РЕШЕНИЕ
№ 2359
гр. Бургас, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120103358 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А. Д. К. срещу „МагнаФарм България“
ЕАД, искове да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено
със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на ответника, да бъде възстановен ищецът
на заеманата преди уволнението длъжност „****“, както и да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 13000 лева за времето, през което е останал без
работа поради незаконното уволнение, считано от 03.05.2023 г. до 03.10.2023 г.,
включително сумата от 1800 лева, преставляваща бонус за м.10, м.11 и м.12 на 2022 г., на
основание чл. 128 т. 2 и чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225 от КТ.
Твърди се, че на 01.12.2004 г. между страните е сключен индивидуален трудов
договор, понастоящем безсрочен, по силата на който ищецът е назначен на длъжност „****“
с място на работа гр. Бургас и основано месечно възнаграждение за труд в размер от 2600
лева. Изложено е, че на 03.04.2023 г. на ищеца е връчена заповед, с която трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 предл. 2 от КТ. Поддържа се, че
уволнението на ищеца е незаконосъобразно, доколкото не е извършено реално съкращаване
на щата. Сочи се, че понастоящем трудовата функция на ищеца се изпълнява от Д.С., А.Д.,
С.С. и М.В.. Освен това, се навеждат твърдения за неизвършен подбор, който е бил
задължителен предвид запазването на трудовата функция на заеманата от ищеца длъжност
преди прекратяването на трудовото му правоотношение. Изтъква се, че в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не са вписани датата и номера на
решенията на управителния орган на работодателя за прекратяване на трудовата дейност на
ищеца и на решението за подбор, което ищеца счита за препятстване на правото му на
защита. Твърди се, че работодателят е нарушил чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ, като е заобиколил
правилата на закона и е извършил злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 от КТ, тъй като
се е снабдил със становище от 04.01.2023 г. от службата по трудова медицина, в което се
сочи, че се налага прекратяване на трудовото нарушение на ищеца. Сочи се, че последващо
разрешение за уволнението ми от дирекция „ИТ“ – гр. София е издадено на 06.01.2023 г., а
1
заповедта за прекратяване е връчена на ищеца на 03.04.2023 г. Поддържа се, че за периода, в
който е останал без работа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за период
от пет месеца при брутно трудово възнаграждение в размер от 2600 лева. Сочи се, че
постоянен елемент от заплатата на ищеца е бонус, който се изплаща на всяко тримесечие в
размер от 1800 лева, но за м.10, м.11 и м.12 на 2022 г. такъв не е изплатен на ищеца.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че на 15.09.2022 г. работодателят е взел решение за премахване на длъжността
„****“, чийто задължения са били ръководство, обучение и контрол на търговските
представители и която е била пряко подчинена на длъжността „***“. Сочи се, че след
премахването на тази длъжност функциите по ръководство, обучение и контрол на
търговските представители се осъществява от длъжността „***“, тоест премахнато е
междинното управленско звено. Излага се, че със Заповед № 260/30.11.2022 г. на
изп.директор са закрити четирите бройки „****“. Поддържа се, че ищцата страда от
онкологично заболяване и е трудоустроена, поради което работодателя по мнение от ТЕЛК е
поискал и получил разрешение от дирекция „ИТ от 06.01.2023 г. за уволнението на ищцата.
