МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 4/18.02.2016 г.
по ВНОХД № 37/2016 г. на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Производството
е по реда на чл.318 и следващите НПК и е образувано по протест на И. Х. - прокурор при РП Враца.
Атакува се Присъда № 59/30.09.2015 год., постановена по НОХД № 1118/13 год., по описа на РС Враца, с която подсъдимите В.М.И. *** и Е.А.И. ***, са били признати за невиновни в това, на 16.01.2012 г. в гр.Враца след предварителен сговор
помежду си, в лек автомобил марка "Фолксваген модел "Венто", с
ДКН СА **** РС, собственост на К.С.Н. от гр.София, паркиран в гр.Враца,
ул."Ниш” пред дом № 3, да са държали акцизни стоки, без български бандерол
— 980 /деветстотин и осемдесет/ бр. кутии с цигари с надпис "LUCKY SТRIKE
Огigiпаl Red" на обща пазарна стойност 4606 лева /четири хиляди шестстотин
и шест лева/ и с размер на неплатения акциз 3038,98 лева /три хиляди тридесет и
осем лева и деветдесет и осем стотинки/, като такъв се изисква по закон - чл.
28, ал. 1 от ЗТТИ /ред.ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г/, като случаят не е маловажен,
поради което и на основание чл. 304 НПК, са били оправдани по първоначалното обвинение по чл. 234, ал. 2, т. 2, вр.ал. 1 НК.
В протеста се развиват доводи, че присъдата на първия съд е
неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, както и при превратно тълкуване на събрания
доказателствен материал. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и
постановяване на нова присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за
виновни и осъдени по първоначално повдигнатите обвинения на всеки от тях. Прави
се и алтернативно искане, за отмяна на първостепенния акт и връщане на делото
за ново разглеждани от друг състав на ВрРС.
От защитата на подсъдимия И. е
постъпило възражение, че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава
следва да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция, участващия по делото прокурор от ВрОП поддържа въззивния протест. Твърди,
че първия съд правилно е възприел фактическата обстановка, посочена в
обвинителния акт, като единственото, върху което е базирал съображенията си, за
да постанови оправдателния акт, е заключението на назначената експертиза, която
е приела, че държаните от подсъдимите цигари нямат характера на акцизни стоки
поради определени, посочени в рамките на експертизата показатели. Становището
на прокурора обаче е, че така изготвена, експертиза страда от порок, касаещ
нейната актуалност с оглед периода и обема на изследваното количество, което в
никакъв случай не покрива цялото необходимо и ангажирано по отношение на
наказателната отговорност количество, прието като акцизни стоки. Именно и
поради това счита, че следва да бъде постановена нова присъда, с която двамата подсъдими
да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението, за което е била
ангажирана тяхната наказателна отговорност.
Защитниците на двамата подсъдими заявява,
че протеста е неоснователен и като такъв следва да остане без уважение. Смятат,
че по делото не са ангажирани доказателства, които да оборят заключението на
експерта, а в протеста липсват доводи и основания, които да разкрият
къде е допуснато съществено нарушение на материалния закон. Твърдят, че не са
посочени нарушения на процесуалните правила, които да дадат основание за отмяна
на присъдата на ВрРС и за връщане на делото за ново разглеждане. Желаят
присъдата на първоинстанционният съд да бъде потвърдена като правилна,
обоснована и законосъобразна.
Двамата подсъдими поддържат
заявеното от техните защитници.
Врачанският окръжен съд/ВрОС/, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните изложени в протеста
на РП Враца и във възражението от защитата на подсъдимия И., становището на
страните в съдебно заседание пред настоящия състав и като провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Протеста е подаден в срока по чл.319 НПК от надлежна страна и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, поради което
и същият е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен по следните съображения:
Производството пред РС Враца е било образувано
по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите В.М.И. *** и Е.А.И. *** затова, че на 16.01.2012 г.
в гр.Враца, след предварителен сговор помежду си, в лек автомобил марка
"Фолксваген модел "Венто" с ДКН СА **** РС, собственост на К.С.Н.
от гр.София, паркиран в гр.Враца, на ул."Ниш”, пред дом № 3 са
държали акцизни стоки, без български бандерол — 980 /деветстотин и осемдесет/
бр. кутии с цигари с надпис "LUCKY SТRIKE
Огigiпаl Red" на обща пазарна
стойност 4606 лева /четири хиляди шестстотин и шест лева/ и с размер на неплатения
акциз 3038,98 лева /три хиляди тридесет и осем лева и деветдесет и осем
стотинки/, като такъв се изисква по закон - Чл. 28.(Изм.-ДВ, бр.110 от 1996 г.) (1) Тютюневи
изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с
акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.25
ЗТТИ /ред.ДВ. бр.19/08.03.11г/, като случаят не е маловажен, като по този начин
са осъществили състава на престъпление по чл.
