Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 50
гр. Русе, 11.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд, гражданска колегия,
в открито заседание на 22 януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
АНЕТА Г.А
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря ТОДОРКА
НЕДЕВА и прокурора:………………………….. като разгледа докладваното от съдията Н. Чокоева в гр. дело
№ 866 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и
сл. ГПК.
Л.А.Н., ЕГН **********,
чрез адв. П.Е.А. *** е обжалвала решението на
Русенския районен съд по гр. д. № 1530/2017 г., с което е отхвърлен предявеният
от нея иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижими имоти –
земеделски земи срещу задължение за гледане и издръжка по нот. акт № ***, т.5, рег.
№ ***, дело № ***/***г., сключен между С.Г.Н., ЕГН ********** и Р.Х.Н., ЕГН **********,
до размер на ½ идеална част от правото на собственост върху имотите и е
осъдена да заплати на Р.Х.Н. сумата от 1187,02 лв., а на Р.К.Н. сумата от 900
лв. - разноски по делото.
В жалбата са изложени
оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли то да
бъде отменено и постановено ново, с което да се уважи искът. Претендира
разноски.
Ответниците по жалбата Р.Х.Н.,
ЕГН ********** и Р.К.Н., ЕГН **********, чрез адв. П.Н.Г.
АК - Б.оспорват жалбата и молят да не се уважава,
като се потвърди горното решение. Претендират разноски за въззивната инстанция.
Въззивният
съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора, в законния
срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се
явява неоснователна.
При правилно
установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до законосъобразни
правни изводи и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на обжалваното решение.
По делото няма спор относно обстоятелствата, че на 7.11.2000
г. С.Н. и Р.Н. са сключили договор за прехвърляне на правото на собственост на недвижими
имоти срещу задължение за издръжка и гледане от страна на Р.Н. – неин син. Безспорно е обстоятелството, че
сделката е сключена по време на брака му
с Р.Н., поради което тя също е придобила права и задължения по процесния
договор. С.Н. е починала на 14.08.2015 г. От удостоверение за наследници се
установява, че жалбоподателката Л.А.Н. и ответникът по жалбата Р.Х.Н. са
единствени наследници на последната.
В тежест на ответниците е да докажат, че договорът е
бил изпълняван, като са били предоставени
необходимите грижи и издръжка съобразно здравословното състояние и конкретните
нужди на прехвърлителката. Пред първоинстанционния
съд е събран голям обем доказателствен материал, от който съдът е достигнал до
правилни изводи, че не е налице неизпълнение като основание за разваляне на алeаторния
договор. Обратно, събраните писмени и гласни доказателства, взети предвид
поотделно и в съвкупност, обосновават извода, че праводателката
е била обгрижвана и издържана от ответниците по
въззивната жалба в периода от сключване на договора до нейната смърт.
Несъстоятелно е изложеното в жалбата становище, че първоинстанционният съд е
достигнал до неправилни фактически изводи за материалното състояние на
въззиваемите, тъй като е пропуснал да обсъди всички доказателства по делото в
тяхната взимовръзка. Конкретно се посочва, че не са
обсъдени, представени от ТД на НАП данъчни декларации, справки за осигурителен
доход, справка от НСИ, декларации за материално гражданско състояние във връзка
с искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК. От една страна доводите за материалното
състояние на ответниците са ирелевантни към главния, подлежащ на доказване
факт, а от друга – доказателствата в съвкупност не водят до извод, че прехвърлителката не е получила надлежно изпълнение, поради липсата
на парични средства у задължените по договора ответници. От представените
писмени доказателства – генерално пълномощно, с което С.Н. упълномощава въззиваемия Р.Н. да извършва правни действия от нейно име,
саморъчното завещание в полза на последния, изпълнителния лист, обосновават
извод, че те са били в добри отношения и че прехвърлителката
е била удовлетворена от начина, по който договорът е бил изпълняван с оглед на
конкретните й нужди. Свидетелските показания, вкл. и на свидетеля Г., чийто
разпит е поискан от жалбоподателката, също обосновават изпълнението на
процесния договор. Последният е посочил в своите показания, че синът на С.Н. „я
посещавал отвреме-навреме, може би един път месечно”.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са свързани и логични и при
цялостния им анализ е видно, че грижите и издръжката, за които ответниците се
задължили, са били предоставени от тях през целия период на действие на
договора. В тази връзка са несъстоятелни доводите във въззивната жалба, че
атакуваното решение е основано на негодни свидетелски показания поради тяхната
противоречивост и предубеденост на свидетеля Н.. Първоинстанционният съд
правилно е кредитирал неговите показания, тъй като те кореспондират с останалия
доказателствен материал.
Жалбоподателката е навела оплакване, че районният съд
е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като
неправилно в оспорваното решение не е обсъдил представената фактура от хоспис „Сердика”, във връзка с показанията на св. Ц., че
„болните, оставени в хоспис, не успяват да бъдат
отгледани” и датата на смъртта на С.Н.. Изложените в жалбата доводи са
неоснователни, тъй като от обстоятелството, че наследодателката е починала в
периода, в който е била настанена в хоспис „Сердика”
не може да се направи извод, че това е признак на недобри грижи и да се
квалифицира като неизпълнение на договора. Напротив, това че е била настанена в
специализирано заведение сочи, че близките й са изпитали необходимостта тя да
получи по-специални грижи, адекватни на състоянието, в което е изпаднала, и
каквито не биха могли да й бъдат оказани в домашни условия. В тази връзка
следва да се има предвид и обстоятелството, че фактурата, удостоверяваща
извършено плащане на лечението, се държи и представя от ответниците като
доказателство, че именно те са изпълнили задължението към болничното заведение
за предоставените медицински услуги. Това води до извод, че ответниците по
жалбата са били загрижени за състоянието на своята близка и са направили всичко
възможно, за да се стабилизира здравословното й състояние. Съдът оценява всички
тези обстоятелства като действия, които се включват в кръга на изпълнението на алеаторния договор. Достолепната
възраст, до която е достигнала наследодателката, въпреки многобройните
заболявания, от които е страдала, също сочи, че е била обгрижвана
добре.
Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като не е
съобразил задължителната практика на ВКС. За да се приеме, че съдът е достигнал
до неправилни правни изводи поради нарушение на материалния закон, следва да е
било допусната грешка в правната квалификация, грешка при тълкуването на
закона, погрешно да е приложена материалноправна разпоредба, която не е
уреждала материалноправното отношение във времето, или когато не е бил
съобразен задължителен акт по тълкуването на закона. Горепосочените дела на ВКС
се отнасят до материалноправни спорове, които фактически се различават от
настоящия правен спор, който е наложил разрешение, съобразено с тези различия.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 855/23.05.2018 г. по описа на Русенския районен съд по гр. д. № 1530/2017
г.
ОСЪЖДА Л.А.Н.,
ЕГН ********** да заплати на Р.Х.Н., ЕГН ********** сумата от 897 лв. - деловодни
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Л.А.Н., ЕГН ********** да заплати на Р.К.Н., ЕГН **********
сумата от 800 лв. - деловодни разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: