№ 10077
гр. София, 01.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Частно
гражданско дело № 20211110161672 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление с вх. № 77433/28.10.2021 г., подадено от [фирма], е поискано
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. ЕМ. КР. за следните
суми: 1/ сумата от 920,76 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по
Договор за потребителски кредит № [№] от 27.10.2017 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва за периода от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 587,64 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 26.06.2018
г. до 02.10.2020 г.; 3/ сумата от 1086,80 лева, представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги по договора за кредит; 4/ сумата от 32,97 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 03.12.2017 г. до 08.10.2020 г.; 5/ сумата
от 193,92 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 02.10.2020 г. до
27.10.2021 г.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъда
частично отхвърлено за претендираното от заявителя възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги по договора за кредит. В тази си част подаденото заявление е
редовно от външна страна, доколкото заявителят е индивидуализирал вземанията в
достатъчна степен – посочен е размерът на същите, както и правопораждащото
основание за тяхното възникване. Въпреки това, не са налице предпоставките за
издаване на заповед за изпълнение за така претендираната сума от 1086,80 лева.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 ГПК заповедният съд не следва да
издава заповед за изпълнение, когато отправеното от заявителя искане противоречи на
закона или добрите нрави, т. е. съдът е задължен служебно да следи налице ли са
визираните в посочената разпоредба обстоятелства. Безспорно е, че нищожните
договорни клаузи, като противоречащи на повелителни правни норми, попадат в
1
приложното поле на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което заповедният съд следва
служебно да констатира наличието им и да откаже да издаде заповед за изпълнение за
претендираното въз основа на тях вземане. Така извършваната на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК проверка не цели да установи дали претендираното вземане съществува,
а съотношението между заявеното искане и повелителните законови норми.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
каквито са изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др. Съобразно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В този смисъл са и разясненията, дадени в Решение на ВКС № 345/9.01.2019
г. по т. д. № 1768/18 г. В нарушение на така установеното законово правило се явява
претендираното от заявителя възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
по договора за кредит, доколкото съгласно договора то се дължи като насрещна
престация във връзка с право на потребителя да изменя едностранно клаузи по
сключения договор. По своето естество споразумението за допълнителен пакет услуги
представлява предварителната уговорка за заплащане на хипотетично реализируеми
услуги, т. е. такива, за които не е налице яснота и сигурност дали за в бъдеще ще бъдат
осъществени. По този начин се нарушават принципите на справедливост и
еквивалентност на престациите, от което се налага изводът за неравноправност на
клаузата, с която е уговорено заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги.
По изложените аргументи, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 77433/28.10.2021 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от [фирма], в частта, с която е поискано
издаването на заповед за изпълнение срещу Р. ЕМ. КР. за сумата от 1086,80 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Договор
за потребителски кредит № [№] от 27.10.2017 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3