МОТИВИ към
ПРИСЪДА №260010/16.03.2021г. по НОХД №5/2021г.
по описа на Районен
Съд - Димитровград
Против подсъдимия Х.Б.М. *** е повдигнато
обвинение от Районна прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград за извършено престъпление
по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК - за това, че на 17.07.2020г. в гр.Димитровград, област
Хасково, от частен имот, намиращ се в гр.Димитровград, ул.„Васил Левски“№49
отнел чужди движими вещи- велосипед с неустановена марка и модел, сглобяван от
отделни части, на стойност от 95 /деветдесет и пет/ лева, от владението на В.А.
***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като
деянието е извършено при условията на повторност и случаят не е маловажен.
Подсъдимият Х.М. заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен, признава всичко описано в обвинителния акт. Иска
делото да бъде разгледано при условията на съкратено съдебно следствие, съжалява
за извършеното, иска налагане на наказание при условията на чл.66, ал.1 от НК.
Служебно назначеният защитник на подсъдимия поддържа
искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.
Пледира за постановяване на присъда, като бъде наложено минимално по размер
наказание и бъде приложена разпоредбата чл.66, от НК, като изтърпяването на
наложеното наказание бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Прокурорът при Районна Прокуратура- Хасково, ТО- Димитровград
поддържа обвинението. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и при
определяне на предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода“, което
подсъдимия да изтърпи при първоначален строг режим, доколкото не били налице
основанията на чл.66, ал.1 от НК.
Съдът като взе предвид искането на подсъдимия и неговия защитник- за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда
на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на фактите и обстоятелствата, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, прие разглеждането на делото по
този ред.
По този начин, съдът прие за
установени фактите и обстоятелствата- описани в обвинителния акт. Съпоставени със събраните
доказателства на досъдебното производство, съдът намира за установено следното:
Свидетелите
В.А.А. и Р.И.В.живеели под наем в къща с прилежащ към нея двор, намираща се в
гр.Димитровград, ул.„Васил Левски“№49. В двора на имота имало стопанска
постройка, чиято врата не се заключвала и в която св.В.А. държала лични вещи,
включително и черен на цвят велосипед с черни калници и джанти от 26 цола.
Велосипедът бил с неустановена марка и модел, тъй като бил сглобен от различни
части от св.Р.В..
В близост
до жилището, обитавано от св.В.А. и св.Р.В., живеел и подсъдимият Х.М.. На
17.07.2020г. последният преминавал покрай жилището на А. и В., решил да извърши
кражба на вещи, каквито намери и му харесат, влязъл в частния имот, като
отворил входната врата, която не била заключена, освен поставен райбер. Подсъдимият
видял в двора стопанската постройка, която била с отворена врата, насочил се
към нея, видял описания велосипед на св.В.А. и го взел. След което напуснал
имота, управлявайки велосипеда на св.А..
Движейки се по улиците, подсъдимият преминал по по ул.„Васил Левски“№ 42, където се намирала къщата
на св.П.В., който имал монтирана охранителна камера на фасадата на сградата.
Продължавайки, подс.М. преминал и през пункт за изкупуване на цветни и черни
метали, намиращ се в гр.Димитровград, ул.„Цанко Церковски“. След което закарал
велосипеда в дома си, като разказал на своят роднина Бекир /неустановен по
разследването/, живущ на същият адрес, че е откраднал велосипеда от съседи.
Същия ден-
на 17.07.2020г., завръщайки се у дома си около 15,00ч., св.В. А. установила
липсата на велосипеда си, като подала жалба в полицията. Използвайки познанството
си със св.В.М.- касиер в пункта за изкупуване на цветни и черни метали, св.В.А.
видяла видеозаписите от охранителната камера на пункта, като на видеозаписа св.М.
разпознала подс.М., който бил с велосипеда на А.. Подсъдимият бил чест клиент в
пункта, като св.М. го познавала лично и знаела къде живее.
След като св.А.
споделила тези данни с приятеля си- св.Р.И.В., последният посетил дома на подс.Х.М.,
като в двора забелязал велосипеда, който сглобил за своята приятелка. На
мястото се засякъл с роднината на подсъдимия- Бекир (неустановен по
разследването), който веднага му предал велосипеда, тъй като знаел, че не е на подс.М.
и е взет неправомерно.
Според заключението на извършената
по делото оценителна експертиза, велосипеда е оценен на стойност от 95,00лв. към
датата на инкриминираното деяние.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от описаните в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти и обстоятелства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, самопризнанията
на подсъдимия.
Така
описаните по-горе доказателства са логични, пълни, последователни и
безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема изцяло. След тях няма такива,
които да внасят съмнения или неясноти в описаното по-горе, на практика всяко
едно от доказателствата установява и доказва извършеното от двамата подсъдими
престъпление по несъмнен и безспорен начин. По отделно и в тяхната съвкупност
доказателствата очертават и доказват извършеното престъпление именно от
подсъдимия Х.М..
Обследвайки така събраните
доказателства, се установяват следните безспорни обстоятелства и факти: - подс.Х.М.
е бил в двора на дома, обитаван от св.В.А.
и е отнел велосипеда й. Въпреки условностите и вероятностите на заключението на
извършената видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза на
представените видеозаписи от охранителните камери, които са в насока на това,
че заснетият вероятно не е подс.М., но до този извод се достига предвид ниската
резолюция на заснетите видеофайлове, а не поради това, че заснетият е друго
лице. В същото време са налице показанията на св.В.М., която заявява, че като
управител на пункт за изкупуване на черни и цветни метали познава добре
подсъдимия и че е разпознала именно него на прегледания видеозапис. От своя
страна св.Р.И. е разпознал сглобявания от него велосипед именно в дома на подс.Х.М.,
а лицето Бекир- живущ на адреса и роднина на подсъдимия, потвърждава, че М. му
е споделил за това, че е откраднал велосипеда от свои съседи. Или всички
събрани по делото доказателства установяват и потвърждават обвинителната теза,
съобразно която на цитираната дата е извършено престъплението кражба, като
противозаконно е отнет велосипеда на св.В.А.- без нейно съгласие, като се
установи и доказа участието на подс.Х.М. – като извършител на престъплението. Обобщавайки
и анализирайки така описаните доказателства водят до единствения възможен извод,
описан по-горе.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
за безспорно установеното, че подс.Х.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК – а именно,
че на 17.07.2020г. в гр.Димитровград, област Хасково, от частен имот, намиращ
се в гр.Димитровград, ул.„Васил Левски“№49 отнел чужди движими вещи- велосипед
с неустановена марка и модел, сглобяван от отделни части, на стойност от 95
/деветдесет и пет/ лева, от владението на В.А. ***, без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено при условията
на повторност и случаят не е Настоящото
престъпление е извършено при условията на повторност, доколкото подсъдимият го
е извършил след като е бил осъждан с влязла сила присъда за друго такова
престъпление, а именно по НОХД №198/2018г., споразумение №71/31.05.2018г. на
Районен съд- Димитровград, в сила от 31.05.2018г., за извършено престъпление по
чл.194, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 3/три/ месеца при първоначално строг режим. Наказанието „Лишаване от
свобода“ изтърпял на 07.09.2018г. и към инкриминираната по настоящото дело дата
17.07.2020г. не е изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване
на наказанието по така описаната присъда.
От субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, а именно, че отнема от владението на другиго вещ, без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да ги
присвои, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.
Подсъдимия Х.Б.М. е роден на ***г***,
български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, осъждан, с
адрес гр.Димитровград, ул.„Гоце Делчев“№50, ЕГН **********. Характеристичните
му данни са отрицателни, осъждан е многократно за престъпления против
собствеността.
С оглед
предишните му осъждания – 8 (осем) на брой, болшинството за извършени кражби,
ефективно изтърпени множество наказания „Лишаване от свобода“, проявената
дързост за отнемане на вещ през деня и то от съседи, което обстоятелство
свидетелства за утвърден вече престъпен начин на живот, следва да се приеме, че
настоящия случай не е маловажен. Това е така и доколкото настоящият случай не
се отличава с прекомерно ниска обществена опасност на деянието и на дееца или
се отличава от други подобни престъпления. Единственото обстоятелство е твърде
ниската стойност на отнетото, но това е единствения показател в полза на
подсъдимия, който обаче се обезличава от наличието на множество други в негова
вреда.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства пълните самопризнания- включително и на
вината, тъй като разпоредбата на чл.373 от НПК изисква признание на
обстоятелствената част на обвинителният акт, но не и на вината, изразеното
съжаление и разкаяние, ниската стойност на отнетата вещ. Като отегчаващи такива
бяха приети наличието на многократни осъждания за престъпления от общ характер-
невзети предвид при квалифициране на деянието като извършено при условията на
повторност, отрицателните характеристични данни.
Съдът счете, че предвид изложеното по-горе, на подс.Х.М., с оглед и приетия ред за разглеждане на делото и разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК- предвиждащ задължителното приложение на чл.55 или на
чл.58 от НК, съдът определи на подсъдимия наказание с приложението на чл.55 от НК, тъй като в случая прие, че са налице изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства- а
именно пълното самопризнание и съдействие на органите на реда. Така съдът на основание чл.195, ал.1, т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 7(седем) месеца, което на постанови да изтърпи при първоначален „Строг” режим.
Съдът намери, че с така
наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и генералната превенция,
като се въздейства предупредително и възпитателно както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.
След като го призна
за виновен и му наложи съответното наказание, съдът постанови подсъдимия Х.М. да заплати в полза на Държавата направените деловодни
разноски- направените деловодни разноски- в размер на общо 205,65 лева (двеста
и пет лева и шестдесет и пет стотинки)- произтичаща от възнаграждение на вещи
лица, извършили съответните експертизи по досъдебното производство, която сума
постанови да внесе по сметка на ОД-МВР-Хасково.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
