№ 15117
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110132547 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 вр. чл. 226,
ал. 2 вр. ал. 3 КТ от Й. Т. Й. против .............. за установяване в отношенията между
страните, че ответникът дължи сумата 1363,00 лева, представляваща обезщетение за
незаконно задържане на трудовата й книжка след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника за периода 18.01.2023 г. до 21.02.2023 г., ведно със законна
лихва от 23.02.2023 г.до окончателно изплащане на сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №9722/2022 г. по описа на СРС, 71 състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Трудов договор № 344 на
14.09.2020г., по силата на който ищцата заема длъжността „логопед“, като със Заповед №
314 от 31.05.2021г. същият е прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ – с изтичане на
уговорения срок. С Решение № 10790 по гр.д. № 40386/2021г. по описа на СРС, 66 състав
уволнението е признато за незаконно и ищцата е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност. Ищцата поддържа, че на 24.11.2022г. е получила съобщение по чл.
345, ал.1 КТ за възстановяване на работа, но същата не се явила да заеме длъжността,
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.2 КТ на 08.12.2022г.
Ищцата сочи, че на 18.01.2023г. е подадена молба вх. № ДЛЦ-00034/18.01.2023г. от
упълномощен адвокат, към която е приложено съобщението по чл. 345, ал.1 КТ в оригинал,
както и оригинал на трудовата книжка серия З, № 035176, като с молбата е поискано
оформянето на последната и същата да бъде върната по куриер на адреса на адвокатското
дружество за сметка на получателя. Поддържа, че трудовата книжка не е изпратена на
посочения адрес, а на 21.02.2023г. е получена покана за лично получаване на същата от
ищцата. На 27.02.2023г. с приемо-предавателен протокол трудовата книжка е върната. В
исковата молба се поддържа, че книжката е следвало да се оформи и върне незабавно след
предаването й за оформяне, като връщането е следвало да бъде по куриер, предвид искането.
Тъй като е налице забавянето от 1 месец и 3 дни, се претендира обезщетение в размер на
едно месечно брутно възнаграждение. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за
които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Поддържа, че след изпращането на трудовата книжка от
пълномощника на ищцата с молбата от 18.01.2023г., същата не е била приета от лице с
1
представителна власт за извършване на това действие, предвид което ответникът не е
валидно обвързан от задължението да я оформи незабавно и да я върне от получаването на
горепосочената молба. Сочи, че веднага след реалното получаване на книжката
работодателят незабавно е уведомил представителя на ищцата, че същата следва да се яви за
получаване на книжката срещу подпис. Поддържа, че трудовата книжка е предадена веднага
щом представителя на ищцата е решил да се яви, за да я получи. Заявява, че липсва изрично
заявление/съгласие на ищцата книжката да й бъде пратена по куриер, като такова няма и в
пълномощното. Счита, че ищцата, респ. нейния пълномощник не са предприели
необходимите действия, за да получат книжката. Ищцата е имала възможност във всеки един
ден да се яви. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да възникне правото на парично обезщетение за причинени имуществени вреди на
работник или служител вследствие на незаконното задържане на трудовата му книжка, след
като трудовото правоотношение е било прекратено, следва да са налице следните
предпоставки: трудовото правоотношение да е прекратено; работникът в изпълнение на
задължението си по чл. 348, ал. 3 КТ да е представил, съответно предал на работодателя
трудовата си книжка за вписване на обстоятелствата, свързани с прекратяване на трудовото
правоотношение; работодателят да е задържал незаконно трудовата книжка на ищцата, като
отказва да й я върне доброволно или възпрепятства да я получи своевременно след
прекратяване на трудовото правоотношение и претърпени от ищцата имуществени вреди,
които следва да са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
работодателя или негови служители.
С доклада по делото е отделено за безспорно между страните, че са били обвързани от
сключен между тях трудов договор № 344 на 14.09.2020г., по силата на който ищцата заема
длъжността „логопед“, като със Заповед № 314 от 31.05.2021г. същият е прекратен на
основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ – с изтичане на уговорения срок. С решение № 10790 по гр.д.
№ 40386/2021г. по описа на СРС, 66 състав, влязло в сила, уволнението е признато за
незаконно и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, като
трудовото правоотношение е прекратено отново на основание чл. 325, ал.1, т.2 КТ, считано
от 08.12.2022 г.
Страните не спорят, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
трудовата книжка на ищцата се е намира в нейно владение. По делото е представена молба с
вх. №ДЛЦ-00034/18.01.2023 г., с която Й. Т. Й. чрез своя пълномощник е представила на
ответника, респ. на негов служител предвид вписания входящ номер, трудовата си книжка в
оригинал, съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ от съда и пълномощно в полза на адвокатско
дружество ......“, съгласно което последното е упълномощено да изпраща и получава
трудовата й книжка, както и да извършва всички необходими действия за защита на
законните й интереси.
Съгласно дадените в ТР №1/02.12.2019 г. по т.д.1/2019 г. на ОСГК на ВКС разяснения
при прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 от Кодекса на труда и чл.
6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две
задължения – да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка
на работника или служителя. Двете задължения са свързани и обусловени и следва да се
изпълнят „незабавно”, т.е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. Ако трудовата книжка се намира в държане на
работодателя в деня на прекратяване на трудовото правоотношение, те стават изискуеми. В
случай, че тя се намира в служителя, работодателят следва да изпълни тези свои задължения
в деня, в който му е предадена. Ако по някаква причина работодателят не изпълни в същия
ден задълженията си, той изпада в забава. След като я получи, работодателят следва да
попълни данните и да я предаде на работника или служителя незабавно, в деня на
предоставяне на трудовата книжка. Ако забави вписването, от деня на предоставяне на
2
трудовата книжка, той дължи обезщетение по чл. 226 ал. 2 КТ поради незаконно задържане
на трудовата книжка. Върховните съдии са разяснили и че в случаите, когато работникът
или служителят, с предоставяне на трудовата си книжка на работодателя, е представил и
писмена молба с искане трудовата му книжка да бъде изпратена по пощата или предадена на
определено от него лице, работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, съответно от деня на предоставяне на
трудовата книжка, ако не е изпълнил задълженията си по чл. 350 КТ.
В случая ответникът по делото не оспорва, че трудовата книжка на ищцата не е била
оформена в деня, в който е предадена на работодателя. Наведени са твърдения, че същата е
получена от лице без представителна власт и едва когато е достигнала до работодателя е
била надлежно оформена, но тези твърдения останаха недоказани в процеса, поради което
съдът приема, че трудовата книжка е била предадена на ответника за вписване на
настъпилите изменение на трудовото правоотношение именно на 18.01.2023 г. Видно от
представената молба тя е с вх. № ДЛЦ-00034/18.01.2023г. при ответника като няма данни по
делото, от които да се изведе категоричен извод, че той е узнал за предадената трудова
книжка едва на 21.02.2023 г. Следва да се посочи и че когато трудовата книжка се съхранява
от работника или служителя, съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, работодателят следва в пет дневен срок от прекратяване на трудовото
правоотношение да поиска от работника или служителя да му предостави трудовата си
книжка за вписване настъпилите изменения в трудовото правоотношение, за което по делото
няма твърдения да е направено, но което е индиция, че работодателят в чиято тежест
законодателят е възложил действията по „администрирането” на трудовото правоотношение,
вкл. и воденето на изискуемата се документация, т.нар. „трудово досие” на работника или
служителя, не е положил дължимата грижа за това.
Неизпълнявайки задължението си да оформи трудовата книжка незабавно в деня на
предаването й от представител на ищцата, работодателят се е поставил в забава. Същият не
се освобождава от нея и следва да дължи обезщетение за задържането на трудовата книжка,
независимо от това, че на 21.02.2023 г. е уведомил процесуалния представител на ищцата, че
може да я получи. Това е така, защото видно от молба от 18.01.2023 г. ищцата не само е
упълномощила представител, който да я предаде на работодателя, но е да я получи от нейно
име по куриер за нейна сметка, което не е било направено. Според разпоредбата на чл. 6, ал.
3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж трудовата книжка може да бъде
изпратена по пощата или предадена на определено от служителя лице само ако за това има
писмено съгласие, както е в настоящия случай. Поради неизпълнението от страна на
работодателя на посочените в чл. 350 КТ задължения за вписване на данните, свързани с
прекратяване на трудовото правоотношение и за незабавно предаване на трудовата книжка,
която е надлежно и своевременно оформена, вкл. по пощата или предадена на определено от
служителя лице, е налице незаконно задържане на трудовата книжка.
Наведените от ответника възражения, че ищцата се е поставила в забава, получавайки
трудовата си книжка едва на 27.02.2023 г. въпреки че е била поканена за това от
работодателя на 21.02.2023 г. съдът намира за ирелевантни, тъй като претендираното
обезщетение е за периода до 21.02.2023 г., през който се установи, че ответникът не е
оформил и изпратил на упълномощеното за това лице трудовата книжка на ищцата.
Предвид това съдът счита, че работодателят не доказа да е изпълнил задължението си
по чл. 350 КТ вр. чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудояия стаж да изпрати
обратно по куриер оформената трудова книжка на ищцата, поради което за периода от
18.01.2023 г. до 21.02.2023 г. дължи обезщетение в размер на определеното в чл. 226, ал. 3
КТ без да се доказват вреди от несвоевременното предаване на трудовата книжка. Вредите
са презумирани от самия законодател и са нормативно определени в разпоредбата на чл. 226,
ал. 3, иср. 2 КТ е са само имуществени и се съизмерват с брутното трудово възнаграждение
за времето на задържане на трудовата книжка. Не е необходимо нарочното им доказване от
работника или служителя, освен ако възникне спор по този въпрос, какъвто в случая не е
налице ( така в решение № 335/07.07.2003 г. по гр.д. № 3118/2001 г. на ВКС, III г.о).
3
Независимо от това по делото е представена справка от ТД на НАП София за периода
01.06.2021 г. – 31.12.2022 г., от която се установява, че Й. Т. Й. не е полагала труд по трудов
договор.
С доклада по делото за безспорно е отделено, че размерът на съобразно брутното
трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 1363,00 лева, поради което исковата
претенция следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 23.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, при условията на чл.
38, ал. 2 ЗА за заповедното и за исковто производство. Представен е договор за правна
защита и съдействие за осъществено процесуално представителство, при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 с оглед декларацията в този смисъл, води до прилагане на разпоредбата на чл.
38, ал. 2 ЗА и на процесуалния й представител следва да се определи адвокатско
възнаграждение, което ответникът да бъде осъден да заплати.
Съгласно постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г.,
съдът има право да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, съобразно предвидените в НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните пазарни
размери на адвокатските услуги. Макар че цената на услуга, която е определена в
споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за
реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на
пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Ето защо съдът
изхождайки от правната и фактическа сложност на делото, както и извършената от
процесуалния представител дейност в защита интересите на ищеца и размера на
защитавания интерес, счита че възнаграждение в размер на 200,00 лева за заповедното
производство и 450,00 лева за исковото производство отразява реалната цена на положения
от процесуалния представител на ищеца труд по делото, които суми ответникът следва да
бъде осъден да заплати.
На основание чл. 78, ал. 6 ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС
сумата 54,52 лева за държавна такса, дължима върху уважения иск.
Така мотивира, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ..............
БУЛСТАТ ........ със седалище и адрес на управление: гр. .......... дължи на Й. Т. Й. ЕГН
********** с адрес: гр. ...... на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 вр. чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3
КТ сумата 1363,00 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата
й книжка след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника за периода
18.01.2023 г. до 21.02.2023 г., ведно със законна лихва от 23.02.2023 г.до окончателно
изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №9722/2022 г. по
описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА .............. БУЛСТАТ ........ със седалище и адрес на управление: гр. .......... да
заплати на адвокатско дружество ......“ АД БУЛСТАТ .-....... с адрес: гр. София, ....... чрез адв.
Г. В. на основание чл. 38, ал. 2 ЗС сумата 200,00 лева – разноски за процесуално
представителство на Й. Т. Й. по ч.гр.д. № 9722/2023 г. по описа на СРС, 71 състав и сумата
450,00 лева - разноски за процесуално представителство на Й. Т. Й. по гр.д. № 32547/2023 г.
4
по описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА .............. БУЛСТАТ ........ със седалище и адрес на управление: гр. .......... да
заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 54,52 лева – държавна
такса за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5