234, ал. 2, т. 2, вр.ал. 1 НК.
С Присъда № 59/30.09.2015 г., постановена
по НОХД № 1118/13 г. по описа на ВрРС, двамата подсъдими са били признати за
НЕВИННИ в това, да са извършили
горното престъпление, поради което и на основание чл. 304 НПК съдът ги е оправдал по обвинението по чл. 234, ал. 2, т. 2, вр.ал. 1 НК.
Със същата
присъда, на основание чл. 234, ал. 3 НК,
ВрРС е отнел в полза на държавата процесните 980 броя кутии цигари с надпис
„LUCKY STRIKE Original red”, без български акцизен бандерол, подробно описани в
протокол за претърсване и изземане от 16.01.2012 г., като е постановил след
влизане на присъдата в сила, същите да бъдат унищожени чрез изгаряне при
условията на чл. 124, ал. 6 ЗАДС.
За да постанови горния съдебен акт,
районният съд е провел съдебно следствие, при което е събрал в необходимия обем и пълнота и по съответния
процесуален ред, изискуемите за правилното изясняване на делото писмени и
гласни доказателства.
При условията
на чл.305
ал.3 НПК, в мотивната част на
присъдата си съдът подробно е посочил, какви обстоятелства е приел за
установени и въз основа на кои доказателства, обосновавайки се върху събраната
доказателствена маса.
Съдът е анализирал спорните моменти, като се е мотивирал
кои доказателства приема за безспорни и на кои не дава вяра и защо, при което е достигнал до извода, че подсъдимите
В.И. и Е.И. не са осъществили състава на престъпление по чл.234, ал.2, т.2,вр.
ал.1 НК от обективна страна, тъй
като държаните от тях цигари нямат характера на акцизни стоки.
Според
ВрРС, не може да се приеме, че една стока е акцизна без да се отчете какво е
нейното потребителско качество и годност и за да се приеме, че е такава, тя
следва да отговаря на заложените в закона изисквания за качество и годност. В
случая първия съд се е доверил на заключението на назначената от него СТЕ,
според която изследваните веществени доказателства не са годни за консумация,
тъй като не отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗАДС за качество и
годност, а законодателят изрично е поставил изискване цигарите да са годни за
пушене цилиндрични тела от тютюн. Именно и поради това, съдът е приел, че тъй като се касае за неподлежаща на акциз стока, то тя не
може да се разглежда и като годен обект на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК,
тъй като с посочения текст законодателят криминализира продажбата или държането
на стока, за която по закон се дължи акциз. Затова и съдът е приел, че в
конкретния случай не е налице съставомерно по чл.234 НК престъпление, тъй като
държаните от подсъдимите цигари не са акцизна стока, а самото им държане не е
престъпление.
С
оглед приетото, че подсъдимите не са извършили от обективна страна състава на
престъплението, в което са обвинени, ВрРС е счел за безпредметно и не е обсъждал
субективната страна на деянието.
Действайки
като втора по ред първа инстанция по съществото на делото, въззивният съд
извърши самостоятелно обсъждане на доказателствата, събрани от районния съд.
Въз основа на тях и правомощията си по
закон, ВрОС приема, че фактическата обстановка правилно и задълбочено е била
изяснена от първия съд, поради което и прие фактически положения сходни с тези,
посочени в атакувания съдебен акт, а именно:
Двамата подсъдими се познавали и поддържали контакти по между си, а И. се
познавал и със св.Ц.Г., който се занимавал с търговия на акцизни стоки без
бандерол.
През м. Януари 2012г. свидетелят се
свързал с И. и му съобщил, че иска да закупи 4-5 кашона цигари, на стойност до
19 лв. за един стек. От своя страна подсъдимият И. се обадил на другия подсъдим
И. и го попитал може ли да намери такива цигари. Последният се съгласил, като
поел и ангажимента да транспортира същите до гр. Враца.
На
следващия ден И. уведомил И., че стоката ще бъде доставена в гр.Враца на
16.01.2012 г., а последният съобщил за това на св.Г..
От своя
страна подсъдимият И. *** 980 броя кутии с цигари с надпис „Lucky strike
Original red”, без български акцизен бандерол, като за същите платил сумата от
1850,00 лв., след което натоварил същите в л.а. „Фолксваген”, модел „Венто” с
ДКН СА **** РС, собственост на приятелката му К.С.Н. и сутринта на 16.01.2012г.
се отправил към гр. Враца. Същият ден св.Ц.Г. паркирал управлявания от него лек
автомобил в гр. Враца, на ул. Ниш, на паркинг, находящ се зад пункт на
"Евро футбол", който бил стопанисван подсъдимия И.. Свидетелят предал
ключовете от автомобила си на подсъдимия и казал на последния, къде го е
паркирал, след което си тръгнал.
В очакване
да пристигне поръчаната стока, И. няколко пъти излизал и оглеждал района.