Твърди се, че ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност в периода от
13.12.2022 г. до 30.03.2023 г., поради което при явяването на работа на 03.04.2023 г. е
връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва се твърдението
на ищцата за фиктивно съкращаване на щата, като се сочи, че за преценка дали има реално
съкращаване на щата е от значение дали в района, в който ищцата е осъществявала
трудовата си функция е продължила да съществува длъжност със сходни функции и е без
значение дали в други райони продължава да съществува сходна функция. Твърди се, че
лицата, които ищцата изброява поименно в исковата молба не са заели сходна длъжност
като тази на ищцата, а длъжност „***“, чиято функция е да управлява само продажбите по
отношение на „ключови клиенти“ и няма обща отговорност за региона, не ръководи
продажбите на дребно и не управлява търговските представители. Оспорва се твърдението
на ищцата за неизвършен подбор, като се твърди, че в случая не е следвало да бъде
извършен подбор, доколкото в район гр. Бургас ищцата е била единственият работник,
който е заемал процесната длъжност, като лицата работещи в гр. Бургас заемат длъжност
„***“, която включва трудови функции различни от длъжността „****“. Оспорва се
твърдяната от ищцата липса на реквизити на заповедта за прекратяване, като се сочи, че
същата съдържа всички изискуеми от закона реквизити, между които няма изискване за
посочване на решение на общото събрание на дружеството-работодател за прекратяване на
трудовото правоотношение на работника, нито за посочване на решението за подбор.
Оспорват се и твърденията за злоупотреба с право от страна на работодателя, като се
изтъква, че разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е получено
от дирекция „ИТ“ преди уволнението, съобразно законовите изисквания. Оспорва се
твърдяното от ищцата оставане без работа за претендирания петмесечен период. Оспорва се
дължимостта на претендирания от ищцата бонус, като се сочи, че същият не е нормативно
закрепен или чрез вътрешно-служебни актове е се дава по преценка на работодателя в
зависимост от обема и качеството на работа на работника на съответната длъжност. В тази
връзка се твърди, че на длъжността на ищцата за претендирания от нея период не са
изплащани бонуси, тъй като към този момент такава длъжност не е съществувала в
предприятието. Сочи се и че такъв бонус не би бил предоставен на ищцата за процесния
период, тъй като през по-голямата част от него същата е била в отпуск поради временна
неработоспособност.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
2
исковете. По реда на чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на иска по чл. 225 от КТ чрез
неговото увеличаване от 13000 лева на 16753 лева. По делото е депозирана писмена
защита от 03.11.2023 г.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба. По делото е депозирана писмена защита от 08.11.2023 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение
по сключен между тях на 01.12.2014 г. индивидуален трудов договор, по силата на който
ищцата е заемала длъжност „****“ дивизия Елантис Бургас и че това правоотношение е
прекратено със Заповед № 525/03.04.2023 г. на работодателя, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2
предл. 2 от КТ връчена ведно с предизвестие за прекратяване на същата дата. В заповедта е
наредено да се изплати на работника обезщетение по чл. 224 от КТ и по чл. 220 от КТ.
Видно от представеното допълнително споразумение към трудовия договор на
ищцата /л. 8/ е, че към 04.01.2022 г. основното трудово възнаграждение на същата е 2600
лева.
От представения по делото оригинал от трудова книжка е видно, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищецата не е изпълнявала друга
работа по трудово или служебно правоотношение /л. 194/.
Представени като писмени доказателства по делото са длъжностната характеристика
за длъжност „**** Продажби ОТС“, подписана от ищцата, както и длъжностни
характеристики на лицата, за които ищцата твърди, че към настоящия момент упражняват
трудовата ѝ функция - Д.С., А.Д., С.С. и М.В. /съответно л. 28, л. 32, л. 35, л. 38 и л. 63/.
Приобщена по делото е Заповед № 260/30.11.2022 г. на ответника, с която е наредено
да се съкратят всички общо четири щатни бройки на длъжност „****” за градовете София,
Варна и Бургас и с която е утвърдено ново щатно разписание, в което длъжността „****” за
град Бургас, дивизия Елантис след 12.12.2022 г. не фигурира /л. 39 – л. 43, както и л. 49/.
Представена е и заповед за утвърдено ново щатно разписания, от която се установява, че и
след 01.09.2023 г. тази длъжност не съществува в дивизия Елантис Бургас /л. 242 – л. 244/.
Между страните не е спорно, а и от представената медицинска документация и
протокол на работодателя за определяне на работни места, подходящи за хора с трайни
увреждания се установява, че ищцата е трудоустроена /съответно л. 53 – л. 58 и л. 205/.
