Р E Ш Е Н И Е
№ 198
гр.Плевен, 09.03.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи февруари две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 1424 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 801 от 29.11.2019 г., постановено по нахд № 2020/2019 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0938-003140 от 17.06.2019 г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на Д.Ц.П. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.53 от ЗАНН; чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и глоба
в размер на 50 лв., а на основание Наредба № Із-2538 на МВР са отнети общо 14
контролни точки, за това, че на 07.06.2019 г. в 09,35 часа в гр.Плевен, на
кръстовището на ул. „***“ и бул. „***“, като водач на лек автомобил ***с рег.№ ***,
с посока на движение към улица „***“, навлиза и преминава през кръстовището на
неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и
монтирана на посоченото кръстовище и по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Д.Ц.П., чрез адвокат С.Й.,
която счита същото за неправилно и необосновано. Счита, че съдът не е обсъдил
възраженията на касатора, а е дал вяра единствено на
показанията на двамата свидетели, независимо от възраженията на П., че нито
един от тях не го е спирал за проверка и не е установил нарушението В този
смисъл счита за неправилно съждението на съда, че фактическа
обстановка не се опровергава от обясненията на жалбоподателя. Сочи, че в съдебно
заседание жалбоподателят отново е изразил несъгласието си с вменените му
нарушения, освен в депозираната жалба, където още в първото изречение е
заявено: „не съм извършил нарушенията, които са ми вменени и
твърденията в съставения срещу мен АУАН не отговарят на истината.“ Отделно от това жалбоподателят е депозирал възражение
срещу самия АУАН. Посочва, че както в жалбата, така и в съдебното заседание е
било изразено обосновано и аргументирано несъгласие с описаните нарушения и
наложени наказания, от което обстоятелство са очаквали да бъде извършена
проверка и да се установи истината, но очевидно това не е сторено. Намира, че в
този смисъл е следвало в решението да бъдат изнесени мотиви, от които да е ясно
защо, извън показанията на свидетелите (които са били бланкетни
и не са съдържали никаква конкретика), съдът е счел,
че нарушенията са доказано извършени. Счита, че в решението, с което първоинстнциониият
съд отхвърля жалбата като неоснователна, не се съдържат аргументи относно
изнесените срещу НП оплаквания, в които са посочени конкретно
законови разпоредби, които са нарушени при изготвяне на НП и това обстоятелство
затвърждава възприятията й, че същата изначално е
останала в страни от вниманието на съда. Сочи, че съдът пестеливо е зааявил, че свидетелските показания са убедителни, а
жалбата е неоснователна. Изразява категоричното си недоволство от констатациите
на съда, който не е установил, предвид изричните заявления на доверителя й, че полицаите не са имали никаква видимост към светещите
полета на светофара - безспорен
факт, който не се нуждае от доказване и не може да бъде опроверган с оглед
позицията им спрямо процесния светофар, за да бъдат
показанията им, „които съдът приема с
доверие като убедителни, непротиворечиви", достоверни. Навежда доводи, че
не е било доказано на каква светлина е навлязъл и преминал автомобила на
нарушителя от улица „***“, перпендикулярно разположена на местоположението на
свидетелите. Счита, че в хода на съдебното производство по обжалване на НП не
се е доказало извършването на нарушението по чл.6 ал. 1 пр.З от ЗДвП и в тази
част решението е неправилно. Посочва, че контролните органи са били ситуирани пред офиса на „А1 България“ АД на бул.“***“ или според
техните твърдения, непосредствено след спирката, от където няма видимост към светещите полета на светофара,
разположен успоредно срещу Дом на книгата със светлини, обърнати към ресторант
„Ц“, нито към стоп-линията,
за да преценят, че Д.П. е навлязъл и преминал през посоченото кръстовище на
неразрешаващ червен сигнал. Твърди още, че не е било установено има ли
начертана „стоп-линия“ или не и преминал ли я е нарушителят и на какъв светлинен сигнал,
от който момент именно започва навлизането и преминаването през кръстовището на
определен светлинен сигнал на светофара - по този основен въпрос не се съдържа
нито дума в свидетелските показания и в решението. Сочи, че стоп-линията е начертана на ул. “***“ и от позицията на полицаите на бул. „***“
няма как да е била в полезрението им. Според адвокат Й. не е било установено и
ако няма стоп-линия, (но твърди, че има такава), дали жалбоподателят е преминал
линията, на която е поставен светофара на червена светлина. Счита, че само при
изясняването на тези законово регламентирани обстоятелства би могло да се
отговори на въпроса дали е извършено нарушение или неДруг
аргумент в тази насока е и обстоятелството,
че между светофара и позицията на контролните органи, освен немалкото разстояние
и позицията на светофара,
няма видимост и от големия син
навес на спирката, както и разлистените клони на дървета и храсти,
като посочва, че АУАН е съставен през месец юни. Счита за неправилен извода на
съда, че свидетелите-контролни органи са се намирали на място „осигуряващо им добра видимост към мястото на
нарушението“, тъй като счита, че е абсолютно невъзможно да имат
видимост нито към светофара, нито към стоп-линията. По отношение на второто
нарушение сочи, че оплаквания са изнесени в жалбата срещу НП, които също са
останали необсъдени от решаващия съд и с бланкетното
„неоснователна“ жалба очевидно разглеждането на оплакванията им е приключило.
На следващо място сочи, че нито в НП, нито в обжалвания съдебен акт са изложени
мотиви, от които да е видно защо е прието, че не са налице основания за
прилагане на чл.28 ЗАНН, което означава, че е нарушена
разпоредбата на чл.53
ал.1 ЗАНН и съдебният акт е
незаконосъобразен. Посочва, че оплакване по този въпрос се съдържа и в жалбата им
до PC-Плевен. Твърди, че съдът
има задължението служебно да следи за прилагането на посочените разпоредби,
което задължение не е спазено. Сочи още, че контролните органи винаги са по
двама: единият да съставя АУАН, а другият да му свидетелства, независимо от
разпоредбата на чл.40 ЗАНН, по повод неспазването на
която изрично е обърнала внимание в първоначалната си жалба, най-малкото,
защото законодателят е написал правила относно свидетелите на нарушенията. Поради
този факт е ясно, че винаги свидетелят на актосъставителя,
които дежурят заедно в екип, ще е видял това, което и актосъставителя
и когато водачът на МПС не е придружаван от друго лице по време на нарушението
и управлява автомобила си сам, няма никакви шансове да убеди съда в своята
правота В заключение моли съда да отмени решението и наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът
се явява лично и се представлява от адв.И., която
поддържа жалбата на заявените в нея основания, развива подробни съображения по
съществото на спора, моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с
него НП.
В съдебно заседание ответникът Областна дирекция на
МВР – Плевен, не изпраща представител и
не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
7.06.2019г. в 09:35 часа в гр. Плевен,
на кръстовището, образувано от ул. „***“
и бул. „***“, полицейските
служители Д.А.Х.и М.П.Н.изпълнявали служебните си задължения. Двамата
констатирали, че преминаващ през описаното кръстовище, лек автомобил Т.Я. с рег. №***,
движещ се в посока ул. „***“ навлязъл и преминал през посоченото кръстовище на
неразрешаващ червен сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален режим и
монтирана на самото кръстовище, като и че водачът бил без поставен
обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван лекият автомобил.
Актосъставителят спрял за проверка моторното превозно средство, управлявано от П.
и съставил срещу водача АУАН №250512 от 07.06.2019 година в присъствието на
свидетеля М.П.Н.. В съставения АУАН, актосъставителят
Х. изложил констатациите и посочил като нарушени
разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят
отказал да подпише АУАН, който отказ бил удостоверен с подпис на свидетеля Х.В.Д..
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП, с което на П. са наложени
следните административни наказания: 1.) на основание чл.183, ал.V, т.1 от ЗДвП
- глоба в размер на 100,00 лева и 2.) на основание чл. 183, ал. ІV, т.7, пр.1
от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лева за извършени нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка съдът
установил въз основа на събраните в хода на съдебното следствие по делото
писмени доказателства и показанията на актосъставителя
Д.А.Х.и свидетеля М.П.Н., които съдът кредитирал с доверие като убедителни,
непротиворечиви досежно релевантните за делото факти и взаимнодопълващи се. Изложил
мотиви, че двамата пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно
факти от значение за делото, намирали са се на място, осигуряващо им добра
видимост към мястото на нарушението, описано в АУАН и в НП и вниманието им е
било насочено конкретно към спазване на правилата за движение на МПС предвид
изпълняваните от двамата служебни задължения, свързани с осъществяване контрол
на автомобилния транспорт. От показанията им съдът установил, че на посочените
в АУАН и в НП дата и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Т.Я.“ с
рег. №***, като навлязъл и преминал през посоченото кръстовище на неразрешаващ
червен сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален режим и монтирана на
самото кръстовище и не използвал обезопасителен колан по време на движение, с
който бил оборудван автомобилът. Обясненията на жалбоподателя съдът възприел
като защитна теза и не кредитирал с доверие.
При установените
от съда факти въз основа на приобщените гласни и писмени доказателства съдът направил
извод, че П. е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията по чл.
6, т.1 от ЗДвП и по чл. 137А, ал.1, от ЗДвП като не е изпълнил задължението си
да съобрази своето поведение със светлинните сигнали и да управлява мотоното
превозно средство с поставен обезопасителен колан, с какъвто е снабден авотомобилът. Съдът
приел, че така осъществените нарушения са на просто извършване, осъществявани
чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно
действие обективният състав на всяко от нарушенията е осъществен. На тези
основания съдът потвърдил оспореното НП.
Касационната инстанция намира постановеното решение за
правилно и обосновано на събраните по делото доказателства, а оплакванията в
касационната жалба за недоказани и по тази причина за неоснователни. При
разпита си в съдебно заседание актосъставителят с
категоричност е заявил, че в деня на проверката , полицейският автомобил е бил ситуиран непосредствено след спирката, срещу „Дом на
книгата“ и на мястото, на което са били застанали, са имали ясна видимост към
сегментите, съответно светлините на светофарната уредба както в посока от бул „***“ към ул „***“, така и в
обратна посока-автомобилите, които навлизат по бул „Д.П.“ посока ул „Г.“, към ж.п. гарата. Актосъставителят
категорично сочи, че „там има ясна видимост за смяната на сигналите на
светофарите“. По-нататък в показанията си съобщава, че ясно се вижда от
точката, „която сме заели за контрол“. Твърди с категоричност, че ясно се
виждат сегментите и сигналите на светофара, както и разположението на
автомобила преди навлизане в кръстовището, по време на преминаване и след
излизане от кръстовището. Актосъставителят
недвусмислено е възприел касатора, който е бил водач
на автомобил „Т.Я.“, да навлиза в кръстовището
и да извършва десен завой в посока ул „Г.“, на неразрешаващ червен сигнал на светофарната
уредба. Според отразеното в протокола от проведеното съдебно заседание на
31.10.2019 год., актосъставителят е заявил , че водачът е подминал „стоп
линията“, която стоп-линия не е могъл да си спомни дали е била ясно видима поради неколкократна
подмяна на маркировките, но е заявил категорично, че стоп-линията се намира
непосредствено, където е светофара. По –същественото е, че дори да не е
възприел стоп-линията като маркировка на пътя (която дори не е твърдял, че е
ясно видима), то съобразно разпоредбата на чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, ако няма стоп – линия (или същата не е ясно
видима), водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават линията,
на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната
пътека. Ясно и недвусмислено е посочено в съставения акт за нарушение, който
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена
сила, че водачът П. е навлязъл и преминал през описаното кръстовище на
неразрешен червен сигнал, които фактически констатации в акта се потвърждават
от показанията на актосъставителя в съдебно
заседание, който е съобщил, че водачът е навлязъл в кръстовището и е излязъл на
неразрешен червен сигнал на светофарната уредба. В същия смисъл са и