По това
време, в ОД на МВР Враца била получена оперативна информация, че се очаква
доставка на акцизни стоки без бандерол, поради което в района на "Евро футбола"
били формирани секретни постове, като свидетелите С.Д. и А.Ц. – служители в
"Противодействие на икономическата престъпност" в ОД МВР Враца,
наблюдавали обекта.
Малко
преди 11,00 часа подсъдимият И. пристигнал в гр. Враца и се срещнал с другия
подсъдим. И. веднага се обадил по телефона на св.Г. за да му каже, че стоката е
пристигнала, че трябва да дойде да заплати същата и да си я вземе. Г. обещал да
дойде, но поискал през това време подсъдимите да натоварят цигарите в
автомобила му. След приключването на разговора И. и И. се качили в паркирания
пред обекта л.а. „Фолксваген”, модел „Венто”, като подсъдимият И. седнал зад
волана, а подсъдимият И. седнал до него. Автомобила потеглил, обиколил
квартала, след което се отправил към паркинга, находящ се зад обекта, където
бил паркиран автомобил на Г.. Пристигайки на мястото, И. паркирал до автомобила
на свидетеля, където двамата подсъдими, щели да прехвърлят цигарите. В този
момент, намиращите се в районна свидетели Д. и Ц., предприели действия по установяване
и проверка на двамата подсъдими и автомобила им.
В
багажника на управлявания от подсъдимия И. л.а. „Фолксваген”, полицаите
установили 3 броя кашони, кафяви на цвят, съдържащи общо 750 кутии цигари с
надпис „Lucky strike Original red” без български акцизен бандерол, както и 23
стека, съдържащи 230 кутии цигари с надпис „Lucky strike Original red” без
български акцизен бандерол. Същите били иззети с протокол за претърсване и
изземане от 16.01.2012 г., в който подсъдимият И. вписал, че цигарите са
негови, че ги е закупил от пазар в гр. София, а автомобила е на приятелката му.
Двамата подсъдими били приведени в
РУП Враца и задържани за срок от 24 часа. Образувано било ДП № 9/2012 г. по
описа на ОД МВР Враца. В хода на производството било установено, че пазарната
цена на иззетите 980 кутии цигари с надпис „Lucky strike Original red” без
български акцизен бандерол е 4 606,00 лева, а размерът на неплатения акциз
е 3 038,98 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства – показанията на св. С. Д. и А. Ц., В.В. и Ц.Г., обясненията на двамата подсъдими, проведените очни ставки между тях и между подсъдимия И. и св.Г.; протокола за претърсване и изземване от
16.01.2012 г., изготвения фотоалбум
от оглед на л.а. „Фолксваген”, модел „Венто” от 16.01.2012 г., разпечатка от Виваком относно
проведените в периода 14-16.01.2012 г. телефонни разговори от ползваните от
подсъдимите И. и И. телефонни номера, счетоводно-оценителна
експертиза, характеристични данни,
справки за съдимост и другите
събрани по съответния ред и приобщени по чл.283 НПК доказателства.
Съдът кредитира в цялост показанията
на свидетелите Д. и Ц., тъй като
същите са логични, незаинтересовани и кореспондиращи помежду си. От тях по
категоричен начин се установява, че при извършено на 16.01.2012 г. претърсване
на лек автомобил „Фолксваген”, с който пристигнали на паркинга двамата
подсъдими, са били намерени общо 980 кутии цигари с надпис „Lucky strike
Original red” без български акцизен бандерол. Установява се, че проверката е
извършена по повод получена оперативна информация, че на същата дата
подсъдимият И. ще получи доставка на акцизна стока без бандерол. Двамата
свидетели установяват, че са имали информация, че подсъдимият И. се занимава с
разпространението на цигари без бандерол. Установяват също, че докато е чакал
доставката, И. няколко пъти е излизал и е оглеждал районна, а когато И. е
пристигнал, двамата са разговаряли, след което се качили в автомобила и се
отправили към паркинга, находящ се зад пункта на "Евро футбол", обикаляйки
преди това квартала.
Фактът на установяване на
акцизната стока в автомобила, в който пътували двамата подсъдими, се
потвърждава и от приложените по делото Протокол
за претърсване и изземване от 16.01.2012 г. и изготвения във връзка с това фотоалбум. Тези писмени доказателства
са събрани по предвидения в НПК ред, като отразените в протокола за претърсване
и изземане действия са извършени в условията на неотложност съгласно чл.161,
ал.2 НПК и протоколът е одобрен от съда в предвидения за това срок, поради
което и съдът им дава вяра.
