РЕШЕНИЕ
гр. София, 08.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 7886 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 136162 от 02.06.2017 г., постановено по
гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, с което е признато за
установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че „В.и.“ ЕООД,
ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* е конституиран като
страна в настоящото производство/ дължи на Д.Т.В., ЕГН ********** сумата от
318,71 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетение от 4404,12 лева
за периода от 17.07.2015 г. до 01.04.2016 г., като иска в частта за разликата
над 318,71 лева до пълния претендиран размер от 332,04 и за периода 06.07.2015
г. до 16.07.2015 г. е отхвърлен.
Със същото решение е отхвърлен предявения от Д.Т.В., ЕГН
********** срещу „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК *********
е конституиран като страна в настоящото производство/ иск с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД за признаване на установено,
че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 550,00 лева, представляваща
претърпени от ищцата вреди, изразяващи се в сторени разходи за юридически
услуги за извънсъдебно уреждане на спора между страните.
С решението ответникът „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/чиито
правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* е конституиран като страна в настоящото
производство/ е осъден на основание чл. 86 ЗЗД да заплати на ищцата Д.Т.В., ЕГН
********** сумата от 27,14 лева, представляваща мораторна лихва за периода
17.07.2015 г. – 27.01.2016 г. върху обезщетение в размер на 500,00 лева, сумата
от 6,04 лева, представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2015 г. – 18.02.2016
г. върху обезщетение в размер на 100,00 лева и сумата от 5,85 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 17.07.2015 г. – 11.03.2016 г., като се отхвърлени
предявените от ищцата Д.Т.В., ЕГН ********** осъдителни искове за периода
06.07.2015 – 16.07.2015 г. и в частта до пълните предявени размери, съответно
от 28,81 лева, 6,37 лева и 6,99 лева.
С същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК *********
е конституиран като страна в настоящото производство/ е осъден да заплати на Д.Т.В.,
ЕГН ********** сумата от 280,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
в първоинстанционното производство, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата Д.Т.В.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/чиито
правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* е конституиран като страна в настоящото
производство/ сумата от 150,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното производство.
С молба от 23.06.2017 г. ищцата Д.Т.В. е поискала от
първоинстанционния съд да допълни решението си в частта за разноските, като
присъди на ищцата реално направените от последната разноски за държавни такси и
адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство.
С определение № 338188/13.02.2018 г. постановено по
гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, първоинстанционният съд е
оставил без разглеждане искането на ищцата за допълване на решението в частта
за разноските, като е приел, че същото представлява искане за изменение, а не
за допълване на решението, че от страна на ищцата не е представен списък за
разноски, поради което и същата не била легитимирана да претендира присъждането
на разноски в по-висок размер.
Срещу решение № 136162 от 02.06.2017 г., постановено по
гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в е постъпила въззивна жалба
от Д.Т.В., с която същото се оспорва в частта, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД за
признаване на установено, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от
550,00 лева, представляваща претърпени от последната вреди, изразяващи се в
сторени разходи за юридически услуги за извънсъдебно уреждане на спора между
страните.
Излагат се съображения, че в обжалваната част решението
е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа се, че е неправилно да се санкционира
поведението на ищцата, чрез непризнаване на действително направени разходи за
правна помощ за извънсъдебно разрешаване на спора между страните.
Посочва се, че правната работа, във връзка с която се
претендира възстановяване на заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение, е
реално извършена и сумите за адвокатско възнаграждение са реално заплатени. В
този смисъл се посочва, че съгласно постановките приети в т. 1 от ТР № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението.
Излагат се твърдения, че причина за сторените от ищцата
разноски за правна помощ с цел извънсъдебно разрешаване на спора между страните
в настоящото производство, е изцяло поведението на ответника, който не е
изпълнил законово уреденото в чл. 222, ал. 3 КТ
задължение за изплащане на обезщетение. В този смисъл се навеждат
съображения, че ответникът с поведението си безспорно е дал повод за
извършването на разноски чрез предприемане на законоустановени действия от
ищцата, причинявайки ѝ по този начин вреди, чието възмездяване следва да
бъде възложено в тежест на ответното дружество.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и за постановяване на друго, с което да бъде признато за
установено, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 550,00 лева,
представляваща претърпени от последната вреди, изразяващи се в сторени разходи
за юридически услуги за извънсъдебно уреждане на спора между страните.