показанията на свидетеля Н., който е съобщил в съдебно заседание, че там,
където са били застанали, е имало видимост, защото светофарната уредба е
синхронизирана и се вижда ясно каква светлина свети, като автомобилът е
навлязъл в кръстовището на забраняващ сигнал на светофарната уредба. Налага се
извод, аналогичен на направения от въззивния съд, че
водачът е навлязъл в кръстовището и преминал на забраняващ сигнал на
светофарната уредба. Последният не е представил доказателства в подкрепа на
твърденията си в обратна насока, не е поискал събирането на доказателства,
оборващи твърденията на полицейските органи. Ето защо, както правилно е приел въззивният съд, правилно АНО е санкционирал съставомерното и доказано нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Правилен и обоснован на събраните по делото
доказателства се явява и изводът на съда за доказаност
на нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. И двамата полицейски служители са
съобщили пред съда, че при подаването на сигнала със стоп-палка автомобилът е
все още в движение и през предното обзорно стъкло ясно и категорично се е
видяло, че водачът не е поставил обезопасителен
колан. При спиране на автомобила и подхождайки към него актосътавителят
съобщава, че е имал пряка видимост към
водача през левите прозорци на предната и задната врати. Свидетелят Н. съобщава, че водачът е бил без обезопасителен
колан преди да спре автомобилът. Твърденията на касатора
в съдебно заседане пред касационната инстанция, че
автомобилът, който е управлявал процесния ден, когато
е бил спрян от контролните органи-„Т.“, има
специална екстра-първо се слага колана и след това се натиска бутона за
запалване, иначе колата не запалва, е останало недоказано. Не е представена
техническа спецификация на притежавания от него модел и марка автомобил, от
който съдът да може да установи това твърдяно обстоятелство. Следователно,
твърденията на касатора са останали недоказани и
последният не е оборил вписаните в акта констатации.
Оплакването за нарушение на разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, относно което въззивният съд не е взел
отношение, е недоказано. Недоказано е, че свидетелят Н. по време на проверката
е седял вътре в служебния автомобил, поради което обективно не е могъл да бъде
свидетел-очевидец. Това твърдение се опровергава и от конкретните и
последователни показания, които Н. е дал пред
съда и които са в унисон с тези на актосъставителя.
Противно на заявеното в жалбата против НП, в НП се съдържат данни за
доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, а именно
съставеният АУАН. Посочването в АУАН, че П. няма възражения срещу АУАН не е
ограничило или препятствало правото му на защита, тъй като той е упражнил
своевременно правото си да подаде писмено възражение и да изложи своите
съображения във връзка с вменените му нарушения. Посочването само на номера и
издателя на Наредбата, въз основа на която на водача са отнети контролни точки,
не и на пълното наименование на Наредбата, не обосновава незаконосъобразност на
НП, тъй като в чл. 157, ал.
1 от ЗДВП контролните точки са наречени "контролни точки за
отчет на извършваните нарушения" и следователно законодателят ги е
предвидил като средство за отчитане на установени нарушения. Контролни точки се
отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление (чл. 3, ал. 1
от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.), поради което при отнемане на
контролни точки съответният административен орган действа в условията на
обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на
налагане на наказание за извършеното нарушение. Ето защо допуснатата непълнота
в наименованието на Наредбата не е съществено нарушение и не влече на
самостоятелно основание отмяна на НП. Извършеното нарушение не може да се
квалифицира и като маловажно. И двете нарушени от касатора
разпоредби от ЗДвП са предвидени не само, за да бъдат контролирани съответните
участници в движението, но и за да се ограничи опасността от предизвикване на
пътно-транспортни произшествия и да се опазят живота и здравето на всички
участници в движението, поради което нарушаването им не представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
И двете деяния не се отличават от обикновените, типични нарушения от съответния
вид. При това положение съдът намира, че така наложените наказания са
справедливи и биха изпълнили целите на наказанието - да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно
и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.
Ето защо решението, с което въззивният
съд е достигнал до аналогични изводи, като валидно, допустимо и правилно следва
да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 801
от 29.11.2019 г., постановено по нахд № 2020/2019 г.
на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/