РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Перник, 22.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Б.а-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Б.а-Здравкова Гражданско дело
№ 20211720103982 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
***** чрез адв. С.В., срещу М. АС. Й., ЕГН **********, и АЛ. Г. ЦВ., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. ***** „***“ № 17, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД да бъде
обявен за недействителен по отношение на ищеца договорът за дарение, сключен между М.
АС. Й., като дарител, и АЛ. Г. ЦВ., като дарен, обективиран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 86, том I, рег. № 1894, дело № 80/2019 г., на нотариус ******, вписан в
Служба по вписванията при РС-Перник с вх. рег. № 787, дв.вх.рег.№ 775 от 27.02.2019 г.,
акт № 139, т. 3, дело № 332/2019 г., на: ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по
КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. с площ от 340 кв.м.,
находящ се в землището на град ***** „***“ № 17, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при граници
/съседи/, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № *****,
поземлен имот с идентификатор № ****, поземлен имот с идентификатор № ***, с номер
по предходен план 6064, квартал 25, парцел II, заедно с целия ВТОРИ ЕТАЖ и ½ ид.ч. от
СУТЕРЕНА, от общите части на сградата и от правото на строеж на масивната жилищна
сграда, състояща се от сутерен и два етажа – сграда с идентификатор № ***.1 със застроена
площ 76 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, като сделката
е извършена при запазено вещно право на ползване на Л.С.С., ЕГН **********, и на
1
дарителката М. АС. Й., ЕГН **********, и с условията АЛ. Г. ЦВ., ЕГН **********, да не
прехвърля недвижимия имот, предмет на нотариалния акт, чрез каквато и да било правна
сделка и да го обременява с тежести, без писменото съгласие с нотариално заверени
подписи на майка си М. АС. Й., ЕГН **********, и сестра си Р.Г.Ц..а, ЕГН **********,
докато са живи.
В исковата молба се излага, че с влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № 959/2018 г. по
описа на ПРС М. АС. Й. е осъдена да заплати на ищеца сумата 500,00 лв. – неимуществени
вреди в резултат на престъпление по чл. 14/8, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на увреждането – 20.05.2018
г., до окончателното й изплащане, както и сумата 256,00 лв. – разноски в производството
пред районния съд, и сумата 500,00 лв. – разноски пред въззвината инстанция. Твърди се, че
след влизане в сила на присъдата -06.02.2019 г., длъжникът се е разпоредил с договор за
дарение с притежавания недвижим имот, с което е намалил имуществото си. Сочи се, че
същият знае за задължението си към ищеца, поради което знае и че извършеното дарение го
уврежда. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане
на сторените разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор на исковата
молба чрез адв. Р., в който излагат съображения за нередовност и недопустимост на
исковата молба, евентуално – оспорват иска като неоснователен. Сочи се, че ищецът не е
предприел действия по удовлетворяване на вземането си и тъй като окончателните решения
не се връчват на страните, ответниците не са знаели за постановеното решение преди
извършване на дарението. Твърди се, че ответникът А.Ц. не е знаел за дълга и че уврежда
ищеца. Излагат се доводи, че обявяването на сделката за относително недействителна
противоречи на добрите нрави, морала и справедливостта. Направено е изявление за
прихващане на вземането на ищеца в общ размер на сумата 1256,00 лв. с вземането на М.
АС. Й. за сумата 3500,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие
неоснователно повдигнато обвинение в престъпление по чл. 130, ал. 1 НК – нанесена лека
телесна повреда. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното за послужване НЧХД № 00959 по описа за 2018 г. на РС-Перник и
ВНЧХД № 326 по описа за 2018 г. на ОС-Перник, се установява, че с Присъда №
645/23.10.2018 г. М. А. Й., ЕГН: **********, е призната за невинна в това, че на
20.05.2018г., около 9,15 часа, в гр. *******, на границата с имот на ул. „***“ ***, чрез
блъскане на керемиди върху тъжителя Г. Б. Б., причинила на същия лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузни наранявания по задните повърхности на двете предмишници,
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, и на
основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК. Със същата присъда М. АС. Й. е призната за виновна в това, че на
2
20.05.2018г., около 9,15 часа, в гр. *** ул. „***“ ***, на границата с имот на ул. ****,
публично е казала думи: „свиня“, „тъпанар“, „селяндур“, „простак”, унизителни за честта и
достойнството на Г. Б. Б., в негово присъствие – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
чл.146, ал. 1 от НК, за което при условията и на основание чл. 78“а“, ал. 1 от Наказателния
кодекс е освободена от наказателна отговорност като й е наложено административно
наказание „Глоба”, в размер 1000 /хиляда/ лева, оправдана е по обвинението в останалата
част /да е изрекла думата „боклук” по отношение на тъжителя/ и е осъдена да заплати на Г.
Б. Б. сумата от 700,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди /душевни страдания, притеснения, срам и унижение, накърняване на
личното достойнство/ в резултат на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от
НК, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
увреждането - 20.05.2018г., до окончателното изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер на иска от 1500 лева, същият е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Отхвърлен е изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от Г. Б. Б. граждански иск
срещу подсъдимата М. АС. Й. за сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, в резултат на престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, ведно с претендираната законна лихва върху посочената главница,
считано от датата на увреждането - 20.05.2018 г., до окончателното изплащане. С присъдата
М. АС. Й. е осъдена да заплати на частният тъжител и граждански ищец сумата от 512,00
лв. за направени разноски в производството /в това число 12,00 лева държавна такса за
образуване на производството и 500,00 лева за адвокатско възнаграждение/, а в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС – сума, в размер на 50,00 лв.,
представляваща държавна такса в размер 4% върху уважения размер на гражданския иск /не
по-малко от 50,00 лева/.
С Решение № 11/06.02.2019 г. по в.н.ч.х.д. № 326/2018 г. на ОС-Перник е изменена
присъда № 645/23.10.2018 г. по н.ч.х.д. № 959/2018 г. по описа на РС-Перник в частта, с
която М. АС. Й. е осъдена да заплати на Г. Б. Б. сумата 700,00 лв. – обезщетение за
причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
146, ал. 1 НК като обезщетението е намалено на 500,00 лв., и в частта, с която е осъдена да
заплати на тъжителя сумата 512,00 лв. – разноски в производството като същите са
намалени на 256,00 лв. Със същото решение Г. Б. Б. е осъден да заплати на М. АС. Й.
сумата 250,00 лв. – разноски за производството по н.ч.х.д. № 959/2018 г. на РС-Перник. С
решението М. АС. Й. е осъдена да заплати на Г. Б. Б. сумата 500,00 лв. – разноски пред
въззивната инстанция и присъдата е потвърдена в останалата й обжалвана част.
От приетия по делото Нотариален акт № 86, том I, рег. № 1894, дело № 80 от
27.02.2019 г. за дарение на недвижим имот се установява, че М. АС. Й. е дарила на сина си
АЛ. Г. ЦВ. ½ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР на гр. Перник,
община Перник, утвърден със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. с площ от 340 кв.м.,
находящ се в землището на град ***** „***“ № 17, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при граници
3
/съседи/, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № *****,
поземлен имот с идентификатор № ****, поземлен имот с идентификатор № ***, с номер
по предходен план 6064, квартал 25, парцел II, заедно с целия ВТОРИ ЕТАЖ и ½ ид.ч. от
СУТЕРЕНА, от общите части на сградата и от правото на строеж на масивната жилищна
сграда, състояща се от сутерен и два етажа – сграда с идентификатор № ***.1 със застроена
площ 76 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, като сделката
е извършена при запазено вещно право на ползване на Л.С.С., ЕГН **********, и на
дарителката М. АС. Й., ЕГН **********, и с условията АЛ. Г. ЦВ., ЕГН **********, да не
прехвърля недвижимия имот, предмет на нотариалния акт, чрез каквато и да било правна
сделка и да го обременява с тежести, без писменото съгласие с нотариално заверени
подписи на майка си М. АС. Й., ЕГН **********, и на сестра си Р.Г.Ц..а, ЕГН **********,
докато са живи.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване спрямо ищеца
недействителността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт № 86, том I, рег. № 1894, дело № 80 от 27.02.2019 г.
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи качеството си на кредитор на
прехвърлителя по сделката, извършване от длъжника на увреждащо кредитора правно
действие и знание у длъжника за увреждането.
В Решение № 639 от 6.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.о., е дадено
задължително тълкувание на понятието „кредитор” по смисъла на чл. 135 ЗЗД, кога сделката
е увреждаща кредитора и кои факти определят дали увреждащото действие е съзнавано от
длъжника.
Съобразно изложеното в цитираното решение, кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е
всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото
на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на
длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е
изискуемо или ликвидно, като съдът не може да проверява съществува ли вземането, което
легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила
решение. В настоящия случай, с влязло в сила съдебно решение е установено наличието на
вземане на ищеца спрямо ответника М. АС. Й. за сумата 500,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 148,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от датата на увреждането - 20.05.2018г., до окончателното изплащане, както и
сумата 756,00 лв. – разноски.
С оглед изложеното и предвид постановената по реда на чл. 290 ГПК задължителна за
съдилищата съдебна практика /Решение 1520/04.12.2007г. по гр.д.№1179/2006г. на ВКС и
др./, според която кредиторът има това качество от момента на възникване на
облигационната връзка между страните, съдът намира, че ищецът има качеството кредитор
на ответника М. АС. Й. от момента на извършване на деликта – 20.05.2018 г., което е
4
установено със сила на пресъдено нещо на 06.02.2019 г.
Съгласно задължителната съдебна практика /Решение №320/05.11.2013г. по гр.д.
№1379/2012г. на ВКС и др./, увреждане е налице когато длъжникът се лишава от едно свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на
кредитора. Като елемент от фактическия състав на иска, то предполага, че чрез извършеното
правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. По делото
е безспорно, че ответникът М. АС. Й. се е разпоредила в полза на АЛ. Г. ЦВ. с договор за
дарение, обективиран в нотариален акт с ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***
по КККР на гр. Перник, целият втори етаж и ½ ид.ч. от сутерена. Съгласно Решение №
422/30.03.2000г. по гр.д. № 1469/1999г. на ВКС всяко отчуждаване на имот обективно води
до намаляване имуществото на длъжника и с това затруднява изпълнението на
задължението. Същевременно, дарението като безвъзмездно разпореждане обективно
предполага намаление актива на длъжника, който актив би послужил за удовлетворяване на
кредитора – взискател при принудителното изпълнение. С оглед изложеното, съдът намира,
че извършеното от длъжника разпоредително действие уврежда кредитора.
Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му
уврежда правата на кредитора. Когато увреждащото действие е безвъзмездно, правно
ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането – в този
случай е предпочетен интереса на кредитора, тъй като третото лице е получило
имуществено благо от длъжника без насрещна престация. Тъй като знанието е субективен
елемент, то подлежи на установяване чрез външно проявеното поведение на длъжника,
обективирано в материалната действителност. В настоящия случай, ответникът М. АС. Й. е
страна по облигационното правоотношение с ответника в качеството на извършител на
увреждането, откъдето следва извод за знание у нея че ищецът е неин кредитор. Предвид
обстоятелството, че дарението е безвъзмездна разпоредителна сделка и липсват на
доказателства, че към момента на извършването му – 27.02.2019 г., длъжникът е разполагал
с имущество, достатъчно за погасяване на задълженията към ищеца, съдът намира за
установено знанието у последните, че извършеното правно действие уврежда кредитора.
По възражението, направено в отговора на исковата молба, че разпореждането не е
безвъзмездно, тъй като ответникът А.Ц. е поел насрещни задължения, както и че не е
извършено с цел да увреди кредитора, съдът намира следното:
Представеният по делото нотариален акт се ползва с материална доказателствена сила,
че на 27.02.2019 г. ответникът М.Й. е дарила на ответника А.Ц. описания недвижим имот.
Обстоятелството, че със същия нотариален акт е учредено вещно право на ползване на
дарителката, не променя безвъзмездния характер на разпореждането, тъй като право на
собственост е прехвърлено без насрещна престация. С оглед безвъзмездния характер на
разпореждането, по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД,
наличието на знание у третото договарящо лице, респ. целта, с която е сключена сделката от
него, е правно ирелевантно.
По възражението, че към датата на дарението длъжникът не е знаел, че уврежда
5
кредитора, тъй като окончателните решения не се връчват на страните, съдът намира
следното:
Ответникът М.Й. знае, че има кредитор от момента на възникване на облигационното
правоотношение между страните, а именно – от извършване на деянието, за което е
образувано наказателното производство. От приложеното за послужване н.ч.х.д. №
959/2018 г. на РС-Перник се установява, че същата е знаела за образуваното наказателно
производство от получаване на призовката за насроченото открито съдебно заседание на
28.06.2018 г., както и за съдържанието на присъдата, обявена в открито съдебно заседание
на 23.10.2018 г., с която общият размер на задължението й към ищеца е определено на
1212,00 лв. /700,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 512,00 лв. – разноски/.
Въззивното производство е образувано по нейна жалба и тя се е явила в проведеното на
30.01.2019 г. открито съдебно заседание, в което съдът е обявил, че ще се произнесе с
решение в срок, постановено на 06.02.2019 г. Следователно към датата на извършване на
разпоредителната сделка – 27.02.2019 г., длъжникът е знаел, че има кредитор, както и че
намалява имуществото си, поради което обстоятелството, че крайният съдебен акт не й е
връчен, е ирелевантно.
