РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Силистра, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500385 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от Д. И. Ф., с ЕГН .............., чрез
адв. И. Р. от АК, гр. Силистра, против решение № 603/25.10.2022 г., постановено по гр. дело
№ 391/2022 г. на Силистренския районен съд, в частта, с която съдът е допуснал делбата на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 41143.500.18, покадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 14/17.03.2010 год. на Изпълнителния директор на
АГКК. с последно изменение засягащо поземления имот от 29. 12. 2021 год. с площ от 2598
кв.м, находящ се в с. Калипетрово, ул. Боряна № 18, с трайно предназначение на
територията като урбанизирана и с начин на трайно ползване за ниско застрояване (до 10м),
с номер по предходен план 110, 109, квартал 96. парцел 15. при граници и съседи -
поземлени имоти с идентификатори: 41143.500.2054, 41143.500.19. 41143.500.2049,
41143.207.119 и 41143.207.111. ведно с построените в имота - СГРАДА с идентификатор
41143.500.18.1 със застроена площ от 53 кв.м., на два етажа, с предназначение като жилищна
сграда - еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 41143.500.18.2 със застроена
площ от 27 кв.м., на два етажа, с предназначение като жилищна сграда със смесено
предназначение; СГРАДА с идентификатор 41143.500.18.3 със застроена площ от 178 кв.м..
на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор
41143.500.18.4 със застроена площ от 122 кв.м на един етаж. с предназначение като
селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор 41143.500.18.5 със застроена
площ от 36 кв.м на един стаж, с предназначение като друг вид сграда за обитаване; СГРАДА
с идентификатор 41143.500.18.6 със застроена площ от 17 кв.м на един етаж, с
предназначение като постройка на допълващото застрояване; СГРАДА с идентификатор
41143.500.18.7 със застроена площ от 11 кв.м на един етаж. с предназначение като постройка
на допълващото застрояване; СГРАДА с идентификатор 41143.500.18.8 със застроена площ
от 12 кв.м на един етаж. с предназначение като постройка на допълващото застрояване; и
СГРАДА с идентификатор 41143.500.18.9 със застроена площ от 32 кв.м на един етаж, с
1
предназначение като хангар, депо, гараж при квоти: 1 / 6 ид. част за Д. И. Ф. - К. с ЕГН ..... и
5 / 6 идеални части за Р. И. Ф. с ЕГН .......
Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано в
тази част досежно определените квоти, като моли да бъде отменено и постановено ново , с
което делбата да се допусне при равни квоти между съделителите както за останалите
имоти. В с.з. пред тази инстанция се явява процесуалният представител адв .Русчева, която
поддържа жалбата, моли да бъде уважена.
Ответниците по жалбата С. И. Ф. с ЕГН ......... и Р. И. Ф. с ЕГН........, чрез
упълномощен представител адв, С. Н.а от СсАК, са депозирали писмен отговор, с който
оспорват жалбата, считат, че решението на СсРС следва да бъде потвърдено в обжалваната
част. В с.з. пред тази нистанция се явява въззиваемата Р. Ф. и адв. Н., който поддържа
отговора.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и при спазени процесуални срокове за това, съгласно чл. 258 и сл.
ГПК.
Пред районния съд е предявена искова претенция от настоящата въззивница за
делба на подробно изброени в исковата молба имоти, измежду които и процесния, между
нея и ответниците С. И. Ф., нейна майка и сестра и Р. Ф., като твърди, че същите са
останали в наследство от покойния им наследодател И.И. Ф., поч. на 27.10.2021 г., нейн и на
втората ответница баща и съпруг на първата. Според изложените в исковата молба
основания, всички имоти, предмет на делбеното производство са индивидуална собственост
на наследодателя, придобити от него по наследство от покойните му родители И. и Д. Ф., а
за един от имотите, находящ се в гр. Силистра представя договор за дарение в полза на
наследодателя и отново от неговите родители.
В депозирания от ответниците чрез адв. Н. отговор по реда на чл .131 ГПК пред
първоинстанционния съд не се оспорва наследствения характер на имотите по отношение на
общия им наследодател и равните квоти, при които следва да бъдат поделени между трите
съделителки като се вземат прехвърлителните сделки по отношение на имота в Силистра в
полза на втората ответница от страна на първата. По отношение на имота, предмет на
настоящата жалба е заявено искане в отговора същият да бъде поделен като се вземе
предвид характера му на СИО между наследодателя и първата ответница, както и
прехвърлителните сделки от нейна страна в полза на втората ответница.
Въпреки това противоречие в становищата на страните по отношение на
гореописания имот, първоинстанционният съд не е отразил в доклада по чл. 146 различните
им искания във връзка с делбените квоти, нито им е указал доказателствена тежест в тази
насока. Тъй като едва в решението на съда става ясно коя теза е възприел, жалбоподателката
е заявила, че поради непълнота в доклада на РС не е подготвила адекватна защита във
връзка с твърденията си, въпреки, че разполага с такива доказателства, поради което поиска
допускане на разпит на свидетели.
С протоколно определение от с.з. пред тази инстанция, проведено на 28.02.2023
г. съдът, във връзка с противоречието в становищата на страните по отношение статута на
2
имота в с.Калипетрово, за който ищцата в първоинстанционното производство твърди, че е
наследствен, а ответниците, че е СИО разпредели доказателствената тежест, като указа на
настоящата жалбоподателка да докаже наследствения характер на имота, а ответната страна
следва да докаже неговия статут на СИО. В тази връзка допусна до разпит двама свидетели
от страна нажалбоподателката и двама свидетели отстрана на ответниците.
Пред районния съд е представен по отношение на процесния пред тази инстанция
имот нот. акт № 131, том IV, дело № 5420/1998 г. на Нотариус при СсРС Р. Т., за
собственост на недвижим имот, придобит по давност, според който наследодателят на
страните е придобил по давност гореописания недвижим имот в границите на с.
Калипетрово, обл. Силистренска. Позовавайки се на факта, че към този момент, а и много
преди това, още по време на строежа на къщата в този имот, ответницата С. Ф. е била в брак
с наследодателя, същата , заедно с ответницата Р. Ф., считат, че имотът като придобит по
давност по време на брака и с наследодателя, е СИО и квотите за делбата му трябва да бъдат
съобразени с този му статут, както и с прехвърлителните сделки между нея и втората
ответница, които също почиват на характера на имота като СИО, поради което квотите за
делбата му следва да бъдат такива, каквито ги е допуснал РС – 1/6 ид. част за ищцата,
настоящата въззивница и 5/6 ид. части за втората ответница, на която първата, видно от
доказателствата по делото , е прехвърлила своите 4/6 идеални части.
Пред окръжния съд, в рамките на допълнителното разпределение на
доказателствената тежест по отношение на този имот, са разпитани по двама свидетели,
водени от всяка една от страните. От показанията на всички тях става ясно, че имотът, върху
който е строена къщата е наследствен и идва от дядото на наследодателя – първия И., като
неговият баща- вторият И., по време на брака си със съпругата му Д., подпомаган от
единственото си дете – третия И. , наследодателя на страните по делото, е съборил стара
постройка и издигнал нова сграда, в която живял със съпругата си до смъртта им пред 2013
г. за нея и 2019 г. за него. Св. Д. и Ж., водени от въззивницата, са категорични, че вилата е
строена от родителите на наследодателя на страните, а той и съпругата му, които вече са
имали и деца , нямат участие. Свидетелите П. и Хр., водени от ответниците, заявяват, че
двамата И. – баща и син са „изкарали“ вилата заедно, строили са я постепенно, според
възможностите си .И двамата твърдят, че наследодателят и ответницата С. Ф. са разполагали
с добри доходи . Всички свидетели акцентират на ново за делото обстоятелство, че
впоследствие, след „демокрацията“ наследодателят на страните е купил допълнително две
дворни места –едно от Общината и едно от дядо Д., където той построил допълнителни
стопански сгради, защото започнал да се занимава със земеделие.
От така събраните показания се налага извода, че процесният имот, макар и
стопанисван от три поколения не е наследствен за наследодателя. Земята, оставена от
неговия дядо е послужила на баща му за терен за изграждане на нова къща, която, според
свидетелите, е построена в активната възраст на втория И. и съпругата му Д., там те са се
установили на старини, там и са починали. Стана ясно, че още в началото на 80те години
къщата е придобила напълно завършен вид, като въпреки, че наследодателят на страните е
3
имал някакво участие, не се доказа то да е надхвърляло обикновената синовна подкрепа към
бащата в такова начинание. Вярно е, че нот.акт по давност е издаден още през 1998 г. , но
сам по себе си той не е доказателство за изтекла такава в полза на наследодателя на
страните и неговата съпруга. Фактът, че неговите родители са живели дълги години след
това, не изключва възможността този начин на оформяне на собствеността да е предприет,
поради липса на друг документ за собственост и предвид факта,че това е най – евтиният
откъм ДТ и разноски начин за нотариално удостоверяване на имуществени права, както и
поради факта, че и без това, поради липса на други наследници, имотът е щял да бъде
наследен от наследодателя на страните. Както се сочи в Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, „ нотариалният акт, с който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса
за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти“.
В случая обаче определящо е обстоятелството, че правото на собственост върху
имота или поне земята в него, макар и предавана по наследство както за наследодателя, така
и за баща му, не е било надлежно оформено като принадлежащо на някое от предвидените в
закона основания приживе на втория И.Ф., бащата на наследодателя на страните по делото.
