Мотиви към Решение
№ /27.02.2020г. по н.а.х.д. № 182 по описа на
Районен съд - Г.Т. за 2019г.
На 03.12.2019г. Районна прокуратура – Г.Т.,
е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т., предложение за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, по досъдебно производство № 84/2019г. по описа на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., по
който е било образувано производство пред първа инстанция срещу Д.И.Ж. с ЕГН - **********,
за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.345, ал.ІІ от НК.
В диспозитивната част на постановлението
е посочено, че Д.И.Ж. на 08.05.2019г. в с. П., общ. Г.Т., обл. Д., по ул. „П.“, в посока
за гр. Г.Т., управлявал моторно превозно средство „БМВ 725“ рег. № ***,
нерегистрирано по надлежния ред - престъпление по чл. 345, ал. ІІ от НК.
В съдебно заседание Районна
прокуратура - Г.Т. не се представлява.
Д.И.Ж. се явява в съдебно заседание, представлява
се от адв. В.К. ***. По същество се пледира за признаване на обвиняемото лице
за невиновно в извършване на вмененото му престъпление.
С оглед разпоредбите на чл.378, ал.І
от НПК, съдът е пристъпил към разглеждане на делото.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на
обвиняемия, показанията на свидетелите дадени в хода на съдебното производство,
писмените доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото,
намери за установено следното:
На
20.08.2018г. в гр. С., Д.И.Ж. си закупил лек автомобил „БМВ 725“ с peг. № ***,
двигател без номер и рама № ***. При изповядване на сделката, Д.И.Ж.
бил изрично уведомен от нотариуса,
че в срок от 14 дни е длъжен да се яви в КАТ и да регистрира автомобила. На
27.08.2018г. Д.Ж. представил автомобила за промяна на регистрацията му в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Д., където било установено, че предният десен подкалник
на автомобила има различен VIN номер, както и номерът на двигателя бил заличен.
Поради това пререгистрация не се извършила, а Д.Ж. и лекият му автомобил са били
насочени за оглед на комисия по МПС при ОД на МВР - Д., която в протокол №
34/29.08.2018г. е отбелязала, че следва да се извърши проверка, предвид установената
по двигателя интервенция. Материалите от образуваната преписка са били изпратени
на Началника на Първо РУ - Д., като във връзка с тях е било образувано досъдебно
производство с № 156/2019 г. по описа на Първо РУ - Д., което приключило с Постановление
за прекратяване от 02.08.2019г. на прокурор при Районна прокуратура - Д..
Автомобилът
не бил пререгистриран и от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - С., предвид
разпоредбите на чл. 145, ал.ІІ от ЗДвП, прекратили служебно регистрацията на
процесния автомобил считано от 22.10.2018г.
Д.Ж.
с ясното съзнание, че не е пререгистрирал придобитият лек автомобил – макар и
не по негова вина, продължил да го управлява в нарушение на законовите
разпоредби.
На 08.05.2019г. пътувал с автомобила си от гр. Д. до с.П., общ. Г.Т.. Докато
шофирал из селото, по ул. „П.“, около 22.04часа, бил спрян за проверка
от полицейски служители от РУ – Г.Т.. Било установено, че регистрацията на автомобила
му е прекратена служебно от дата 22.10.2018г., съгласно чл. 143 ал. 15 от ЗДвП,
т.е. автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред. Свидетелят Ж. пристъпил
към съставяне на акт за установяване на административно нарушение с №638622, Серия
Д, от 08.05.2019г., за констатираното нарушение на чл. 140 ал. І от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка е
приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа събраните по
делото гласни и писмени доказателства, обясненията на обвиняемия, показанията
на свидетелите А.М. и М.Ж., дадени в хода на съдебното производство, писмените
доказателства прочетени и приобщени като доказателства по делото. Между тях не
съществуват противоречия относно главния факт на доказване. Точно и категорично
се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото –
извършването на деянието, авторството му и обстоятелствата от значение за
наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените доказателства, в
своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от
съда за установена фактическа обстановка.
При така констатираното, настоящият
състав намира, че обвиняемият Д.И.Ж. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 345, ал.ІІ от НК. Същият на 08.05.2019г.
в с. П., общ. Г.Т., обл. Д. е управлявал моторно превозно средство – „БМВ 725“ с
рег. № ***, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съгласно
чл. 140 ал. ІІ от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната. Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистрацията,
отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни
средства и на ремаркета, теглени от тях, предвижда в своя чл. 3, ал. І, в
14-дневен срок от придобиване на собствеността или оформяне на вноса, моторните
превозните средства да се регистрират. В конкретния случай обвиняемият е
закупил автомобила, но предвид извършваната проверка относно констатиране на
интервенция по номера на двигателя, регистрирането му по надлежния ред било
отложено. Д.Ж. е бил с ясното съзнание, че автомобила му не е бил регистриран и
предвид проверката са изтекли сроковете за тази регистрация, но продължил да
управлява безгрижно автомобила по пътната мрежа въпреки, че не регистриран по
надлежния ред.
От
субективна страна, обвиняемият е
извършил престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, знаел е, че автомобила не е регистриран, че поради това
обстоятелство не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено
ползване, но въпреки това го е управлявал след изтичане на предвидения срок за
регистрация от законодателя, до спирането от полицейските служители.
Съдът
не споделя становището на защитника на обв. Ж., че се касае за административно
нарушение, а не за деяние наказуемо по чл. 345, ал.ІІ от НК. За да е осъществен
състава на престъпление по чл. 345, ал.ІІ от НК, следва да е управлявал моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. За законодателят е
без значение причините, които са довели това моторно превозно средство да не
бъде регистрирано. Наказуемо е управлението му без да е извършена съответната
регистрация. Ж. е бил предупреден, че следва да пререгистрира автомобила в
определен срок, знаел е, че срока е изтекъл и въпреки това продължил да го
управлява.
В
конкретния случай, не може да се приеме, че извършеното от обвиняемия Д.Ж.,
разкрива явно незначителна обществена опасност, поради което то е непрестъпно,
съгл. чл. 9 ал.ІІ от НК. Касае се за формално престъпление, при което следва да се приеме, че съгласно
законодателната логика осъществяването на признаците на престъплението от обективна и субективна
страна разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде
криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други вредни
последици. По принцип, при сравнително зачестилия брой на ПТП-та, в резултат на
грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата и обществените нагласи са
особено чувствителни към недисциплинирани водачи, поради което обвиняемият е следвало
да прояви повече усърдие при изпълнение на задълженията си като водач и да не управлява
автомобила, като след приключване на проверката по благоприятен за него начин
незабавно да го регистрира. Хипотезата
на чл. 9 ал.ІІ от НК можеше успешно да се коментира ако важни обстоятелства са
налагали управлението на нерегистрирано МПС и обвиняемият не е имал друга
възможност, освен да го използва. Също така незнанието на обстоятелството, че
управлението на нерегистрирано МПС е престъпно, не е извинително съгласно
максимата „Ignoratio juris neminem excusat“ /незнанието на закона не е
извинително/. Данните за личността на обвиняемия в случая могат да послужат
като добра основа за определяне на наказание при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, но не и да декриминализират проявата му.
За
престъплението по чл. 345, ал. ІІ от НК, законът предвижда наказание лишаване
от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лв. Обвиняемият не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност. От извършеното от него деяние
не са настъпили имуществени вреди. Поради това, съдът приложи разпоредбата на
чл. 78а от НК и освободи обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление по чл.345 ал. ІІ от НК. На същият наложи административно
наказание глоба. Предвиденият от закона размер на това административно
наказание е от 1000лв. до 5000лв. Съдът определи размера на административното
наказание - 1000.00 лв., т.е. минималният.
Наказание с такъв размер е
справедлив и достатъчен за осъществяване целите за персонална и
генерална превенция.
Изводът
на съда в тази насока е базиран на преценката на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и на дееца.
Обвиняемият, извършил престъплението е с нелоши характеристични данни,
съдействал е за разкриване на обективната истина по делото, изразява
критичност. Посоченото разкрива ниска степен на лична опасност на дееца.
Горните обстоятелства съдът прецени като смекчаващи отговорността. Липсват обстоятелства, които да отегчават
отговорността на обвиняемия. Поради
изложеното, съдът намери, че за извършеното от обвиняемия престъпление следва
да му бъде определено административно наказание глоба само при наличието на
смекчаващи обстоятелства, в най-ниския, предвиден от закона размер – 1000 лв.
С
така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства
превъзпитателно върху обвиняемия, за да спазва установения в страната правов
ред.
Водим от горното съдът постанови
решението си.
Съдия:
/
Р. С. /