Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261940 12.07.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на седемнадесети
юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14662 по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8 против Л.Г.В.,
ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че между ответницата и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ***от 05.10.2016 г., с който абонатът е добавил за ползване мобилни
номера: ***, с тарифен план VIVACOM Smart S, с месечна абонаментна такса 17,99
лева с ДДС, ***VIVACOM Smart M, с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лева
с ДДС, ***VIVACOM Smart L, с месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лева
с ДДС, *** VIVACOM i-Traffic XL, с месечна абонамента такса в
размер на 27,99 лева с ДДС, като абонатът е добавил услугите: Удвоени МБ на
максимална скорост VIVACOM Smart за 1,99 лева с ДДС, месечно, услугата Happy Call за 0,60 лева с
ДДС.
На 05.10.2016
г. между същите страни бил сключен и договор за лизинг за устройството GSM SAMSUNG
GALAXY S7 EDGE № ***, с размер на лизинговата вноска 54,12 лева с
ДДС за срок от 24 месеца.
Абонатът не бил
заплатил мобилните услуги, фактурирани за месец юни 2017 г., месец юли 2017 г.
и за месец август 2017 г. Незаплащането в срок на издадените от оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната, на осн. т. 43 от Общите
условия и да начисли неустойка за прекратяване. Издадена била крайна фактура №
**********/08.09.2017 г.
По отношение на
неустойката се претендира сбора от трикратния размер за месечните такси за
всяка абонаментна услуга от сключените договори, в размер на общо 373,05 лева,
за периода от 08.08.2017 г. до 07.09.2017 г. Неизпълнението на задължението на
абоната да заплати в указаните срокове дължимите към оператора месечни
плащания, довело до предсрочно прекратяване по вина на абоната на индивидуалния
му абонамент на ползвания номер, като вноските по договора за лизинг били
обявени за предсрочно изискуеми.
В исковата
молба се твърди, че претендираните вземания били прехвърлени в полза на „С.Г.
Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., което дружество от своя страна
ги е прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г. Ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
процесните суми, по което било образувано ч.гр.д. № 10085/2020г. по описа на РС
Пловдив. На осн. чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК предявил настоящия иск. Претендира
се установяване на вземане за неустойка в редуциран размер от 373,05 лева,
както и неплатени лизингови вноски в размер на 703,56 лева.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен, лично на ответника Л.Г.В., на настоящия й адрес ***, като в
законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът Л.Г.В. е била редовно призована за първото съдебно заседание,
на адреса й, чрез пълнолетно лице, което живее на адреса, съгласно чл. 46, ал. 2 вр. ал.
1 ГПК.
В
изпратените до същата съобщения – за препис от исковата молба с приложенията й,
така и с определение по чл. 140 ГПК, изрично е вписано, че при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие, насрещната страна може да
поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание,
проведено на 17.06.2021 г. ответникът не се е явила, не е изпратила упълномощен
представител, няма и направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание
чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу нея.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на
чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в
общ размер 50 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника.
Освен това, ищецът, както в заповедното, така и в настоящото производство
претендира адвокатско възнаграждение в размер от по 180 лева, или общо 360 лева,
които следва да се присъдят изцяло в тежест на ответника.
Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на
ищеца, е 410 лева, от които 205 лева за заповедното производство и 205 лева за
исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.Г.В., ЕГН ********** дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх.
В, ет. 8, следните суми: 373.05
лева - неустойка по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № ***от 05.10.2016 г., сключен с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, дължима поради предсрочно прекратяване на договорите по вина на
абоната, както и сумата в размер на 703.56
лева – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 05.10.2016 г.,
сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД за мобилно устройство
Samsung Galaxy S7 EDGE, вземанията по които договори са прехвърлени с договор
за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“ ООД, което ги е прехвърлило с договор
за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 260124/18.08.2020 г. по ч.гр.д. № 10085/2020 г. на ПРС, ХХІI гр.с.
ОСЪЖДА Л.Г.В., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, следните суми: 205 лева /двеста и пет
лева/ - разноски за настоящото производство и 205 лева /двеста и пет лева/ - разноски
за заповедното производство по ч.гр.д. №
10085/2020 г. на ПРС, ХХІI гр.с.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с
оригинала!
РЦ