Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 23.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на дванадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Албена
Шишманова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 150 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и сл. и чл. 86 ЗЗД, а в условията на
евентуалност /при отхвърляне на установителните искове/, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове по чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че
между него и ответната страна е сключен договор за потребителски паричен кредит
с № PLUS – 15676115/29.01.2018г. в размер на 10 000 лв. и закупуване на
застраховка в размер 4 032 лв., като уговорената сума е изплатена на
кредитополучателя съгласно чл. 1 от договора. Ищецът сочи, че според чл. 3 от
договора, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената парична сума
на 72 месечни вноски, всяка в размер на 403, 34 лв., които вноски включват
главница по договора, ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент разходи
в размер на 44, 97 % и годишен лихвен процент в размер 35, 95 %. Признава, че
ответникът е погасил 8 месечни вноски, като твърди, че след 20.11.2018г. същият
е в просрочие относно дължимите плащания по кредита, представляващи оставащите
64 погасителни вноски. Ищецът сочи, че според чл. 5 от договора вземането на
кредитодателя става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски, поради което считано от падежната дата на
втората просрочена вноска – 20.12.2018г., ответникът дължи целия остатък по
кредита в размер на 22 509, 28 лв. Ищецът изтъква, че поради допуснатата
забава в плащанията е обявил вземането си за изискуемо и е поканил ответника да
го погаси, с покана за доброволно изпълнение връчена му в съответствие с
уговореното в чл. 9 от договора. Уточнява, че изискуемите и дължими от
ответника вземания по процесния договор са в размер на 10 119, 71 лв. –
главница, в размер на 12 389, 57 – договора /възнаградителна/ лихва и в
размер на 832, 57 лв. - лихва за забава за период от 20.12.2018г. до
11.10.2019г. или общо сумата от 23 341, 85 лв. Ищецът твърди, че за горепосочените
суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3282/2019г. на ВТРС,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. С оглед на
изложеното и предвид дадените указания от заповедния съд, ищецът иска да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че му дължи вземанията по
издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
В условията на евентуалност, в случай че исковете по чл. 422 ГПК бъдат
отхвърлени от съда, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, ищецът
предявява осъдителен иск за заплащане на горепосочените суми, като счита, че
волята му да направи кредита изискуем е достигнал до ответника с връчване на
препис от исковата молба. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез
назначения си особен представител, оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва действителността на договора за кредит с възражения, че не е
спазено правилото на чл. 10 ал. 1 ЗПК относно размера на шрифта по
застрахователния договор, който е неразделната част от договора за кредит. На
следващо място, ответникът възразява, че договора за кредит е недействителен,
тъй като е сключен при нарушаване разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 11 ЗПК. В тази връзка изтъква, че не са посочени условията и начина за начисляване
на лихвения процент, както и на условията за издължаване на кредита. Релевира
възражение за нищожност на уговорената възнаградителната лихва с оглед размера
й, поради противоречие с добрите нрави. Оспорва действителността на договора за
кредит, поради нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, тъй като в него липсват
конкретни параметри и правила за определяне годишния процент за разходите
/ГПР/. Ответникът възразява, че е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК,
като твърди, че не фигурира информация относно правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване
безвъзмездно извлечение за извършените и предстоящи плащания. Ответникът
релевира възражение и за нарушаване на чл. 10а ЗПК, доколкото в договора за
кредит не е посочено за какво и при какви условия се дължи предвидената такса
ангажимент от 350 лв. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за
паричен кредит № PLUS – 15676115 от 29.01.2018г. се
установява, че ищецът е отпуснал на ответника кредит за потребителски цели в
размер на 10 000 лв., от който е удържана сумата от 350 лв. – такса ангажимент
срещу заплащането на която договора е сключен при фиксиран лихвен процент /чл.
2 от условията на договора, които са подписани и получени от
кредитополучателя/. В случая договорения между страните лихвен процент за целия
срок на договора е 35, 95 пункта, а годишния процент на разходите /ГПР/ е 44,
97 пункта. Според условията на договора с подписването му ответникът
удостоверява, че е получил предоставения му кредит по посочената от него
банкова сметка. ***итирал ответника със сумата от 4032 лв. за закупуване на
застраховка „Защита на плащанията”, която сума ще бъде изплатена директно на
застрахователя. По този начин общата стойност на плащанията по договора възлиза
на 29040, 48 лв., която сума кредитополучателят се е задължил да погаси на 72
бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 403, 34 лв., с падеж на
първата вноска - 20.03.2018г., а на последната – 20.02.2024г. Според чл. 2 и
чл. 3 от условията на договора с всяка месечната вноска се изплаща част от
главницата по кредита, част от надбавката /договорната лихва/ съставляваща
печалбата за кредитора и част от застрахователната премия по застраховката
„Защита на плащанията”. Според чл. 5 от условията на договора при просрочването
на две или повече месечни вноски, считано от датата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително с всички уговорени надбавки и с обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска, без да е необходимо да
се уведомява кредитополучателя за това.
От представените с исковата молба Сертификат № PLUS - 15676115 от 29.01.2018г. и ОУ на застраховката „Защита
на плащанията” се установява, че застрахователят срещу заплащане на
застрахователна премия е застраховал кредитополучателя по процесния договор за
кредит по пакет „Стандарт” и пакет „Комбинирана защита” за посочените в тях
застрахователни рискове. Съгласно клаузите на застрахователния договор при
настъпване на застрахователно събитие следващата се на застрахования
застрахователна сума ще бъде изплатена в полза на ищеца по делото. Застрахователят
се е задължил да осигури застрахователно покритие само при редовно заплащане на
месечните застрахователни премии респ. че същото се прекратява при неплащането
им.
С исковата молба е представен погасителен план към
договора за кредит, в който са посочените падежните дати и размера на всяка
месечна погасителна вноска, както и конкретните размери на включените в нея
части от главницата, договорната лихва и застрахователната премия. Същият не е
оспорен изрично от ответната страна.
С отправена до ответника последна покана от
08.04.2019г. ищецът по делото е обективирал волята си да направи кредита
предсрочно изискуем, поради преустановяване плащането на вноските по него считано
от 20.11.2018г. По делото липсват данни това уведомително писмо да е достигнало
до кредитополучателя.
От заключението на изслушаната по делото ССчЕ, което
съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че сумата
по кредита от 10 000 лв. е усвоена от ответника на 29.01.2018г. Същият за
погасяване на задълженията си по него е платил общо сумата от 3227 лв., с която
е погасена главница в размер на 160, 29 лв., договорна лихва в размер на 2618,
91 лв. и застрахователна премия в размер на 448 лв. В тази връзка вещото лице е
изчислило, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
/28.10.2019г./ задължението на ответника за главница е в размер на 9839, 71
лв., за застрахователна премия е в общ размер на 280 лв., за обезщетение за
забава в размер на 832, 57 лв. за периода 20.12.2018г. – 11.10.2019г. и за
договорна лихва в размер на 588, 10 лв., ако тя е дължима до датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 20.12.2018г. респ. в размер на
12 389, 57 лв., ако е дължима до крайния срок на договора – 20.02.2024г. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че вземането за застрахователния премия
е част от претендираната от ищеца главница и върху него също е начислявано
обезщетение за забава.
От приложеното ч.гр.д. № 3282/2019г. по описа на ВТРС
е видно, че позовавайки се на уредената в чл. 5 от условията на договора за
кредит предсрочна изискуемост, ищецът се е снабдил срещу длъжника със заповед
за изпълнение за сумата от 10119, 71 лв. – главница, сумата от 12389, 57 лв. –
договорна лихва за периода 20.12.2018г. – 11.10.2019г. и за сумата от 832, 57
лв. – обезщетение за забава за периода 20.12.2018г. – 11.10.2019г. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, с оглед на
което на ищецът са дадени указания по чл. 415 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск главен иск за установяване вземането
на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по
чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за
предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на
наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника по договора
за потребителски кредит, усвояването на кредита от страна на кредитополучателя,
настъпила изискуемост на вземанията по кредита преди подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда, размера на претендираните отделни вземания.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че между страните е възникнало заемно правоотношение по силата на договор
за паричен кредит № PLUS – 15676115 от 29.01.2018г., притежаващ
необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Противно на възраженията на ответната страна,
релевирани чрез особения й представител, този договор отговаря на въведените с
чл. 10-12 ЗПК специални изисквания за форма и съдържание. Същият е сключен в писмена
форма на хартиен носител, при спазване на изискването за големина на шрифта.
Последното обстоятелство не е оспорено по делото от ответника и доколкото
неговото нарушаване не следва очевидно от текста на документа, съдът намира
изискването на чл. 10 ал. 1 ЗПК за изпълнено. Предприетото от ответника
оспорване за вида, формата и размера на шрифта, касае договора за застраховка и
приложимите към него ОУ. Същият макар и да е свързан с кредитното
правоотношение не е част от неговото съдържание. Налице са два отделни
договора, пораждащи две самостоятелни правоотношения между страните по тях. За
застрахователния договор важат изискванията за форма и съдържание предвидени в
КЗ, а не тези по чл. 10 и сл. ЗПК. Следователно дори да е налице неспазване на
последните по отношение на застраховката „Защита на плащанията”, включително относно
размера на шрифта, това обстоятелство не може да обоснове недействителност на
договора за потребителски кредит по чл. 22 ЗПК.
В процесния
договор за кредит по ясен и недвусмислен начин е посочен общия размер на
кредита, общата сума за връщане, в която освен договорната лихва е включена и
застрахователната премия по застраховката „Защита на плащанията”, броя на месечните
вноски, начина на формирането им /чл. 2 и 3 от условията на договора/,
стойността на всяка вноска и падежа им, съгласно уговорения между страните
погасителен план. Посочено е на колко пункта възлиза фиксирания лихвен процент
/35, 95 %/, както и годишния процент на разходите по кредита /44, 97 %/. В тази
връзка настоящият състав на ВТРС намира, че са спазени изискванията на чл. 11 ал.
1 т. 9 и т. 11 ЗПК. При уговорен между страните фиксиран лихвен процент за
целия срок на кредита за спазване на изискването на разпоредбата на чл. 11 ал.
1 т. 9 ЗПК е достатъчно същият да бъде посочен в договора, доколкото останалите
изброени в нея реквизити относно лихвата по потребителския кредит, касаят
хипотезата, в която страните са уговорили променлив лихвен процент. При
договори за кредит с фиксиран лихвен процент за спазване на изискването на чл.
11 ал. 1 т. 11 ЗПК е необходимо погасителния план да съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Видно от гореизложеното в процесния договор за кредит се съдържа погасителен
план с такова съдържание, поради което следва да се приеме, че в него се описани
условията за издължаване на кредита от потребителя. Приложимият към договора
погасителен план ясно посочва, че броя на погасителните вноски е 72, като
последната е падеж 20.02.2024г., а не 70 вноски каквото оспорване прави
ответника. Възражението на последният, че в договора липсва посочване на общия
размер на възнаградителната лихва не държи сметка, че в закона липсва подобно
изискване, а и същият е лесно определяем като разлика между общата стойност на
плащанията и размера на отпуснатия кредит и дължимата застрахователна премия. Неоснователно
се явява и възражението му за нищожност на клаузата за договорна лихва с оглед
на размера й, поради нарушаване на добрите нрави. Съгласно§ 1 т. 1 от ДР на ЗПК
възнаградителната лихва е част от ГПР, а според чл. 19 ал. 4 ЗПК същият не може
да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени
задължения в левове и във валута. Към релевантния период законната лихва е с
размер равен на 10 пункта т.е. ГПР нормативно е определен да не надвишава 50 %.
Предвид на това при договорен размер на лихвата от 35, 95 % и ГПР в размер на
44, 97%, същият се явява съобразен със закона респ. непротиворечащ на добрите
нрави. В случая не е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, както смята
ответника. В договора е посочен размера на ГПР и общата сума дължима от
кредитополучателя, изчислена към момента на сключването му. Отразени са и
всички дължими плащания по договора /за главница, лихва, застрахователна
премия/, релевантни за изчисляване на ГПР, съобразно отразения в приложения № 1
към ЗПК начин. Възражението за нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК не държи
сметка, че това изискване е въведено с оглед предсрочното погасяване на
кредита, в каквато хипотеза очевидно не сме изправени. Противно на възраженията
на ответника в договора и по – точно в чл. 2 от условията към него, които са
част от типизираното му съдържание, по ясен и недвусмислен начин е посочено, че
таксата ангажимент се дължи от кредитополучателя с оглед на уговорения между
страните фиксиран лихвен процент. В тази връзка не е налице нарушение на чл.
10а ЗПК, както смята ответника.
Мотивиран от
всичко изложено настоящият състав на ВТРС намира, че не е налице нарушаване на
сочените от ответника изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 9 – т. 12 ЗПК, които да
водят до недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Същият е валиден и е породил облигационните си последици между страните. Ищецът
е изправна страна по него, тъй като е изпълнил основното си задължение като
кредитодател. Предоставил е на ответника кредит в размер на 10 000 лв. и е
финансирал закупуването на застраховка „Защита на плащанията” със сумата от
4032 лв. От заключението на изслушаната ССчЕ безспорно се установи, че ищецът е
поставил процесната парична сума в разпоредителната власт на ответника, чрез
превода й по банковата му сметка посочена в договора. А и в случая извършените
от ответника плащания по кредита, установени от вещото лице представляват
признание на неизгодния факт за получаване на отпусната в заем сума. Лишено от
всякаква житейска логика е да се правят погашения по кредита, ако същият не е
бил получен. Реалното усвояване на предоставената в заем сума е породило
задължението на кредитополучателя да я върне в срок до 20.02.2024г., ведно с
договорената лихва и застрахователна премия, на 72 месечни анюитетни вноски,
всяка в размер на 403, 34 лв.
От доказателства по делото се установява, че
ответникът не е изпълнявал точно задължението си за връщане на предоставения
кредит в съответствие с уговорения погасителен план. Съгласно заключението на
изслушаната ССчЕ с извършените от него плащания в общ размер на 3227, 20 лв. са
погасени 8 месечни вноски, последната от която е с падеж на 20.10.2018г. В тази
връзка същият е останал задължен за връщането на 64 месечни погасителни вноски
в общ размер на 22 509, 28 лв., от която сума – 10119, 71 лв. – главница,
вкл. застрахователни премии, начислени от вноска № 9 до вноска № 13 и договорна
лихва в размер на 12 389, 57 лв. Съгласно заключението на вещото лице върху
непогасен остатък от кредита е начислена лихва за забава за периода
20.12.2018г. – 11.10.2019г. в размер на 832, 57 лв.
За да обоснове изискуемостта на тези вземания към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът се е позовал на уредената
в чл. 5 от условията на договора хипотеза на предсрочна изискуемост, която е
настъпила от датата на втората просрочена месечна погасителна вноска с падеж –20.12.2018г. Съгласно задължителните
разяснения дадени с т. 18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК,
на ВКС, за да се прояви действието на предсрочната изискуемост не е достатъчно
да са настъпили обективните условия в договора, при които длъжникът губи
предимството на срока, но е необходимо същият да е уведомен за волята на
кредитора в тази насока. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество
не е банка, а финансова институция по чл. 3 ЗКИ, даденото разрешение в
цитираното ТР за необходимост от уведомяване на длъжника, дори и при наличието
на противна за това уговорка, е важимо и за него. По арг. от чл. 71 ЗЗД
изпълнението преди срока по договор заем за заем за потребление /потребителски
кредит всякога е предпоставено от нарочно волеизявление на кредитора достигнало
до длъжника /мотиви по т. 2 от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на
ОСГТК/. В случая от заключението на ССчЕ категорично се установява, че е налице
забава в плащането на две месечни вноски – тези с падеж 20.11.2018г. и
20.12.2018г., но не се доказа кредиторът да е довел до знанието на длъжника
волята си, че прави изискуеми преди крайния срок всички непадежирали вноски. Въпреки
че ищецът твърди да е сторил това, за което представя уведомително писмо от
08.04.2019г., по делото няма данни същото да е достигнало до адресата си,
включително в хипотезата на уговореното между страните фингирано връчване по
чл. 9 от договора за кредит.
