№ 4428
гр. Варна, 13.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502844 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Инициирано е по подадена от Г. Н. ЦВ., чрез адв. Г.В., въззивна жалба
с вх.№ 8366/05.05.2021 г., срещу Решение № 187/07.04.2021 г., постановено
по гр.д. № 10899/2020 г. по описа на ВРС, VII с-в, с което решение е
ОПРЕДЕЛЕН, по иск на П. Д. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в: гр.
Бяла, обл. Русе, ул. ***** №17, срещу Г. Н. ЦВ. , ЕГН **********, с адрес в:
гр. Варна, ул. ****** №20, ет.6, ап. 17 и Ц. Г. ЦВ., ЕГН **********, с адрес в:
гр. Варна, ул. **** № 3, режим на личен контакт на бабата - П. Д. АЛ., ЕГН
********** с децата - Далия Ценкова Ц., ЕГН ********** и Самуил Ценков
Ц. , ЕГН *********, както следва:
Всяка първа нечетна седмица от месеца за времето от 17:30, в петък, а
ако децата са на училище , след приключване на следобедните
занятия, до 10:00 ч., в събота, с преспиване, като бабата се задължава
да взема децата от дома на майката и ги върне на бащата;
През лятната ваканция, за времето от 10:00 часа, на 1-ви септември до
19:00 ч., на 7-ми септември, с преспиване, като бабата се задължава да
вземе децата от дома на майката и ги върне обратно там.
Жалбоподателката намира решението за незаконосъобразно и
неправилно. Сочи, че съда не е съобразил събраните по делото доказателства
и установената с тях фактическа обстановка. Обосновава се, че остава
недоказано прекъсването на връзката между бабата и двете деца, а напротив
установява се, че посещения се провеждат. Последните се осъществяват при
реализация на режима лични отношения с бащата. Излага, че престоят при
бабата се отразява отрицателно на психическото и емоционално състояние на
1
децата, че биват настройвани срещу майката, включително съвместно с
бащата. Поддържа твърденията, че П.А. не познава навиците, интересите на
децата, не е в състояние да се грижи за тях, не е проявявала интерес към тях и
през годините не е помагала в грижите и издръжката им. Аргументира се с
досегашния режим на децата, който е установен и полезен за нормалното им
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие,
съответно не трябва да бъде нарушаван. Моли въззивния съд да отмени
изцяло обжалвания акт и постанови решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен. В условията на евентуалност, посочва, че не са съобразени
необходимостта и времето за подготовка на децата за училище, както и
националния празник 6-ти септември, в който ден и с оглед определения за
бащата режим, се отнема възможността за целодневен контакт. Твърди, че
пътуванията за срещите с бабата ще натоварят прекомерно децата и майката,
предвид че ще се осъществяват по тъмната част на денонощието, както и
защото не са съобразени с установения режим на децата към момента.
Обобщава, че определеното от съда не е в техен интерес, не е рационално и
ограничава връзката майка – дете. Затова и направеното в евентуалност
искане е да се измени решението на РС, като се определи режим на личен
контакт на бабата П. Д. АЛ., с децата - Далия Ценкова Ц. и Самуил Ценков Ц.,
както следва: всяка трета събота от нечетните месеци през съответната
година, в часовете от 16:00 до 20:00 ч., който режим на лични отношения да
бъде осъществяван на територията на град Варна. Претендира присъждане
на съдебно-деловодните разноски и адвокатския хонорар за две инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК са постъпили отговори от въззиваемия Ц. Г.
ЦВ., чрез адв. Пламен Борисов, и от въззиваемата П. Д. АЛ., чрез адв. П.С..
В своя отговор Ц. Г. ЦВ. изразява становище за неоснователност на
жалбата, като счита решението на ВРС за правилно и мотивирано. Излага, че
доказателствата по делото сочат обратно на твърденията във въззивната
жалба – децата се чувстват добре при бабата, имат създадени условия за
пребиваване, тя съумява да полага грижи, както и, че не ищцата, а родителите
предизвикват тревожност и недоволство в децата. Твърди, че неоснователно
се оспорва внуците да бъдат с баба си на 6-ти септември, както и относно
режима за пътуване. С горното и цитирайки практика на ВКС аргументира
правилност на определените лични отношения баба – внуче и
непротивопоставимостта на този режим с този на бащата. Отправя искане за
присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
В отговора си П. Д. АЛ. оспорва жалбата, като я намира за
неоснователна. Оспорва твърдението на Г.Ц., че последната стимулира
запазването на контактите баба-внуци. Твърди, че са събрани доказателства
за нейната грижовност, адекватност, създалата се топла връзка с децата, както
и радостта на последните от срещите им. Изтъква възрастта и етапа на
развитие на Самуил и Далия, които не предполагат грижите, които сочи
майката. Аргументира правилността на определения режим на срещи с
внуците на 6-ти септември, като единствен празник да са заедно. Не е
съгласна с твърдението, че съда е постановил режима на посещение да се
осъществява с пътувания на децата. Насочва към проведеното доказване пред
2
първа инстанция в насока и цитираната от нея практика на ВКС, че
производството се развива с единствената цел най – добрия интерес на детето,
който се обуславя и от запазване отношенията баба – внуци. Твърди, че
определения режим е непротивопоставим на този на бащата с децата,
включително влошената връзка между майката и бащата е ирелевантна за
настоящия спор.
П.А. в срока по чл.263 ГПК е депозирала и насрещната въззивната
жалба, с вх. № 16946/30.06.2021 г. В нея се излага становище за принципната
му правилност в частта, с която съда е определил бабата да осъществява
режим на личен контакт със Самуил и Далия. Твърди се, че не е съобразено
формулираното от ищцата искане за посещения в конкретни периоди и дни –
рождения ден на същата и 4 часа от първия учебен ден на децата.
Необосновано е стеснен режима и в противоречие на събраните по делото
доказателства - силната връзка с децата и необходимостта тя да се поддържа.
Моли съда да допълни режима на лични контакти, като бабата на децата – П.
Д. АЛ. да има право да вижда и взима при себе си своите внуци и в следните
дни: на 6-ти май (Гергьовден) и празник на град Бяла (събор), за времето от
17:00 часа, на 5-ти май до 18:00 часа, на 7-ми май, с право на преспиване при
нея; На 15-ти септември (първи учебен ден ) за времето от 16:00 часа до 19:30
часа на същия ден, като ги взима от дома на майката и ги връща там в същия
ден; на 10-ти март рожден ден на А., като всяка четна година децата
прекарват рождения ден на баба си в гр. Варна с нея за времето от 16:00 часа
до 19:30 часа, като бабата взима децата от дома на майката и ги връща там в
същия ден, а всяка нечетна година децата прекарват рождения й ден в гр.
Бяла, както и дните, следващи рождената дата за времето в петък от 17:00
часа – неделя до 18:00 часа, с право на преспиване при бабата, като
последната ще осигурява и транспорта на децата от дома на майката и
обратно. Иска да ѝ се присъдят разноските за пред въззивната инстанция.
В срок по чл. 263, ал. 3 от ГПК са депозирани отговори на насрещната
въззивна жалба от Г. Н. ЦВ., чрез процесуалния си представител и от от Ц. Г.
ЦВ., чрез адв. Пламен Борисов.
Г. Н. ЦВ. оспорва жалбата, като нередовна и неоснователна. Счита я за
неясна и неопределена в искането за режим на отношения по повод рождения
ден на въззивницата П.А., което е основание за оставането без движение.
Във връзка с твърдението за неоснователност, сочи че периода 5-ти – 6-ти май
е неподходящ и обременителен с оглед учебните ангажименти на децата.
Твърди, че в разрез с интересите на децата е искането за срещи на 15-ти
септември, който ден трябва да е свързан с приятни и празнични настроения
за тях. В допълнение излага становище за необходимостта да се съобрази
установения им досегашен режим на обучение, на почивка и този с родителя,
на когото са възложени родителските права. Твърди, че завеждането на
производството цели разширяване на режима на лични отношения с бащата и
намаляване на този с майката, което по същността си е заобикаляне на закона.
Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
В отговора си Ц. Г. ЦВ. изразява становище за основателност на
3
насрещната въззивна жалба и моли съда тя да бъде уважена.
Контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане“ не
изразява становище.
Въззивната жалба и насрещната такава са подадени в
законоустановения срок, съдържат изискуемите по чл. 260 от ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и са надлежно
администрирани, поради което са процесуално допустими. Подадени са
от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.
Претенцията на Пепа А., формулирана в петитума, кореспондира със
съдържанието на основанието в жалбата. Не се откриват противоречия или
неясноти, които да предизвикват объркване, съответно да рефлектират върху
защитата на насрещната страна. В допълнение, в отговора на въззиваемата е
развито становище по същество, което действие противостои на възражението
й за нередовност. Затова и съставът приема възражението за нередовност на
насрещната въззивна жалба, съдържащо се в отговора на Г.Ц., за
неоснователно.
И в двете жалби няма искания за събиране на нови доказателства пред
въззивната инстанция.
Жалбите следва да бъдат приети за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх.№
8366/05.05.2021 г. от Г. Н. ЦВ., чрез адв. Г.В., срещу Решение №
187/07.04.2021 г., постановено по гр.д. № 10899/2020 г. по описа на ВРС, VII
с-в.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с
вх. № 16946/30.06.2021 г. от П. Д. АЛ., чрез адв. П.С., срещу Решение №
187/07.04.2021 г., постановено по гр.д. № 10899/2020 г. по описа на ВРС, VII
с-в.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 2844/2021 г. по
описа на ВОС за 26.01.2022г. от 10,30ч., за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5