№ 6639
гр. София, 12.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110125899 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на С. А. Б. срещу О. И. Д..
Исковата молба е редовна и предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца по чл. 192 ГПК не е редовно, доколкото към исковата молба не са
представени писмени молби, поради което на ищеца следва да се дадат указания по чл. 192,
ал. 1 ГПК.
Искането на ответника по чл. 192 ГПК не е редовно, доколкото към отговора на
исковата молба не са представени писмени молби, поради което на ответника следва да се
дадат указания по чл. 192, ал. 1 ГПК.
Искането на страните за събиране на гласни доказателствени средства е допустимо и
относимо, поради което следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 22.04.2024г. от 13:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца да се
изпрати препис от отговора на исковата молба и приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели на ищеца при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата,
посочени в исковата молба, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 2
ГПК искането за трети свидетел за същите обстоятелства.
1
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели на ответника при режим на довеждане за установяване на фактите и
обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
на основание чл. 159, ал. 2 ГПК искането за трети свидетел за същите обстоятелства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в двуседмичен срок от получаване на препис от
определението да представи писмени молби по чл. 192, ал. 1 ГПК. При неизпълнение,
искането ще бъде оставено без уважение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в двуседмичен срок от получаване на препис
от определението да представи писмени молби по чл. 192, ал. 1 ГПК. При неизпълнение,
искането ще бъде оставено без уважение.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от С. А. Б. срещу О. И. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал.
1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 14.03.2001г. до 01.03.2021г., вследствие на извършена от ответника
дискриминация по признак „лично положение“, изразяваща се в системни уволнения,
фактическо поставяне в служебна изолация от отдел „Внос“, особено чрез преместването му
при последното му възстановяване на 25.02.2014г. от ул. „Ил.“ *** - където е отдел „Внос“
на дружеството, с предмет на дейност външнотърговска дейност по вноса за
производствените нужди на „С.“ АД, на ул. ***, където не била налична работа с подобен
предмет на дейност, неравноправно третиране при упражняване правото му на труд,
изразяващо се в невъзлагането му на служебни задачи съобразно трудовото му
правоотношение с дружеството; продължавана непрекъсната дискриминация при
определяне размера на основното му месечно трудово възнаграждение, включително и за
периода от последното му възстановяване на работа със Заповед № Д-63/25.02.2014г. на
изпълнителния директор на „С.“ АД О. Д. до 01.03.2021г.; невключване в обучение при
провеждане на различни форми за повишаване квалификацията на служителите от отдел
„Внос“ на същата длъжност за целия исков период; отказ от разпореждане за внасянето му
на социални осигуровки върху по-висок доход за целия исков период - за периодите от
19.10.2009г. до 23.12.2011г. и от 25.02.2014г. до 01.03.2021г., ведно със законната лихва
считано от датата на предявяване на исковата молба – 11.05.2021г. до окончателното
плащане на сумата.
Ищецът С. А. Б. твърди, че е бил служител на „С.“ АД в периода от 23.09.1997г. до
01.03.2021г., като същността на работата му била външнотърговска дейност по осигуряване
на внос на субстанции, химикали, суровини и материали за производство на готови
лекарствени продукти от производствената писта на „С.“ АД. Сочи, че от 1999г. до
01.03.2021г. бил подложен на дискриминация, проявявана в действия, анализирани и
установявани в редица влезли в сила съдебни решения и решение на КЗД.
Дискриминационното отношение на ответника се изразявало в системни уволнения,
изолирането му от отдел „Внос“ и работата на другите служители на същата длъжност в
отдела, невъзлагане на конкретни служебни задачи, както и непривеждане на дължимото му
възнаграждение с това за длъжността му. Твърди, че с Решение от 19.01.2001г. на СРС, 67-
ми състав по гр. дело № 5507/1999г. било отменено като незаконно наложеното му на
16.06.1999г. от тогавашния изпълнителен директор И. дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Същият назначил О. Д. като прокурист, като през 2000г. О.
Д. и негови съдружници приватизирали „С.“ АД. Със Заповед № VI 2/14.03.2001г. на
ответника му било наложено дисциплинарно наказание уволнение, без да бъдат преценени
дадените от него обяснения. С Решение от 09.12.2002г. на СРС, 74-ти състав по гр. дело №
4091/2001г. уволнението било признато за незаконно и било постановено възстановяването
2
му на работа. На 19.04.2004г. бил възстановен на работа като бил изолиран от отдел „Внос“,
не му били предоставени условия за осъществяване на трудовото му правоотношение, не му
се възлагали конкретни служебни задачи и не се привеждало трудовото му възнаграждение в
съответствие с дължимото за длъжността. Последвало второ дисциплинарно уволнение със
Заповед № VI 2/13.12.2004г. с Решение от 25.10.2006г. на СГС, II-В въззивен състав по гр.
дело № 3047/2005г. наложеното дисциплинарно наказание било признато за незаконно и бил
възстановен на работа на 19.10.2009г. Отново бил изолиран от отдел „Внос“ и в периода от
второто му възстановяване на работа до третото му уволнение спрямо него били извършвани
едновременно множество негативни и ограничителни действия. Едностранно ответникът
променил кода на длъжността му по НКПД 2005, променил класа, определящ същността и
нивото на извършваната работа по трудовия му договор с дружеството от клас 2
„Аналитични специалисти“, на клас 4 „Административен персонал“. С Решение № 168 от
20.07.2010г. на КЗД, Трети СПЗС по преписка № 262/2009г. била установена
дискриминация спрямо него в продължителен период от време по отношение на трудовото
му възнаграждение. Твърди, че задължителното предписание на КЗД не било изпълнено от
ответника. Със Заповед № 207/21.12.2011г. за прекратяване на трудовия му договор бил
уволнен, като и това уволнение било отменено с влязло в сила съдебно решение.
Дискриминационното отношение спрямо него било установено и с Решение № II-55-35 от
20.06.2013г. на СРС, 55-ти състав по гр. дело № 48955/2012г., с което съдът постановил „С.“
АД да му заплати обезщетение за имуществени вреди от дискриминация при определяне на
трудовото му възнаграждение за работа в дружеството на длъжността „стоковед“ в отдел
„Внос“ за периода от 19.10.2009г. до 23.12.2011г. Третото му уволнение било отменено с
Решение № II-79-182 от 29.08.2012г. на СРС, 79-ти състав, постановено по гр. дело №
7241/2012г., потвърдено с Решение № 1025 от 14.02.2013г. на СГС по гр. дело №
16842/2012г. и Определение № 1234 от 10.12.2013г. на ВКС, Трето ГО, постановено по гр.
дело № 4080/2013г.На 19.02.2014г. отправил молба за възстановяването му на работа, както
и за изпълнение на всички правни последици от влезлите в сила други съдебни решения,
вкл. осигуряване на договорената работа по трудовото възнаграждение съгласно трудовия
договор с дружеството, както и актуализиране на трудовото му възнаграждение. Със
Заповед № Д-63/25.02.2014г. бил възстановен на работа като му бил определен размер на
основно трудово възнаграждение в размер на 1200 лева вместо 1800 лева. При връчването
на заповедта посочил възраженията си относно размера на основната му месечна заплата,
като ответникът не се бил съобразил с него. Сочи, че целенасочено и непрекъснато
трудовото му възнаграждение се поддържало в занижен размер. При подписване на
заповедта за възстановяване му била дадена нова длъжностна характеристика за длъжността
„стоковед“ в отдел „Внос“. Било му заявено, че новото му работно място ще е в кв.
Дървеница, а не в кв. Илиенци. При подписване на заповедта за възстановяване и новата
длъжностна характеристика не бил подписвал допълнително споразумение към трудовия му
договор, такова не бил подписвал и до окончателното прекратяване на договора на
01.03.2021г. Сочи, че с Решение № 347 от 24.11.2015г. на ВКС, Четвърто ГО, постановено
по гр. дело № 1530/2015г. отново било установено дискриминационно отношение спрямо
него по отношение размера на трудовото му възнаграждение. След постановяване на
горепосоченото решение многократно се обръщал с официално депозирани заявление към
изпълнителния директор на „С.“ АД за привеждане на размера на основоното му трудовото
възнаграждение към съответния дължим размер, но нямало резултат. С Решение №
351728/02.03.2018г. на СРС, 118-ти състав, постановено по гр. дело № 61866/2014г. и
Решение № 2966/23.04.2019г. на СГС, постановено по гр. дело № 7149/2018г. „С.“ АД била
осъдена да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от установено с влязло в сила
решение № 168/20.07.2010г. на КЗД дискриминационно действие, изразяващо се в
неосигуряването на възнаграждение съответстващо на установения в предприятието
минимум за длъжността „стоковед“ за периода от 13.11.2009г. до 23.12.2011г., също така
3
било установено, че работодателят бил нарушил правата на ищеца по чл. 21 от ЗЗДискр. за
прилагане на еднакви критерии от работодателя при осъществяване на правото за
едностранно прекратяване на трудовия договор, както и че в периода от 13.11.2009г. до
23.11.2011г. са му били нарушени правата, свързани с равенство в третирането при
упражняване правото на труд, като не са му възлагани конкретни служебни задачи и не му
било осигурено адекватно работно място и условия на труд с оглед спецификите на
заеманата длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“. На основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. „С.“
АД била осъдена да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от нарушени права на
ищеца за равноправно третиране от работодателя при осъществяване на правото за
едностранно прекратяване на трудовия договор, извършено със заповед № 207/21.12.2011г.,
както и нарушаване на правата на ищеца на равно третиране при упражняване на правото на
труд за периода от 13.11.2009г. до 23.11.2011г. Поддържа, че с Решение № 2966/23.04.2019г.
на СГС, постановено по гр. дело № 7149/2018г. било установено дискриминационно
отношение спрямо него при налагане на дисциплинарните наказания в периода от 1999г.-
2004г. с Решение № 462957 от 02.08.2018г. на СРС, 41-ви състав, постановено по гр. дело №
29956/2017г. „С.“ АД били осъдени да му заплатят обезщетение за претърпени вреди
вследствие на дискриминация на признак „лично положение“, както и имуществени вреди,
формирани като разлика между реално изплатеното му обезщетение за безработица и това
което би получил при осигурителен доход, равен на този на служител в дружеството. С
Решение № 42689 от 18.02.2019г. на СРС, 128-ми състав, постановено по гр. дело №
59503/2018г. дружеството било осъдено да заплати обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснат доход в резултат на оставането му без работа вследствие
на незаконно уволнение със заповед № 207/21.12.2011г. в периода от 10.09.2013г. до
24.02.2014г. Сочи, че О. Д. отказвал да изпълни задължението си, поради което завел гр.
дело № 10292/2017г. на СРС, 52-ри състав.
Твърди, че дискриминационното отношение спрямо него продължило до
прекратяване на трудовия му договор, като се изразявало в следното: неправомерно
занижено основно трудово възнаграждение през целия исков период от 14.03.2001г. до
01.03.2021г.; не му били възлагани служебни задачи; бил изолиран от отдел „Внос“ в друга
сграда, като едностранно му било променено работното място; връчената му длъжностна
характеристика 2014г. не съвпадала с тази на другите лица, заемащи същата длъжност.
Сочи, че дългогодишното изолационно отношение към него накърнявало професионалната
му квалификация, възпрепятствала професионалното му израстване и уронвала
достойнството му. Твърди, че не бил включен в обучение при провеждане на различни
форми за повишаване на квалификацията с някои незначителни изключения. Поддържа, че
бил налице отказ от разпореждане за внасяне на социални осигуровки между по-висок доход
за целия исков период, дори при налични влезли в сила решения. Поддържа, че
изпълнителният директор на „С.“ АД търсел решения за постигане на една цел-
недопускането му до отдел „Внос“. Вследствие на поведението на ответника твърди, че
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в липса на професионална реализация и
кариерно развитие, загуба на професионално ниво. Твърди, че за целия исков период- от
14.03.2001г. до 01.03.2021г. претърпял неимуществени вреди, оценени в размер на 25 000
лева.
С уточнителна молба от 21.04.2022г. ищецът е посочил, че освен цитираните влезли
в законна сила съдебни решения и решение на КЗД, били налични многобройни официални
документи, от които си проличавало тенденциозното незаконосъобразно отношение на О. Д.
към ищеца, непроменено през годините независимо от многократните молби и заявления за
прекратяване на проявяваната спрямо него дискриминация. Поддържа, че през целия исков
период ответникът не се съобразявал с дадените му задължителни предписания от
„Инспекция по труда“ и не бил изпълнил редица влезли в законна сила съдебни решения.
Сочи, че работодателят не бил абстракция, неговите решения и поведение се осъществявали
4
и манифестирали от фицически лица, които го представлявали. В конкретния случай именно
ответникът по чиито разпореждания и лично чрез негово отношение не били изпълнявани
цитираните актове, третиращи положението на ищеца с преустановяване на установената
спрямо него дискриминация. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
С уточнителна молба от 14.12.2022г. ищецът е посочил, че всяка от претенциите за
тормоз и преследване претендира по 4170 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника О.
И. Д., с който се оспорва предявения иск. Изложени са съображения, че исковата молба не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Поддържа, че искът е насочен срещу
ненадлежен ответник. На следващо място счита, че искът е недопустим, тъй като ищецът
бил изчерпил правото си за обезвреда на претендираните с иска вреди. Твърди, че
завеждането на иск за същите действия, периоди и време и срещу него като физическо лице
съставлява злоупотреба с право и цели недопустим правен резултат- двойно обезщетяване
на едни и същи вреди. Поддържа, че искът е и неоснователен и погасен по давност в
голямата си част. Твърди, че в периода от 11.05.2016г. до прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца не били предприемани никакви действия, нито от него като
физическо лице, нито от работодателя, респ. нямало действие, от което биха могли да
произтекат вреди. Поддържа, че липсва неправомерно действие, тъй като като физическо
лице не е извършвал каквито и да е действия спрямо ищеца. Счита, че от възстановяването
на ищеца на работа през 2014г. до прекратяване на трудовия му договор на 01.03.2021г.,
както и след тази дата, не било осъществено действие от страна на „С.“ АД, или от него,
което би могло да бъде квалифицирано като неправомерно, още по-малко като
дискриминация, тормоз или преследване. Оспорва настъпването на вредите, наличието на
причинна връзка между действията, посочени от ищеца и какъвто и да е защитим от закона
признак, както и причинна връзка между тези действия и претендираните вреди. Сочи, че
ищецът не бил наказван от работодателя си, нито бил уволняван. Оспорва ищецът да е бил
поставян в служебна изолация чрез промяна на работното място. Твърди, че няма установен
минимум за възнаграждението на длъжността „стоковед“. Сочи, че в процесния период
ищецът не бил заявявал искане за финансиране на включването му в конкретно избрано от
него обучение. Ищецът не сочел кой и кога му е попречил да се яви на работа. Поддържа, че
възлагането на конкретни задачи на отделни служители в дружеството се извършвало от
преките им ръководители. Твърди, че осигурителните вноски за ищеца за посочените
периоди били внасяни от работодателя му върху пълния размер на изплащаното му в
съответния период трудово възнаграждение. Счита, че претенциите за периода от
19.10.2009г. до 23.12.2011г. и за период 25.02.2014г. до 11.05.2016г. са погасени по давност.
Твърди, че липсва субективен елемент „вина“, доколкото актовете и действията, на които се
основава иска на ищеца били актове на работодател, а не на физическото лице. Искането
към съда е да отхвърли предявения иск.
С Определение № 28491 от 26.10.2022г., постановено по делото, съдът е прекратил
производството по делото в частта по претенцията за осъждане на О. И. Д. да заплати на С.
А. Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 14.03.2001г. до
01.03.2021г., изразяващи се в дискриминация по признак „лично положение“, а именно
системни уволнения, отменени по съдебен ред, фактическо поставяне в изолация от отдел
„Внос“ в „С.“ АД, неравноправно третиране при упражняване на правото на труд,
изразяващо се в получаване на по-ниско трудово възнаграждение от служители на същата
длъжност, невъзлагане на служебни задачи, невключване в обучение при провеждане на
различни форми на повишаване на квалификация на служителите от отдел „Внос“ на същата
длъжност, отказ от разпореждане за внасяне на социални осигуровки върху по-висок доход.
Със същото определение исковата молба е оставена без движение и са дадени указания на С.
Б. да уточни претенцията си в останалата част.
5
С Определение № 34881 от 20.12.2022г., постановено по делото, съдът е прекратил
изцяло производството по делото.
С влязло в сила Определение № 7593 от 21.06.2023г., постановено по ч.гр. дело №
3861/2023г. по описа на СГС съдът е отменил Определение № 28491 от 26.10.2022г. по гр.
дело № 25899/2021г. на СРС в частта, с която е прекратил производството по делото по иска
за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
действия на дискриминация, основана на лично положение за периода от 14.03.2001г. до
01.03.2021г. С цитираното определение е потвърдено Определение № 34881 от 20.12.2022г.
за прекратяване на гр. дело № 25899/2021г. на СРС в частта за осъждане на О. Д. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 14.03.2001г. до
01.03.2021г. поради упражнен тормоз, изразяващ се в накърняване на достойнството му
посредством унизително спрямо него отношение чрез служебна изолация, невъзлагане на
конкретни задачи, невключване в каквато и да е форма на обучение, липса на
професионална реализация, кариерно развитие и загуба на професионални контакти, както и
поради преследване, проявяващо се в крайно неблагоприятно третиране заради
предприеманите от него действия за защита от дискриминация.
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че описаните в исковата молба
действия/бездействия са извършени от ответника, както и че същите са довели до по-
неблагоприятно третиране на ищеца на признак „лично положение“, отколкото е било
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелтва;
претърпени неимуществени вреди и техния размер; пряка причинно-следствена връзка
между извършеното дискриминационно деяние и претърпените вреди.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
С оглед релевираното възражение за изтекла давност в тежест на ищеца е да докаже
факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността, за
което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6