Р
Е Ш Е Н
И Е №..................
град Свиленград, 09.03.2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на пети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева
при секретар: Татяна Терзиева, като разгледа докладваното
от Съдията
Административно наказателно дело №100 по описа
за 2020година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №19-1253-000515 от 02.07.2019година
на Началника сектор Пътна полиция към ОД на МВР Хасково, с което на Х.С.К. с ЕГН ********** *** за
нарушение на чл.147,ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева ; за нарушение на
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1 ,предл.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 10лева и за нарушение на
чл.105,ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева.
Жалбоподателят Х.С.К. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което
счита за неправилно и незаконносъобразно. Сочи се в жалбата доводи за допуснати
процесуални нарушения , както в акта за установяване на административно
нарушение,така и при издаване на НП.Твърди ,че не бил извършил нарушенията
описани в обжалваният от него акт.Липсвали задължителните реквизите ,както в
АУАН,така и в НП,посочени в ЗАНН .Не била на налице идентичност между деянието
и фактите по АУАН С оглед на изложеното
моли съда за пълна отмяна на обжалвания
акт.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява ,за него се
явява адв.К. ,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Представя
писмени бележки по същество на спора.
Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Административнонаказващият орган/АНО/- сектор
Пътна полиция към ОД на МВР Хасково , не изпраща представител и не взема
становище.
Районна прокуратура – Свиленград, не
изпраща представител и не взема становище по така постъпилата жалба.
Съдът,
след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приетите писмени доказателства по
делото,както и от свидетелските показания на Т.Я.Я. и Т.Р.Т. се установява, че на 04.01.2019година
свидетеля Т.Я.Я. и колегата му Т.Р.Т., служители към Сектор „Пътна Полиция” към
ОД на МВР Хасково,група „Контрол по главните пътища и автомагистрали” при
изпълнение на служебните си задължения, около 15,46часа на същата дата на автомагистрала Марица при
км.108+900 в близост до пътен възел Капитан
Андреево, спрели за проверка движещият се в посока към гр.Свиленград лек автомобил
марка БМВ 320 с рег.№ Х 1200 КВ . При
извършената проверка свидетелите установили,че лекият автомобил е собственост
на Николина Николова К. с ЕГН **********. ,а се управлява от
водача-жалбоподател, който при поискване от страна на полицейските служители не
представил СУ на МПС ,респективно не носил в себе си.
Установили също ,че лекият автомобил не
е минал годишен технически преглед,въпреки което се управлява от жалбоподателя
,както и че стъклата на автомобила,странични и задни били затъмнение/без
предното/,което ограничавало видимостта на водача към пътя.
Полицейските служители приели,че
има извършени нарушения от страна на жалбоподателя,а именно ,че упралява МПС ,което
не е преминало годишен технически преглед,без да носи свидетелство за
управление ,валидно за категорията,към която спада управляваното от него
превозно средство,както и че че
стъклата на автомобила,странични и задни били затъмнение/без предното/,което
ограничавало видимостта на водача към
пътя.
За
така възприетите нарушения на жалбоподателят
бил съставен,предявен и връчен лично на жалбоподателя акт за извършено
административно нарушение серия Д №801009
от 04.01.2019г. в негово присъствие,
като жалбоподателят не е вписал възражения по акта .
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение.Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за
установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 20лева ; за нарушение на
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1 ,предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева и за нарушение на чл.105,ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева .
По административно наказателната
преписка има и приложена справка за
нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач за
категория В;С;АВ и ТКТ , има множество издадени срещу него актове за
установяване на административни нарушение,НП и фишове.
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи,
същият определя държавните служители от
МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по
ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по
категоричен начин от свидетелските показания на Я. - актосъставител/ и Т.
– свидетел при установяване на нарушението и по акт, така също и от приетите
писмени доказателства – Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018година на
Министъра на вътрешните работи и справка за нарушител/водач
,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Я.
и Т., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени
възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично
систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и
съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. По своя доказателствен ефект,
те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретните
нарушения, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват
категорично обстоятелството че
жалбоподателя, упралява МПС ,което не е преминало
годишен технически преглед,без да носи свидетелство за управление ,валидно за
категорията,към която спада управляваното от него превозно средство,както и че стъклата на автомобила,
странични и задни били затъмнение/без предното/,което ограничавало видимостта
на водача към пътя.
Цениха
се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр,
приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето
съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за
установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени
доказателствени средства – Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018година на
Министъра на вътрешните работи и справка за нарушител/водач, се
потвърждават фактическите констатации
изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началника сектор Пътна полиция
към ОД на МВР Хасково, не се оспорва по делото,
последната и се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи,
с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е
делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които
изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност
– обслужваната територия.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Преди
всичко, съдът намира жалбата за допустима,
като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59
ал.2 пр.І от
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
Съгласно
чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този
закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и
от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния
казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП,
т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за
движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е
компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено
със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е
приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.Поради гореизложеното ,съдът прие,че същото
е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на
ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това
форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.
При издаването на Акта и НП са спазени
предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Не се спори, че към момента на
съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”.
От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В
случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно
жалбоподателят е бил водач на лекия автомобил.
І.Относно
визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 1-ви.
В издаденото наказателно постановление,
респективно и в съставения АУАН на жалбоподателя са изяснени по безспорен и
категоричен начин обстоятелствата по извършеното административно нарушение. На
първо място изяснено е мястото на нарушението. Очертани са изпълнителните
деяния на всяко нарушение. По първото нарушение - управление на МПС без същото
да е преминало годишен технически преглед,съдът намира следното:
Съгласно сочената за нарушена в
обжалваното НП разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че
регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните
превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение
на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за
извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните
машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40
km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи. В зависимост от вида на автомобила и
годината на производство са определени различна периодичност и начин на
провеждане. Съгласно нарочната Наредба, ПС подлежат на ежегоден
технически преглед. Като е установил липсата на извършен такъв поради липса на
знак за извършен годишен технически преглед, административният орган е
констатирал по същество нарушение на визираното в чл. 147, ал. 1 от ЗДвП
задължение.
Задължение
автомобилът да бъде представен на технически преглед има собственика или
съответното длъжностно лице.
Процесното МПС е чужда собственост ( а
именно на Николина Николова К.), а не на жалбоподателя, по което обстоятелство
не се спори по делото.
В случая, жалбоподателят е санкциониран на
основание общата норма на чл. 185 от ЗДвП, а не специалната санкционна
разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП/която ангажира отговорността на
собственика,но не е на неговият
водач/,като съдът намира,че правилно е определан санкционната норма от страна
на АНО.
В наказателното постановление са
посочени установените факти, дата и място на извършване на нарушението, но
самото нарушението не е описано в пълнота, тъй като декларативно се сочи, че
автомобилът не е представен на годишен технически преглед, без да е посочено в
какъв срок, съответното крайната дата, на която е следвало да бъде представен.
Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изисква в
текста на НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава
нарушението. След като на лицето се вменява, че управлява автомобил,
непредставен в срок за технически преглед, от фактическа страна е било
задължително да се посочи до кога е следвало конкретният автомобил да се
представи за преглед. В случая е налице съществено процесуално нарушение
допуснато в хода на административнонаказателното производство, което е
ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като за жалбоподателя не е
станало ясно срещу какви точно факти да се защитава. На практика той е в
невъзможност в настоящото производство да обори тезата на наказващия орган, че
автомобилът не е представен в срок за технически преглед, тъй като такъв срок
изобщо не е посочен в мотивите на наказателното постановление. При това
положение не може да се приеме, че нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е установено по
категоричен начин, а изводът на АНО, че за същото на основание чл.185 от ЗДвП следва да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя е несъответен на материалния закон. По тези
причини НП следва да бъде отменено и в тази му част. наказателното постановление
са посочени установените факти, дата и място на извършване на нарушението, но
самото нарушението не е описано в пълнота, тъй като декларативно се сочи, че
автомобилът не е представен на годишен технически преглед, без да е посочено в
какъв срок, съответното крайната дата, на която е следвало да бъде представен.
Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изисква в
текста на НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава
нарушението. След като на лицето се вменява, че управлява автомобил,
непредставен в срок за технически преглед, от фактическа страна е било
задължително да се посочи до кога е следвало конкретният автомобил да се представи
за преглед. В случая е налице съществено процесуално нарушение допуснато в хода
на административнонаказателното производство, което е ограничило правото на
защита на наказаното лице, тъй като за жалбоподателя не е станало ясно срещу
какви точно факти да се защитава. На практика той е в невъзможност в настоящото
производство да обори тезата на наказващия орган, че автомобилът не е
представен в срок за технически преглед, тъй като такъв срок изобщо не е
посочен в мотивите на наказателното постановление. При това положение не може
да се приеме, че нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е установено по
категоричен начин, а изводът на АНО, че за същото на основание чл. 181, т. 1 предл. 1 от ЗДвП следва да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя е несъответен на материалния
закон /така и Решение № 389 от 12.06.2019
г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 293/2019 г./ .
По тези причини НП следва да бъде
отменено в тази му част.
ІІ.Относно визираното в обжалваният акт
нарушение по пункт 2-ри.
При
преценка правилното приложение на материалния закон, съдът намери НП за
правилно и в частта по пункт 2 от същото, визиращ самостоятелно административно
нарушение, правно квалифицирано: с нормата на чл. 100,
ал.1, т.1 ЗДвП, събсумиращо състава на чл. 183, ал.1, т.1 от с.
закон/т.2 от НП/.
Така дадената от АНО правна квалификация
е вярна, съответства на изложените факти и описани деяния в констативно -
съобразителната част, приети за доказани от органа, които покриват обективните
признаци на посочените административнонаказателни разпоредби.
Като водач, управляващ МПС - лек
автомобил, жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на
ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към
водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се превозни
средства. В кръга на тези задължения от императивен порядък са и предвиденото в
чл. 100, ал.1
от ЗДвП, която разпоредба, изрично указва определени документи
съпътстващи дейността по управление на ППС, които техните водачи трябва да
носят и при поискване да представят - посочените в т.1-т.5 на същата.
Обективното отсъствие, т.е. неносенето на който и да е от лимитативно
изброените в закона, вкл. и свидетелство за управление на МПС - изискуем
документ, съгласно чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, сочи неизпълнение на това задължение и е
въздигнато в състав на административно нарушение, санкционирано на основание чл. 183,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
В случая, по делото, доказани
по категоричен начин са фактите, свързани с поведение и действия на
жалбоподателя, разкриващи обективното неизпълнение от негова страна на всяко от
обсъжданите задължения, обвързващо го в качеството му на водач на МПС. Правните
изводи в тази насока са безспорни, тъй като от безпротиворечивите гласни
доказателства - показанията на св. Я. и св.Т.,
несъмнено се установи, че на посочената в акта дата и място - 04.01.2019г на
автомагистрала Марица при км.108+900 в
близост до пътен възел Капитан Андреево, управлявайки процесният лек автомобил
в по гр.Свиленград, същият при спиране
от представители на службата за контрол - полицейски служители не е представил
на контролните органи свидетелство за управление на МПС-то, управлявано от
него, тъй като не носил този документ . В тази насока, свидетелските показания,
кредитирани от съда са напълно еднозначни, недвусмислени и убедителни, като и
двамата разпитани свидетели са единодушни и категорично потвърждават, че именно
жалбоподателя е бил водач на автомобила, който са спрели за проверка, като при
проверката не е представил при поискаване от тяхна страна СУ на МПС.
Опровергаващи ги, обратни доказателства, не се събраха по делото, дори и такива
само пораждащи съмнение в достоверността на така дадените сведения от
свидетелите, за което конкретните си правни съображения съдът изложи по-горе в
настоящите мотиви, обосновавайки кредитирането им с доверие.
От друга страна, съобразно
установените по делото фактически данни и доказаният факт на липсата на
свидетелство за управление на МПС - неносено от водача, жалбоподателя е
действал и в разрез с императивното изискване - правило за поведение,
установено в чл. 100,
ал.1, т.1 ЗДвП. А с това си деяние, той самостоятелно е осъществил
административно- наказателния състав на чл. 183, ал.1, т.1, осъществявайки ФС
на хипотеза трета - не носи свидетелство за управление на МПС, на което
основание също е бил наказан и то правилно, доколкото този му волеви акт, от
обективна страна е съставомерен и покрива обективни признаци на нарушението,
изводими от цитираната правна норма (чл. 183 от 3ДвП) и във вр. чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Налице е и субективният елемент
-вината.Поведението на жалбоподателя е било виновно, тъй като съзнавайки
естеството на всяко от указаните задължения, произтичащото от нормата на чл.
100 от ЗДвП, чийто безспорен субект е бил,
той е съзнавал или ако не е съзнавал е следвало да съзнава общественоопасните
последици на извършеното от него, като от волева страна е искал тяхното
настъпване. Последното обосновава и извод за неговия пряк умисъл, при
извършване на нарушенията.
Наложеното наказание, за
посоченото нарушение е законосъобразно по вид и размер, съгласно приложимата
санкционна норма - чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и т.к. същото е фиксирано по
размер не подлежи на намаляване, съдът не разполага с правомощието да наложи
такова под предвидения в закона размер-10 лв.
По изложените съображения, НП в тази
си част също следва да се потвърди.
Досежно
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки
за квалифициране на конкретния случай като маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането
на санкции на извършителя на нарушенията. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ
по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения
фактически състав на административните нарушениея, процесните деяния не
разкриват обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения,
нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставляват маловажен случай,
според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен
резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи
обстоятелства. В случая с този ефект следва да се отчете, че МПС е управлявано
в населено място с обичайно интензивно и натоварено движение. Поради това
липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ.
за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на
АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно,
правилно и обосновано е издадено НП. И не
на последно място, при разрешаване правният въпрос за осъществяване
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, релевантни според съда са и характера
на този вид административно нарушение и множеството допуснати от страна на
жалбоподателя административни нарушения ,преди констатиране на настоящото,видно
от приобщената по делото справка за нарушител / водач.Предвид гореизложеното
настоящият съдебен състав приема,че правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя.
По тези причини НП следва да бъде
потвърдено в тази му част.
ІІІ.Относно
визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 3-ти.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба ,а именно
чл.105,ал.1 от ЗДвП -
съгласно разпоредбата на чл.105, ал.1 от Закона за движение по пътищата в
редакцията й към момента на извършване на нарушението, съставяне на Акта и
издаване на Наказателното постановление: Забранява се ограничаване на
видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността
им.
По
делото е установено, че към инкриминираната дата страничните и задни стъкла
/без предното/, на управлявания от жалбоподателя автомобил са затъмнени, с
което се намалява видимостта им, но забраната на чл. 105, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата не е абсолютна, предвид разпоредбата на ал. 3 (нова - ДВ,
бр. 101 от 2016 година, в сила от 21.01.2017 година, изм., бр. 9 от 2017
година, в сила от 26.01.2017 година), чийто текст гласи: Намаляване
прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите,
определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията
на обединените нации, като законодателят не държи сметка дали затъмнението е
извършено от производителя или допълнително с поставяне на фолио. Единственото
ограничение е намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правилото,
а според него, независимо от вида на стъклата (обикновени, закалени, с
пластмасово покритие, др.), общата светлопропускливост на предните стъкла и разположените
на място, необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %.
В случая актосъставителя е установил
визуално, че страничните и задни стъкла на лек автомобил " БМВ 320 "
с ДК № Х 1200 КВ са затъмнени, но не са представени доказателства от наказващия
орган да са извършени съответни измервания за степента на това затъмнение, за
да се приеме, че е налице ограничаване на видимостта на водача до степен над
допустимата по закон.
Само за пълнота настоящият състав ще отбележи,
че неизясняването на факта, досежно степента на светлопропускливост
на стъклата не дава възможност на съда да прецени доколко не са налице
изключенията от забраната на чл. 105, ал.1 от ЗДвП, визирани в следващите
алинеи на цитираната разпоредба.
Липсата на констатации в оспорения акт относно степента на намаляване на
прозрачността на страничните и задни стъкла на автомобила и посочване на начина
по който това е установено / с техническо средство или по друг начин/ лишава
посоченото нарушение от обективна съставомерност. /Така и Решение
№2042/16.10.2018г. по к.а.н.д.№2030/2018г. на Адм.Съд Пловдив/.
За пълнота на съдебният акт следва да се
посочи,че в конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване
на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него, от която се е възползвал.
Съставеният акт за установяване на
административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, като визираното нарушение,
освен пределно лаконично, не е описано в достатъчна степен ясно откъм всички,
характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено
правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. И най –
вече в аспекта да е в състояние да разбере, всички факти от състава на
нарушението, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност,
за да може да организира защитата си. В случая актосъставителят се е задоволил
единствено да посочи, че на посочената в процесния АУАН дата и място, при
управление на МПС, което в индивидуализирано в достатъчна степен,
жалбоподателят бил извършил следното нарушение: "ограничена е видимостта
през челното,задното или през страничните
стъкла на автомобила,осигуряващи видимостта на водача към пътя",
квалифицирано по чл. 105,
ал. 1 от ЗДвП.
Както вече бе посочено при
възпроизвеждане на съдържанието на разпоредбата на чл. 105,
ал. 1 от ЗДвП, със същата се забранява ограничаване на видимостта
през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.
Анализирайки съдържанието на законовия текст, може да се достигне до извода, че
се касае за две възможни форми на изпълнителното деяние, а именно: ограничаване
на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя и/или намаляване прозрачността на
тези стъкла. За да бъде правилно квалифицирано деянието, следва да бъде
конкретно посочено в какво се - ограничаването на видимостта, респ.
намаляването на видимостта, а това, видно от съдържанието на процесния акт за
установяване на административно нарушение не е сторено, в което се изразява и
визираното от съда нарушение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, с която се въвеждат задължителни реквизити при съставяне на
акта и конкретно на т. 4 – той да съдържа описание на нарушението. Изискването
за описание на нарушението е за не какво да е, а пълно, точно и ясно въвеждане
на словесно посочване на всички обективни признаци от състава на нарушение, за
което се цели лицето да бъде привлечено към административнонаказателна
отговорност, като видно дори от буквалния прочит на законовия текст, съпоставен
със съдържанието на акта, това не е изпълнено.
Поради
това, процесуалното нарушение следва да се квалифицира като съществено,
съобразно критерия за това, свързан с преценката накърнено ли е правото на
защита на привлеченото към отговорност лице.
Освен това, тълкувайки посочената като
нарушена разпоредба – чл. 105,
ал. 1 от ЗДвП с основание може да се постави въпросът описано ли е
въобще съставомерно поведение, доколкото с нея се забранява ограничаване на
видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността
им, съответно управление в такава хипотеза, а дали затъмненото задно стъкло
води до подобен резултат предполага съответна преценка и извод, какъвто не е
направен от актосъставителя и същият не е отправил надлежни твърдения за
административно нарушение, съобразно изискванията на фактическия състав на
процесната норма от Закона за
движението по пътищата,както се посочи по горе,още повече ,че в
съдебно заседание и двамата свидетели сочат,че предното/челно/стъкло на
автомобила не е било затъмнено,но в разрез с тези им показания, в АУАН ,а в
последствие и в НП,същото е описано.
На следващо място, обжалваното
наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН, от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но по
съдържанието си не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
В тази връзка е необходимо да се
отбележи, че при издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа
обстановка, а именно, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство ,като
МПС е "ограничена видимостта през челното, задното или през страничните
стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя", с което
виновно бил нарушил чл. 105,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП наложил процесната санкция.
За да бъде правилно квалифицирано
деянието, следва да бъде конкретно посочено в какво се - ограничаването на
видимостта, респ. намаляването на видимостта, а това, видно от съдържанието на
процесното НП не е сторено, в което се изразява и визираното от съда нарушение
на разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, с която се въвеждат задължителни реквизити при съставяне на
акта и конкретно на т. 5 – той да съдържа описание на нарушението. Изискването
за описание на нарушението е за не какво да е, а пълно, точно и ясно въвеждане
на словесно посочване на всички обективни признаци от състава на нарушение, за
което лицето е санкционирано.
По тези причини НП следва да бъде
отменено в тази му част.
По
разноските:
По
делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за
правна защита и съдействие ,а от страна на АНО не се претендират такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от
2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор
за правна защита и съдействие, видно от които
е заплатено
в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300
лв.
С оглед изхода на
делото и обстоятелството, че НП следва да бъде потвърдено в частта му по пункт
ІІ и отменено в частта му по пункт І и пункт
ІІІ ,
следва в полза на жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото
разноски в размер на 240
лв., изчислени след съответното намаляне на адвокатския хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Жалбоподателят
следва също да бъде осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на РС
Свиленград на основание чл.78,ал.6 от ГПК платените от БС на съда пътни разноски за явяване на свидетелите в съдебно
заседание в размер на 8,47лева/съобразно уважената жалба/,а АНО в размер на
33,91лева.
По отношение на
Решението в частта за разноските жалбоподателят и АНО не могат да искат
изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци на разноските от
тяхна страна.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №19-1253-000515 от 02.07.2019година
на Началника сектор Пътна полиция към ОД на МВР Хасково, в частта с която на Х.С.К.
с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на
основание чл.183,ал.1,т.1 ,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 10лева
и
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/
№19-1253-000515 от 02.07.2019година
на Началника сектор Пътна полиция към ОД на МВР Хасково, в частта с която на Х.С.К.
с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.147,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева и за нарушение на
чл.105,ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева.
ОСЪЖДА жалбоподателят Х.С.К. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ВСС по
сметка на РС Свиленград сумата в размер на 8,47лв., представляващи извършени пътни разноски за явяването на
свидетели.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР
–гр.Хасково със седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул.
България №85 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ВСС по сметка на
РС Свиленград сумата в размер на 33,91лв.,
представляващи извършени пътни разноски за явяването на свидетели.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на Х.С.К. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 240,00лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................