№ 89
гр. В.П., 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20233610100374 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена от В. А. И. срещу З.А.Д. „ОЗК-З.“
АД искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 7000 лева (частичен иск от 10000 лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените
травматични увреждания вследствие на ПТП, настъпило на дата 30.12.2022 г., в гр. В.П., на
ул. „Б.С.“ (при допусната техническа грешка в исковата молба, където е посочена ул. „Б.С.“),
в близост до магазин „Й.“, в посока ул. „Ш.“ от водача на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х5“, с рег. № Т 3057 КК – И.Ш.И., за който е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.08.2023 год. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените съдебно-деловодни
разноски.
Ищцата В. А. И. излага, че на 30.12.2022 год. около 18:55 часа в гр. В.П., на ул. „Б.С.“, в
близост до магазин „Й.“ в посока ул. „Ш.“ настъпил пътен инцидент, при който водачът на
лек автомобил с марка „БМВ“, модел „Х5", с рег. № Т 3057 КК - И.Ш.И., приближавайки се
към пешеходна пътека (тип Зебра), обозначена с пътен знак „Д17“ и пътна маркировка М 8.1
не я пропуснал, докато пресичала от дясно на ляво по пешеходната пътека и я блъснал.
Ищцата твърди, че във връзка с инцидента претърпяла телесни увреди,
Допълва, че за произшествието бил съставен. Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2022-1038-742 по описа на ОД на МВР - Ш., РУ – В.П.. Сочи, че на виновния водач
бил съставен акт за установяване на административно нарушение със серия GA, № 877617/
30.12.2022 год., а впоследствие и наказателно постановление № 22-0323-000889 от
30.01.2023 год., по описа на ОД на МВР – Ш., РУ - В.П., за допуснато нарушение по реда на
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Ищцата релевира, че след инцидента била откарана за преглед в МБАЛ „Ш." АД, където
след провеждането на консултативен преглед е установено, че е получила телесно
1
увреждане - открита рана на главата. Акцентира се в исковата молба, че наблюдаващият
лекарски екип е извършил редица процедури с оглед проверка за други вътрешни
наранявания. Получената от ищцата разкъсно - контузна рана е била зашита с хирургични
конци и е била поставена превръзка. Ищцата допълва, че й е било издадено
съдебномедицинско удостоверение № 3/03.01.2023 год. от д-р В. Г., началник Съдебна
медицина при МБАЛ „Т.“ АД. В издаденото СМУ били вписани следните констатации:
наличие на рана с линейна форма по дясната половина на челото на пострадалата, успоредна
на средната линия на челото с оточни и неравни ръбове с дължина 5 см., с наложени
хирургични конци. Отразено било още, че меките тъкани около раната са оточни, с
бледоморавосинкав цвят с диаметър около 6 -7 см.; по горните и долни клепачи на двете очи
бил установен оток с моравосинкав цвят по цялата им ширина и дължина; гърбът на носа
бил оточен по цялата му дължина; по гръбната повърхност на лявата китка били налице
множество охлузвания с кафеникав цвят с размери от 1 на 1 см.; по предната повърхност па
лявото коляно имало дълбоко охлузване на кожата с неправилно кръгловата форма с
диаметър от 1.5 см. Според експерта така посочените увреди несъмнено се намират в
причинна връзка с процесния инцидент.
Ищцата поддържа, че след изписването й от лечебното заведение продължила лечението
си в домашни условия, като здравословното й състояние било силно влошено. Оплаквала се
от главоболие, замайване, слабост и болки в областта на контузните рани. Първите няколко
дни след настъпилия инцидент се наложило да се възстановява предимно на легло. Настоява,
че всяка промяна на позицията на главата и тялото й, и допир до увредените места,
създавали силен дискомфорт и невъзможност за здравословен сън. Излага, че болките в
областта на раните и отоците продължили около 1 до 2 месеца след инцидента, като същите
значително се засилвали - по отношение на нараняването на челото, при изразително
движение на мускулите на лицето. Акцентира, че освен горепосочените физически
страдания, злополуката се отразила негативно и на психиката й - страдала от чести
кошмари, натрапчиви мисли, тревожност и спад в емоционалните настроения, изпитвала
силен страх и паника при пресичане на улици и булеварди, често изпадала в състояния на
повишена плачливост и тревожност. Допълва, че в момента има голям загрозяващ белег на
лицето, който я кара да изпитва срам и неудобство при общуването й с хора. Чувството и
мисълта, че е обезобразена внасят сериозни смущения в емоционалното й състояние.
Ищцата сочи, че към датата на настъпване на процесния инцидент за увреждащия лек
автомобил с марка „БМВ", модел „Х5", с рег. № Т 3057 КК е била налице валидна
застраховката „Гражданска отговорност, сключена със ЗАД „ОЗК- З.'' АД, оформена в
застрахователна полица № BG/23/122002136409, валидна от 21.10.2022 г. до 20.01.2023 год.
Твърди се в исковата молба, че на 13.04.2022 год. ищцата подала молба с вх. № 99-
2528/13.04.2023 г. по описа на ЗАД ОЗК - З." АД, с която е поискала изплащане на
застрахователно обезщетение за горепосочените претърпени неимуществени вреди,
настъпили вследствие от процесния инцидент, но застрахователят не е изплатил
обезщетение. С допълнителна молба ищцата е признала, че след завеждане на исковата
молба ответното дружество й изплатило сумата от 1551,93 лева, на която сума е оценило
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Ищцата счита, че така изплатената сума не покрива претърпените от нея вреди, поради
което настоява предявената от нея частична претенция за сумата от 5000 лева (частична от
иск в пълен размер на 10000 лева) да бъде уважена изцяло. Претендира сторените съдебно-
деловодни разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище, депозирано преди това, заявява, че поддържа исковата
молба и направените в хода на делото изменения на исковата претенция, посредством
2
увеличаването й и настоява същата да бъде уважена в пълен размер, като претендира
сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който взима
становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на исковата претенция за
сумата над 1500 лева. Не оспорва твърдението, че в Дружеството ответник е заведена
претенция на 13.04.2023 г. от страна на ищцата. Заявява, че документите са разгледани от
ЗЕК и е определено обезщетение в размер на 1500 лв. Допълва, че с преводно нареждане №
2220309/09.11.2023 г. било изплатено по банковата сметка на упълномощения адвокат на
ищцата обезщетение в размер на 1551,93 лв., от които главница 1500 лв. и законна лихва
върху главницата в размер на 51,93 лв. за периода от датата на подаване на исковата молба
до датата на плащане. Ответното дружество е на мнение, че с така осъщественото плащане е
удовлетворена изцяло претенцията на ищцата по предявения частичен иск, като за остатъка
до пълния заявен размер на иска от 10 000 лв., счита, че същият е неоснователен.
Акцентира, че обезщетението е изплатено едва на 09.11.2023 год., тъй като представеното от
процесуалния представител на ищцата пълномощно не било нотариално заверено, т.е. не е
отговаряло на изискванията на чл.338 от КЗ.
Ответникът категорично оспорва твърдението, че понастоящем ищцата „...има голям
загрозяващ белег на лицето, който я кара да изпитва срам и неудобство при общуването с
хора“. Настоява, че доколкото липсват данни да е провеждано медикаментозно лечение и
контролни прегледи, то ищцата се е възстановила много бързо, поради и което счита, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди, които ищцата е
претърпяла вследствие процесното ПТП, е 1 500 лв.
Релевира възражение за съпричиняване на вредата, изразяващо се във внезапно навлизане
на пътното платно от страна на ищцата и несъобразяването й с отстоянието и скоростта на
приближаващия я автомобил. Поддържа, че приносът на ищцата е основание за намаляване
размера на застрахователните обезщетения на основание чл. 51, ал.2 - ро от ЗЗД. Допълва, че
ищцата в тъмната част на денонощието, зимно време, облечена в тъмни дрехи е предприела
пресичане на ул. „Б.С.“ в близост до пешеходната пътека, но не и на самата пътека.