Неоснователно е и възражението, че имуществото, предмет на сделката, многократно
надхвърля вземането на ищеца, тъй като съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на
длъжника служи за удовлетворение на неговите кредитори, независимо от размера на
вземането. Ирелевантно е и дали за вземането е издаден изпълнителен лист и образувано ли
е изпълнително дело за събирането му.
Относно възражението, че обявяването на сделката за недействителна противоречи на
морала, тъй като ще доведе до неоправдана намеса в договорните отношения между
страните, следва да се отбележи, че последиците от уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД се
изразяват в това, че атакуваното действие – увреждащата сделка – остава действителна за
страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за
нестанала/ по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за
удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в
патримониума на приобретателя. Чрез предявяването на иска се упражнява едно
потестативно право – кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан
при принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия
съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг,
ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване – действал е със знанието, че
сделката е увреждаща – чл.135 ал.1 предл.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно;
ако иска да се освободи от изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки
задължението на праводателя си, като след това търси възмездяване от него /Тълкувателно
решение №.5/29.12.2014 по тълк. д.№.5/13, ОСГТК на ВКС/. С оглед изложеното,
направеното в посочения смисъл възражение е неоснователно.
По възражението за прихващане, направено от ответника М.Й., съдът намира следното:
Тъй като с иска по чл. 135 ЗЗД кредиторът упражнява правото си да обяви сключената
6
от длъжника сделка за относително недействителна, а не присъждане на парично вземане, не
е налице основание за извършване на съдебно прихващане с вземането на ответника за
неимуществени вреди. Разгледано като материалнопрвано възражение за прихващане, с
което ответникът заявява, че погасява кредиторовото вземане със свое вземане до размера на
по-малкото, съдът намира същото за неоснователно. За да настъпи погасителният ефект на
прихващането вземането на прихващащия (активно вземане) трябва да бъде еднородно, но
също така изискуемо и ликвидно - установено по основание и размер. В случая вземането
на ответника за неимуществени вреди е предмет на производството по отделения насрещен
иск, поради което направеното изявление няма погасителен ефект.
По изложените съображения, съдът достигна до извод, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени направените разноски за производството. Съобразно представения списък и
доказателства, ищецът е направил такива за държавна такса в размер на 211,30 лв., такса за
вписване на исковата молба – 21,13 лв., такси за издаване на съдебни удостоверения - 10,00
лв., и адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв., т.е. общо 592,43 лв. С оглед
изложеното, всеки от ответниците следва да бъде осъден да му заплати сума от по 296,21 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Г. Б. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***** договорът за дарение, сключен между М. АС. Й., ЕГН **********, като
дарител, и АЛ. Г. ЦВ., ЕГН **********, като дарен, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 86, том I, рег. № 1894, дело № 80/2019 г., на нотариус ******,
вписан в Служба по вписванията при РС-Перник с вх. рег. № 787, дв.вх.рег.№ 775 от
27.02.2019 г., акт № 139, т. 3, дело № 332/2019 г., на: ½ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № *** по КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91 от
13.10.2008 г. с площ от 340 кв.м., находящ се в землището на град ***** „***“ № 17, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, при граници /съседи/, поземлен имот с идентификатор № ***,
поземлен имот с идентификатор № *****, поземлен имот с идентификатор № ****,
поземлен имот с идентификатор № ***, с номер по предходен план 6064, квартал 25, парцел
II, заедно с целия ВТОРИ ЕТАЖ и ½ ид.ч. от СУТЕРЕНА, от общите части на сградата и от
правото на строеж на масивната жилищна сграда, състояща се от сутерен и два етажа –
сграда с идентификатор № ***.1 със застроена площ 76 кв.м., брой етажи 2, с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, като сделката е извършена при запазено
7
вещно право на ползване на Л.С.С., ЕГН **********, и на дарителката М. АС. Й., ЕГН
**********, и с условията АЛ. Г. ЦВ., ЕГН **********, да не прехвърля недвижимия имот,
предмет на нотариалния акт, чрез каквато и да било правна сделка и да го обременява с
тежести, без писменото съгласие с нотариално заверени подписи на майка си М. АС. Й.,
ЕГН **********, и сестра си Р.Г.Ц..а, ЕГН **********, докато са живи, на основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. АС. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** „***“ № 17, ДА ЗАПЛАТИ
на Г. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** сумата 296,21 лв. /двеста деветдесет и шест
лева и двадесет и една стотинки/ - разноски за производството по делото, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА АЛ. Г. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** „***“ № 17, ДА ЗАПЛАТИ
на Г. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** сумата 296,21 лв. /двеста деветдесет и шест
лева и двадесет и една стотинки/ - разноски за производството по делото, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8