В законоустановения срок въззиваемата страна „В.и.“
ЕООД, ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* е конституиран
като страна в настоящото производство/ е депозирала отговор на въззивната
жалба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на подадената въззивна
жалба. Поддържа се, че в обжалваната част първоинстанционното решение е
правилно, законосъобразно и не страда от посочените във въззивната жалба пороци.
Посочва се, че направените от ищцовата страна разходи за консултации за
извънсъдебно уреждане на спора между страните следва да останат в тежест на
страната, която ги е направила, тъй като ищцата е могла да предяви претенцията
директно по съдебен ред. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение в
обжалваната му част и за оставянето му в сила.
Срещу определение № 338188/13.02.2018 г. постановено по
гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в на основание чл. 248 ГПК е
постъпила частна жалба вх. № 5052321/28.03.2018 г. от Д.В.Т., ЕГН **********, с
която се излагат съображения, че в настоящия случай е била налице хипотеза на
допълване на съдебното решение, в частта за разноските. В частната жалба се
поддържа, че дори първоинстанционния съд да се е произнесъл с решението си
относно разпределението между страните на отговорността за разноските в
производството, то това е било само за едно от двете /заповедно и исково/
производство. В този смисъл се излагат твърдения, че първоинстанционният съд не
се е произнесъл по отношение на разноските, извършени в заповедното
производство, поради което са налице предпоставки за допълване на решението в
частта за разноските
Поддържа се, че претендираните разноски са действително
извършени и реално заплатени.
Моли се за отмяна на определение № 338188/13.02.2018 г.
постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в и за
уважаване на молбата с правно основание чл. 248 ГПК. Претендират се разноски в
производството по частната жалба за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* /правоприемник
на ответника „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/ е депозирал отговор на частна жалба вх.
№ 5052321/28.03.2018 г., подадена от ищцата Д.В.Т., ЕГН **********. В отговора
се посочва, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, като в
този смисъл се моли за отхвърляне на претенциите, направени с частната жалба и
за потвърждаване на определение № 338188/13.02.2018 г. постановено по гр.дело №
28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 01.04.2016 г.
със заявление по чл. 410 ГПК от Д.Т.В., ЕГН **********, с което е поискано длъжникът
„В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* е
конституиран като страна в настоящото производство/ да бъде осъден да заплати
следните суми: 1/ сумата от 4402,12 лева, представляваща неизплатено
обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва от 01.04.2016
г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 332,04 лева – лихва за забава върху
главницата от 4402,12 лева, изтекла за
периода 06.07.2015 г. – 01.04.2016 г.; 3/ сумата от 550,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за представителство и правна помощ във връзка с
извънсъдебно разрешаване на споровете с длъжника.
На 19.04.2016 г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението
ч.гр.д. № 18285/2016 г., по описа на СРС, ГО, 42 състав, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора посочените в заявлението суми, както и
разноските по делото.
Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок от страна на длъжника „В.и.“
ЕООД, ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* е конституиран
като страна в настоящото производство/. Във връзка с горното на заявителя Д.Т.В.,
ЕГН **********е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението
може да предяви иск за установяване на вземанията си. В указания срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е
предявил иск срещу длъжника за претендираните в заявлението суми.
Въззивната жалба срещу решение № 136162 от 02.06.2017
г., постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на
инстанционна проверка, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С атакуваното първоинстанционно решение се обжалва
решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД за
признаване на установено, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от
550,00 лева, представляваща претърпени от последната вреди, изразяващи се в
сторени разходи за юридически услуги за извънсъдебно уреждане на спора между
страните, като в останалата част същото не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението.
В конкретния случай ищецът основава претенциите си на
прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ между страните трудово правоотношение
и на възникнало в негова полза право на парично обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, което не му било
изплатено от ответното дружество.
Ищецът е избрал да претендира реално изпълнение заедно с
обезщетение за забавеното изпълнение.
В този смисъл безспорно се установява по делото
наличието на главен дълг, а именно, че в полза на ищцата Д.В. е възникнало
вземане за парично обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обстоятелство се установява от
приобщената по делото заповед № 73/10.06.2015 г., с която е прекратено, поради
придобито право на пенсия трудовото правоотношение между ищцата Д.Т.В. и
ответника „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК *********
е конституиран като страна в настоящото производство/, и в която изрично е
посочено, че в полза на ищцата е дължимо обезщетение в размер на 6 брутни
трудови възнаграждения на основание чл. 222, ал. 3 КТ.
От приобщената към доказателствата по делото покана от
13.07.2015 г. се установява, че ищцата Д.В. е поканила ответника „В.и.“ ЕООД,
ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* е конституиран като
страна в настоящото производство/ в тридневен срок от получаване на поканата да
ѝ заплати дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, което не било
извършено от ответното дружество и което обуславя право за ищцата да претендира
обезщетение за забавеното изпълнение.
На основание общите разпоредби чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД възложителят може да иска обезщетяване на претърпените от забавата вреди,
заедно с реално изпълнение.
Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на
договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото
те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението.
Елементите на фактическия състав включват неизпълнение
на задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във
вина на длъжника и изправност на насрещната страна. Отговорността по чл. 82 ЗЗД
е обусловена от настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с
неизпълнението. Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от
неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите,
настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които
нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на
задължението.
В процесния случай, както правилно е приел и
първоинстанционният съд, не се установява наличието на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на длъжника /ответника/ и
настъпването на реална вреда, която да е довела до негативна промяна в
имущественото състояние на ищеца. Липсва категорична връзка между
неизпълнението на задължението за заплащане на парично обезщетение във връзка с
прекратената договорна връзка между страните и настъпилите вреди за ищеца,
изразяващи се в заплащане на възнаграждение за предоставени адвокатски услуги.
Настъпването на твърдените в исковата молба вреди за ищеца не произтича пряко
от неизпълнението на договорното задължение на ответника, като в този ред на
мисли, следва да бъде посочено и че настъпването на същите не е могло да бъде
предвидено от ответника при пораждане на задължението.
Следва да бъде посочено, че дори да се приеме наличието
на причинна връзка между забавеното изпълнение на задължението за заплащане на
процесното обезщетение от страна на ответното дружество и настъпването на
твърдените от ищеца вреди, то последният не би могъл да претендира същите, тъй
като за забавеното изпълнение от страна на ответника е получил обезщетение под
формата на мораторна лихва, като наред с това не са представени по делото
доказателства за такова недобросъвестно умишлено поведение на ответника, което
да обуслови ангажирането отговорността на последния не само за вредите, които
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, но и за всички останали преки и
непосредствени вреди.
Предвид обстоятелството, че от събраните по делото
доказателства не се установи наличието на твърдяното от ищеца в исковата молба
основание за възникване на претендираното вземане, то се налага извод, че
претенцията на същия на соченото от него основание е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид всички изложени по-горе доводи въззивната жалба
се явява неоснователна, а решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Частната жалба срещу определение № 338188/13.02.2018 г.
постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в е подадена в
срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на инстанционна
проверка, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е частично
основателна.
С решение № 136162 от 02.06.2017 г., постановено по
гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК *********
е конституиран като страна в настоящото производство/ е осъден да заплати на Д.Т.В.,
ЕГН ********** сумата от 280,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
От горното се налага извод, че първоинстанционният съд действително се е
произнесъл и по отношение разпределението отговорността за разноските,
съобразно изхода на спора, но само по отношение на тези извършени в съдебното
производство, доколкото липсва изрично произнасяне по отношение на извършените
и подлежащи на възстановяване разноски в заповедното производство.
В този смисъл правилно и законосъобразно се явява
обжалваното определение в частта, с която първоинстанционният съд е оставил без
разглеждане искането на ищцата за допълване на решение № 136162 от 02.06.2017
г., в частта за разноските направени в исковото производство пред първата
инстанция, като в този смисъл правилно е приел, че в тази си част молбата
представлява искане за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно чл.
80, изр. 1 ГПК страна, която е поискала присъждане на разноски, следва да
представи на съда списък на разноските, най-късно до приключване на заседанието
в последната инстанция, а съгласно второто изречение на чл. 80 ГПК, когато
страната не представи списък на разноските, тя няма право и да иска изменение
на решението в частта за разноските. В този смисъл са и постановките, приети в
т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за
разноските, като липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се
иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо. В
настоящия случай не е представен списък на разноските от страна на ищцата,
поради което същата не е могла да иска изменение на решението в частта, с която
районният съд се е произнесъл относно отговорността за разноските в исковото
производство пред първоинстанционния съд. Горното обуславя правилността на
обжалваното определение на районният съд в тази му част.