Представено по делото е писмо от ИА „ГИТ“ от 06.01.2023 г., с което е дадено
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на А. Д. К. л. 47/.
От неоспореното от страните по делото заключение на вещото лице по възложената
съдебно – счетоводна експертиза /л. 188/, което съдът кредитира като пълно, компетентно
изготвено и обосновано, се установява, че размерът на последното брутно трудово
възнаграждение на ищцата е 3350,60 лева, като на тази база обезщетението по чл. 225 от КТ
за периода от 03.05.2023 г. до 03.10.2023 г. е определено от вещото лице в размер от 16753
лева.
По инициатива на ищцата е разпитан свидетелят Д.И. /ключов клиент на ответника/
(л. 216), от чийто показания се установява, че същата работи като магистър-фармацевт в
склад на едро за ключов клиент на ответника. Установява се, че свидетелката познава
ищцата от 2006 г., която е договаряла условия по сделки. В началото на 2023 г. ищцата е
спряла да посещава обектите, а на негово място е започнал да ги посещава А.Д. и Д.С.. На
зададен въпрос свидетелката отговаря, че търговските представители, работещи за ответника
за областта са били подчинение на ищцата.
По инициатива на ищцата е разпитан свидетелят Д.К. /бивш съпруг и колега на
ищцата/ (л. 218 гръб), от чийто показания се установява, че до 12.12.2022 г. свидетелят е
работил в дивизия „ФармаАктив“ на длъжност „Търговски представител“, а „****“ на тази
3
дивизия е бил Д.С.. По това време ищцата е заемала длъжност „****“ и е отговаряла за
градовете Бургас, Стара Загора, Ямбол, Сливен и Пловдив, като е пътувала два пъти
месечно. Заемайки тази длъжност е договаряла, включително и с ключови клиенти, а
търговските представители са ѝ били подчинени.
По инициатива на ответника е разпитан свидетелят К.И. /национален мениджър при
ответника/ (л. 217), от чийто показания се установява, че в края на 2022 г. една от дивизиите
се е преместила към друга компания. До този момент подчинени на свидетеля са били
регионални мениджъри и търговски представители, а след това – търговските представители
и мениджърите ключови клиенти. Регионалните мениджъри са имали определен брои
търговски представители, за които са отговаряли, организира обучения, оценява ги.
Мениджърите ключови клиенти отговарят не за всички, а само за ключовите клиенти.
Свидетелят заявява, че познава Д.С., който е работил като ****, а понастоящем е ***.
Установява се, че самото договаряне на условия се осъществява от националния мениджър,
а *** следят за изпълнението на условията. На поставен въпрос свидетелят отговаря, че
преди промените от 2022 г. структурата по щатно разписание е била търговски представител
– **** – дивизионен мениджър, а понастоящем е търговски представител – *** –
дивизионен мениджър. По естеството на работата *** е подобна на тази на търговските
представители, но *** отговаря само за ключови клиенти.
По инициатива на ответника е разпитан свидетелят Д.С. / *** при ответника/ (л. 219
гръб), от чийто показания се установява, че през 2022 г. свидетелят е работил при ответника
на длъжност „****“ като на тази длъжност е отговарял за реализирането на продажби в
целият поверен му регион, за всички клиенти, включително ключовите клиенти, както и за
търговските представители – подбор, обучение, оценяване, целеполагане. Установява се, че
на настоящата длъжност свидетелят не отговаря за търговски представители. Установява се,
че в края на 2022 г. свидетелят е получил бонус около 1800 лева. Свидетелят посочва, че
работниците не разполагат с предварителна информация дали ще получат бонус, а той е по
преценка на работодателя.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на
страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени от ищеца са искове, с правно основание искове с правно основание чл.
128 т. 1 и чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225 от КТ. За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: По исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225 от КТ - съществувалото
трудово правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата
молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание,
размера на последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението, оставането си
без работа вследствие на това уволнение за исковия период, респективно че не е получавал
трудово възнаграждение в този период; по иска по чл. 128 т. 2 от КТ в тежест на ищеца е да
установи – наличието на твърдяното в исковата молба трудово правоотношение с ответника,
по силата на което ищецът е заемал твърдяната длъжност, изпълнение на собствените си
задължения по трудовото правоотношение, а именно, че реално е работил, през работните
дни включени в исковия период, размера на претенцията си. В тежест на ответника е да
докаже, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото на уволнение,
съответно, че съкращаването в щата е реално /т. е. съответната функция действително е
премахната/, че е било налице към момента на уволнението и на фактическото премахване
на съответната трудова функция и че е извършено по съответния ред /включително при
спазване на изискванията за подбор/ и от органа, който има право да извършва такива
промени.
По исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225 от КТ.
Не е спорно, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение
по сключен между тях на 01.12.2014 г. индивидуален трудов договор, по силата на който
ищцата е заемала длъжност „****“ дивизия Елантис Бургас и че това правоотношение е
4
прекратено със Заповед № 525/03.04.2023 г. на работодателя, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2
предл. 2 от КТ връчена ведно с предизвестие за прекратяване на същата дата. В заповедта е
наредено да се изплати на работника обезщетение по чл. 224 от КТ и по чл. 220 от КТ.
От приобщената по делото е Заповед № 260/30.11.2022 г. на ответника се установи,
че е наредено да се съкратят всички общо четири щатни бройки на длъжност „****” за
градовете София, Варна и Бургас и че със същата е утвърдено ново щатно разписание, в
което длъжността „****” за град Бургас, дивизия Елантис след 12.12.2022 г. не фигурира /л.
39 – л. 43, както и л. 49/. Представена е и заповед за утвърдено ново щатно разписания, от
която се установява, че и след 01.09.2023 г. тази длъжност не съществува в дивизия Елантис
Бургас /л. 242 – л. 244/.
Между страните не е спорно, а и от представената медицинска документация и
протокол на работодателя за определяне на работни места, подходящи за хора с трайни
увреждания се установява, че ищцата е трудоустроена /съответно л. 53 – л. 58 и л. 205/, като
с писмо от ИА „ГИТ“ от 06.01.2023 г., на ответника е дадено предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение на А. Д. К. л. 47/.
Спорен между страните е въпросът налице ли е реално съкращаване на щата за
процесната длъжност или съкращаването е фиктивно и процесната трудова функция
понастоящем е наименувана „***“ и се осъществява от Д.С., А.Д., С.С. и М.В.. Спорен
между страните е и въпросът спазени ли са при прекратяване на трудовото правоотношение
на ищцата установените в закона императивни минимуми досежно предварителната закрила
на работника по чл. 333 от КТ.
Реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 328 ал. 1 т. 2 предл. 2 от КТ означава
намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците, тоест премахване на трудовата функция характерна за съответната длъжност.
Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при
отпадане на трудовите функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към
друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности.
Реално съкращаване на щата е налице и когато при запазване общата численост на
персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни
места за длъжности, с различни трудови функции. Реално съкращаване на щата е налице и в
случаите на т. нар. „трансформиране” на длъжности. Характерно за трансформирането на
длъжност е закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно
създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание, нова, но не като
наименование, но по трудови функции. Когато в комплекса на трудовите функции са
включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и
включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, то налице е реално
съкращаване на щата. Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с
оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито
само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите
задължения по длъжностна характеристика Една и съща длъжност, в зависимост от
предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Едни и същи
трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия
в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното и място в структурата на
предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради
това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от
естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли
съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената
работа за длъжността – така в Решение № 498/11/13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г. на IV
г. о. на ВКС.
С оглед горните принципни разяснения, в случая, за да се установи дали е налице
реално съкращаване на щата за длъжността „****“ следва да се съпоставят задълженията на
тази длъжност с длъжността „***“, за която се твърди, че понастоящем осъществява
функциите характерни за длъжността „****“, при съобразяване с естеството на възложената
5
работа за двете длъжности.
Представени като писмени доказателства по делото са длъжностната характеристика
за длъжност „**** Продажби ОТС“, подписана от ищцата, както и длъжностни
характеристики на лицата, заемащи длъжността „***“, за които ищцата твърди, че към
настоящия момент упражняват трудовата функция - Д.С. и А.Д. /съответно л. 28, л. 32 и л.
35/. При съпоставка на задълженията в длъжностните характеристики е видно, че основните
задължения за „**** Продажби ОТС“ е да разширява /тоест да сключва сделки/ и развива
снабдяването на контрагентите на дружеството (I т. 1 от характеристиката), да ръководи,
обучава, поставя изисквания и контролира търговските представители, но само за своя
регион – в случая дивизия Елантис Бургас, при осъществяване на функцията си работникът
работи с всички клиенти на дружеството – ответник в рамките на региона (тоест
включително и ключовите клиенти) /II т. 3, следи за реализиране на поставени задачи,
мониторинг, поставя цели и приема отчети на търговските представители, приема поръчки,
отговаря за наличността на стоки, реклама, разработване на бизнес планове /III т. 1 – т. 12/,
като изисквания за заемане на длъжността са Висше образование, добро ниво на
компютърна грамотност, лицето да не е осъждано. Длъжността „***“ отговаря само за
резултатите от продажби на конкретно поверени му ключови клиенти, планира и
осъществява мониторинг на продажби на ключови клиенти, недопускане на недостатъчност
на стока, отчет на разходите за дейността /III т. 1 – т. 11 от характеристиките/, като за тази
длъжност е необходимо само средно образование, но отлично ниво на компютърна
грамотност и няма изискване лицето да не е осъждано.
От съвкупната оценка на показанията на разпитаните по инициатива на двете страни
свидетели Д.И., Д.К., К.И. и Д.С., които съдът кредитира, тъй като съответстват на
писмените доказателства по делото и са безпротиворечиви, се установява, че в края на 2022
г. дивизия „ФармаАктив“ се е преместила към друга компания, до който момент структурата
по щатно разписание е била търговски представител – **** – дивизионен мениджър, а
понастоящем е търговски представител – *** – дивизионен мениджър. Установи се, че до
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, същата е посещавала обектите от
своя регион наред с подчинените търговските представители, включително и ключовите
клиенти, за които се установи, че са клиенти с по-големи финансови обороти. От
показанията на свидетелят К.И. се установи, че до премахване на процесната длъжност
подчинени нему са били регионални мениджъри и търговски представители, а след това –
търговските представители и мениджърите ключови клиенти. Установява се, че
регионалните мениджъри са имали определен брои търговски представители, за които са
отговаряли, организира обучения, оценява ги, а работата на *** по своето естество е
подобна на тази на търговските представители, но отговаря само за ключови клиенти и не
отговарят за търговски представители.
От направената съпоставка на задълженията на длъжностните характеристики и
съвкупната оценка на свидетелските показания се установява, че след съкращаване на
щатовете за длъжност „****“ за гр. Бургас, голяма част от задълженията за тази длъжност -
ръководи, обучава, поставя изисквания и контролира търговските представители, следи за
реализиране на поставени задачи, мониторинг, поставя цели и приема отчети на търговските
представители, приема поръчки, отговаря за наличността на стоки, реклама, разработване на
бизнес планове е поета от непосредствено по-горе стоящия в йерархията национален
мениджър, а работата свързана с ключови клиенти е поета от длъжността „***“. С оглед
това, налице е реално съкращаване на всички бройки за длъжност „****“ за гр. Бургас, тъй
като задълженията свързани с трудовата функция за тази длъжност са запазени, но част от
тях /ръководи, обучава, поставя изисквания и контролира търговските представители, следи
за реализиране на поставени задачи, мониторинг, поставя цели и приема отчети на
търговските представители, приема поръчки, отговаря за наличността на стоки, реклама,
разработване на бизнес планове е поета от националния мениджър/ са преминали към
непосредствено по-горе стоящата йерархично длъжност /която обаче отговаря за
търговските представители на територията на цялата страна, а не само за даден район/, а
6
друга част досежно ключовите клиенти е преминала към длъжността „***“, който обаче
наред с възложената функция има и специфични само за длъжността си задължения
свързани с планиране на продажбите само на ключовите клиенти, поради което и отговаря
за резултатите от тези продажби.
В контекста на горното, вярно се явява твърдението на ищцата, че упражняваната от
нея трудова функция продължава да се изпълнява понастоящем от други лица, но
неоснователно се явява твърдението за фиктивно съкращаване на щата за длъжност „****“
за гр. Бургас, доколкото реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е
налице не само при отпадане на трудовите функции, но и когато част от тях се запазват и
преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други
длъжности, както е в настоящия случай. По същите съображения неоснователно е
твърдението, че работниците Д.С. и А.Д. /също отговарящи за гр. Бургас/, заемащи
длъжност „***“, осъществяват идентична функция като тази за длъжността заемана от
ищцата преди прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото се установи, че част
от тази работа е била в кръга на задълженията на длъжността „****“, но след премахването
на тази длъжност е преминала към длъжността „***“, която освен тази функция има и свои
специфични задължения произтичащи от тясната специализация, поради която са различни и
част от изискванията за заемане на двете длъжности.
С оглед горния извод за реално съкращаване на всички щатни бройки на длъжността
„****“ се налага и изводът, че в конкретния случай за работодателя не е съществувало
задължение за подбор. Освен това, по отношение на посочените в исковата молба работници
на длъжност „***“ С.С. и М.В. подборът не би бил задължителен дори и при установена
идентичност на функциите, доколкото подбор се извършва между работници заемащи
еднородна длъжност в рамките на едно населено място – така в Решение № 179/20.10.2015 г.
по гр. д. № 5408/2015 г. на III г. о. на ВКС, според което работодателят не е длъжен нито
може да направи подбор между работници с място на работа, според трудовите договори, в
различни населени места, тъй като той не може едностранно да променя мястото и
характера на работа, определени в сключения трудов договор.
Неоснователно е твърдението на ищцата за липса в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на вписана датата и номера на решенията на управителния
орган на работодателя за прекратяване на трудовата дейност и на решението за подбор, с
което се препятства правото на защита. Актът, с който се оформя прекратяването на
трудовото правоотношение следва да съдържа излагане на фактическите и правните
основания за прекратяването му, между които решенията на управителния орган на
работодателя за прекратяване на трудовата дейност не е. В издадената заповед за
прекратяване е посочен, че правоотношението на ищцата се прекратява поради съкратен щат
за длъжността заемана от ищцата, което съкращаване се установи в настоящото дело при
условията на пълно и главно доказване. Поради съкращаването на всички щатни бройки за
процесната длъжност се установи и липсата на задължение за работодателя за извършване
на подбор.
По отношение на възражението на ищцата за липса на спазена процедура по чл. 333
от КТ, тъй като предварителното разрешение е дадено месеци преди прекратяването на
трудовото правоотношение, съдът приема следното: Според чл. 333 ал. 1 т. 2 от КТ в случай
на прекратяване на трудово правоотношение, поради съкращаване на щат работодателят
може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда в случай на
трудоустроен работник. В настоящия случай не е спорно, а и се установи от писмените
доказателства по делото, че ищцата е трудоустроена. Съгласно чл. 333 ал. 7 от КТ закрилата
по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. По делото се
установи от представеното по делото писмо от ИА „ГИТ“ от 06.01.2023 г., че към същата
дата е било дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение на А. Д. К. /л. 47/, а самото прекратяване на правоотношението е
осъществено на 03.04.2023 г. Следователно настоящият състав приема, че изискването за
7
предварителна закрила е спазено. За закрилата по чл. 333 от КТ е без значение дали
разрешението от ИТ е дадено няколко месеца преди прекратяване на правоотношението с
работника или непосредствено преди същото, стига към момента на прекратяването му
работодателят да е разполагал с разрешение за уволнение на конкретния работник – както е
в настоящия случай.
Така мотивиран, съдът намира че е налице действително съкращаване на всички
щатни бройки, поради което за работодателя не е съществувало задължение да извърши
подбор.
Поради това, предявеният конститутивен иск за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на иска с правно осн. чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, следва да
бъдат отхвърлени и обусловените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ за
възстановяване на предишната работа и изплащане на обезщетение за времето, през което
служителят е останал без работа.
По иска с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ.
По делото се установи, че ищцата е работила за ответника при брутно трудово
възнаграждение в размер от 2600 лева. Същата претендира изпащането на бонус за
последното тримесечие преди уволнението. По делото обаче не е ангажирано каквото и
доказателство за установяване, че колективен трудов договор или друг вътрешно-служебен
акт предвижда такива допълнителни възнаграждения и че същите имат постоянен характер.
Обрано от разпитаните по делото свидетели по инициатива на ответника се установи, че
такива бонуси действително се изплащат, но това става по усмотрение на работодателя, в
зависимост от свършената работа и без каквато и да е предварителна прогнозируемост дали
такова възнаграждение ще бъде изплатено и в какъв размер. Установи се, че за процесното
тримесечие на част от работниците е изплатен бонус, но страните не спорят, че в част от
този период ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност. Предвид това и
при липса на предвидено за работодателя задължение за изплащане на допълнително
възнаграждение – в КТД или друг акт, съдът приема, че предявеният иска е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и представените
доказателства, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответника
сторените съдебно – деловодни разноски. Представени са доказателства за заплатено от
ответника адвокатско възнаграждение в размер от 10092,14 лева. С оглед това, следва да
бъде разгледано направеното от ищцата в първото съдебно заседание възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Като оцени
фактическата и правната сложност на делото и съобрази, че същата не надвишава
обичайната за този тип дела, тъй като не са събирани множество доказателства, не са
разпитвани многобройни свидетели, не е прилагана изменена правна уредба или
международни атове, съдът приема, че адвокатското възнаграждение на ответника следва да
бъде определено към минимумите предвидени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от
формата на съединяване на исковете, а според чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела за отмяна на уволнение
и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната
месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ. Следователно съобразно чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредбата по исковете за уволнение и
възстановяване на работа, макар и два на брой, следва да се определи едно възнаграждение,
а съобразно чл. 2 ал. 5 от Наредбата за иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ и иска по чл. 128 т. 2
8
от КТ следва да бъдат определени отделни възнаграждения, съобразно интереса. Договорът
за правни услуги е сключен между ответника и адвокатското дружество на 11.07.2023 г. към
който момент минималната работна заплата за страната е в размер от 780 лева, определена с
ПМС № 497/29.12.2022 г. Съобразно правилото на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредбата
възнаграждението по иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ следва да бъде намалено до 1907,77
лева, а съобразно правилото на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата възнаграждението по иска по чл.
128 т. 2 от КТ възлиза на 480 лева. Така съобразно отхвърлената част от предявените искове
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 3167,77 лева,
представляващи направени по делото съдебно – деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Д. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б. срещу
„МагнаФарм България” ЕАД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Надежда“, бул. „Рожен“ № 24, искове да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на
ответника, да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „****“,
както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 16753 лева
за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от
03.05.2023 г. до 03.10.2023 г., включително сумата от 1800 лева, преставляваща бонус за
м.10, м.11 и м.12 на 2022 г., на основание чл. 128 т. 2 и чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл.
225 от КТ.
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б. да заплати на „МагнаФарм
България” ЕАД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Надежда“, бул. „Рожен“ № 24 сумата от 3167,77 лева /три хиляди сто шестдесет и седем
лева и седемдесет и седем стотинки/, представляващи направени по делото съдебно –
деловодни разноски., на основание чл.78 ал. 3 от ГПК, вр. чл. 7 ал. 1 т. 1, чл. 7 ал. 2 т. 2 и
т. 3, вр. чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9