Предвид извършеното плащане в хода на производството, което според ответника
обезщетява напълно претърпените от ищцата вследствие на процесното ПТП вреди, моли
исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира сторените съдебно-деловодни
разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание ответникът редовно призован не
изпраща представител. В депозирано преди това становище заявява, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Счита, че със сумата от 1500 лева,
заплатена от ответното дружество на ищцата, са възмездени претърпените от нея
неимуществени вреди. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
В настоящия случай на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът с доклада по делото е
приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото, че на 30.12.2022 год. около 18:55 часа в гр. В.П., на ул. „Б.С.“, в близост до магазин
„Й.“ в посока ул. „Ш.“ настъпил пътен инцидент, при който водачът на лек автомобил с
марка „БМВ“, модел „Х5", с рег. № Т 3057 КК - И.Ш.И. не е пропуснал ищцата В. А. И.,
докато пресичала и я блъснал; че за лек автомобил с марка „БМВ“, модел „Х5", с рег. № Т
3057 КК е сключена валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, оформена в застрахователна полица BG/23/122002136409, със срок на
действие от 21.10.2022 г. до 20.01.2023 год.; че ищецът е подал до ответника заявление с вх.
3
№ 99- 2528/13.04.2023 г. с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени от него вреди; че застрахователят е изплатил на ищеца застрахователно
обезщетение с преводно нареждане № 2220309/09.11.2023 г. размер на 1551,93 лв., от които
главница 1500 лв. и законна лихва върху главницата в размер на 51,93 лв. за периода от
датата на подаване на исковата молба до датата на плащане.
Настъпването на процесното ПТП се потвърждава и от приложения към исковата молба
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-1038-742 по описа на ОДМВР –
Ш., РУ – В.П..
На нарушителя е съставен акт за установяване на административно нарушение със серия
GA, № 877617/ 30.12.2022 год., а впоследствие и наказателно постановление № 22-0323-
000889 от 30.01.2023 год., по описа на ОД на МВР – Ш., РУ - В.П., за допуснато нарушение
по реда на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Към писмените доказателства по делото са приобщени и лист за преглед на ищцата №
23902 от 30.12.2022 г. по описа на „МБАЛ – Ш." АД – Ш., както и Съдебномедицинско
удостоверение № 3/03.01.2023 г., изг. от д-р В. Г. – Началник Съдебна медицина при „МБАЛ
– Т." АД – Т..
Съдебният лекар е отразил следното обективно състояние: по челото на ищцата има рана
с линейна форма успоредна на срединната линия на челото с оточни и неравни ръбове с
дължина 5 см. с наложени хирургически конци. Меките тъкани около раната са оточни с
бледоморавосинкав в диаметър около 6-7 см. По горните и долни клепачи на двете очи се
вижда оток в моравосинкав цвят по цялата им ширина и дължина. Гърба на носа е оточен по
цялата му дължина. По гръбната повърхност на лявата китка се виждат множество дълбоки
охлузвания с кафеникав цвят в размери около 1 на 1 см. По предната повърхност на лявото
коляно е констатирано дълбоко охлузване на кожата с неправилно кръгловата форма с
диаметър 1.5 см. Съгласно заключението на съдебния лекар описаните травматични
увреждания кореспондират с описания от ищеца механизъм и са причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
По делото са приобщени и 4бр. фотоснимки на ищцата в близък план, неоспорени от
ответната страна и кореспондиращи на физическото състояние на пострадалата след
инцидента, съобразно констатациите на съдебния лекар.
Представена е и молба с вх. № 99-2528/13.04.2023 г. по описа на „ЗАД ОЗК – З." АД,
депозирана от ищцата до ответното застрахователно дружество с искане за изплащане на
обезщетение в размер на 10000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди
вследствие на процесното ПТП.
Във връзка с горепосочената молба е представено писмо изх. № 99-4324/30.06.2023 г. от
застрахователното дружество до процесуалния представител на ищцата, в което е отразено,
че Застрахователно-експертна комисия на ответното дружество е определила обезщетение в
размер на 1500 лева, изплатено на ищцата с Преводно нареждане № 2220309/09.11.2023 г. за
сумата от 1551,93 лв., включваща 51.93 лева – мораторна лихва върху главницата от 1500
лева.
По делото са ангажирани специални знания посредством проведените автотехническа и
съдебномедицинска експертиза.
В заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от
страните по делото и приобщено към материалите по делото се установява, че към датата на
осъществяване на процесното ПТП времето е било ясно, пътното платно сухо, без
неравности с ширина 7.15 метра, осветлението е било изкуствено, но видимостта е била
нормална за движение през тъмната част на денонощието. Вещото лице е посочило, че няма
данни процесният автомобил да е бил в техническа неизправност. Експертът е категоричен,
че при стъпване на пешеходката на платното в десния край на пешеходната пътека водачът е
4
имал възможност да я възприеме и да преустанови движението по линията й на пресичане,
но не я е възприел своевременно, което е довело до настъпване на процесното ПТП.
В съдебно заседание вещото лице инж. П. П. поддържа заключението. Сочи, че по делото
няма обективни данни ищцата да е излязла внезапно на пътното платно. Допълва, че
пешеходката е имала възможност да види приближаващия се автомобил, тъй като
произшествието е станало на прав участък, където има видимост 60-70 метра, но обръща
внимание, че ищцата е предприела законосъобразно пресичане – на пешеходна пътека, което
по принцип й дава предимство в качеството й на пешеходец.
Съгласно заключението по назначената съдебно-медицинската експертиза по писмени
данни и допълнението към СМЕ след извършен актуален преглед на ищцата, вследствие на
инцидента ищцата е претърпяла следните увреждания: разкъсноконтузна рана по челната
област на главата с оток на меките тъкани около раната; кръвонасядане и оток по клепачите
на двете очи и по гърба носа; дълбоки охлузвания на гръбната повърхност на лявата китка и
по предната повърхност на лявото коляно. Посочил е, че е била проведена първична
хирургична обработка, като на раната на челото са наложени хирургични шевове. Според
вещото лице оздравителният процес е протекъл за около 3 седмици. С оглед конкретно
установените травматични увреждания, експертът поддържа, че най-силна болка ищцата е
изпитвала през първите 10-15 дни, като след това постепенно е отшумяла. Констатирал е
наличието на кожен ръбец ( белег) в областта на челото – високо челно срединно и в дясно с
дължина 5,3 см. Ръбецът е напълно матуриран и динамика в развитието му в бъдеще не се
очаква. Вещото лице сочи, че белегът има траен и постоянен характер и не може да се
заличи от самосебе си, но не причинява деформация на челото, нито върху цвета на челото,
не променя значително лицеизраза и не покрива медицинските критерии на
медикобиологичния признак „обезобразяване“. Допълва, че белегът може да се коригира
оперативно.
В съдебно заседание вещото лице д-р В. В. поддържа заключението. Според вещото лице,
ако ищцата беше ползвала някаква козметика за намаляване размера и цвета на белега, може
би щеше да има ефект, но въздействието на подобни медикаменти е строго субективно.
Категоричен е, че дори да не е използвала такива, вредоносен резултат от това не е
настъпил.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на водената от ищцата
свидетелка - Айше Маринова, нейна майка.
Св. Айше Маринова излага, че инцидентът се случил точно преди Нова година, когато с
дъщеря й излезли да напазаруват по повод предстоящото празненство. След удара заварила
дъщеря си цялата в кръв. Тази сцена била непосредствено възприета и от децата на ищцата,
които много се уплашили. Наложило се да извикат линейка и полиция. Разказва, че в
болницата промили раните на дъщеря й, а в Ш.ската болница зашили раната на челото й.
През цялото време ищцата се оплаквала от силни болки в носа, зъбите и главата като цяло.
Излага, че болките на дъщеря й били толкова силни, че не понасяла светлина. Освен това
известно време се нуждаела от чужда помощ, за да се самообслужва. Не желаела да
контактува с други хора и дори с децата си, тъй като се чувствала обезобразена и се
притеснявала, че те ще се уплашат от вида й. Свидетелката сочи, че подутините по лицето й
изчезнали едва след 2 месеца, през което време ищцата категорично отказвала да излезе
навън, защото се страхувала да не й се подиграват другите хора като я видят в такова
състояние. Ищцата посещавала доктор в града, който й изписал лекарство за ударените й
зъби и мехлем за третиране на белега на челото. Свидетелката сочи, че след инцидента
ищцата все още има проблеми със зъбите си, които я болят, когато стане студено и когато се
разтревожи. Сочи, че понякога се събират торбички по венците й. Споделя, че след преглед
при зъболекар разбрали, че има вероятност зъбите й да почернеят и да паднат, като към
5
настоящия момент действително зъбите й променили цвета си и почернели. Излага, че
белегът на челото притеснява ищцата и влияе негативно на самочувствието й. Допълва, че
след инцидента ищцата изпитва страх да се качва на кола, както и да пресича и постоянно
изпитва необходимост да бъде придружавана от друго лице.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД
за сумата от 7000 лева (частичен иск от 10000 лева), двукратно изменен посредством
увеличаването му в хода на настоящото производство.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните
предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност; 3) вреди и размер
на същите; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима,
естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5)
вина на делинквента – застрахованото лице; 6) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя – ответник и 7) отправена писмена претенция по чл. 380 КЗ.
Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи: настъпването на
застрахователно събитие като последица от покрит по застраховката риск в срока на
застрахователното покритие; за увредения да е възникнало вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение (в случая причинено ПТП); размер на
претърпените неимуществени вреди, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно, че със
заплатеното до момента застрахователно обезщетение е обезщетил напълно претърпените от
ищеца имуществени вреди, както и обстоятелствата на които основава наведените от него
правоизключващи или правопогасяващи възражения – в случая, че увреденото от
процесното ПТП лице е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Наличието на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя – ответник е безспорно
установено между страните по делото. Към момента на процесния инцидент по отношение
на лек автомобил с марка „БМВ“, модел „Х5", с рег. № Т 3057 КК е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, оформена в застрахователна
полица BG/23/122002136409, със срок на действие от 21.10.2022 г. до 20.01.2023 год.
Между страните няма разногласия и досежно механизма на настъпване на процесното
ПТП, който се установява не само от приетия Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2022-1038-742 по описа на ОДМВР – Ш., РУ – В.П., но и от заключението на вещото
лице по назначената САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.
От ангажираните доказателства става ясно, че инцидентът е настъпил вследствие на
допуснато от водача нарушение по реда на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП (при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре), като на същия е съставен акт за установяване на административно
нарушение със серия GA, № 877617/ 30.12.2022 год., а впоследствие и наказателно
постановление № 22-0323-000889 от 30.01.2023 год., по описа на ОД на МВР – Ш., РУ - В.П.
за допуснатото от него нарушение на ЗДвП.
Не е спорно също, че ищцата е отправила писмена претенция по чл. 380 КЗ, която е била
6
уважена до сумата от 1500 лева главница и 51.93 лева – мораторна лихва.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав
намира, че безспорно се доказаха и нанесените на ищеца травматични увреждания и
причинната връзка между деянието и вредите от него.
Спор е налице досежно размера на вредите, претърпени от ищеца, настъпили в резултат
на противоправното поведение на водача на застрахования при ответното дружество лек
автомобил, като ответникът поддържа, че с изплащане на сумата от 1500 лева са възмездени
претърпените от ищцата неимуществени вреди от произшествието.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, общи и
специфични за отделния спор правнорелевантни факти, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението – характер и степен на увреждане, начин
и обстоятелства, при които е получено, последици, степен на интензитет. Като база за
определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде
източник за обогатяване на пострадалия.
В конкретния случай, видно от приложеното по делото съдебномедицинско
удостоверение на съдебен лекар и от заключението на вещото лице по назначената СМЕ, на
което съдът не намира основание да не се довери, ищцата е имала следните травматични
увреждания след инцидента: разкъсноконтузна рана по челната област на главата с оток на
меките тъкани около раната; кръвонасядане и оток по клепачите на двете очи и по гърба
носа; дълбоки охлузвания на гръбната повърхност на лявата китка и по предната повърхност
на лявото коляно. Безспорно, при наличието на констатираните увреждания, ищцата се е
оплаквала от главоболие, от болки в зъбите и в лицето продължителен период от време.
Вещото лице сочи, че през първите 10-15 дни след инцидента болките са били най-силни,
след което са започнали да отшумяват.
Съдът кредитира показанията на свид. Маринова, съобразявайки нормата на чл. 172 от
ГПК, доколкото субективните й възприятия за последиците върху физическото и
психическото състояние на дъщеря й след настъпването на процесния инцидент, са
непосредствени. Свидетелката е майка на пострадалата и е полагала грижи за нея и за децата
й, докато е имала нужда от помощ, поради което е нормално и житейски логично тя да има
пряко наблюдение върху състоянието и поведението на ищцата. Освен това изложеното от
нея напълно кореспондира със събраните по делото писмени доказателства, поради което
съдът няма основание да постави под съмнение показанията й. Настоящият съдебен състав
намира, че от показанията на свид. Маринова се установи, че непосредствено след
инцидента и в периода на възстановяване, който е продължил не по-малко от 2 месеца,
ищцата е изпитвала силни болки в областта на раните си, главоболие, непоносимост към
светлина, болки в зъбите, които изпитва и до настоящия момент. Установи се безспорно от
изготвената СМЕ, приложения към допълнителната СМЕ снимков материал, на който се
вижда състоянието на челото на ищцата повече от година след инцидента и от показанията
на разпитаната свидетелка, че в областта на челото на ищцата е останал белег с дължина 5,3
см., който има траен и постоянен характер, но не загрозява ищцата, според вещото лице.
Несъстоятелни са възраженията, че ищцата е допринесла за появата на белега и състоянието
му понастоящем, тъй като не е предприела лечение на същия. Както и експертът изрично
7
посочи, ефектът от използването на специализирана козметика за намаляване размера и
цвета на белега, е строго субективен и няма никаква гаранция, че ищцата би се повлияла
добре от ползването на такава козметика, но е категоричен, че дори да не е използвала,
вредоносен резултат от това не е настъпил. Все пак, от показанията на разпитаната
свидетелка стана ясно, че дъщеря й е ползвала „някакъв мехлем“ за лечение на белега, т.е. не
е неглижирала състоянието си, в каквато насока са наведените от ответника твърдения.
Освен това ищцата е търпяла и психически терзания месеци наред – непосредствено след
инцидента се е притеснявала как изглежда в очите на другите хора и най-вече в очите на
децата си, които на свой ред също са изпитвали тревога за състоянието на тяхната майка.
Самооценката й е била поставена на изпитание, предвид появилия се в областта на челото
немалък белег. Изпитвала е страх да се качва в кола и да пресича сама на улицата, което е и
най-логичната последица от претърпения инцидент.
Предвид изложеното, съдът намира за установено, че вследствие на процесното ПТП,
ищцата е претърпяля неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
С оглед материалите по делото и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, преценявайки
целия комплекс от обстоятелства: негативните преживявания за ищеца, характера,
интензитета и продължителността им, броят и степента на травматичните увреждания,
фактът, че в областта на челото на ищцата е останал траен белег с немалък размер, който
макар и „не обезобразяващ“ по критериите, заложени в съдебната практика, безспорно е
повлиял негативно на самочувствието на ищцата, обстоятелството, че от удара са
пострадали много уязвими части от тялото на човека – главата, очите и зъбите, като тези
травми биха могли да дадат негативно отражение в състоянието на ищцата в бъдеще,
фактът, че в съзнанието на ищцата е съхранен споменът от процесното ПТП, който
неминуемо е повлиял върху контактите й с хората от общността, както и конкретната за
страната и региона икономическа обстановка към момента на предявяване на иска и
лимитите, предвидени в чл. 492, т. 1 КЗ, настоящата инстанция намира, че претенцията на
ищцата за обезвреда на неимуществени вреди е основателна и доказана, като приема, че
справедливото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от процесното
ПТП е в размер на 7000 лв.
Касателно релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, съдът намира следното:
Съгласно практиката на ВКС ( т. 7 от ППВС № 17/1963 г. на ВС, Решение №
45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., Решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. №
1117/2009 г. на ІІ т. о., Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., Решение
№ 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2010 г. на І т. о., Решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., Решение
№ 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ІІ т. о.; Решение № 98 от 08.07.2010 г. по т. д. №
942/2009 г. на II т. о. и др.), принос за настъпване на увреждането е налице, когато
пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите
или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване, като настоящият
съдебен състав е дал надлежни указания в тази насока. Релевантно е единствено
поведението на пострадалия обективно да е в причинна връзка с настъпилите вреди, без да е
необходимо същото да е и виновно.