Следователно към релевантния за спора момент – датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда кредиторът не е бил упражнил
преобразуващото си право да иска изпълнение на задължението на ответника преди
първоначално определения срок. Обстоятелството, че предсрочната изискуемост на
кредита не е обявена надлежно на длъжника при безспорно установено неизпълнение
от негова страна не може да отрече съществуването на вземането по вече
падежиралите вноски, включително на тези с настъпил падеж в хода на исковия
процес. В тази връзка според задължителните тълкувателни разяснения по т. 1 от
ТР № 8/02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК е допустимо предявеният
по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК иск за установява дължимост на вземания по договор
за кредит поради предсрочна изискуемост, която не е обявена на длъжника преди
образуване на заповедното производство, да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж. В случая няма да е налице недопустима подмяна на основанието, съответно
произнасяне по непредявен иск, тъй като юридическия факт, от който произтича
претендираното с него субективно материално право е един и същ – договора за
кредит.
По делото
е безспорно установено, че първата неплатена погасителна вноска е с падеж
-20.11.2018г. Последната погасителна вноска, до която следва да се уважи иска
по чл. 422 ГПК относно вземането на главница и договорна лихва е с падеж
20.04.2020г. След тази датата вноските по кредита са обявени за предсрочно
изискуеми с връчване на препис от исковата молба на особения представител на
ответника, на 18.05.2020г. Настъпилата предсрочна изискуемост в хода на исковия
процес не може да бъде съобразена по отношение на установителния иск по чл. 422 ГПК, тъй като релевантния за него момент е датата на подаване на заявлението в
съда. Обявяването на предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпил падеж с
връчване на препис от исковата молба е допустимо, щом волята на кредитора за
това е ясно изявена. В случая исковата молба по чл. 422 ГПК съдържа изричното
волеизявление на ищеца, че счита кредита за предсрочно изискуем. Тази воля на
кредитора е достигнала до ответника с получаване на препис от исковата молба от
назначения му особен представител, като редовността на уведомяването не се засяга
от обстоятелството, че връчването на книжата е по реда на чл. 47 ГПК. В този
смисъл Решение № 198/18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на I т.о., ВКС.
По тези
съображения предявеният специален установителен иск по чл. 422 ГПК по отношение
на вземането за главница, при съобразяване на действащия между страните
погасителен план и извършеното частично плащане по главницата от 0, 48 лв. по
вноската с падеж – 20.11.2018г., следва да се уважи до размера на 1509, 16 лв.,
а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 10119, 17 лв. да се
отхвърли като неоснователен. По отношение на вземането за договорна лихва иска
по чл. 422 ГПК следва да се уважи до размера на 5023, 20 лв., формиран от
падежиралите вноски в периода 20.11.2018г. до 20.04.2020г. След настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита договорна лихва на ищеца не се следва, тъй
като вече е преустановено добросъвестното ползване на предоставената в заем
сума от кредитополучателя, срещу което е била дължима уговореното възнаграждение
/лихва/. В този смисъл т. 2 от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на
ОСГТК. Ето защо за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
12 389, 57 лв. искът за установяване дължимостта на договорна лихва
подлежи на отхвърляне. Претенцията за обезщетение за забава по чл. 86 ал. 1 ЗЗД
предвид липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост към 20.12.2018г.
следва да се уважи върху частта от главницата по всяка просрочена вноска от
посочената дата респ. датата на падежа й настъпил след това до крайния заявен
момент 11.10.2019г. Изчислено по този начин, чрез използването на ел.
калкулатор за законна лихва, обезщетение за забава за периода 20.12.2018г. –
11.10.2019г. възлиза на 50, 46 лв. За горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 832, 57 лв. искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли.
Отхвърлянето
на част от претенциите за главницата и обезщетение за забава заявени с
установителния иск по чл. 422 ГПК, доколкото е обосновавано с необявяване на
предсрочната изискуемост преди образуване на заповедното производство
представлява вътрешното процесуално условие, което прави допустимо
разглеждането на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове за
тези вземания, с оглед на наведеното с исковата молба ново обстоятелство - обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита със самата искова молба, но само в тази
им част, в която е оставен без уважение главния иск по чл. 422 ГПК. По
отношение на евентуалната осъдителна претенция за договорна лихва това условие
не се е сбъднало, тъй като частичното й отхвърляне не се основава на ненадлежно
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда, а поради обстоятелството, че такава не се
дължи след като кредитора упражни преобразуващото си право да иска изпълнение
преди срока /т. 2 от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК/.
Именно поради последното, дори да беше допустимо разглеждането на този
евентуален осъдителен иск, то той би бил напълно неоснователен, след като е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
По
изложените съображения предявения в условията на евентуалност осъдителния иск
за главница по 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК следва да се
разгледа единствено в частта му за сумата над 1509, 16 лв. до пълния предявен
размер от 10 119, 71 лв. и за периода от 20.05.2020г. до 20.02.2024г. В
тази връзка, при допусната от длъжника забава в плащането на месечните
погасителни вноски, считано от 20.11.2018г. и при изразена от кредитора воля в
исковата молба, че счита кредита за предсрочно изискуем, считано от
18.05.2020г., когато е получен от длъжника, чрез особения му представител,
препис от исковата молба, последният е загубил предимството на уговорения в
договора срок за връщане на кредита. Този настъпил в хода на процеса факт е от
значение за осъдителния иск и следва да бъде съобразен на основание чл. 235 ал.
3 ГПК. В тази връзка, поради настъпила на 18.05.2020г. предсрочна изискуемост
на кредита, ответникът дължи частта от главницата по погасителните вноски в
периода 20.05.2020г. – 20.02.2024г., която е в размер на 8610, 55 лв. До този
размер предявения в условията на евентуалност осъдителен иск следва да бъде
уважен, доколкото ответникът не твърди и не доказа да се погасил дължимата от
него сума. В случая законната лихва върху уважения размер на иска следва да се
присъди от датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 18.05.2020г., а
не от по – ранен момент, тъй като този факт е настъпил в хода на процеса.
В допустимата си за разглеждане част – за сумата от
782, 11 лв. предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за
закъснителна лихва следва да се отхвърли изцяло. Предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила на 18.05.2020г. и оттогава се дължи лихва за забава върху
целия неплатен остатък от кредита. В случая с предявения осъдителен иск по чл.
86 ал. 1 ЗЗД се търси лихва за забава за предходен момент – за периода
20.12.2018г. – 11.10.2019г., в който такава по отношение на предсрочно
изискуемата главница не е налице. В този период се дължи закъснителна лихва
върху частта от главницата по падежиралите вноски и тя е присъдена с
установителния иск по чл. 422 ГПК.
При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т.
12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично
основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски за
държавна такса в размер на 483, 53 лв., за депозит за вещо лице 160 лв. и за
депозит за особен представител 1200 лв. В процеса ищецът е представляван от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Следователно общия размер на дължимите за
плащане разноски в исковато производство възлиза на 1943, 53 лв. В тази връзка
и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете
ответникът следва да заплати на ищеца разноски за исковото производство в
размер на 1265, 06 лв. За заповедното производство на същия се дължат разноски
в размер на 336, 41 лв., съразмерно с уважената част от исковете
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.П., ЕГН: ****** ***, с постоянен адрес:***, че ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Младост-
ОСЪЖДА В.Г.П.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” С.А., Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост-
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Франция, рег. № *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост-
ОСЪЖДА В.Г.П., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***,
ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Франция, рег. № *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост-
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по частно гражданско дело № 3282/2019г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: