№ 67
гр. гр.Велинград, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20225210101104 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.16 ЗПФКПП
Предявени са от Министъра на правосъдието, адрес: гр. София, 1010,
ул. „Славянска“ №1 против П. Г. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Велинград,
*****, искове с правно основание чл. 16 от ЗПФКПП, за осъждане на
ответника да изплати сумата от 7130 лв., представляваща финансова
компенсация по смисъла на Закона за подпоМ.Г.не и финансова компенсация
на пострадали от престъпления, изплатена в изпълнение на решения №
14/2021 и № 24/2021г. на НСПКПП, от Министерство на правосъдието в
полза на М. Г. чрез законния й представител Д.Г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 28.11.2022 г. до
окончателното й изплащане и иск с правно основание по чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 27,73 лв., представляваща
обезщетение върху главницата, за периода от 14.11.2022 г. до 27.11.2022 г..
В исковата молба ищецът твърди, че с присъда № 3/16.01.2020 г.,
постановена по НОХД № 802/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр.
Пазарджик ответникът бил признат за виновен в престъпление по чл. 149, ал.
5, т. 1 във вр. с чл. 149, ал.1 от НК, извършено на 18.02.2019 г. в гр.
Велинград, с пострадало лице М. Д.Г.а. Присъдата била влязла в сила на
20.01.2021 г.. Посочва, че през 2021 г. в НСПКПП били постъпили молби с
вх. № 98-00-14/05.03.2022 г. и с вх. № 98-00-36/08.10.2021 г. от М. Г., като
пострадало вследствие на престъплението лице, чрез нейния законен
представител Д.Г. с искане да й бъде предоставена финансова компенсация на
основание ЗПФКПП.С решение № 14/2021 г НСПКПП на основание чл. 3,
ал.3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗПФКПП разрешила
предоставянето на финансова компенсация в размер на 5130,00 лева на М. Г..
1
С решение № 24/2021 г НСПКПП на основание чл. 3, ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1,
чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗПФКПП разрешила предоставянето на
финансова компенсация в размер на 2000,00 лева на М. Г... На 14.11.2022 г. от
страна на Министерство на правосъдието на молителя била изплатена сума в
общ размер на 7130,00 лв., предоставена му като финансова компенсация по
ЗПФКПП, видно от бюджетно платежно нареждане № Е01023/14.11.2022 г. и
№ Е01024/14.11.2022 г.. Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника П. М. да заплати на Министерство на
правосъдието сумата от 7130 лв., представляваща финансова компенсация по
смисъла на Закона за подпоМ.Г.не и финансова компенсация на пострадали
от престъпления, изплатена в изпълнение на решения № 14/2021 и №
24/2021г. на НСПКПП, от Министерство на правосъдието в полза на М. Г.
чрез законния й представител Д.Г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба- 28.11.2022 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 27,73 лв., представляваща обезщетение върху
главницата, за периода от 14.11.2022 г. до 27.11.2022 г..Претендира разноски.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който признава, че е осъден с присъда да изплати на пострадалата процесната
сума. Не спори ищецът да е изплатил на 14.11.2022 г. на М. Г. сумата от
7130,00 лв.. Твърди, че срещу него е образувано изпълнително дело в СИС в
Районен съд- Харманли, на основание същата присъда и за същата сума, по
което са му наложени принудителни мерки за събиране на вземането. Поради
това и на основание чл.15, ал. 1, т. 4 от ЗПФКПП поддържа, че решенията, с
които е отпусната финансова компенсация са нищожни. Твърди, че искът е
неоснователен и моли съдът да го отхвърли. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията,
възраженията и доводите на страните, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С присъда № 3/16.01.2020 г., постановена по НОХД № 802/2019 г. по
описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик, ответникът е признат за виновен в
престъпление по чл. 149, ал.5, т. 1 вр. с чл. 149, ал. 1 от НК(извършено на
18.02.2019 г. в гр. Велинград), с пострадало лице М. Г.. Присъдата е влязла в
сила на 20.01.2021 г.;
Съобразно решения № 14/2021г. и № 24/2021/2007 г. на НСПКПП като
пострадало вследствие на престъплението лице, на М. Г. е изплатена
финансова компенсация на основание чл. 24 ЗПФКПП в размер на 7130,00
лв..
Видно от бюджетно платежно нареждане № Е01023/14.11.2022 г. и №
Е01024/14.11.2022 г., на 14.11.2022 г., от страна на Министерство на
правосъдието на М. Г. била изплатена сума в общ размер на 7130,00 лв.,
предоставена й като финансова компенсация по ЗПФКПП.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка съдът стига до следните
правни изводи:
2
По иска с правно основание чл. 16 от ЗПФКПП:
За да се породи правото на Министерството на правосъдието на
регресения иск, с правно основание чл. 16 от ЗПФКПП следва да са налице
следните предпоставки - влязъл в сила съдебен или прокурорски акт с
последици, идентични на последиците на влязла в сила присъда, с който
ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление /хипотезите
на чл. 12, т. 1-3 ЗПФКПП/, молба от пострадалия от престъплението за
финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган -
Националния съвет за подпоМ.Г.не и компенсация на пострадали от
престъпления /чл. 24, ал. 3 от закона/, както и доказателства, че на
пострадалия е изплатена съответната сума за финансова компенсация от
извършеното престъпление.
Съгласно Решение № 164 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 937/2010
г., пораждането на право на финансова компенсация от държавата на
пострадали от престъпления е предмет на производство, което не подлежи на
съдебен контрол. Компетентността относно правото на предоставяне на
финансова компенсация на пострадали от престъпления е изцяло в
правомощията на Националния съвет за подпоМ.Г.не и компенсация на
пострадали от престъпления. В негова компетентност е да извърши проверка
на данните, предоставени от молителите налице ли са предпоставките на
закона, за да бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова
компенсация и законосъобразността на тази проверка не подлежи на съдебен
контрол.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
наличието на всички изискуеми от закона предпоставки, обуславящи
основателността на предявения иск по чл. 16 от ЗПФКПП – налице е влязла в
сила присъда, с която ответникът е признат за виновен в извършването на
престъпление, молба от пострадалия от престъплението за финансова
компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган - Националния
съвет за подпоМ.Г.не и компенсация на пострадали от престъпления, както и
доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за финансова
компенсация от извършеното престъпление.
Предвид така обсъдените доказателства, съдът намира, че предявения
иск с правно основани чл. 16 ЗПФКПП, против лицето П. Г. М. се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, доколкото не са
представени доказателства вземането по него да е погасено чрез плащане или
по друг начин.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Изплатената от Министерство на правосъдието финансова компенсация
представлява обезщетение за вреди от непозволено увреждане. В случая,
изплащайки обезщетението за вреди от деликта, Министерство на
правосъдието е встъпило в правата на пострадалите против деликвента, в това
число и в правото си да търси обезщетение за забава. За да бъде уважен иска с
правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване датата, на която е изплатил финансова компенсация
3
на пострадалото лице и размерът на вземането си за обезщетение за забава, а
в тежест на ответникът по исковете е да докаже, че е погасил процесните
задължения. От представените по делото доказателства, се установява както
датата на изплащане на финансовата компенсация, така и размерът на
дължимото обезщетение за забава. По делото не се твърди, нито се доказва
плащане на претендираното акцесорно вземане, поради което, съдът намира,
че искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Поради това на Министерство на правосъдието се дължи и обезщетение
за забава върху главницата на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода от
изплащането на компенсацията – 14.11.2022 г., до 27.11.2022 г.- датата на
подаване на исковата в съда.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ищeца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 360 лева., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на
съда, държавна такса в размер на 286,31лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Г. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Велинград, *****, ДА
ЗАПЛАТИ на Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, 1010, ул.
„Славянска“ №1 на основание чл. 16 ЗПФКПП сумата от 7130 лв.,
представляваща финансова компенсация по смисъла на Закона за
подпоМ.Г.не и финансова компенсация на пострадали от престъпления,
изплатена в изпълнение на решения № 14/2021 и № 24/2021г. на НСПКПП, от
Министерство на правосъдието в полза на М. Г., чрез законния й
представител Д.Г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба- 28.11.2022 г. до окончателното й изплащане и на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 27,73 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата, за периода от 14.11.2022 г. до 27.11.2022 г..
ОСЪЖДА П. Г. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Велинград, *****, ДА
ЗАПЛАТИ на Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, 1010, ул.
„Славянска“ №1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 360 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. Г. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Велинград, *****, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 286,31 лв.,
представляваща държавна такса, в полза бюджета на съда.
Решението на подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки
окръжен съд, в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4