Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260012
29.11.2024 година, град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, XV граждански състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври
две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ТОСКО
АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Елена Ангелова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2406 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба на Г.С.Д., ЕГН ********** *** и М. П.М., ЕГН ********** *** против
Народно събрание на Република България.
Исковата претенция се
основава на следните обстоятелства:
През 2012г. всеки от
ищците сключил договор за наемане на земеделски земи от Държавния поземлен фонд
за срок от 5 години, на основание чл.47, ал.1 от ППЗСПЗЗ, Заповед №РД
46-260/23.03.2012г. на м.на земеделието и храните за откриване на процедура за
провеждане на търг за отдаване под наем на земеделски земи, Заповед
№0764/20.07.2012г. на д. на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Пловдив и
протокол от 08.08.2012г. По силата на сключените договори на ищците били
предоставени за временно възмездно ползване земеделски имоти с начин на трайно
ползване – пасище – мера, съгласно заявеното от тях желание, съдържащо се в
заявление– оферта за участие в проведените търгове. Д. и М. поели ангажимент за
целогодишно поддържане на заявените площи в добро земеделско състояние за срока
на договорите. Поети са и ангажименти по мярка 211, 212 и 213, свързани с
Директива 2000/60/ЕК и по мярка 214 „Агроекологични плащания“. За периода
2013г. – 2016г. ищците получавали плащания по посочените четири мерки, подробно
посочени в исковата молба.
През 2015г. настъпила
промяна в нормативната уредба, като в чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ било въведено
императивно изискване пасищата, мерите и ливадите от държавния и общински
поземлен фонд, да се отдават под наем или аренда само на собственици или
ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни,
регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и
вида на регистрираните животни. Съгласно пар.15 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ от
2015г. „ползвателите, сключили договора за наем или аренда на пасища, мери и
ливади от държавния и общински поземлен фонд преди 24.02.2015г., били длъжни в
срок до 01.02.2016г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на
чл.37и, ал.1 и 4, в противен случай, съгласно ал.3 същите щели да бъдат
прекратени.
Твърди се, че сключените
от ищците договори попадат в приложното поле на цитираните разпоредби, поради
което били поставени пред невъзможност да продължат да ползват предоставените
им земи, тъй като нямали селскостопански животни. ПридобИ.ето на такива и
съблюдаването на посоченото изменение на закона изисквало огромен финансов
ресурс, какъвто те не притежавали. Били принудени да подадат искания за
прекратяване на договорите и това станало посредством сключени споразумения
между тях и Министерство на земеделието и храните, в които изрично било
посочено, че договорите се прекратяват поради изменение в нормативната уредба.
В резултат на отнетото им
право да обработват земите, ищците загубили правото да получат субсидии от
Европейския съюз за 2016 и за 2017г., които за Д. възлизали общо на
100 000 лева, а за М. – на 50 000 лева.
Ищците поддържат, че
предприетата законодателна промяна с пар.15, ал.1-3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ
противоречи на правото на Европейския съюз /ЕС/, както следва:
-не бил спазен един от
основните принципи на правото на ЕС – този на правната сигурност;
-липсвали обстоятелства,
обосноваващи обществен интерес от приетата мярка;
-съгласно пар.93 от
Регламент /ЕО/№1306/2013т. държавите – членки били длъжни да гарантират, че
земите, представляващи постоянни пасища към 01.01.2007г., продължават да се
поддържат като такива, независимо дали земята се ползва от земеделски стопани
животновъди или не;
-съгласно пар.33 от
Преамбюла на Делегиран регламент /ЕС/ №640/2013г. през 2015г. и 2016г.
държавите членки следвало да продължат да изпълняват задълженията си да
поддържат постоянни пасища в определено съотношение спрямо всички площи;
-не били зачетени
изискванията на чл.7 от Делегиран регламент /ЕС/ №807/2014г. на Комисията от
11.03.2014г.;
-липсвало съобразяване с
Регламент /ЕС/ №1305/2013г., тъй като държавата не предвидила механизъм, който
да компенсира допълнителни и извънредни инвестиции;
-създавало се неравно
третиране на земеделските стопани, тъй като тези от тях, които не отглеждат
животни се оказвали злепоставени без обективни причини, поради което приетите
законови изменения противоречали и на чл.20 от Хартата на основните права на ЕС
/ХОПЕС/, според която всички хора са равни пред закона.
Ищците настояват, че с
допуснатото нарушение на правото на ЕС, за което отговаря ответника, са били
увредени не само имуществено, но също така са понесли неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, притеснения, силна фрустрация, чувство за онеправданост,
за липса на перспектива и предвидимост.
По изложените в исковата
молба подробни съображения от съда се иска да постанови решение, с което да
осъди Народното събрание да заплати сумите: 1/на Г.С.Д. - 100 000 лева -
обезщетение за имуществени вреди, представляващо неполучените директни плащания
по посочените в исковата молба мерки за 2016г. и 2017г.; 45 000 лева –
мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.01.2016г. до подаване на
исковата молба; 10 000 лева– обезщетение за неимуществени вреди; 3047 лева
– мораторна лихва върху главницата от 10 000 лева, дължима за период от
три години преди завеждане на исковата молба; 2/на М. П.М.– 50 000 лева–
обезщетение за имуществени вреди, представляващо неполучените директни плащания
по посочените в исковата молба мерки за 2016г. и 2017г.; 20 000 лева–
мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.01.2016г. до подаване на
исковата молба; 10 000 лева– обезщетение за неимуществени вреди; 3047
лева– мораторна лихва върху главницата от 10 000 лева, дължима за период
от три години преди завеждане на исковата молба.
Претендира се законна
лихва върху процесните главници, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Народно събрание на Република България. Счита,
че исковата молба е нередовна, тъй като ищците не са представили сключените от
тях договори. Изразява становище, че исковете са недопустими, тъй като разглеждането им би довело до
осъществяване на контрол за законосъобразност на дейността на законодателния
орган, което е от компетентността единствено на Конституционния съд.
По основателността на
исковете ответникът взема следното становище:
Неприложим бил режимът на
извъндоговорната отговорност, тъй като спорът касае само б. държава. В тази
връзка се цитира Решение на Съда от 15.11.2016г. по дело С-268/2015., чл.149,
ал.1 от КРБ и чл.12, ал.1, т.4 от ЗКС, както и решение №5 от 27.03.2018г. по
к.д.№11/2017г. За да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ответника
за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие нарушение на правото на
ЕС, следва да е налице нарушение на правна норма на ЕС, която има за предмет
предоставяне на права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно
съществено и да е налице причинно-следствена връзка между нарушението и вредата.
В конкретния случай не бил налице нито един от елементите на фактическия състав
за ангажиране на тази отговорност.
Не било налице твърдяното
нарушение на принципа на правната сигурност и свързаната с него забраната за
ретроактивно действие. Този принцип не можел да се идентифицира с абсолютно
недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на дадена сфера на
обществени отношения. С въпросната законодателна промяна законодателят е
отговорил на конкретна възникнала потребност по въпрос, който е от съществена
обществена значимост– подадени множество жалби и сигнали, че големи площи от
земите, в които са разположени животновъдни обекти, се ползват от лица, които
нямат животни, но получават субсидии за площ, а за фермерите няма свободни
терени за отглеждане и изхранване на животните. С разпоредбата на пар.15
законодателят дал възможност и срок, в който ползвателите, сключили договори за
наем или аренда да приведат договорите в съответствие с новите изисквания. След
като не сторили това, ищците не могат да черпят права от собственото си
бездействие. Нещо повече– те имали възможност да сключат нови договори, но по друг
ред. Нормативната промяна била в съответствие с преамбюла на Регламент
№1307/2013, а именно отчитане на необходимостта да се осигурят гаранции, че
подпомагането е по-целенасочено, а не в полза на земеделски стопани, чиято
основна дейност не включва упражняване на селскостопанска дейност или е
насочена само в незначителна степен към такава дейност. Оспорва да е налице
нарушаване на принципа за недопускане на обратно действие. Конституционният съд
по к.д.№11/2017г. изрично е застъпил становището, че пар.15 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ
няма обратно действие. Цитира се практика на Съда на ЕС.
Не било налице нарушение
на чл.20 от ХОПЕС. Напълно приложими в случая били мотивите на Конституционния
съд, изложени в горецитираното решение, относно липсата на противоречие с чл.6,
ал.2 от КРБ, който забранява дискриминацията.
Дори да се приеме, че било
налице нарушение, то същото не може да се квалифицира като съществено. Цитира
се практика на Съда на ЕС. Нямало и причинно-следствена връзка между
нарушението и твърдените вреди. Законодателят предвидил ясни и конкретни
процедури във връзка с подаване на заявление и получаване на помощи по схеми и
мерки за директни плащания. Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от Наредба №5/2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания,
на земеделските стопани, каквито са ищците, помощта е за съответната календарна
година, а не е определена за срока на целия договор сума, която да е
гарантирана занапред. В случая вместо да приведат договорите си в съответствие
с новите изисквания, ищците подали искания за прекратяване на договорите.
Претендираните имуществени
вреди били недоказани по основание и размер. Ищците следвало да докажат, че
става въпрос за действителна и сигурна вреда, а не за бъдеща и предполагаема
такава. Размерът на имуществените вреди бил неопределен, тъй като макар
договорите да били сключени за срок от 5 години, помощите се получавали за
съответната година в размер, изчислен по определен механизъм и в зависимост от
множество фактори. Разплащателната агенция поддържала и използвала Интегрирана
система за администриране и контрол /ИСАК/, която генерирала като крайни актове
уведомителни писма, с които се признават или се отказват плащанията по
съответните схеми и мерки.
Ищците не сочили по какъв
начин твърдените неимуществени вреди произтекли пряко и непосредствено от
действията на Народното събрание. Освен по основание, претендираното
обезщетение не било обосновано и по размер.
Претенциите за лихви били
неоснователни и погасени по давност, на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.
Контролиращата страна
ОП-Пловдив, взема становище за неоснователност на исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
На първо място следва да се
посочи, че съдът намира за
неоснователно оплакването за недопустимост на
производството. Предявеният иск
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ за
обезщетяване на вредите, причинени от незаконни актове или действия на
Народното събрание, в конкретния случай приемане на норма в нарушение на
правото на Европейския съюз. Трайно установено в практиката на ВКС (Решение
№ 72/31.03.2021 г. по гр. д. № 3006/2020 г., III г. о., Решение
71/06.04.2019 г. гр. д. № 3804/2019 г. ІV г. о.) е разбирането, че
държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на
Народното събрание, като държавен орган. Прието е, че държавата може участва в
съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ (чл. 7); по граждански спорове за
обезщетение за вреди на общо основание (чл. 49 ЗЗД), както и по съдебни спорове за
обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз – чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ
(ДВ, бр. 94 от 2019 г.) чрез процесуален субституент– органът, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Разяснено е,
че в тези случаи, тя не става страна по делото, но е обвързана от постановеното
решение. Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по
делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва възможността
носителят на задължението (Държавата) да вземе участие в процеса като главна страна.
Не се споделя и
възражението, че Народното събрание не носи отговорност за законодателната си
дейност. Народното събрание е отговорно за това приетите закони да съответстват
на Конституцията и на правото на Европейския
съюз. Това следва от основното задължение на законодателя да спазва
конституционния ред и задължителните за страната европейски актове.
От представения договор *** от
08.10.2012 г. се установява, че между ищцата Г. М. (в момента с фамилия Д.) и
Министерството на земеделието и храните е сключен договор за наем на земеделска
земя от ДПФ в размер на 544.31 дка, представляващи имот № ***, имот № ***, имот
№ ***и имот № ***срещу наем в размер 3810.17 лева за стопанска година.
От представения договор *** от
08.10.2012 г. се установява, че между ищецът М. М. и Министерството на
земеделието и храните е сключен договор за наем на земеделска земя от ДПФ в
размер на 501.636 дка, представляващи имот № ***, имот № *** и имот № *** срещу
наем в размер 3511.45 лева за стопанска година.
Всички земеделски земи са с
начин на трайно ползване- пасище, мера и са девета и десета категория.
Съставени са
приемо-предавателни протоколи, в които е посочен единствено начинът на трайно
ползване, без да има конкретни данни за състоянието на имотите.
Към момента на сключването на
договорите законодателството е предвиждало възможност пасища да се отдават пода
наем и аренда на лица, които не отглеждат пасищни животни. Разпоредбата на чл.
37и, ал. 1 ЗСПЗЗ към 2012 г. е предвиждала, че пасищата се отдават за стопанисване
на общините за оглеждане на пасищни
животни. След това още през 2014 г.
разпоредбата е изменена и ал. 1 постановява, че пасищата и ливадите (а от началото на
2015 г. и мери)
от държавния и общинския
поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на
собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански
животни.
С параграф 15, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗСПЗЗ, обнародван в ДВ, бр. 61 от
2015 г. е прието, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда
на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24
февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите
в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. В ал. 3 от същата норма е записано, че договорите за наем или аренда на пасища, мери и
ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в
съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината,
съответно д. на областната дирекция "Земеделие".
От мотивите на към
законопроекта, публикувани на сайта на НС, става ясно, че промените в ЗСПЗЗ, са
наложени с оглед подкрепата на сектор "Животновъдство", тъй като в
МЗХ постъпвали множество жалби и сигнали от животновъди, с които същите са
изразили недоволството си от това, че големи площи от землищата, в които са разположени
животновъдните им обекти се ползват от лица, които нямат животни, но получават
субсидии за площ, а за фермерите няма свободни терени за разпределение,
необходими за отглеждане и изхранване на животните.
Не е спорно, че ищците нито към момента на сключването на
договорите, нито към 2015 г. са отглеждали пасищни животни, като единствената
дейност, която твърдят, че са развивали е поддържането на земята в добро
земеделско състояние.
На 01.10.2015 г. между Министерството на земеделието и
храните и ищците са подписани отделни споразумения, с които се прекратяват
договорите на наем на основание параграф 15, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗСПЗЗ ДВ бр. 61/2015 г.
По делото са приети гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели. Свидетелят Д. заявява, че първите три години имало
много разходи по поддържането, но не посочва точно какви са били те. След това
заявява единствено, че имало много храсти шипки, други дървета, къпини и
папрат. Бил нает трактор, като ищецът ползвал от негови колеги шредери, които
да мелят храстите. Излагат се обстоятелства и за влошаването на отношенията
между ищците (с. към онзи момент). В такава насока са и показанията на
свидетеля И. Б.. Той заявява, че е ходил и пасищата били в зоната на х.- Б.,
като били в много тежко състояние със сериозна растителност. Земята била
изчистена, а впоследствие били намерени животновъди, които пасели животните си
там безплатно, за да ги поддържат. Показанията на свидетелите следва да бъдат
кредитирани, но не могат да бъдат възприети за обосноваване, нито на
състоянието на имотите при сключването на договора, нито за извършените от
ищците дейности за поддържането им добро земеделско състояние. И двамата
свидетели не излага конкретни показания за извършени от ищците дейности по
почистване, косене или торене на земята. Има само общи данни за това, че имотите
били почистени, без да се посочва за кои точно става въпрос, каква работа е
извършена, от кого и кога, при положение, че земите са със значителна площ от
повече от 1000 дка.
По делото е приета КСТСЕ, в която е дадено заключение за
състоянието на имотите въз основа на наличните ортофото карти, снимките от
извършвани на място проверки и документите, с който е кандидатствано за
подпомагане през 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Дадено в заключение за състоянието
на имотите за всяка отделна кампания и за всеки имот самостоятелно. В
заключението е записано, че не се установяват съществени разлики в състоянието
на имотите през 2012 г. и през 2013 г. Посочено е, че от снимките се
констатира, че върху земята има орлова папрат, храсти и дървета. Няма видими
следи от косене, но има оголени земни участъци, следи от едър рогат добитък и
на места площта е преизпасана. Констатира се и разминаване в площите като части
от имотите не са с характеристики на пасище, а върху тях попадат водоеми,
полски пътища и дървесни видове, включително гъста горска растителност. За
следващите години (2014-2015) се правят същите изводи, като се посочва, че няма
видими следи от агротехнически мероприятия, съответстващи на начина на трайно
ползване (не е косено) и няма съществена разлика в състоянието на отделните
имоти. Предвид липсата на данни за косене или друго подобряване на пасището и
липсата на каквито и да било документи свързани с извършването на подобна
работа е дадено заключение, че няма как да бъде извършена оценка на труда,
който трябва да бъде вложен за поддръжка на наетите земи. Посочено е че ищцата
е получила сумата от 86328.60 лева по мярка 211, мярка 212, мярка 213, мярка
214, по схемата за единно плащане на площ, по мярка 12 и мярка 13. Ищецът
получил сумата от общо 53496.26 лева по мярка 211, мярка 212, мярка 213, мярка
214, по схемата за единно плащане на площ, по мярка 12 и мярка 13. В.л.
посочват, че предвид липсата на данни за проведени мероприятия по поддръжка на
земята не могат да направят съпоставка между плащанията и вложения за
поддръжката труд. Поради липсата на заявление за подпомагане в заключението не
са посочени стойности за подпомагане за 2016 и 2017 г. и не са изчислени лихви.
Такива изчисления са направени за претенциите за неимуществени вреди.
Наред с това съдът констатира и намаляване през годините
на площите, с които ищцата е кандидатствала за подпомага, съответно липса на
промяна в площите, с които е кандидатствал ищецът.
Заключението е оспорено и е допусната повторна
КСТСЕ с конкретизация на въпросите от ищците относно изпълни от тях дейности. Във
второто заключение е посочено, че липсва опис на реалното състояние на
тревостроя, височината, чимовете, видовете растителност, гъстотата, инвазивните
видове и др. подкрепено със снимков материал. Освен протоколите за опис към
договорите, липсвали други документи, в които да е описано реалното състояние
на имотите към 2012 г. Поради това, както и в предходното заключение, по тези
въпроси са взети предвид ортофото картите и снимковият материал изготвен от
държавните органи, извършвали проверки. Експертизата дава заключение, че
процесните имоти не са в добро земеделско и екологично състояние преди 2013 г.
Само имот 69016.450.48 показвал, че през стопанската 2013 г. е в добро
земеделско и екологично състояние. За останалите имоти след направени
констатации експертизата извежда извод, че не са били постоянно затревена площ
и не са били стопанисвани. Основното разграничение, което прави експертизата е
за състоянието на имотите през месец октомври 2013г. и месец октомври 2015 г.
Посочено е, че през 2013 г. на терен се виждат купчини изсъхнали клони, млади
леторасти от широколистни дървета, тревостроят на места били висок до 0.5
метра, а на места било косено, имало изключително голямо количество инвазивни
видове, основано орлова папрат, чемерика, ливадна паламида, кисели треви и
други растения на места в много добро състояние. За 2015 г. се сочи, че се
констатират значителни разлики в състоянието на тревостроя. Теренът на заснетите процесни пасища бил в добро
земеделско и екологично състояние, видимо били опазени земеделските площи, като
били добре почистени от инвазивни видове. Тревостроят бил 0.15 м., което
показвало, че била извършвана навременна коситба, земеделските площи в близост
до горите били опазени от навлизането на дървесна и храстова растителност. На
следващо място в експертизата е посочено, че постоянно затревени площи,
поддържани в състояние позволяващо извършването на паша и косене са допустими
за подпомагане, когато върху тях са извършени минималните дейности
(подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти, почистване и
обработка с хербециди), които осигуряват максимална височина на тревостроя 0.35
м. във всеки момент на годината. След това експертизата прави обстойно
изложение на релефа в региона, климатичната област, средната температура,
количеството валежи, силата на вятъра, характеристиките на отделните видове
плевели, съществуващият национален стандарт за поддържане на земеделските площи
и други нормативни изисквания. Предвид извършените плащания по мерки за 2013,
2014 и 2015 г. експертизата приема, че ищците са изпълнили задължителните
дейности в съответствие с националния стандарт, както следва: почистване за
земеделските площи, еднократно косене, леко и повърхностно аериране на почвата,
подсяване на пасищата, отводняване на земеделските площи. Посочено е, че при
липса на поддържане почти цялата земеделска площ щяла да бъде заета от
агресивни и устойчиви инвазивни видове. С оглед установените на място от
експертите дейности е дадено заключение за труда необходим за поддържането на
земите в размер на 20800 лева за една стопанска година по отношение на ищцата и
21200 лева за една стопанска година по отношение на ищеца. Същите стойности са
дадени, както за периодът през който е действал договорът за наем- 2013, 2014 и
2015 г. и след това за 2016 и 2017 г. В икономическата част е посочено, че за
периода до 2015 г. ищцата е получила подпомагане за наетите имоти в размер на
89890.73 лева, а ищецът в размер на общо 69465.63 лева. Експертизата е
изчислила размерът на плащанията по схемите за подпомагане, които ищците биха
получили за 2016 и 2017 г. като средно аритметично число на сбора на
действително получените суми за предходните години. По този ред за ищцата е
дадена стойност от 29963.58 лева, а за ищеца от 23155.21 лева. Изчислени са и
лихвите за забавено плащане върху тези стойности и върху претенциите за
неимуществени вреди.
Съдът намира, че с оглед на всички събрани по делото
доказателства следва да бъде кредитирано заключението на първата комплексна
експертиза. В него е изложен подробен анализ на наличните данни за състоянието
на имотите преди и след отдаването им под наем, като в изложението е обсъден
снимковият материал за всеки отделен имот, съответно са описани точни и ясни
характеристики, които са забелязани. Въз основа на този подробен анализ на
наличните материали е направен извод, че няма съществени разлики в състоянието
на имотите през 2012 г. и 2013 г., съответно не се констатират такива и към
2015 г. Този извод съответства и на пълната липса на доказателства за това в
имотите да е извършвана някаква дейност свързана с тяхното поддържане в добро
земеделско и екологично състояние. Дори след постъпване на първоначалното
заключение по делото не са представени доказателства свързани с осъществявана
от ищците конкретна стопанска дейност- за купуване на материали, на инвентар
или плащане за работници и за услуги. Липсва подобна информация и в приложените
по делото дневници на стопанството. В тях няма описания на извършвана от
страните дейност съобразно националните стандарти с посочване на дата или
период и конкретен вид- ръчно косене, машинно косене, почистване на храсти,
плевели и друго, като за всяка от годините е записвано единствено, че земите се
почистват и поддържат в добро земеделско състояние. Данни за извършени от
ищците дейности няма и в техните твърдения, като едва след приемане на
първоначалното заключение, при уточнението на задачите към повторната експертиза,
са посочени такива. Информация в тази насока не може да бъде изведена и от събраните
гласни доказателствени средства. В показанията има данни само за това, че било
съществено почистване, защото имало много дървета, храсти и папрат, но никой от
свидетелите не дава информация за това какво точно е извършено, в кои имоти и
кога. Този извод съответства и на констатираното през годините намаляване на
площите, с които ищцата е кандидатствала за подпомагане, което разкрива
намаляване на земята отговаряща на изискванията за подпомагане и на
констатирана идентичност на площите при ищеца, което косвено разкрива, че в
състоянието на имотите няма съществена промяна от първата до третата година.
Приетата повторна комплексна експертиза не може да бъде
кредитирана в частта относно състоянието на имотите, защото липсват ясни и
последователни констатации за конкретното състояние на имотите към момента на
отдаването им под наем и след това. Посочените в заключението данни, въз основа
на които се прави изводът за промяна в състоянието на земята, са прекалено общи
и не дават информация дали се отнасят за всички имоти или за част от тях
съответно за кои. Заключението може да бъде кредитирано в частта относно самата
оценка на труда и в икономическата част, доколкото отговаря на въпросите
поставени от ищците, съобразно посочените от тях критерии.
Становището на ищците, че експертите по първото
заключение са работили върху снимки, които пресъздават само малка част от
процесните имоти не може да бъде споделено. То е относимо както към
първоначалната така и към повторната експертиза. Освен това ортофото картите и
снимките от проверките през периода 2013-2015 г. са единствените обективни
данни за състоянието на имотите. Не се споделя и становището, че липсата на
промяна означава, че земята е поддържана, защото в противен случай би се
самозалесила с инвазивни видове, дървета и храсти. Липсата на промяна сама по
себе си не може да обоснове извършването на действия по поддържане на земята, а
разглежданият период от две години (от октомври 2013 до октомври 2015 г.) е
прекалено кратък, за съществено естествено самозалесяване на площите, които са
в размер на повече от 1000 дка.
При така събраните
доказателства съдът намира, че предявените искове са неоснователни, по следните
съображения:
Отговорността
за нарушаване правото на ЕС се предпоставя от установяване на следните
елементи, посочени в решение на Съда на ЕС Brasserie du
Pкcheur SA, съединени дела C–46/98 и C-48/98, т. 51, 56
и 57 1/нарушение на правна
норма, която предоставя права на частноправни субекти, 2/нарушението да е
достатъчно съществено и 3/ да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната вреда.
Съгласно
чл. 4 пар. 3 от ДЕС държавите-членки са
длъжни да осигурят спазването на правото на ЕС, като прогласеното там
задължение за лоялно сътрудничество изисква от тях да гарантират върховенството
и ефективното прилагане на правото на ЕС. В изпълнение на това задължение
националният законодателен орган, в случая НС, дължи да приема закони, които не
противоречат на общностното право, както и да изменя съществуващите, така че да
не противоречат на същото.
В т. 43 от Решение на Съда (трети състав) от 10
септември 2009 година по дело C-201/08 (Plantanol GmbH & Co. KG срещу
Hauptzollamt Darmstadt) е посочено, че принципите
на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания са част от
общностния правов ред. В това отношение те трябва да се спазват както от
общностните институции, така и от държавите членки при упражняване на
правомощията, които им предоставят общностните директиви. В т. 49 се застъпва,
че принципът на правна сигурност изисква не да липсва законодателна промяна, а
по-скоро законодателят да отчита
особените ситуации на икономическите оператори и да предвижда при необходимост адаптиране към прилагането на
новите правни норми. На следващо място в т. 53 е записано, че от постоянната практика на Съда следва, че
възможност да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания
съществува за всеки икономически оператор, у който национален орган е породил
основателни надежди. Когато обаче предпазлив и съобразителен икономически оператор
е в състояние да предвиди приемането на общностна мярка от естество да засегне
неговите интереси, той не може да се позове на принципа за защита на
оправданите правни очаквания, когато тази мярка бъде приета. Още повече,
икономическите оператори нямат основание да имат оправдани правни очаквания за
запазването на едно съществуващо положение, което може да бъде променяно от
националните органи в рамките на тяхното право на преценка (в този смисъл вж.
по-специално Решение от 15 юли 2004 г. по дело Di Lenardo и Dilexport, C-37/02 и C-38/02, Recueil, стр I-6911,
точка 70 и цитираната съдебна практика, както и Решение от 7 септември 2006 г.
по дело Испания/Съвет, C-310/04, Recueil, стр. I-7285, точка 81). В т. 57 от решението се приема, че задача на запитващата
юрисдикция е да определи дали предпазлив и съобразителен икономически оператор
може да предвиди възможността за подобно премахване в контекст като
разглеждания по главното производство. Що се отнася до режим, предвиден от
национална правна уредба, посочената юрисдикция трябва да прецени глобално и in
concreto дали оправданите правни очаквания на икономическите оператори, визирани
от правната уредба, са били надлежно спазени, като вземе предвид способите за
уведомяване, обичайно използвани от държавата членка, приела уредбата (в този
смисъл вж. Решение по дело „Goed Wonen", посочено по-горе, точка 45).
Такова е тълкуването на
правото на ЕС, съдържащо се в решение от 15 април 2021 г., Federazione nazionale
delle imprese elettrotecniche ed elettroniche (Anie) по съединени дела С-798/18
и С-799/18 СЕС. В т. 28 от това решение е
прието, че държавите членки разполагат с право на преценка относно мерките,
които считат за подходящи за постигането на задължителните общи национални
цели, определени в чл. 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/28. Според т. 42 от
решението, когато предпазлив и съобразителен икономически оператор е в
състояние да предвиди приемането на мярка, която може да засегне неговите
интереси, той не може да се позове на принципа за защита на оправданите правни
очаквания, когато тази мярка бъде приета. Също така икономическите оператори не
могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващото
положение, което може да бъде променяно от националните органи в рамките на
тяхното право на преценка.
За настоящия случай следва
да се посочи, че националното законодателство винаги е предвиждало предоставянето
на пасища и мери от ДПФ да става за
отглеждане на пасищни животни в съответствие с условията за поддържане на
земята в добро земеделско и екологично състояние. Нормата на чл. 37и ЗСПЗЗ е провеждала
тази цел, включително преди подписването на договорите на ищците, но с други средства-
чрез предоставянето на земите за управление на общините. От 2014 г. нормата предвижда,
че пасищата и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под
наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на
собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански
животни, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация
на животновъдните обекти на БАБХ, в съответната или съседна област, пропорционално на броя и вида на регистрираните
животни, по пазарна цена, определена от независим оценител. Едва при
наличието на свободни площи в чл. 37и ал. 10 (редакция към 2014 г.) се
предвижда, че пасища и ливади се отдават чрез търг на лица, които поемат
задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, по ред,
определен в правилника за прилагане на закона.
Подобна нормативна уредба е
в състояние да укаже на предпазлив и съобразителен икономически оператор, че
земеделските производители, които отглеждат пасищни животни имат по-голяма
нужда от такъв вид земи и именно тази нужда следва да бъде предпочетена при отдаването
им под наем или аренда, съответно при подпомагането на земеделските стопанства.
В тази насока е и една от целите на Регламент
(ЕС) № 1307/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за установяване на правила за
директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на
общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на
Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета, т. 10 от преамбюла, за
гарантиране на по-целенасочено подпомагане към земеделски стопани допринасящи
пряко за жизнеспособността на селските райони.
Поради това въвеждането на
допълнително изискване, ползвателите на пасища да отглеждат определен брой
пасищни животни не може да се приеме, че представлява неочаквано или изненадващо
решение. Очакванията на ищците да не се променя националното законодателство не
са защитени от Конституцията и от правото на Европейския съюз, особено когато
става въпрос за форми на безвъзмездно подпомагане на определена дейност. Промените
са свързани с провеждането на политиката на Държавата в областта на
животновъдството. На Народното събрание в този случай следва да се признаят широки
правомощия за преценка, като единствен законодателен орган на държавата,
включително за това да прецени как да бъде насочено ползването на определен
публичен природен ресурс, какъвто са пасищата от ДПФ и ОПФ.
Следва да се отчете, също
така че разпоредбата на параграф 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ не предизвиква директно
и пряко прекратяване на възникнали облигационни правоотношения. Тя въвежда нови
изисквания, на които наемателите на пасища и мери следва да отговарят, за да
могат да продължат ползването им. Случаят не касае пълно премахване на
съществуваща за ищците възможност за получаване на доход, а поставя пред тях
допълнителни изискания, на които следва да отговорят, за да могат да се
възползват от възможността да получат подпомагане. Предоставен е период за адаптация, който засегнатите
страни са могли да използват, за да осигурят запазването на договорите. Ищците
са взели лично решение да не се ползват от тази възможност и са поискали да
прекратят договорите по взаимно съгласие. Този техен избор се обосновава с
големи инвестиции, които следвало да извършат, но за тяхната величина не са
ангажирани доказателства. Поради това съдът намира, че не се установява и
причинно следствена връзка между приемането на разпоредбите и твърдяната
пропусната възможност за получаване на подпомагане.
Не може да бъде споделено
становището, че с разпоредбата на параграф 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ се придава
обратно действие на закона. Нормата предвижда, че изискванията на чл. 37и ЗСПЗЗ
следва да се прилагат и по отношение на действащите към момента облигационни
отношения, но за бъдещ период. Този въпрос е бил предмет на разглеждане в Решение
№ 5 от 27.03.2018 г. на КС по к. д. № 11/2017 г., с което се приема, че в случая
разпоредбата на §
15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ няма обратно действие. В Решение № 4 от
11.03.2014 г. по к. д. № 12 от 2013 г. се посочва, че "когато на новия
закон се придава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения, които
са "заварени", е налице несъщинско обратно действие". В същото
решение се посочва, че "същинско обратно действие новият закон има само
тогава, когато той засяга придобити вече права или погасени задължения". В
случая §
15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ урежда хипотезата на приложение на новия закон към заварено
правоотношение, което не е равнозначно на обратно действие на новия закон.
Не се споделя становището,
че с приемането на параграф 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ ДВ бр. 61 от 2015 г. Държавата
е елиминирала всички лица, които не
притежават пасищни животни. Както се посочи, самата разпоредба не прекратява
директно правоотношенията и предоставя достатъчен срок за изпълнение на
изискванията на чл. 37и ЗСПЗЗ. Освен това нормата позволява на засегнатите лице,
както да станат собственици на животновъдни обекти, така и да придобият единствено
право на ползване върху такива, за да удовлетворят изискванията.
Неоснователно е и
възражението, че няма обоснован обществен интерес. В тази насока могат да се
изведат съображения от мотивите на законопроекта. Както е посочено в Решение
№ 5 от 27.03.2018 г. на КС по к. д. № 11/2017 г., основният мотив за
промяната е предприетата от Държавата политика на подкрепа на земеделските
стопани, които отглеждат пасищни животни и съответно пропорционалното
разпределение на този публичен ресурс, съобразно начинът на трайно ползване на
земята. Тези действия по никакъв начин не засягат задълженията на Държавата
пасищата да бъдат поддържани в добро състояние независимо дали се ползват от
животновъди или не. Самото прекратяване на договорите на ищците не означава, че
площите ще останат без ползватели, нито отнема възможността им да сключат
следващи договори именно за тях в такава хипотеза, съгласно чл. 37и, ал. 10
ЗСПЗЗ в редакция към 2015 г.
Не се споделя и
становището за неравно третиране на земеделските стопани, съответно за
нарушаване на чл. 20 от Хартата на основаните права на ЕС, предвиждащ, че
всички хора са равни пред закона. Както е посочено в практиката на СЕС (т. 23
на Решение на Съда (голям състав) от 16 декември 2008 година по дело C-127/07 и
т. 66 на Решение от 15.05.2014 г. по дело С-135/13) принципът на равно
третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не
се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е
обективно обосновано. В настоящия случай въведеното ново изискване е относимо
спрямо всички, които имат сключени договори за наем на земи от ДПФ и ОПФ, поради
което не се констатира неравно третиране.
Следва да бъде посочено
още, че по отношения на разпоредбата е постановено Решение № 5 от 27.03.2018
г. на КС по к. д. № 11/2017 г., в което е прието, че Държавата е в правото
си да провежда такава политика, която да осигури пасища, мери и ливади да бъдат
отдавани под наем или аренда преимуществено на такива лица, които ще ги ползват
по тяхното основно предназначение. Народното събрание като единствен титуляр на
законодателната власт чрез приеманите от него актове определя насоките на
държавната политика в различните сфери на обществения живот (Решение
№ 8 от 1.09.2005 г. по к.д. № 7/2005 г.). Разпоредбата на § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ е израз на правото на
държавата да преурежда със закон статута на отделни категории земи като израз
на държавната политика в областта на животновъдството (Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к. д. № 12/2016 г.). Посочва
се, че задължение за отглеждане на пасищни животни ползвателите на пасища, мери
и ливади от държавния и общинския поземлен фонд са имали от самото създаване на
разпоредбата на чл. 37и ЗСПЗЗ (нов – ДВ, бр. 10 от
6.02.2009 г.). Посочено е още, че на всички (както на лица които отглеждат и
които не отглеждат пасищни животни) е даден почти едногодишен срок да спазят
новите изисквания относно броя на отглежданите животни, предвидени в чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, като този срок е
достатъчен, за да могат да се съчетаят интересите и на ползвателите, и на
държавата, която провежда нова политика в животновъдството и цели използването
на пасища, мери и ливади като ограничен публичен поземлен ресурс да бъде
подчинено на безспорния обществен интерес от увеличаването на броя на
отглежданите пасищни животни и насърчаването на животновъдството.
Предвид изложеното съдът
намира, че по делото не се установява да е налице съществено нарушение на
правото на Европейския съюз.
На следващо място трябва
да се посочи, че ищците не установяват при условията на пълно и главно
доказване това, че за процесния период им е причинена вреда в размер на неполучени
от тях директни плащания.
Промяната засяга бъдещ
доход и за да се признае, той следва да представлява сигурно вземане. В
разглеждания случай процесното вземане (субсидии за поддържане на земята в
добро състояние) не е такова. Получаването на подпомагане е въпрос на
административна процедура, свързана с обема на средствата, броя на кандидатите
и най-вече със състоянието на земята. Освен това в чл. 9 параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17
декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за
земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска
политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) №
73/2009 на Съвета, е предвидено, че не се отпускат директни плащания на
физически или юридически лица, или групи физически или юридическа лица, чиито
земеделски площи са основно площи, естествено поддържани в състояние, подходящо
за паша или обработване, и които не извършват върху тези площи минималните
дейности, определени от държавите членки в съответствие с член 4, параграф 2, буква б).
От ангажираните от ищците
доказателства не се установява те да са извършвали върху земята минималните
дейности за поддържането и не може да се направи категоричен и обоснован извод,
нито за това, че са щели да получат определена сума от ДФ „Земеделие“ за
процесните години, нито какъв би бил нейния приблизителен размер. Това е така
поради липсата на каквито и да било доказателства за дейностите и разходите,
които ищците са извършили през предходните три години, като дори в дневниците
на стопанствата липсват записвания за такива. В тази насока съдът не възприема
приетата повторна комплексна експертиза, като мотиви за това бяха изложени
по-горе. Извършената оценка на посочено от ищците труд сама по себе си не
обосновава изпълнение на минималните изисквания. Получаването на директни
плащания по мерките не може да се обоснове и от икономическата част на приетата
повторна експертиза, защото тя дава заключение единствено на база извършените
предходни плащания, а между всяко от тях, както и между тези на самите ищци са
налице съществени разминавания в размерите през различните години.
Установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би
се намирало, ако увреждането не бе
настъпило,
съпоставено с имуществото му при
нанасянето на вредите. Тъй като пропуснатата полза представлява
реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда
на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може
да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването.
Предвид
това, че по делото не се установява сигурно увеличаване на имуществото на
ищците, претенциите са неоснователни.
С оглед на изложеното
съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 2в ЗОДОВ предпоставки за
ангажиране на отговорността на Държавата. Ето защо предявените искове за
имуществени и неимуществени вреди са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Тъй като съдът не достигна
до извод за наличие на главен дълг, неоснователни са и исковете за заплащане на
обезщетение по чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
направените по делото разноски за СУ, възнаграждения и разходи на вещите лице в
размер на общо 5879.10 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.С.Д., ЕГН **********,
адрес: *** срещу Народното събрание
на Република България, адрес: гр. София, пл. Народно събрание № 2, искове за ОСЪЖДАНЕТО на Народното събрание на Република
България да заплати на Г.С.Д. сумата от 100 000.00 лева-
главница, представляваща обезщетение за неполучени директни плащания по мярка
211, мярка 212, мярка 213 и мярка 214 за кампанията 2016 г. и за кампанията
2017 г. от нарушаване правото на Европейския съюз във връзка с приемането на
параграф 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ ДВ бр. 61 от 2015 г., ведно със сумата от 45 000.00 лева- мораторна лихва за периода
от 01.01.2016 г. до 30.09.2020 г., сумата
от 10 000.00 лева- главница, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от нарушаване правото на Европейския съюз във връзка с приемането на
параграф 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ ДВ бр. 61 от 2015 г.; ведно със сумата от 3047.22 лева- мораторна лихва за периода от
30.09.2017 г. до 30.09.2020 г.; ведно
със законната лихва върху главниците от дата на подаването на исковата
молба в съда на 02.10.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. П.М., ЕГН
**********, адрес: *** срещу
Народното събрание на Република България, адрес: гр. София, пл. Народно
събрание № 2 искове за ОСЪЖДАНЕТО на Народното събрание на Република
България да заплати на М. П.М. сумата от 50 000.00 лева-
главница, представляваща обезщетение за неполучени директни плащания по мярка
211, мярка 212, мярка 213 и мярка 214 за кампанията 2016 г. и за кампанията
2017 г. от нарушаване правото на Европейския съюз във връзка с приемането на
параграф 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ ДВ бр. 61 от 2015 г., ведно със сумата от 20 000.00 лева- мораторна лихва за периода
от 01.01.2016 г. до 30.09.2020 г., сумата
от 10 000.00 лева- главница, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от нарушаване правото на Европейския съюз във връзка с приемането на
параграф 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ ДВ бр. 61 от 2015 г.; ведно със сумата от 3047.22 лева- мораторна лихва за периода от
30.09.2017 г. до 30.09.2020 г.; ведно
със законната лихва върху главниците от дата на подаването на исковата
молба в съда на 02.10.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.С.Д., ЕГН **********, адрес: *** и М. П.М., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на Народното събрание на Република България, адрес: гр.
София, пл. Народно събрание № 2, сумата
от 400.00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.С.Д., ЕГН **********,
адрес: *** и М. П.М., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по актуалната сметка на Окръжен съд- Пловдив сумата от 5879.10 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Тоско
Ангелов/