Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1218
гр. Русе, 19.09.2017
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на единадесети септември, две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7759 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Н.А.М.
заявява, че Д.А.М. е бивша съпруга на сина й. Пояснява, че е с ответницата са
били колежки в ТПК „НАРКООП“ – Русе. Твърди, че през 2012г., при ревизия на
търговския обект, в който работели, била установена липса на пари, която Д.М.
трябвало да възстанови. Тъй като последната не разполагала с финансови
средства, ищцата и нейната дъщеря заплатили част от липсата – 2363.53 лева, факт, който удостоверява с
издадени квитанции.
Поддържа,
че до настоящия момент сумата не и е възстановена, с оглед което моли съда да
постанови решение, с което да осъди Д.А.М. да й заплати сумата 2363.53 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2016г. до
окончателното й изплащане и 999.53 лева – мораторна лихва за периода
18.10.2012г. – 14.12.2016г.
Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК Д.А.М. е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции. Счита претенцията за неоснователна и
недоказана. Твърди, че не е запозната с цитирания от ищцата ревизионен акт.
Приема, че ако претендираната сума е платена, то това е извършено в изпълнение
на нравствен дълг. Прави възражение за изтекла погасителна давност, по
отношение иска за заплащане мораторна лихва върху главницата.
Съобразявайки становището на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Към м.август 2012г. Д.А.М. и С. И. М.,
заемащи длъжност "търговски работник", обслужвали обект №16 на ТПК
"НАРКООП" - Русе, находящ се в с.Н.. В писмо с изх.№16/20.03.2017г.
(лист 23) се сочи, че същите са материално отговорни лица.
При проверка на стоково -
материалните ценности в обекта, извършена на 30.07.2012г. е установена липса на
стойност 4591.12 лева. Констатациите от ревизията са отразени в акт от същата
дата. Приложена е счетоводна справка за движение на стоковите наличности в
обект №16 с МОЛ Д.А.М. и С.И.М.за периода 13.05.2012г. - 30.07.2012г.
На 07.08.2012г., Д.М. депозирала до
работодателя писмено обяснение, с искане "... ръководството на ГПК
"Наркооп" да даде отсрочка до 20.09.2012г. за погасяване липсите на
магазина". През м.септември 2012г. А.С.М. входирал молба за продължаване
срока с един месец, като визирал остатъка от задължението на ответницата - 2268
лева.
Представени са квитанции, издадени в
периода 30.08.2012г. – 18.10.2012г., от които е видно, че ищцата е заплатила на
ТПК „НАРКООП“ 2363.53 лева. Като основание за извършеното плащане се сочи: „за
липса на Д.М.“.
С оглед установяване релевантни за
спора факти е допуснат разпита на Л.С. К., А.С.М. (бивш съпруг на ответницата)
и С.А.М. (дъщеря на ответницата).
Според изнесеното от свидетелите, А.М.
посетил офиса на ТПК "НАРКООП", след като разбрал, че при ревизия на
магазина, в който ответницата изпълнявала трудовите си задължения е
констатирана липса в размер на около 4000 лева. Като съпруг на Д.М. решил да
предприеме съответните действия, за да заплати половината от сумата, приемайки,
че за липсите носи отговорност както съпругата му, така и колежката й. В
разговор, г-жа К. (председателят на кооперацията) го уверила, че ответницата е
подписала документ, с който се задължила да възстанови цялата сума. Когато се
запознал с документа, поел ангажимент да погаси дълга на разсрочено плащане.
Обсъдил ситуацията с близките си и взели решение да заплатят претендираната от
кооперацията сума, за да не възникнат проблеми при прекратяване трудовото
правоотношение и оформяне документите на Д.М., с оглед възможността ответницата
да започне работа на друго място.
А.М. поддържа, че във връзка с
погасяване на дълга неколкократно водил разговори с г-жа К., на които
присъствал бившия му тъст. Д.М. знаела, че липсата е заплатена от ищцата и Л. К..
Твърди се, че въпреки фактическата
раздяла, настъпила през м.август 2012г., Д.М. се срещала с дъщеря си в дома на
бившия си съпруг всяка седмица. Оставала да нощува в жилището, поддържала
нормални отношения със св.М..
Установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
Изложените в исковата молба факти,
твърдения и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран
с обективно съединени искове с правно основание чл.59 и чл.86 ЗЗД.
Неоснователното обогатяване като
правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно
имуществено разместване да е правно оправдано. Фактическия състав на чл.59 ЗЗД
предполага наличието на следните предпоставки: имуществено разместване в
патримониума на страните, в резултат на което ответникът се е обогатил чрез
спестяване средства за сметка на ищцовото имущество при липса на правно
основание за разместването. В конкретната хипотеза, с оглед правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, е необходимо ищецът да докаже, че е
заплатил дължимата от ответника на ТПК „НАРКООП“ – Русе сума в размер на 2363.53
лева, а ответникът да установи основанието, на което е предоставена сумата
(т.е. основание оправдаващо настъпилото имуществено разместване).
Не се явява спорен факта, че Н.М. е
внесла в касата на ТПК „НАРКООП“ процесната сума. В издадените квитанции, като
основание е посочено: „за сметка на Д.А.М. – липса об.16“.
Ответницата се брани с възражение за
недължимост на платената сума с аргумент, че пълната имуществена отговорност на
работниците е солидарна, а в обекта, за който е установена липса на стойност
4591.12 лева, освен нея работи и друго лице. Навежда доводи, че ищцата е
извършила плащането в изпълнение на „един нравствен дълг“.
Съдът намира за неоснователни
изложените аргументи, по следните съображения:Предметът на делото не е свързан
с установяване предпоставките за реализиране на пълна имуществена отговорност,
в който случай законът предвижда, че когато липсата е причинена от няколко МОЛ,
отговорността им е солидарна, т.е. всеки от отчетниците отговаря за целия дълг.
Релевираните в хода на производството доказателства (обяснение с
вх.№63/07.08.2012г. и показанията на св.М.), водят до извод, че Д.М. е признала
свое задължение към ТПК „НАРКООП“, като работодателят й е предоставил
възможност да го погаси на вноски. Именно във връзка с тозидълг ищцата е
заплатила процесната сума.
Според Постановление
№1/28.05.1979г., Пленум на ВС, съзнателно изпълнение на нравствен дълг е
основание за престиране, поради което даденото не подлежи на връщане. ВС
приема, че ако престащията е извършена съзнателно и в съгласие с изискванията
на морала, тя не е лишена от основание. В постановлението изрично се сочи, че
правилото на чл.55, ал.2 ЗЗД е приложимо само при първия фактически състав на
чл.55, ал.1 ЗЗД. Следва да се отбележи, че по смисъла на правната норма,
нравствени са задълженията за полагане грижи от близки по отношение на техните
болни или стари съпруг, деца, родители или други роднини, какъвто не е
настоящия случай.
Изложеното води до извод, че са
налице предпоставките на чл.59 ЗЗД: обедняване на ищцата, изразяващо се в
намаляване на нейния актив; обогатяване на ответницата, чрез намаляване на
пасивът й и връзка между обедняването и обогатяването, предвид факта, че
произтичат от общ източник, поради което искът като основателен следва да бъде
уважен изцяло.
Неоснователна се явява претенцията
за заплащане сумата 999.53 лева – мораторна лихва за периода 18.10.2012г. –
14.12.2016г. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. При липса на определен ден за изпълнение, забава настъпва в
зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни (чл.84, ал.2 ЗЗД). При
неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено
изрично в закона – при задълженията от непозволено увреждане (чл.84, ал.3 ЗЗД).
Следователно, забавата на длъжника настъпва с изискуемостта на вземането само в
изрично предвидените от закона случаи, поради което неоснователно обогатилия се
при общия фактически състав на чл.59, ал.1 ЗЗД не изпада в забава със самото
обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго.
Предвид изхода на спора
ответникът следва да заплати на ищеца, направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от предявения иск. Н.А. е направила разноски в
размер на 700 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство. Съразмерно с уважената част от иска следва да се присъдят
разноски в размер на 491.95 лева.Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност
на заплатения от ищеца адвокатски хонорар, предвид извършените от пълномощника
процесуални действия.
Съобразно разпоредбата
на чл.78, ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника направените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от претенциите, в случая – 136.72 лева. По
компенсация между двете вземания, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 355.23
лева.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищците са направените от ответника
разноски по делото в размер на 100 лева – възнаграждение на редовно упълномощен
адвокат.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.А.М., ЕГН **********
да заплати на Н.А.М., ЕГН **********,на основание чл.59 ЗЗД, сумата 2363.53 лева, с която се е обогатила
неоснователно, съставляваща задължение на ответницата към ТПК „НАРКООП“,
погасено през 2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.12.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 355.23 лева.
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, предявения от Н.А.М., ЕГН ********** срещу Д.А.М., ЕГН **********
иск за заплащане сумата 999.53 лева – мораторна лихва за периода
18.10.2012г. – 14.12.2016г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.