Ето защо, въпреки, че към 1998 г. , когато последният си издава нот .акт за собственост по
давност , вероятно такава не е била налице в негова полза, тъй като имотът все още се е
владеел от неговите родители, които са били живи, то към момента на неговата смърт през
2021 г. и към завеждане на настоящото дело, позоваването на давност от страна на
преживялата съпруга вече е основателно, тъй като тя и наследодателят са присъединили
своето немногогодишно владение на имота към това на родителите на съпруга и след
тяхната смърт и съвместно са го придобили по давност в режим на СИО, тъй като приживе
родителите на наследодателя нито са се снабдили с документ за собственост по давност или
друг способ за придобиване на такава, нито са се позовавали на такива права в рамките на
съдебен спор, който с изхода си да е закрепил наличието на такива права върху имота в
тяхна полза. Тъй като придобиването на имот по давност е възможно само при позоваване
на изтекла такава, а не само с факта на наличието на дълъг период на стопанисване на
имота, то и процесният такъв е придобит по давност именно от наследодателя и съпругата
му, които са присъединили владените си към това на родителите на първия след тяхната
смърт и по този начин са станали собственици на имота и са такива и към завеждане на
иска. Така стои въпроса относно тази част от имота, която включва парцела от дядото на
наследодателя и построената от неговия баща къща. Стана ясно от показанията на повечето
свидетели, че пред 90те години, когато започнал да се занимава със земеделие,
наследодателят закупил допълнително два парцела от Общината и дядо Д., в които построил
стопански сгради. За тези имоти става въпрос едва пред тази инстанция. Не е ясно дали са
придобити на правно основание с документ, годен да прехвърли собствеността или са
присвоени по давност, но е ясно, че тези имоти са част от делбената маса по настоящото
дело и са част от имота, посочен в нот. акт № 131, том IV, дело № 5420/1998 г. на Нотариус
4
при СсРС Р. Т.. Безспорно е, че същите, като придобити от наследодателя по време на брака
му, дори и да са придобити по давност, а не чрез възмездни сделки, вече са СИО между
него и съпругата му С. Ф.. По този начин целият имот, предмет на въззивната жалба е
придобит по давност от наследодателя и съпругата му С. Ф., поради което и районният съд,
въпреки пропуските в доклада по чл. 146 ГПК, правилно е определил характера му като
СИО и съобразявайки разпоредителните сделки в полза на съделителката Р. Ф. от страна на
майка и, е определил правилно делбените квоти за този имот.
Предвид гореизложеното, решението на РС в обжалваната част следва да бъде
потвърдено. Ответницата Р. Фучеджиева е направила разноски в размер на 1800 лв. за адв.
възнаграждение пред тази инстанция, които следва да и бъдат присъдени, тъй като
претендира потвърждаване на решението на РС в обжалваната част със законните
последици, които са възстановяване на разноските за тази инстанция.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 603/25.10.2022 г., постановено по гр. дело № 391/2022
г. на Силистренския районен съд, в частта, с която съдът е допуснал делбата на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 41143.500.18, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 14/17.03.2010 год. на Изпълнителния директор на
АГКК. с последно изменение засягащо поземления имот от 29. 12. 2021 год. с площ от 2598
кв.м, находящ се в с. Калипетрово, ул. Боряна № 18, с трайно предназначение на
територията като урбанизирана и с начин на трайно ползване за ниско застрояване (до 10м),
с номер по предходен план 110, 109, квартал 96. парцел 15. при граници и съседи -
поземлени имоти с идентификатори: 41143.500.2054, 41143.500.19. 41143.500.2049,
41143.207.119 и 41143.207.111. ведно с построените в имота - СГРАДА с идентификатор
41143.500.18.1 със застроена площ от 53 кв.м., на два етажа, с предназначение като жилищна
сграда - еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 41143.500.18.2 със застроена площ
от 27 кв.м., на два етажа, с предназначение като жилищна сграда със смесено
предназначение; СГРАДА с идентификатор 41143.500.18.3 със застроена площ от 178 кв.м..
на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор
41143.500.18.4 със застроена площ от 122 кв.м на един етаж. с предназначение като
селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор 41143.500.18.5 със
застроена площ от 36 кв.м на един стаж, с предназначение като друг вид сграда за
обитаване; СГРАДА с идентификатор 41143.500.18.6 със застроена площ от 17 кв.м на един
етаж, с предназначение като постройка на допълващото застрояване; СГРАДА с
идентификатор 41143.500.18.7 със застроена площ от 11 кв.м на един етаж. с предназначение
като постройка на допълващото застрояване; СГРАДА с идентификатор 41143.500.18.8 със
застроена площ от 12 кв.м на един етаж. с предназначение като постройка на допълващото
застрояване; и СГРАДА с идентификатор 41143.500.18.9 със застроена площ от 32 кв.м на
един етаж, с предназначение като хангар, депо, гараж при квоти: 1 / 6 ид. част за Д. И. Ф. - К.
с ЕГН..... и 5 / 6 идеални части за Р. И. Ф. с ЕГН.....
ОСЪЖДА Д. И. Ф. - К. с ЕГН...., да заплати на Р. И. Ф. с ЕГН ....., сумата от 1 800 /
хиляда и осемстотин / лева, представляваща направени от последната разноски по делото за
адв. възнаграждение пред тази инстанция.
В останалата си част решението е влязло в сила.
5
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6