Р Е Ш Е Н И Е

№

 

23.01.2020г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ДАНИЕЛА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2169 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №746/04.10.2019г. на *** на ***, на Г.Д.В. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.263 ал.1 т.2 от Закона за горите във връзка с чл.12 ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии - глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да изтъква конкретни съображения в тази насока; моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.

 В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата. Считат, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен 12 дни след датата на установяване на нарушението и не е подписан от нарушителя, като липсват доказателства В. да е бил поканен за съставянето му и дори – че изобщо препис от АУАН е бил връчен на жалбоподателя. Пледират за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно.

За ответната страна – ***– редовно призована, не се явява представител.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 746/30.04.2019г. по регистъра на ***, от страна на И.М. *** – горски надзирател при ***, в присъствието на свидетеля А.В.В. и нарушителя – Г.Д.В.. Съставен е за това, че на 16.04.2019 г. в землището на ***, ***, отдел *** ***– частна горска територия, се движи с моторно превозно средство „***“ без регистрационни номера, без да притежава разрешително за достъп – нарушение по чл.148 ал.1 ЗГ. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН. В.  е отказал да подпише съставения АУАН, както и да получи препис от същия, като тези обстоятелства са били удостоверени с подписа на свидетеля А.В.В..

Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, но не и правната квалификация на нарушението. Приел е, че се касае за нарушение по чл.263 ал.1 т.2 ЗГ във връзка с чл.12 ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.  На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Г.Д.В. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.263 ал.1 т.2 от Закона за горите във връзка с чл.12 ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии - глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.20 от делото/. Изтъкнатите от страна на жалбоподателя моменти в хода на административнонаказателното производство, не съставляват нарушения на процесуалните правила. АУАН не е съставен на 30.04.2019г., а на 16.04.2019г., както е отразено и в самия него; от друга страна, първата от двете дати удостоверява единствено завеждането на АУАН в съответния регистър на ***и е ирелевантна от гледна точка на изискванията за законосъобразност на административнонаказателното производство. На следващо място, видно както от съдържанието на процесния АУАН, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели *** и В., съставянето не е извършено в отсъствие, а в присъствие на нарушителя, който обаче отказал да подпише и получи препис от съставения АУАН.

От друга страна, видно е, че като свидетел на отказа на нарушителя да подпише АУАН е посочен свидетелят А.В., който наред с това се явява и свидетел на извършване на нарушението. От правната теория и практиката по приложение на ЗАНН е известно, че свидетелите, предвидени в ЗАНН се поделят условно на четири групи: такива, които са присъствали при извършване на нарушението; такива, които са присъствали при неговото установяване; такива, които единствено са присъствали при съставяне на АУАН; такива, които удостоверяват отказа на нарушителя да подпише съставения АУАН. Специално що се отнася до четвъртата от изброените групи – свидетелите по чл.43 ал.2 ЗАНН, прието е, че същите следва да бъдат лица, различни от другите три групи свидетели, за да се гарантира безпристрастността на свидетелите на отказа на нарушителя да подпише съставения АУАН спрямо отразените в самия АУАН, факти и обстоятелства. С други думи, свидетелите по чл.43 ал.2 ЗАНН удостоверяват с подписа си единствено факта, че нарушителя отказва да подпише съставения АУАН. В настоящия случай, в разрез с така коментираното законово изискване, свидетелят А.В. е взел участие при съставяне на АУАН едновременно като свидетел на извършването на нарушението, така и на отказа на нарушителя да подпише АУАН, като по този начен е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – по чл.43 ал.2 ЗАНН. В тази насока е и практиката на касационната инстанция, намерила отражение в Решение № 583 от 16.12.2014 г. на АдмС - Плевен по к. н. а. х. д. № 876/2014 г., Решение № 583 от 4.10.2018 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 677/2018 г. и други.

Налага се обаче да бъде отбелязано, че изтъкнатото съществено нарушение на процесуалните правила, не е единственото в настоящия случай. Както беше отбелязано по-горе, според актосъставителя, нарушена се явява разпоредбата на чл.148 ал.1 ЗГ, която гласи, че „Товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга могат да се движат в горските територии и по горските пътища само във връзка с изпълнение на горскостопански, селскостопански и ловностопански дейности.“. Така посочената разпоредба съответства на представеното описание на нарушението и обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено /както в АУАН, така и в НП/ – поне дотолкова, доколкото има за предмет въвеждането на определени изисквания във връзка с движението на ППС в горските територии. По своя преценка, административнонаказващият орган посочил като нарушени други законови разпоредби - чл.263 ал.1 т.2 от Закона за горите във връзка с чл.12 ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Съобразно чл.263 ал.1 т.2 от Закона за горите, „Наказват се с глоба от 200 до 2000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физически лица, които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: ползване на горските пътища в нарушение на наредбата по чл. 148, ал. 11…“, а съобразно чл.12 ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г., „По време на извършване на дейности в горските територии лицата са длъжни да носят със себе си оригинали или копия от издаденото позволително, разрешително, технологичен план и други писмени документи, доказващи законността на извършваната дейност.“. От една страна, чл.263 ал.1 т.2 ЗГ урежда неправомерното ползване на горските пътища – за каквото обаче, нито в АУАН, нито в НП се споменава, а се описва неправомерен достъп до горска територия; от друга страна, чл.12 ал.1 от цитираната Наредба предвижда задължение за съответните лица, при извършване на дейности в горските територии, да носят в себе си определени документи – и очевидно, разпоредбата няма как да намери приложение в случаите, в които такива документи не съществуват въобще - в каквато насока е описанието на нарушението в АУАН/НП. Отделно от това, връзката между разпоредбите на чл.263 ал.1 т.2 от Закона за горите и чл.12 ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. не само не способства за точността на правната квалификация, а дори напротив – налице е неясна правна квалификация, която наред с това, видимо влиза в противоречие с отразените в АУАН и НП факти и обстоятелства. Поради това Съдът намира, че липсва надлежен задължителен реквизит в Наказателното постановление – по чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, а правото на защита на нарушителя е ограничено, тъй като същият е поставен в невъзможност да узнае за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова – следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №746/04.10.2019г. на *** на ***, с което на Г.Д.В. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.263 ал.1 т.2 от Закона за горите във връзка с чл.12 ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии - глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: