№ 17559
гр. С, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110164331 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предявени са от ищеца „ТС” ЕАД обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника П. А. Р. дължимост
на сумата от 1 177,09 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, жк М 4, бл.470, вх.1, ет.4, ап.10, аб.№
237960, ведно със законна лихва за период от 20.04.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 241,11 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
14.04.2022 г., 5,97 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 20.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1,23 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.03.2020 г. до 14.04.2022 г ., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.05.2022 г. по ч.гр.д. № 21207/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „ТС” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия.
Поддържа, че съгласно общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията. Претендира присъждане на разноски в исковото и
заповедното производства.
С молба от 12.07.2023 г., ищецът уточнява претендираните суми, както следва: по
фактура № ********* от 2019 г. за отоплителен сезон м. 05.2018 г. до м. 04. 2019 г.
1
главница в размер на 624,42 лева и лихва в размер на 152,50 лева. По фактура №
********** от 2020 г. главница в размер на 16,72 лева и лихва в размер на 2,64 лева.
По фактура № ********** от 2020 г. за отоплителен сезон м. 05.2019 г. до м. 04.2019 г.,
главница в размер на 535,95 лева и 85,97 лева лихва. Дяловото разпределение
претендира за 2020 г. в размер на 5,97 лева – главница и 1,23 лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. А. Р. подава отговор на искова молба, в
който оспорва предявените искове като частично неоснователни – погасени по давност
за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. Признава исковите претенции на ищеца
относно задълженията в останалата част, като изявява готовност за сключване на
споразумение.
Третото лице помагач ТС ЕООД не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Клиентите на топлинна енергия
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че
между страните е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия за процесния имот и период, по силата на което ищецът е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорена цена в претендирания размер. Между страните не е спорно, а и
се установява от представения договор за продажба на държавен недвижим имот от
16.09.1985 г., че страните са обвързани от облигационно отношение по договор за
доставка на топлинна енергия. Безспорно е между страните, че сградата, в която се
намира жилището, ползвано от ответника е била топлофицирана. Не е спорно и
количеството доставена топлинна енергия до процесния имот в претендираната от
ищеца стойност за процесния период.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В
отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. Установява се, че на проведено общо събрание на етажните собственици е
взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с „ТС“
ЕООД, считано от м.05.2015 г. С оглед изложеното съдът приема, че страните са се
съгласили, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за
дялово разпределение на ТЕ за процесния период. Между страните не е спорен размера
на услугата за дялово разпределение 5,97 лева за периода от 15.09.2019 г. до 14.04.2022
2
г.
Единственото релевирано от ответника възражение в хода на производството е
това за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца вземания. Ето защо,
настоящият състав следва да даде отговор на въпроса каква част от главните вземания
е погасена по давност, с оглед своевременно заявеното от ответника възражение.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към договора общи условия, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че
денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на топлоенергията е
определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент
започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съобразявайки горното,
съдът приема, че погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. - м.02.2019 г. вкл., тъй като изискуемостта за задължението за м.02.2019 г.
е настъпила на 14.04.2019 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 20.04.2022 г.
Като взе предвид отделените като безспорни между страните обстоятелства,
писмените доказателства приети в производството, в това число и представените от
третото лице помагач изравнителни сметки, съдът приема за установено, че погасените
по давност вземания /м.05.2018 г. – м.02.2019 г./ включват задължения от активния и
извън активния отоплителен сезон, започващ обичайно на 01.11 през съответната
година. Извън активния отоплителен сезон потребителите не заплащат топлинна
енергия за отопление на имот и такава отдадена от сградната инсталация, а единствено
ТЕ за подгряване на вода. От представената от третото лице помагач изравнителна
сметка за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е видно, че разходът за отопление е
515,41 лева без ДДС или 618,50 лева с ДДС , а за подгряване на топла вода за целия
отоплителен сезон е в размер на сумата от 59,61 лева без ДДС или с вкл. ДДС – 71,53
лева. С оглед последното и на основание чл. 162 ГПК, отчитайки обстоятелство, че
погасени по давност от отоплителния сезон са вземанията за топлинна енергия за
подгряване на вода за 10 месеца от периода, съдът приема, че обхваната от погасителна
давност е сумата от 59,61 лева за периода от м.05.2018 г. до м. 02.2019 г. вкл. Погасени
по давност са сумите за отопление в размер на 412,32 лева за периода от 10 месеца,
(шест от които извън активния отоплителен сезон и четири месеца в активния
отоплителен сезон), а именно м.05.2018 г. до м. 02.2019 г. вкл. Погасени по давност са
и лихвите, начислени върху тези суми на осн.119 ЗЗД в размер на 123,62 лева.
Предвид горното, непогасена по давност стойност на топлинна енергия за
отопление за имот и подгряване на вода за отоплителния сезон 2018 г.-2019 г. е сумата
от 152,49 лв. (претендираната сума в размер на 624,42 лева – погасени по давност
вземания в размер на 471,93 лева) за м. март и април 2019 г. Вземанията за отоплителен
сезон м. 05.2019 г. – м.04.2020 г. не са погасени по давност, доколкото не е изтекъл
тригодишния срок от изискуемостта им.
Следователно искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от
3
705,16 лева /1177,09 лева – 471,93 лева/ и следва да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 1177,09 лева.
Възражението за погасяване по давност на вземанията за дялово разпределение е
неоснователно за услугата за дялово разпределение, доколкото от падежа му до
предявяване на иска не е изтекъл тригодишен срок.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да
уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа
в общите условия.
Предявеният иск за лихва, при съобразяване на погасената по давност част от
главницата, изравнителните сметки, момента на изпадане в забава на купувача
съгласно общите условия и крайната дата, до която ответникът претендира лихва за
забава /14.04.2022 г./, съдът на основание чл. 162 ГПК и чрез помощта на онлайн
лихвен калкулатор, приема за основателен за сумата от 117,49 лева. За посочената част
искът следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 241,11
лева.
По отношение на иска за забава за заплащане на главницата за цената на услугата
за дялово разпределение съдът следва да посочи, че намира същия за неоснователен. С
общите условия, приложими към договора, не е регламентиран падеж на това
задължение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява да е отправил до ответника покана за
заплащането на цената на тази услуга, с което действие да го е поставил в забава.
Следователно този иск следва да бъде отхвърлен изцяло за сумата от 1,23 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни. Съдът следва да присъди разноски само за исковото производство, с оглед
обстоятелството, че ищецът не е предявил искове за установяване дължимостта на
сумите по заповедта за изпълнение в срока по чл. 415 ГПК и същата е обезсилена.
Разноски на длъжника са присъдени по заповедното дело.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК и пропорционално
на уважената част от исковете на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на
91,28 лева /държавна такса за исковото и заповедно производство по 28,51 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на по 50 лева, определен на осн. чл. 78, ал. 8
ГПК за исково и заповедно производство/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТС” ЕАД обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. А. Р., ЕГН
********** дължи на „ТС“ ЕАД сумата от 705,16 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.03.2019 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, жк М 4, бл.470, вх.1,
ет.4, ап.10, аб. № 237960, ведно със законна лихва за период от 20.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 117,49 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2019 г. до 14.04.2022 г., 5,97 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 20.04.2022 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.05.2022 г. по ч.гр.д. № 21207/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. за сумата над 705,16 лева
до пълния предявен размер от 1177,09 лева, за мораторна лихва за сумата над 117,49
лева до пълния предявен размер от 241,11 лева за период от 15.09.2019 г. до 14.04.2022
г., поради погасяване по давност, както и иска за мораторна лихва за периода от
31.03.2020 г. до 14.04.2022 г. за сумата от 1,23 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК П. А. Р., ЕГН ********** да
заплати на „ТС“ ЕАД ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я” №
23Б, сумата от 91,28 лева - разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5