От друга страна, обаче, настоящият съдебен състав
намира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл с решението си по
отношение на разпределение отговорността за разноските в проведеното по делото
заповедно производство, поради което и обжалваното определение е неправилно в
тази му част и следва да бъде отменено. Аргументите за това са следните:
съгласно разрешенията дадени в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иск, предявен по реда на чл.
422, респ. чл.415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В този смисъл следва да се посочи също, че съдът в исковото
производство е този, който следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Липсата на произнасяне в
решение № 136162 от 02.06.2017 г., постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 42 с-в по отношение на дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, обуславя допустимостта на искането по чл. 248 ГПК, с
което ищцата е искала допълване на решението в тази му част. В този смисъл
следва да бъде посочено, че като е оставил същото без разглеждане,
първоинстанционният съд е действал
незаконосъобразно и определение № 338188/13.02.2018 г. постановено по гр.дело №
28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в следва да бъде отменено в тази му
част, респективно решение № 136162 от 02.06.2017 г., постановено по гр.дело №
28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в следва да бъде допълнено в частта за
разноските, като с оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство по гр. дело №
18285/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, за държавна такса и адвокатско възнаграждение
в общ размер на 470,96 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ
„Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* /правоприемник на ответника „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/
има право на възнаграждение, тъй като е бил защитаван от юрисконсулт във
въззивното производство във връзка с подадената въззивна жалба срещу решение №
136162 от 02.06.2017 г., постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 42 с-в. В този смисъл и като съобрази фактическата и правна сложност
на настоящото производство и извършените от процесуалния представител на
ответника действия в производството, съдът намира, че размерът на това
възнаграждение, следва да бъде определен на 100,00 лева. Предвид горното и на
основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищцата Д.Т.В. следва да бъде осъдена да
заплати на „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* /правоприемник на ответника „В.и.“ ЕООД,
ЕИК*********/ сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Предвид частичното уважаване на подадената от ищцата
частна жалба срещу определение № 338188/13.02.2018 г. постановено по гр.дело №
28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, направеното от същата искане за присъждане
на разноски извършени във връзка с подадената частна жалба и на основание чл.
278, ал. 4, вр. с чл. 273, вр. с чл. 78, ал. 1 ищцата има право да иска
заплащане на направените от нея разноски съразмерно с уважената част от
частната жалба. Във връзка с горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните от
последния разноски, представляващи разноски за държавна такса и за един адвокат
в производството по частната жалба срещу определение № 338188/13.02.2018 г.
постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, съразмерно
на уважената част от жалбата. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 21.03.2018 г. сключен между Д.Т.В. и адвокат Й.Ш. с
предмет изготвяне и подаване на частна жалба срещу определение № 338188/13.02.2018
г. постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, „Т.Х.“
ЕАД, ЕИК ********* /правоприемник на ответника „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/,
следва да бъде осъден да заплати в полза на Д.Т.В. сумата от 7,50 лева,
представляваща държавна такса, съразмерно на уважената част от частната жалба,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
от Закон за адвокатурата в полза на адвокат Й.Ш. сумата от 150,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
частната жалба.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
136162 от 02.06.2017 г., постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 42 с-в в обжалваната част.
ОТМЕНЯ определение №
338188/13.02.2018 г. постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 42 с-в в частта, с която е оставена без разглеждане молба на ищцата за
допълване на решение № 136162 от 02.06.2017 г., постановено по гр.дело №
28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42, в частта за разноските в заповедното
производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение №
136162 от 02.06.2017 г., постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 42 с-в, като ОСЪЖДА „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* /правоприемник на ответника „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д.Т.В., ЕГН ********** направените
разноски в заповедното производство по гр. дело № 18285/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 42 с-в, за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 470,96 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение №
338188/13.02.2018 г. постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 42 с-в в останалата му част.
ОСЪЖДА Д.Т.В., ЕГН **********
да заплати в полза на „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* /правоприемник на ответника „В.и.“
ЕООД, ЕИК*********/ на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 100,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.Х.“ ЕАД,
ЕИК ********* /правоприемник на ответника „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/ да заплати
в полза на Д.Т.В., ЕГН ********** на основание чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 273,
вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7,50 лева, представляваща държавна такса, съразмерно на уважената
част от частната жалба.
ОСЪЖДА „Т.Х.“ ЕАД,
ЕИК ********* /правоприемник на ответника „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/ да заплати
в полза на адвокат Й.Л.Ш. – САК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от
Закон за адвокатурата сумата от 150,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от частната жалба.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: