в едни от
най- важните моменти от нейния живот- раждането на двете й деца.
Притеснявала се е и от това, че внуците й ще си създадат негативно мнение за
нея, ако узнаят, че й е повдигнато обвинение.
Според настоящия състав е доказано по делото и че повдигнатото
обвинение е довело до влошаване на здравословното състояние на ищцата-
физическото и психическото такова.
Доказано е, че ищцата е страдала от заболяване, което към момента на
задържането й и повдигането на обвинението е било овладяно, съгласно
заключението на вещото лице. Негативните емоции и силният стрес,
преживени във връзка с обвинението обаче са довели до епизоди на
влошаване на здравния статус на ищцата. Както свидетелските показания,
така и заключението на изслушаната СМЕ установяват, че след повдигане на
обвинението ищцата е имала пристъпи на силно главоболие, световъртеж,
лекостепенна паретичност на дясна ръка, централна увреда на лицев нерв,
координационни и говорни нарушения. Според заключението на СМЕ, което
съдът възприема като обосновано, именно нервно психическите и
физиологични натоварвания, са причината за влошаване на здравословното
състояние на ищцата, което вещото лице описва като относително стабилно.
Заключението на изслушаната СПЕ също установява, че именно
настъпилите събития – задържането на ищцата и повдигането на обвинение
срещу нея, са причината за настъпване при нея на протрахирана депресивна
реакция, като в началото ищцата е проявила остра стресова реакция.
Последващото продължително въздействие върху личността й на
неизяснеността на ситуацията, в която тя се е намирала ( висящност на
наказателното производство и угроза от осъждане) е развитото разстройство в
адаптацията.
Към момента на повдигане на обвинението ищцата е била в най-
активния период от своя живот - на 46 години. Като високообразован и
интелигентен човек, тя е осъзнавала много по- детайлно от
14
средностатистическите граждани евентуалните последици от една осъдителна
присъда, постановена спрямо нея. Оттам произтичат и силните негативни
емоции, които е изпитала при повдигане на обвинението и в рамките на
периода, през който се е водело наказателното производство срещу нея. Касае
се за период от малко повече от 5 години, като през това време, макар да не е
била пряко ангажирана при извършването на следствените действия по
наказателното производство и макар да не и е била определена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, ищцата е била през цялото време под
угрозата срещу нея да бъде внесен обвинителен акт и да бъде проведено
съдебно производство, което евентуално да приключи с осъдителна присъда.
Имайки предвид всичко изложено по- горе - възрастта, социалния
статус на ищцата, тежестта на обвинението,това, че обвинението се е
отразило както върху личната й емоционална сфера, така и върху
професионалното й развитие, вида и интензитета на негативните
преживявания, които тя е изпитала, отражението на повдигнатото обвинение
върху физическото и психичното й здраве, продължителността на
наказателното производство, съдът счита, че размерът на дължимото й се
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи пряка
последица от повдигнатото й незаконно обвинение, е 75 000 лв.
До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до
претендираните общо 150 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху така присъденото обезщетение следва да се присъди и мораторна
лихва, чийто размер за периода от прекратяване на наказателното
производство спрямо ищцата – 14.07.2021г. до подаване на исковата молба в
съда съдът определи на 1570,50лв. Искът следва да се уважи до този размер, а
за разликата до общо претендираните 3041,67 лв. да се отхвърли като
неоснователен, като се присъди и законната лихва върху обезщетението,
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата
сторените от нея разноски по водене на първоинстанционното производство,
които, съразмерно на уважената част от исковите претенции, възлизат на
2867,26лв. , съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът е навел възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение за един адвокат от страна на ищцата. Съдът
намира това възражение за неоснователно, тъй като заплатеният от ищцата
хонорар за един адвокат не надвишава значително предвидения в Наредба №
1 / 2004г. минимален размер съобразно цената на исковете, а и съответства на
фактическата и правна сложност на делото, като се явява справедлив
съобразно критериите на ЗАдв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати на П. Г. Н. , ЕГН ********** сумата от 14628,57лв. (четиринадесет
15
хиляди шестстотин двадесет и осем лева 57 ст.) , представляваща
обезщетение за претърпени през периода 01.03.2016г. до 05.12.2016г.
имуществени вреди ( неполучено служебно възнаграждение ) от повдигнато
незаконно обвинение с постановление за привличане на обвиняем от
25.02.2016г. по ДП № 46/2015г. по описа на СО-СП пр. пр. № 434/15г. на
Специализираната прокуратура, както и сумата от 7656,40лв. ( седем хиляди
шестстотин петдесет и шест лева, 40 ст.) , за периода от деня на забавата за
всяко едно неполучено месечно възнаграждение до подаване на исковата
молба в съда- 24.09.2021г. , ведно със законната лихва върху главницата от
14628,57лв. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата от
присъдените суми до претендираните общо 15185,71 лв. главница и
7951,77лв. мораторна лихва като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати на П. Г. Н. , ЕГН ********** сумата от 75 000 лв. (седемдесет и пет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от повдигнато незаконно обвинение с постановление за привличане на
обвиняем от 25.02.2016г. по ДП № 46/2015г. по описа на СО-СП пр. пр. №
434/15г. на Специализираната прокуратура, както и сумата от 1570,50лв.
(хиляда петстотин и седемдесет лева, 50 ст.) , за периода от 14.07.2021г. до
подаване на исковата молба в съда- 24.09.2021г. , ведно със законната лихва
върху главницата от 75 000 лв. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за
разликата от присъдените суми до претендираните общо 150 000 лв. главница
и 3041,67 лв. мораторна лихва като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати на П. Г. Н. , ЕГН ********** сумата от 2867,26 лв. ( две хиляди
осемстотин шестдесет и седем лева , 26 ст.) разноски по водене на делото
пред първата инстанция съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – В.Т.: _______________________
16