№ 76
гр. Велико Търново, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000396 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 51 от 12.11.2021г., постановено по т.д. № 97/2021 г.
Плевенският окръжен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявения иск с правно основание чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД от А.
Д. Г., от гр. Плевен, против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД – гр. София за
сумата 26 000 лв., частичен от 150 000 лв. – обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на
смъртта на Б. Д. Д. при ПТП от 18.08.2019 г., настъпило при управление на
лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ЕН 49****, както и
законна лихва върху тази сума, считано от 18.08.2019 г. – датата на
увреждането до окончателното изплащане. С решението А.Г. е осъдена да
заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД деловодни разноски в размер на
1310 лв. – възнаграждение за един адвокат и 80 лв. депозити за свидетели.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от А. Д. Г., чрез
адвокат С.Ч.. В жалбата се излага, че първостепенният съд неправилно е
1
приел, че ищцата няма право на обезщетение. Посочва се, че решаващият
състав не е оценил в правилната посока събраните по делото доказателства,
като конкретно недооценени са останали обстоятелствата, които били
установени от показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. А..
Жалбоподателката счита, че по делото е доказано наличието на особено
близка и трайна емоционална връзка между нея и починалия й брат, която
обуславя правото й да получи обезщетение за търпените от нея
неимуществени вреди. Твърди се, че връзката между тях е надхвърляла
обичайната такава между брат и сестра, тъй като Б. е бил най-близкият човек
на А.; той е бил най-силната опора в живота. Направено е искане
обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да се осъди
ответното дружество да изплати на ищцата сумата в размер на 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 18.08.2019 г., при което е причинена смъртта на Б. Д. Д.,
ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП, както и направените
разноски в производството, включително адвокатско възнаграждение.
От ответника по въззивната жалба „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-
гр.София е постъпил писмен отговор, с който оспорва жалбата, като счита, че
същата е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Счита, че
постановеното решение е законосъобразно, правилно и обосновано, като
съдът е мотивирал правните си изводи в съответствие със събраните по
делото доказателства. Направено е искане въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се
присъждането на разноските, сторени в производството пред въззивната
инстанция.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в
жалбата, становището на насрещната страна и доказателствата по делото,
приема за установено следното:
Пред Плевенския окръжен съд е предявен иск с правно основание чл.
432 от КЗ от А. Д. Г. против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД – гр. София, за
сумата 26 000 лв., частичен от 150 000 лв. – обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на
смъртта на Б. Д. Д. при ПТП от 18.08.2019 г., настъпило при управление на
2
лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № ЕН 49****, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
увреждането – 18.08.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.
Ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София е
оспорило исковата претенция.
От фактическа страна се установява следното:
По делото е безспорно установено, че с влязла в сила на 4.12.2020 г.
присъда № 16/31.07.2020 г., постановена по НОХД № 425/2020 г. на Окръжен
съд – Плевен, подсъдимият И. Р. Д. е признат за виновен в това, че на
18.08.2019 г., около 22.15 ч., на третокласен път ІІІ – км. 13.007, между гр.
Левски и с. Градище, обл. Плевен, при управление на МПС - лек автомобил
марка „Дачия Логан“ с рег. № ЕН 49****, нарушил правилата за движение
по пътищата – чл. 20, ал.2 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта на Б. Д. Д. от с. Буковлък, обл. Плевен,
като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в
кръвта му 1.64 на хиляда, установена по надлежния ред – престъпление по чл.
343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 вр. чл. 432, ал. 1 от НК.
От представеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки с изх. № 13-43/27.08.2020 г., издадено от Община Плевен, се
установява, че ищцата А. Д. Г. е сестра на починалия при процесното ПТП Б.
Д. Д..
Не е спорно между страните, че към датата на ПТП по отношение на Р.
М. Д. е била налице сключена с ответното дружество застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG/06/119001327005, валидна от 13.05.2019 г. до 12.05.2020 г.
С молба вх. № 94-6-176/25.09.2020 г. ищцата А.Г., чрез адв. С.Ч., е
предявила извънсъдебна претенция спрямо ответното дружество за заплащане
на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. От страна на
застрахователя е последвал отказ за изплащане на обезщетение, тъй като не
били установени по категоричен начин факти и обстоятелства, обосноваващи
включването на А.Г. в кръга на лицата, имащи право на обезщетение във
връзка със смъртта на Б. Д., съгласно критериите, посочени в тълкувателно
решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
3
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. А. се
установява, че се познават с ищцата от седем-осем години, като приятелки.
А.Г. живеела в Бала баир, но преди три-четири години се преместила да
живее в с. Бръшляница и със свидетелката станали съседи. Познавала и
нейния брат Б.. Те били в добри отношения. Той й помагал много, бил като
родител. Тя била по-малката и споделяла, че ако не е батко й, финансово би
била много зле. Съпругът на ищцата бил болен и наскоро претърпял
сърдечна операция. След смъртта на брат си, ищцата била неадекватна. Била
отчаяна, не разговаряла много, била се затворила и не поддържала контакт с
околните както преди. Преди инцидента често ходела у свидетелката да пият
кафе. Брат намерил къщата в с. Бръшляница под наем. Тя понесла загубата
му зле и не я е преодоляла. Брат живеел в с. Буковлък, но идвал често в с.
Бръшляница. Носел пари, храна, помагал й. Ищцата имала двама братя и
две сестри, но те всички били починали. Брат Б. имал жена и две деца, с
които живеел в с. Буковлък. Работел извън страната. И другите братя и сестри
идвали в с. Бръшляница, но не били много близки. Ищцата разчитала само на
брат си Б.. Той плащал и транспорта на А. от с. Бръшляница до с. Буковлък,
когато отивала да го посети. По думите на свидетелката се е случвало, когато
е била у тях, да види, че Б. оставя плик с продукти и пари на А..
От показанията на свидетеля Ц. П. Г. се установява, че същият е кмет на
Кметство Бръшляница от 14 години. Познава А., която се е установила да
живее там от около три години и половина. Към момента на разпита тя била
напуснала селото и живеела в гр. Плевен. Познава и починалия брат Б. Д.
визуално. Не го е виждал в с. Бръшляница. Има сведения, че А. е идвала при
брат си в гр. Плевен. На свидетеля е известно, че братът на А. е починал, но
не и кога се е случило това. Свидетелят няма сведения дали А. е ходила в с.
Буковлък при брат си Б.. Свидетелят Г. не е в състояние да посочи дали Б. е
идвал в с. Бръшляница да помага на сестра си А.. Чувал е, че тя е ходила при
него, за да му помага и да го гледа, тъй като той бил болен преди да почине.
При тези данни от фактическа страна въззивният съд прави следните
правни изводи:
Настоящият състав на въззивната инстанция споделя извода на
първоинстанционния съд, че в конкретния случай ищцата не е доказала, че
съществуващата между нея и починалия ѝ брат емоционална връзка е дълбока
4
и трайна, изключителна и извън обичайната за този вид родствени
отношения, както и че настъпилите в резултат на неговата смърт болки и
страдания са сериозни и изключителни по интензитет и продължителност.
С тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 1/2016 г. е разширен кръгът на лицата, които имат право
да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки,
като е прието, че освен лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и
Постановление № 5/24.11.1969 г., в този кръг, по изключение, се включва и
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тези случаи
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицата, които претендират
обезщетение, са провели пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални
болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, а
нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52
ЗЗД.
В разглеждания случай не е доказано наличието на особено близка
връзка между ищцата и починалия брат, нито действително претърпени от
смъртта му вреди. Всъщност единствено от показанията на свидетелката Е. А.
се установява, че отношенията между тях били много добри. Починалият
помагал на своята сестра финансово и я посещавал често в с. Бръшляница,
като по думите на свидетелката, ищцата разчитала най-много на него, въпреки
че била в добри отношения и с останалите си братя и сестри. А.Г. понесла
тежко загубата на брат си и към настоящия момент все още не е преодоляла
неговата смърт.
5
Изградените отношения между сестрата и нейния брат на привързаност,
подкрепа и емоционална близост и съответно – отражението на загубата на
един от тях върху другия, следва да се докажат от лицето, което претендира
обезщетение, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В конкретния случай
настоящият състав приема, че между починалия Б. Д. и неговата сестра А.Г. –
ищцата по делото, е съществувала обичайна връзка между родственици, която
не се характеризира с изключителна близост. В показанията на разпитаните
по делото свидетели липсва конкретика за връзката между ищцата и
починалия брат. Изложените от тях общи впечатления не могат да
удовлетворят изискванията за пълно и главно доказване на състоянието на
трайна и дълбока привързаност и емоционална близост между А.Г. и Б. Д.. Не
са изложени конкретни впечатления от ежедневието на лицата, за да може
съдът да направи цялостен и обоснован извод относно дълбоката
емоционална връзка, заради съдържанието на която ищцата търпи болки и
страдания от смъртта на своя брат, които да обуславят присъждането на
обезщетение в претендирания размер. Помощта, която починалия вероятно е
оказвал на ищцата приживе е негов морален дълг и е в рамките на обичайната
помощ, която се следва на членове от семейството. Ищцата и починалият
брат от години живеят в различни населени места, като последния за известни
периоди от време дори работел извън страната. Към момента на ПТП Б. Д. е
бил на 60 години, а неговата сестра на 51 години. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява също, че всеки от тях към
момента на процесното ПТП е създал и собствено семейство. По делото не е
доказано ищцата да е търпяла продължителни във времето и засилени
негативни субективни изживявания, болки и страдания от смъртта на брат й
Б. Д. извън обичайните. Преживяванията на ищцата, за които съобщава
свидетелката Е. А., а именно, че след смъртта на брат си Б., ищцата била
неадекватна, била отчаяна, не разговаряла много, била се затворила и не
поддържала контакт с околните както преди, не са извън обичайните.
В разглеждания случай за получаване на обезщетение не е достатъчна
формалната родствена връзка и установеното по делото, че ищцата приела
тежко новината за смъртта на своя брат. Не е установена по делото
визираната в тълкувателното решение изключителност на създадените
емоционални и трайни връзки, които да обуславят правото на обезщетяване
6
по смисъла на задължителната съдебна практика. Не е доказано по делото, че
ищцата търпи морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за родствената връзка между сестра и брат.
По тези съображения настоящият състав споделя извода на
първостепенния съд, че не е доказано по делото между ищцата и починалия
брат да е съществувала здрава, дълбока емоционална връзка, поради което
тежестта на негативните изменения в душевен план за нея да надхвърлят
нормално присъщите морални болки и страдания и с оглед на това да бъде
призната материалноправната легитимация да получи обезщетение за
неимуществени вреди от загубата на загиналия си брат. Последица от това е
отхвърляне на предявения частичен иск.
Извода за недължимост на главната претенция обуславя недължимост и
на акцесорната претенция за законна лихва, която също следва да бъде
отхвърлена.
Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и съобразно направеното искане, в полза на
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД следва да бъде присъдена сумата от 1310 лв. -
разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция. Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност
на претендираната от застрахователя сума, е неоснователно. Съобразно
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при обжалваем интерес от 26 000
лв. по настоящото дело минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на 1310 лв., без включен ДДС. Именно в този размер
е и претендираната сума от страна на застрахователя, за която са представени
писмени доказателства по делото, че е реално заплатена. В този смисъл
направеното искане следва да бъде уважено в пълен размер.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 12.11.2021г., постановено по т.д. №
97/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА А. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ******* да
заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от
1310 /хиляда триста и десет/ лева – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8