От ангажираните доказателства не се доказа да е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Напротив, всички данни по делото сочат, че ищцата правилно
и законосъобразно е предприела пресичане на пешеходна пътека. Вещото лице по
назначената съдебно-автотехническа експертиза е категорично, че не е имало никаква
8
обективна пречка за водача да спре на пешеходната пътека и да изчака ищцата да пресече -
времето е било ясно, пътното платно - сухо, не е имало неравности, осветлението е било
изкуствено, но видимостта е била нормална за движение през тъмната част на денонощието,
автомобилът е бил технически изправен. Водачът е имал възможност да възприеме
пешеходката своевременно и да спре, (като вещото лице обръща внимание, че по делото
няма никакви обективни данни ищцата да е излязла внезапно на пътното платно), но вместо
това я е блъснал. Несъстоятелно е и противоречи на здравия разум и на закона да очакваме
от пешеходеца, застанал на пешеходна пътека „да пропуска автомобилите“, вместо
обратното. Както сам експертът отбеляза, на пешеходна пътека пешеходецът има
предимство, което обаче водачът на лекия автомобил без никаква основателна причина не е
отчел.
Предвид изложеното по-горе, исковата претенция е основателна и доказана до сумата от
7000 лева, която съдът намира за справедливо обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, като от така определеното обезщетение, следва да се приспадне
полученото от ищцата извън съдебно обезщетение за претърпените от процесното ПТП
неимуществени вреди, в размер на 1500 лв. от застрахователя. Ето защо, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 5500 лева - обезщетение
за претърпените от нея вреди, вследствие процесното произшествие, а за горницата до 7000
лева, предявени като частичен иск от 10000 лева, исковата претенция следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът претендира да бъде определено адв. възнаграждение в полза на представляващия
го адвокат, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА. Искането е основателно, като
определено адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника се присъжда в полза на
адвоката, а не в полза на представляваното лице. На осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. К. следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева, съобразно уважената част от
иска.
Съдът е запознат с възприетото становище в Решение на Съда от 25.01.2024 год. по дело
C 438/22 год., образувано по преюдициално запитване на съдия от Софийския районен съд,
но счита, че определеното в съответствие с Наредбата минимално възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата в размер на 950 лева е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото, справедливо е и удовлетворява положения от адвоката труд.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника също се следват
разноски, като ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското
възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 300 лева съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, от което ищцата следва да
заплати 65 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати
в полза на ВРС държавни такси и разноски съобразно с уважената част от исковете, а
именно – 220 лева за държавна такса и 565,60 лева за разноски за възнаграждения на вещи
лица.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски в
производството, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК, не дължи заплащане на държавна такса и
разноски в полза на бюджета на съда, съобразно отхвърлената част на исковата претенция,
на осн. чл. 83, ал. 3 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.А.Д. „ОЗК-З.“ АД, ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
общ. Столична, обл. С. (столица), ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, представлявано от законните си
представители А.Л. и Р.Д. – Изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на В. А. И., ЕГН:
**********, с пост. адрес: с. И., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Б.“ № 2 сумата от 5500 лева
(предявен като частичен иск от 10000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените травматични увреждания
вследствие на ПТП, настъпило на дата 30.12.2022 г., в гр. В.П., на ул. „Б.С.“, в близост до
магазин „Й.“, в посока ул. „Ш.“ от водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег.
№ Т 3057 КК – И.Ш.И., за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 04.08.2023 год. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 5500 лева до
предявения размер от 7000 лева (предявен като частичен иск от 10000 лева), на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-З.“ АД, ЕИК: ....... ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д. Г. К., Адвокатско колегия – С. сумата от 950 лева - адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за оказана по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата безплатна адвокатска помощ на ищеца по настоящото гр. дело № 374/2023 год.
по описа на РС – В.П..
ОСЪЖДА В. А. И., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на З.А.Д. „ОЗК-З.“ АД, ЕИК: .......
сумата от 65 лева – юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
исковата претенция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА З.А.Д. „ОЗК-З.“ АД, ЕИК: ....... ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС – В.П. сумата от 785,60 лева, представляваща дължима държавна
такса и разноски за възнаграждение на вещи лица, съобразно уважената част от исковата
претенция, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
10