№ 299
гр. Пазарджик , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана И. Димитрова
Секретар:Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана И. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20205200500611 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 29 постановено на 17.02.2020г. по гр.дело № 314 по описа
на Панагюрския районен съд за 2019г. е отхвърлен иска с правно основание
чл. 357 КТ във вр. с чл. 188, т. 2 КТ предявен от С. Д. С. ЕГН: ********** с
адрес: гр. С., ул. „В." 39-41, ет. 2, офис 11 срещу МБАЛ „Уни Хоспитал" ООД
БИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул.
„Георги Бенковски" № 100, с който се иска да бъде отменено наложеното на
ищеца дисциплинарно наказание „П за У.", за което е издадена Заповед №
РД-53 от 30.01.2019 г. на Управителя на МБАЛ „Уни Хоспитал" ООД.
Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
С въззивната си жалба ,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК
въззивникът д-р Стойчо Стоев чрез пълномощника си-адв. Иванов обжалва
решението като твърди,че е неправилно, постановено при противоречие с
материалните и процесуалните правила ,и необосновано. Твърди,че към
момента на твърдяните за извършени от него нарушения на трудовата
дисциплина, а именно : по време на нощната смяна на 08.01.2019г. срещу
1
09.01.2019г. не е бил създаден Правилник ,който да регламентира правилата
за вътрешния трудов ред в ответната болница. На следващо място твърди,че
от данните по делото не се установявало, той да е пушил в болничната стая,и
в този смисъл анализира събраните по делото доказателства. По отношение
на нарушението: неуплътняване на работното време по време на дежурството,
твърди,че заповедта е немотивирана ,тъй като в нея не се посочвало по какъв
начин е реализирано нарушението,в частното има ли неуказана медицинска
помощ на пациент. Искането е решението да бъде отменено, а искът за отмяна
на дисциплинарното наказание „ П за У.“ уважен.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Уни Хоспитал „
ООД ,гр.Панагюрище ,представлявано от д-р Чачова –Ранчева-управител с
отговора на въззивната жалба излага съображения за нейната
неоснователност.Искането е решението като правилно и обосновано да бъде
потвърдено.
Жалбата е депозирана от страна, имаща интерес и право на обжалване,
в предвидения от закона срок. Изпълнени са и другите изискуеми от закона
задължения, поради което е допустима.
При извършената проверка по чл. 269 от ГПК въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от
жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния
съдебен акт и събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност,
прие за установено следното:
Няма спор между страните в процеса,че помежду им съществува
трудово правотоношение,по силата на което въззивникът изпълнява във
въззиваемата болница длъжността "лекар по А. и Г., към отделение по А. и Г."
.
С Декларация от 13.05.2016г. въззивникът е заявил знанието си,че
местоработата му е под постоянно видеонаблюдение и е дал съгласието си
затова.
Със Заповед № 24 от 17.01.2018 г. на Управителя на „МБАЛ Уни
2
Хоспитал" ООД, тютюнопушенето на работните места и в цялата сграда, с
изключение на определените / с тази заповед/ за това места е забранено.
Няма спор между страните,че въззивникът е запознат с тази заповед
С Протокол от 09.01.2019 г. на комисия от посочените в протокола
лица и по повод подаден сигнал за нарушение на трудовата дисциплина е
извършена проверка ,при която е констатирано наличие на фасове от цигари
марка Dunhill в чекмеджето на лекарския кабинет в отделение по А. и Г.,
изхвърлени фасове от същата марка в тоалетната на болнична стая номер 4 в
АГ отделението, фасове са открити и на перваза на прозореца на стая номер
4а с пепел от цигари е била обсипана цялата стая № 4 . И в двете помещения
се усещала остра ,задушлива миризма от цигарен дим.
От заключението на съдебно-техническата експертиза изготвено от
вещо лице Н.Й. се установява,че след преглед на представения по делото
оптичен носител „Officel superstore" 700 МБ/80 мин, се е установило, че
същият съдържа 4 броя видео файла, заснети от три различно разположени
стационарни камери, като първи видеофайл обхваща часовия диапазон: от
23:49:43 ч до 23:49:54 часа на 08.01.2019 г., втория от 07:42:46 часа до
07:43:01 на 09.01.2019 г., третия от 23:49:35 ч до 23:49:51 часа на 08.01.2019
г., четвъртия от 23:49:21 ч. до 23:49:35 часа на 08.01.2019 г., като не е
установена манипулация върху записаната информация.
От заключението на съдебно-техническата експертиза изготвено от
вещо лице Иво Димитров се установява,че видеокамерите изпращат
постоянен поток от данни, като системата за управление на
видеонаблюдението извършва записи само при движение. VMS системата
изтрива автоматично записите след 30 дни.Вещото лице е посочило,че
настройката на базата данни на системата за видеонаблюдение,позволя в
случай,че се иска записа да бъде запазен за по –продължителен период от
време, да бъде записан на друга памет.Записите, находящи се в хард диска са
идентични с представените такива по делото в изследваното CD с експертиза
от 18.10.2019 г, като същите са автентични и са достоверни - без манипулация
в съдържанието им.
Няма спор по делото,че лицето, което се вижда на записите е ищецът -
С. Д. С. .
3
По делото са събрани гасни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, в мотивите на обжалвания
съдебен акт ,първоинстанционният съд е приел, че ищецът е извършил
вмененото му нарушение на Заповед № 24 от 17.01.2018 г. на Управителя на
„МБАЛ УниХоспил" ООД, с която е забранено тютюнопушенето на
работните места. Това нарушение, според съда е установено както от
събраните по делото гласни доказателства, така и от видеозаписите. При
пълно и главно доказване, проведено от ответната страна се установило, че за
процесния период единствен ищецът Стоев по време на нощното си
дежурство на 8 срещу 9 януари е влизал в болнична стая 4.
Първоинстанционният съд е констатирал,че житейски нелогично е било да се
приеме, че стаята е била във вида намерена на сутринта още когато ищецът е
влязъл в нея, тъй като тогава той би следвало да съобщи затова, а доводи в
тази насока не били въведени, нито доказани. Освен това от показанията на
св.Костов се установило,че от записа на охранителните камери било видно,че
друго лице не е влизало в стая 4. Първоинстанционният съд е приел за
доказано,че ищецът е извършил нарушение на Заповед от 17.01.2018г. на
Управителя на „МБАЛ Уни Хоспитал" ООД, с която е забранено
тютюнопушенето на работите места и предвид това, че ищецът е лекар в
ответното търговско дружество и си е позволил да пуши в самото болнично
заведение, в стая предназначена за пациенти, то на следващо място е приел,че
наложеното наказание „П за У." съответства на извършеното нарушение.
Първоинстанционният съд е постановил решението си в рамките на
заявения от страните спорен въпрос – допуснато ли е нарушение на трудовата
дисциплина и обосновано ли е налагането на дисциплинарното наказание „П
за У.“ с тежестта на осъщественото нарушение, като е дадена възможност на
страните да заявят своите доводи по всички наведени съображения пред
първоинстанционния съд.
Съобразно разпоредбата на чл.126 от КТ - При изпълнение на работата,
за която се е уговорил, работникът или служителя е длъжен: т. 7 - да
изпълнява законните нареждания на работодателя. С виновното им
неизпълнение се изпълва фактическият състав на чл. 187, т. 7 от КТ -
нарушения на трудовата дисциплина, за която нарушителят се наказва с
4
предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания.
От друга страна ,нормата на чл.8, ал.1 от КТ установява мярката, с
която трябва да се преценява упражняването на правата и изпълнението на
задълженията на страните по трудовото правоотношение. Добросъвестността
при осъществяването на трудовите права и задължения означава тяхното
реализиране с добра воля, с грижата на добрия работник и коректния и
доброжелателен работодател. Съвкупната преценка на доказателствата по
делото налага извода, че субективното право на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание „П за У.” е упражнено в съотоветствие с неговото
социално предназначение.
Както се възприе по-горе , въззивникът заема длъжността "лекар по А. и
Г., към отделение по А. и Г." .Няма спор, че както по силата на закона, така и
съобразно заповед на работодателя от 17.01.2018г. е недопустимо
тютюнопушенето в лечебно заведение , още по-малко пък от лице
изпълняващо длъжността „ лекар „ . В съответствие с определената от закона
тежест на доказване в настоящия казус с несъмнени доказателства въззивната
страна е установила,че въззивникът е извършил нарушение на установената
запрета за тютюнопушене. От данните по делото –гласни доказателства и две
технически експертизи, се установява по несъмнен начин ,че по време на
нощното си дежурство на 08.01.2019г.-09.01.2019г. в стая 4 въззивникът е
пушил цигари. Така установените от въззиваемата страна обстоятелства не
бяха опровергани от въззивникът, или пък в определена степен
достоверността им да бе опровергана. Факта ,че свидетелят Глухов е купувал
друга марка цигари на въззивника, не означава по презумпция,че последния е
пушил цигари само от тази марка. В изложения смисъл ,правилни са изводите
на първоинстанционния съд,че ищецът е допуснал нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.187,ал.1,т.7 от КТ-през нощното си дежурство
на 08.01.2019г.-09.01.2019г. е пушил цигари в болничното заведение, в стая
предназначена за пациенти,с което е нарушил заповед от 17.01.2018г. на
управителя на „МБАЛ УниХоспитал" ООД установяваща забрана за
тютюнопушене на работните места и в цялата сграда, с изключение на
определените за това места. Правилно на следващо място
,първоинстационният съд е приел,че наложеното наказание „П за У." е
адекватно на извършеното нарушение на трудовата дисциплина,като е
5
съобразил и обстоятелството ,че поведението на въззивника влияе на
условията на труд и на останалите служители в болницата, а така би повлияло
негативно не само върху неговата репутация,а и тази на болничното
заведение.
По изложените съображения изцяло несъстоятелни са изложените във
въззивната жалба доводи за едностранно ценене на доказателствата от
първоинстанционния съд. А доколкото ,настоящият съдебен състав приема,че
дори само за извършеното нарушение на трудовата дисциплина описано
дотук , наложеното наказание „ П за У.“ съответства на неговата тежест,
ирелевантни са обстоятелствата досежно уплътняването на работното време
от въззивника,изложени във въззивната жалба и затова не ги обсъжда.
Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на вззиваемата страна следва да се
присъдят сторените от нея във въззивното производство съдебни разноски в
размер на 610,00 лева-възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения,Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29 постановено на
17.02.2020г. по гр.дело № 314 по описа на Панагюрския
районен съд за 2019г.
ОСЪЖДА С. Д. С. ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ул.
„В." 39-41, ет. 2, офис 11 да заплати на МБАЛ „Уни
Хоспитал" ООД БИК: *********, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. Панагюрище, ул. „Георги
Бенковски" № 100 сумата в размер на 610,00/ шестстотин и
десет/ лева-представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7