Фактите по делото се установява и
от обясненията на подсъдимите И. и И.,
дадени при предишното разглеждане на делото и приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.279, ал.1, т.3 НПК, в които същите потвърждават изцяло възприетата
от съда фактическа обстановка. В тях те разказват, че св.Г. се е обадил на И. и
се е интересувал, може ли да му съдейства да закупи 4-5 кашона с цигари за
стойност около 19 лева за един стек. В тази връзка, съдът кредитира обясненията
на подсъдимия И., че същият след като е изчислил каква ще е печалбата му от
тази дейност е поел ангажимент да закупи цигарите от гр. София и да достави
същите до гр. Враца. ВрОС дава вяра и на обясненията на И., че е закупил 980
кутии с цигари с напис „Lucky strike Original red” без български акцизен
бандерол, натоварил ги е в багажника на л.а. „Фолксваген”, собственост на
приятелката му и на 16.01.2012 г. е пристигнал в гр. Враца. За достоверни съдът
приема и обясненията на подсъдимия И., че непосредствено след пристигането на И.
и след проведен разговор между тях, той се е обадил на св. Г. и му е казал да
дойде да плати стоката и да си я вземе. Логични и кореспондиращи помежду си са
и обясненията на подсъдимите в частта, в която твърдят, че в разговора с този
свидетел, той ги е помолил докато пристигне, те да прехвърлят стоката в неговия
автомобил, за което предварително бил дал ключовете от същия на подсъдимия И..
Това, че подсъдимите е трябвало да натоварят цигарите в автомобила на свидетеля
се потвърждава от самия И. в проведена между двамата подсъдими очна ставка
/л.55 от НОХД № 708/12 г. по описа на ВрРС/.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия И. в частта, в която твърди,
че не е знаел, че става въпрос за цигари без бандерол, тъй като това
обстоятелство се потвърждава от обясненията на подсъдимият И., но и от
показанията на св. Г.. Последният потвърждава, че с И. са разговаряли именно за
купуване на цигари без български акцизен бандерол. За извода си, че този
подсъдим е знаел, че сделката касае акцизна стока без бандерол съдът се позовава
и на показанията на свидетелите Д. и Ц.,
според които непосредствено преди пристигането на стоката, И. неколко пъти е
излизал от пункта и е оглеждал района.
Съдът кредитира депозираните в
съдебна фаза и на досъдебно производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5,
вр. ал.1, т.1 НПК показания на св. Г. в частта, в която разказва, че се е
занимавал с продажбата на цигари без бандерол и че с подсъдимия И. са водили
разговор относно закупуването на около 5 кашона такива цигари на стойност до 19
лева за един стека. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел и относно
факта, че на 16.01.2012 г. е оставил автомобила си на паркинга зад
стопанисвания от подсъдимият И. пункт, като последния е знаел за това.
Съдът обаче не дава вяра на
показанията на Г. в частта, в която твърди, че се е отказал от сключването на
сделка с подсъдимия И., тъй като преди това бил осъждан за извършено престъпление
по чл.234, ал.1 НК. За да дискредитира това твърдение съдът отчете, че то е
изолирано и неподкрепящо се от събраната по делото доказателствена маса -
обясненията на подсъдимите, от които се установява, че И. е закупил цигарите
именно след като Г. е направил поръчката.
От заключението на изготвената по
делото счетоводно-оценителна експертиза се установява, че пазарната цена на
предмета на престъплението - 980 кутии цигари с надпис „Lucky strike Original
red" без български акцизен бандерол, е 4 606,00 лв., а размерът на
неплатения акциз е 3 038,98 лв. при МРЗ за страната към датата на деянието от
270,00 лв.
Съдът кредитира приложената по
делото разпечатка от Виваком, от която се установява, че в периода 14-16.01.2012
г. между ползваните от подсъдимия И. и подсъдимият И. телефонни номера са
проведени множество разговори.
Съдът кредитира и останалите
приложени по делото писмени доказателства, като намира, че същите са
непротиворечиви по отношение на подлежащите на доказване факти.
От изготвената и приетата по
делото съдебно-техническа експертиза
и заключението на експерта В.К. е видно, че същият е провел анализ на един стек
от процесните цигари, при което е достигнал до извод, че се касае за тютюнево изделие, фабрично произведени
цигари с филтър, формат "king size", опаковани
и предназначени за продажба на дребно, но към момента на изготвяне на
експертизата, същите са негодни за консумация, поради наличие на плесен.
Съдът кредитира изцяло така
изготвената експертиза, като обаче намира за нужно да отбележи, че тя не
касае цялото иззето количество цигари, а само един от деветдесет и осем стека с
такива.
Освен това, експертизата е назначена
и изготвена три години и четири месеца след изземването на цигарите, като
през този период, разследващите органи не са имали задължение да ги съхраняват
при подходящи условия предвид факта, че същите са подлежали на унищожаване чрез
изгарянето им при условията на чл.124, ал.6 ЗАДС.
Наред с това, експерта е посочил,
че изследваните кутии цигари с надпис „Lucky strike Original red", съдържат
цигари по смисъла на чл.11 от ЗАДС,
както и че в търговската опаковка /стек/ и в потребителската такава - твърд
пакет /правоъгълна кутия/ се съдържат
необходимите реквизити, включително и надпис, че са предназначени за
търговия в безмитни зони - duty
free sales only. Констатирал е и липсата на сух печат и български
акцизен бандерол. От заключението е видно, че тази част от цигарите са негодни
за консумация към момента, но не и към датата на която са били иззети от
двамата подсъдими.
С оглед изложеното и при така
установената по делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна
до правни изводи различни от тези,
обективирани в присъдата на първостепенния съд.
ВрОС счита, че от обективна и
субективна страна подсъдимите И. и И. са осъществили състава на престъплението
по чл. 234, ал. 1, пр. 2, вр.чл. 20, ал.
2 НК.
От обективна страна деянието е осъществено от И. с факта на закупуването на процесните цигари - 980 кутии цигари с надпис „LUCKY STRIKE Original
red”, без български акцизен бандерол, с обща пазарна стойност 4606,00 лева и с
размер на неплатения акциз 3038,98 лева, натоварването на същите в лекия
автомобил с посочената марка и регистрационен номер, собственост на К.Н. и
придвижването им до гр.Враца.
От обективна страна, деянието е осъществено от И. с факта на упражняване на фактическа власт върху процесните
вещи, след като същите са били докарани в гр.Враца. Фактическата власт се е
изразила чрез преместването на вещите, с цел предоставянето им на трето лице -
св.Г.. И. е знаел, че в автомобила на И. са били скрити поръчаните от него
цигари без бандерол. Качил се е в автомобила на другия подсъдим именно за да
превозят стоката до паркирания автомобил на св.Г..
При това и доколкото законът не
поставя изискване каква да е продължителността на упражняване на фактическа
власт върху тютюневите изделия за да е налице държане по смисъла на чл.234,
ал.1 НК, съдът счете, че подсъдимият И., превозвайки съвместно с подсъдимия И.
тютюневите изделия с цел да претоварят същите в автомобила на Г., е осъществил
фактическа власт над предмета на престъплението и е съзнавал това.
При горното И. е осъществил
„държане” на предмета на престъплението по смисъла на чл.234, ал.1 НК.
В този смисъл е и Решение № 385/11.11.2011
г. на ВКС по н. д. № 1788/2011 г. III н.о.
Безспорно е, че за процесната
акцизна стока се изисква бандерол по закона, тъй като в чл.28 ал.1 Закона за
тютюна и тютюневите изделия е предвидено, че „Тютюневи изделия се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка
при условията на чл. 25”.
В тази връзка ВрОС намира, че
заключението по изготвената и приетата по делото съдебно-техническа експертиза по
никакъв начин не променя извода, че от обективна страна двамата подсъдими са
осъществили престъпното деяние. Ако някой от тях е имал и най- малко съмнение,
че същите са негодни за употреба, то той не би участвал в сделката. От друга
страна от заключението на експерта е видно, че и към момента, по външен вид,
търговската опаковка и потребителската такава - твърд пакет /правоъгълна кутия/
съдържат всички необходимите реквизити, включително и надпис, че са
предназначени за търговия в безмитни зони - duty free sales only.
Безспорно по делото е било
установено, че престъпна деятелност на подсъдимите е „немаловажен” случай - касае
се за 980 бр. кутии цигари, чиито дължим акциз е на обща стойност 3038,98 лв. –
стойност която съпоставена със стандартите на страна и минималната работна заплата
е висока. Освен това, количествените характеристики и финансови параметри на
инкриминираните акцизни стоки, съобразени кумулативно с мотивите и подбудите,
ръководещи дейците налагат извода, че обществената опасност и морална укоримост
на извършеното от тях не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, поради което и съдът
оцени извършеното от двамата като немаловажно и прие, че от обективна страна
деянието, предмет на разглежданото обвинение, осъществява всички заложени в
текста на чл.234, ал.1, пр.2 НК признаци.
От субективна страна И. е извършил деянието при форма на вината пряк
умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
неговите общественоопасни последици и искал настъпването на тези последици. Подсъдимият
е имал представа, че държи акцизни стоки без бандерол, че с това осъществява
неправомерно деяние и засяга дейността на стопанския отрасъл, насочена към
обезпечаване на държавната функция по контрол върху продажбата и движението на
акцизни стоки. Едновременно с това този подсъдим е искал и пряко се стремял към
настъпването на причинените вреди, като е предприел извършването на деянието с
цел продажба на акцизните стоки и реализирането на печалба в своя полза.
От субективна страна И. също е извършил деянието при форма на вината
пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите
общественоопасни последици и искал настъпването на тези последици. Той е имал
представа, че закупените от подсъдимия И. цигари са били без бандерол и въпреки
това е предприел съвместно с него превозването на предмета на престъплението до
автомобила на св. Г. с цел същите да бъдат претоварен, а след това заплатени от
свидетеля. Този умисъл обаче е възникнал в него едва след като е провел
разговор със свидетеля, който е поискал цигарите да бъдат претоварени в неговия
автомобил. Качвайки се с такова намерение в автомобила управляван от И., И. е
съзнавал, че вече държи акцизни стоки без бандерол, че с това осъществява
неправомерно деяние и засяга дейността на стопанския отрасъл, насочена към
обезпечаване на държавната функция по контрол върху продажбата и движението на
акцизни стоки. Въпреки това той е искал и пряко се е стремял към настъпването
на причинените вреди, като съзнателно е предприел извършването на деянието с
цел реализирането на продажба на акцизните стоки.
В случая и с оглед посоченото
по-горе съдът приема, че не се установява подсъдимите И. и И. да са извършили
престъплението след предварителен сговор по смисъла на чл.234, ал.2, т.2 НК,
каквото е повдигнатото им обвинение.
Действително, при предварителния
сговор, от обективна страна в изпълнителното деяние участват повече от едно
лице, каквото е и изискването за да е налице обикновено съизвършителство по
смисъла на чл.20, ал.2 НК (аргумент от чл.93, т.12 НК).
От субективна страна обаче
характерното за предварителния сговор е, че деянието се извършва при
предварително обмислено и взето съвместно решение между съизвършителите за
осъществяване на престъплението.
В този смисъл са и задължителните
тълкувателни указания на ВС в раздел ІІ т.3 Постановление № 3/1970 г. на
Пленума, съгласно които в такива хипотези винаги следва да се прецизира в какво
се изразява съвместната инкриминирана деятелност на лицата – дали в съвместно
извършване на престъплението след предварителен сговор помежду им и при
предварително формиран общ умисъл, или при условията на обикновено съучастие,
след инцидентно възникнало решение непосредствено преди извършването на
престъплението. Извършвайки тази преценка, съдът отчете, че в процесния случай
в осъществяването на изпълнителното деяние са участвали и двамата подсъдими. По
делото обаче остана неустановено и недоказано процесната престъпна деятелност
да е предварително обмислена и да е в резултат на взето съвместно решение между
съизвършителите за осъществяването й. Не се доказа по несъмнен начин и
обстоятелството подсъдимите И. и И. да са се занимавали принципно с такава
дейност и да са имали предварително разпределение на ролите и предварителна
уговорка как да извършват дейността. Установено беше единствено това, че
двамата подсъдими са извършили престъплението. Това обаче не обосновава и не
доказва наличието на предварителен сговор /предварително взето решение/ между
двамата подсъдими за процесното деяние, при което настоящият състав счете, че
обвинението по чл. 234, ал. 2, т. 2 НК е несъставомерно относно единствения
квалифициращ признак „предварителен сговор”.
С оглед възприетата липса на
предварителен сговор между подсъдимите и доколкото е категорично установено, че
и двамата участват в извършването на престъплението, съдът прие, че всеки от
двамата е участвал в деятелността като съизвършител по смисъла на чл.20, ал.2 НК.
В тази връзка, съдът не споделя
направеното от защитата възражение, че деятелността на подсъдимия И. следва да
бъде квалифицирана като такава по чл.20, ал.4 НК. Формата на съучастие "помагачество"
обаче се изразява в улесняване извършването на престъплението чрез създаването
на условия, които в някаква степен благоприятстват извършителите, чрез даване
на съвети или разяснения, обещание да се окаже известна помощ след деянието,
осигуряване средствата на престъплението, отстраняване на спънки и др. Умисълът
на помагача се изразява в това, че той предвижда извършването на престъплението
и неговите общественоопасни последици, като съзнава, че деянието му улеснява
извършителя.
От своя страна
"извършителство" по смисъла на чл.20, ал.2 НК се изразява в участието
на деецът в осъществяването на самото изпълнително деяние или на част от него.
Установената по делото деятелност
на подсъдимият И. не се изразява в улесняване извършването на престъпната
деятелност, а се изразява именно в участието в самото изпълнително деяние. И. е
поръчал на подсъдимият И. процесната стока, а и е координирал действията си с
подсъдимия И. и св.Г. с цел закупуването и продажбата на процесните цигари и
както бе посочено по-горе, след пристигането на стоката в гр.Враца, И. е
осъществил фактическа власт върху нея, а не е улеснил държането на цигарите от
страна на И..
Именно и за това съдът приема, че
подсъдимият И. е "извършител" по смисъла на чл.20, ал.2 НК.
Имайки предвид изложените до
момента съображения настоящата инстанция призна подсъдимите И. и И. за невинни
в това да са извършили престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2, вр.ал. 1 НК,
каквото е повдигнатото обвинение и ги призна за виновни в извършването на
по-лекото престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2, вр.чл. 20, ал.1 НК.
ВрОС не споделя и наведеното от
защитника на подсъдимия И. възражение, че в чл.234, ал.1 НК са разписани
няколко предложения и тъй като в обвинителния акт не е посочено конкретно някое
от тях, то в случая не става ясно дали същото е за държане или продажба на
акцизни стоки.
Действително, в текста на чл.234,
ал.1 НК са предвидени няколко хипотези на изпълнителното деяние - „продава” или
„държи”, а в цифровата квалификация на обвинението държавното обвинение е
посочило единствено това, че същото е по ал.1 на чл.234 НК. Във фактическото
обвинение обаче, именно срещу което се брани всеки от подсъдимите и което
определя рамките на процеса, по ясен и недвусмислен начин е посочено, че и двамата подсъдими се обвиняват в това да са
„държали” процесната стока, предмет на престъплението. Именно и за това съдът
счита, че макар в цифровата квалификация на обвинението да не е изрично
посочено, че се касае за предложение 2-ро на ал.1 на чл.234 НК, то обвинението
е ясно и непротиворечиво.
Неоснователна е и тезата, че
обвинението е непрециризано, тъй като от доказателствата по делото се
установява, че и св. Ц. Г. е участвал в престъпната деятелност, а срещу същия
не е повдигнато обвинение.
Действително, от
доказателствената маса по делото е изводимо проявено и от св. Ц. Г.
неправомерно поведение. Преценката обаче на кого да бъде повдигнато обвинение е
суверенно право на прокуратурата и съдът не разполага с правомощието нито да
определи срещу кое лице прокуратурата да повдигне обвинение, нито разполага с
възможността да укаже на същата по кой текст да бъде ангажирана наказателната
отговорност на това лице. По тази причина и в самият закон не е предвидена
възможност съдът да прекрати производството по делото и да връща същото на
досъдебна фаза за прецизиране на обвинението чрез привличането към наказателна
отговорност на друго лице.
За престъплението по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК
законодателят е предвидил наказание "лишаване от свобода" за срок от
1 до 6 години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на стоките, като
кумулативно с това е предвидено и "лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 НК".
При определяне размера на
наказанието съдебният състав съобрази степента на обществена опасност на
деянието, изразяваща се в засягането на фиска на Държавата, поради
непостъпването в държавния бюджет на дължимите финансови приходи от акциз,
както и нарастващата динамика на този вид престъпления в цялата страна и
настъпилите с тях последици. Отчетен бе и механизмът на извършването на
деянието от страна на подсъдимите, очертаващ грубо незачитане на уредените за
стопанските отрасли обществени отношения, при което съдът прие, че
разглежданото престъпление е с висока обществена опасност.
При преценка на обществената
опасност на подсъдимия В.И. съдът
отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото му съдебно минало, направеното от него в хода на
производството самопризнание, макар в последствие да е оттеглил същото,
обстоятелството, че разглежданата деятелност очевидно е инцидентно събитие за
него, добрите характеристични данни, както и това, че механизмът на
разглежданото престъпление не сочи подсъдимият И. да е инициатор на същото.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази
количествените характеристики и финансови параметри на инкриминираните акцизни
стоки – 980 кутии цигари с надпис „LUCKY STRIKE Original red” без български
акцизен бандерол с обща пазарна стойност 4606,00 лева и с размер на неплатения
акциз 3038,98 лева.
Съобразявайки горните
обстоятелства съдът прие, че не се налице предпоставките за определяне на наказание
по реда на чл.55 НК и при условията на чл.54 НК определи на И. наказание при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, в размер на 2 години "лишаване
от свобода".
Съдът отчете, че до сега този
подсъдим не е осъждан на наказание "лишаване от свобода" и по
отношение на него са налице предвидените в чл. 66, ал. 1 НК предпоставки за
отлагане изтърпяването на така определеното му наказание, поради което и отложи
изтърпяването на същото за срок от 5 години от влизане на присъдата в законна
сила.
За да прецени размера на
кумулативно предвиденото в чл.234, ал.1 НК наказание глоба, настоящата
инстанция взе предвид установената по делото пазарна цена на предмета на
престъплението от 4606 лв., отчете факта, че подсъдимия работи, съобрази мотивите
на дееца за извършването на престъплението - чрез непостъпването в държавния
бюджет на дължимите финансови приходи от неплатен акциз, да реализира облага в
своя полза.
Предвид горното, но и като
съобрази, че за това престъпление генералната превенция по отношение на
многобройните членове на обществото би се осъществила предимно и в най-пълна
степен през призмата на кумулативно предвиденото по чл.234, ал.1 НК наказание "глоба"
в размер на до 10-кратния размер на пазарната цена на стоката съдът прие, че същата
следва да е в размер на 20 000 лв., което е под средния размер предвиден
от законодателя, като така определена, тя е съобразена и с разпоредбата чл.47,
ал.1 НК. От друга страна съдът счита, че определянето на глоба в по-нисък
размер, не би било адекватна реакция за постигането на предвидените в чл.36 НК
цели.
На основание чл.234, ал.1, вр.чл.37,
ал.1, т.7 НК съдът прие, че на подсъдимия И. следва да се наложи и наказание
"лишаване от право да извършва търговска и отчетническа дейност" за
срок от 2 години, считано от влизане на присъдата в сила, като при определяне
срока на това наказание, съдът взе предвид и разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК.
Съдът прие, че определянето на това наказание е в достатъчен срок, за да може
подсъдимия да осъзнае последиците от противоправното си поведение и да способства
за изграждането на съзнание за спазване разпоредбите на закона.
При преценка на обществената
опасност на подсъдимия Е.И. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства дадените
за подсъдимия добри характеристични данни, факта, че се ползва с добро име сред
съседите си, че е осъществил изпълнителното деяние „държане” на акцизните стоки
за един изключително кратък времеви интервал, както и това, че съдебното му
минало е необременено с деятелност като разглежданата.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази
количествените характеристики и финансови параметри на инкриминираните акцизни
стоки – 980 кутии цигари с надпис „LUCKY STRIKE Original red” без български
акцизен бандерол с обща пазарна стойност 4606,00 лева и с размер на неплатения
акциз 3038,98 лева, както и обстоятелството, че по негова инициатива другият
подсъдим е закупил процесните цигари.
Съобразявайки отчетените по-горе
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие, че не се налице
предпоставките за определяне на наказание по реда на чл.55 НК и при условията
на чл.54 НК определи на И. наказание при превес на смекчаващите отговорността
му обстоятелства, в размер на 2 години "лишаване от свобода".
Съдът отчете, че до сега този
подсъдим не е осъждан на наказание "лишаване от свобода" и по
отношение на него са налице предвидените в чл. 66, ал. 1 НК предпоставки за
отлагане изтърпяването на така определеното му наказание, поради което и отложи
изтърпяването на същото за срок от 5 години.
Преценявайки размера на
кумулативно предвиденото в чл.234, ал.1 НК наказание глоба, настоящата
инстанция, взе предвид установената по делото пазарна цена на предмета на
престъплението от 4606,00 лв., отчете факта, че подсъдимият работи, като заедно
с друго лице държи пункт на "Евро футбол", находящ се в гр. Враца, съобрази
и мотивите на дееца за извършването на престъплението - чрез непостъпването в
държавния бюджет на дължимите финансови приходи от неплатен акциз, да реализира
облага в своя полза.
Предвид горното, но и като
съобрази, че за това престъпление генералната превенция по отношение на
многобройните членове на обществото би се осъществява предимно и в най-пълна
степен през призмата на кумулативно предвиденото по чл.234, ал.1 НК наказание "глоба"
в размер на до 10-кратния размер на пазарната цена на стоката съдът прие, че същата
следва да е в размер на 20 000 лв., което е под средния размер предвиден
от законодателя, като така определена, тя е съобразена и с разпоредбата чл.47,
ал.1 НК. В случая съдът счита, че определянето на глоба в по-нисък размер, не
би било адекватна реакция за постигането на предвидените в чл.36 НК цели.
На основание чл.234, ал.1, вр.чл.37,
ал.1, т.7 НК съдът прие, че следва да наложи на подсъдимия И. и наказание
"лишаване от право да извършва търговска и отчетническа дейност" за
срок от 2 години, считано от влизане на присъдата в сила. При определянето срока
на това наказание, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК, но и
обстоятелството, че така определен, този срок ще е достатъчен за да може
подсъдимия да осъзнае последиците от противоправното си поведение и да
способства за изграждането на съзнание за спазване разпоредбите на закона.
На основание чл.234, ал.3 НК
съдът прие, че следва да отнеме в полза на държавата предмета на престъплението
- 980 броя кутии цигари с надпис „LUCKY STRIKE Original red” без български
акцизен бандерол, подробно описани в протокол за претърсване и изземане от
16.01.2012 г., като след влизане на присъдата в сила същите следва да бъдат
унищожени чрез изгаряне при условията на чл.124, ал.6 ЗАДС.
С оглед изхода на делото, съдът прие,
че следва да осъди подсъдимите И. и И. да заплатят в полза на Държавата, направените на досъдебното производство разноски в
размер на 57 /петдесет и седем/ лв., или по 28,50 лв. за всеки един от тях, а по сметка на бюджета на съдебната власт направените по делото разноски
в размер на 175.86 лв.(сто седемдесет и пет лева и 86 ст.) лева, или по 87,93 лв.
за всеки един от тях.
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Е.А.И. следва да бъде осъден да заплати в полза
на Национално Бюро за Правна Помощ София, направени по делото разноски в размер
на 750 /седемстотин и петдесет/ лв. за изплатено възнаграждение на служебен
защитник.
Така мотивиран и с оглед
липсата на процесуални нарушения, налагащи връщане на делото за ново
разглеждане и на основание чл. 334, т. 2, вр.чл. 336, ал. 1, т.
2 НПК, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: