МОТИВИ към НОХД № 44/2018 описа на ШОС
Подсъдимата Н.Н.Х., ЕГН - ********** е предадена на съд за това, че през
периода 01.01.2007 г. до 30.04.2012 г. в гр.Шумен, в качеството си на
данъчно-задължено местно физическо лице е избегнала установяването и плащането
на данъчни задължения в големи размери - в общ размер на 10 912,16 лв., като
не подала годишна данъчна декларация, изискуема по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ - престъпление по чл.255, ал.1,
т.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимата заяви, че желае
делото да бъде разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено
съдебно следствие - чл.371, т.2 от НПК. В тази връзка направи изрично
изявление, че дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите
лица, подробно описани в обвинителния акт, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на показанията на свидетелите и
експертните заключения от досъдебното производство. Останалите факти и
обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт признава и
не желае събиране на допълнителни доказателства по отношение на тях. Признава
се за виновна и моли за по ниско наказание,
като по възможност да не й се налага и глоба
Разпитана в хода на предварителното производство,
подсъдимата Н.Н.Х. се възползвала от правото си да не дава обяснения. В съдебно
заседание същата се признава за виновна, признава фактите от обвинителния акт и
не желае събиране на доказателства за тях. В защитната си реч заявява, че
поддържа казаното от нейния защитник, признава се за виновна и моли за по малко
наказание.
От събраните по
делото доказателства, направеното признание и приобщената експертиза съдът
приема следната фактическа обстановка:
Със Заповед за възлагане на ревизия № 1304753/04.11.2013
г. издадена от орган по приходите при ТД на НАП- гр. Варна е извършена данъчна
ревизия на Н.Н.Х., като местно физическо лице. Ревизията обхващала периода от
01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. и приключила
с РД № 1400629/29.04.2014 г., въз основа на който бил съставен РА №
*********/19.06.2014г. В хода на ревизионното производство на ревизиращите
органи не са били представени документи и счетоводна отчетност, поради което е
бил приложен чл.122 от ДОПК. При анализа на наличната информация данъчните
служители достигнали до извода, че за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г.
Н.Н.Х., като местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ дължи данъчни задължения в размер на 10912,16
лв.
За това
обстоятелство била уведомена ШОП и на 17.05.2017г. било образувано ДП/сл.дело №27/2017 г. по описа на ОСлО
при ОП-Шумен.
От приложените по делото доказателства се установява, че подсъдимата
Н.Х. в процесния период е получила облагаеми парични средства - 650лв. от продажба на две МПС през 2007
и 2010 година, а при проследяване на паричния поток на същата през 2007 и
2008г. се установява преразход на парични средства в общ размер на 6336,58лв. Установява се също така, че
през периода от 01.01.2007г. до
31.12.2011г. Н.Н.Х. е получавала от различни офиси на фирми, работещи със
системата „Уестърн Юнион“ преводи на парични суми в общ размер от 50 713,86 евро, с
левова равностойност в размер на 99 187,71 лева.
Системата Western Union"
/"Уестърн Юнион"/ е международна система за експресни парични
преводи, която обединява над 200 държави с повече от 370 000 бюра на
„Агенти" и „Подагенти" предлагащи услугата. Основното предназначение
на тази система е да обслужва трансфери на парични средства между
физически лица. Чрез Western Union се извършват
преводи на суми от всеки град в Р.България или от друга държава, където има представителство на WU, като
възможностите и предназначението на системата са превода да се извърши максимум до 10 минути, след като е изпратен. На територията на страната
сумите се изплащат в лева, евро /EUR/ и щатски долари /USD/. Клиентите на WU сами избират валутата, в
която предпочитат да получават или изпратят своя паричен превод. Не е необходимо наличие или откриване на банкова сметка. *** ѝ, в брой. Таксите за превода се заплащат от
наредителите, като получателите не дължат
никакви такси. Уникалността на всеки паричен трансфер се отчита с десет цифрен
Контролен номер на паричния трансфер - MTCN/ Money Transfer Control Number/.
Този номер се генерира автоматично от системата при нареждане на превода и чрез
него се следяля и отчита движението на трансфера. Системата дава
възможност, нареден паричен трансфер от чужбина да бъде получен от всеки
регистриран агент на територията на Р.България. Не е възможно съществуването на два трансфера, с един и същ номер, за един и същи ден, с което се гарантира уникалността
на паричния превод.
Върху реализирания
по гореописания начин доход от Н.Х. е следвало да бъде начислен и платен данък
общ доход в размер на 10912,16 лева.
Постоянния адрес на Х. през процесния период е бил в
гр.Нови пазар, област Шумен. За периода от 2007г. до 2011г. Х. не е
подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, а
начислените с РА№*********/19.06.2014г. задължения не са погасени, което е
видно от писмо с изх.№С170027-178-0016034 от 28.07.2017г. на ТД на НАП, офис
Шумен. Н.Н.Х. не е подавала декларация по чл.49,ал.3 от ЗМДТ за периода от
01.01.2007г. до 31.12.2011г. и в отдел „Местни данъци и такси“, видно от
приложена към досъдебното производство удостоверение за декларирани данни от
Община Нови пазар.
През периода
01.01.2007год. - 30.04.2012год. в гр.Нови пазар, като данъчно задължено местно
лице, съгласно чл.6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица,
подсъдимата Х. не подала данъчна декларация в срока по чл.53 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица. Такава декларация подсъдимата е
следвало да подаде, съгласно посочените текстове в ЗДДФЛ, за получените през посочения
период доход.
С неподаването
на декларация в последния възможен законов срок – на 30.04.2012 година,
подсъдимата Н.Х. е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в
големи размери – на 10 912,16 лева.
Горната фактическа обстановка са потвърждава от
показанията на свидетелите: Е. С. Х., Е. А. П., Г. З. Х., Ю. К. А., В. А.И. и Р.
И. Йо.. В подкрепа на това е и извършената съдебно икономическа експертиза от
експерта Р. В.. Подсъдимата не оспорва описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка и както и посочените от прокурора факти и обстоятелства. Подсъдимата
Н.Х. не оспорва правната квалификация на престъплението, както и правните
изводи направени от представителя на обвинението. Признанието на подсъдимият се
доказва освен от посочените по горе свидетелски показания и съдебно
икономическата експертиза, а и от приобщените по делото писмени доказателства:
служебна кореспонденция с кмета на Община Нови пазар, кореспонденция с ТД на
НАП гр. Варна, писма и отговори от Сдружение „Бизнес център - Нови пазар“,
писмо и отговор от „Геривон“ ЕООД Русе, отговор от дирекция „Социално
подпомагане“ общ. Нови пазар, отговор и справка от ТД НОИ и от Агенция по
заетостта при Дирекция „Бюро по труда“, отговор, ведно с приложени справки
относно придобити и очуждени МПС от ОД на МВР Шумен, сектор „ПП“, справки от
Интегрирана информационна система за кадастър и имотен регистър на АВ към МП,
отговор от ТД на НАП Варна, сектор „Ревизии“, РА № ********* от 19.06.2014,
докладни записки, писма до банки и отговори, справки от „Уестърн Юнион”, свидетелство за съдимост,
декларация за семейно и имотно състояние.
От приложените по делото писмени документи, за получаване
на парични средства, съдържащи личните данни на получателя е посочена Н.Н.Х.. Отразени са обстоятелствата относно получаването на паричните
суми от Н.Н.Х., като например: кой е изпращача, личните данни на получателя, датата и часа, MTCN, очакваната сума и
получената сума, от къде е изпратен превода - държава, град, номер на агент. Според общите правила за работа на системата „Уестърн
Юнион“, изплащането на наредените суми
ставало след проверка на документите за самоличност на получателя, който лично
се подписвал на бланката, за получаване на паричния превод, което е безспорно доказателство,
че процесните суми са получени именно от
подсъдимата Х..
От заключението на извършената съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че през процесния период подсъдимата Н.Х. е имала
облагаеми доходи, които не е декларирала в законово установените срокове по
периоди, за които се е дължал данък съгласно чл.48 от ЗДДФЛ, както следва:
|
година
|
облагаем
доход
|
следващ се
данък по ЗДДФЛ
|
|
2007
|
6955,87лв.
|
990,29лв.
|
|
2008
|
6419,92лв.
|
641,99лв.
|
|
2009
|
69609,74лв.
|
6961,00лв.
|
|
2010
|
1057,41лв.
|
105,74лв.
|
|
2011
|
22131,35лв.
|
2213,14лв.
|
Или :
За данъчен период от 01.01.2007г. до 31.12.2007г. в
размер на 990,29 лв.
За данъчен период от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. в
размер на 641,99 лв.
За данъчен период от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. в
размер на 6 961,00 лв.
За данъчен период от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. в
размер на 105,74 лв.
За данъчен период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. в
размер на 2 213,14 лв.,
Вещото лице е дало заключение, че Н.Н.Х. за периода от
01.01.2007г. до 31.12.2011г. има данъчни задължения в общ размер на 10912,16 лв.
по ЗДДФЛ. Формирането на данъчните задължения произтичат от недекларираните
получени от Х. парични преводи, от разликата между покупна и продажна цена на
автомобили, от несъответствие /преразход/ на парични средства за съответните
финансови години. Механизмът според съдебния експерт, по който подсъдимата е
избегнала установяването и плащането на данъчните задължения е бил
недекларирането на получените от лицето доходи чрез парични преводи и от
несъответствия от налични парични средства и изразходвани парични средства за
съответния период.
Подсъдимата Н.Х.
е данъчно задължено местно лице, съгласно чл.6 от Закона за данъците върху доходите
на физическите лица. Същата има задължението да подаде данъчна декларация в
срока по чл.53 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Такава
декларация Х. е следвало да подаде, съгласно посочените текстове в ЗДДФЛ, за
получения през доход за периода 01.01.2007г. - 30.04.2012г. в ТД на НАП
гр.Шумен. Дължимия Данък общ доход е в
размер на 10 912,16 лева.
С неподаването
на декларация в последния възможен законов срок – на 30.04.2012 година Х. е
избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – на 10 912,16
лв., като по този начин е осъществила състав на престъплението по чл.255, ал.1,
т.1 от НК, поради следното:
Понятието "данък" не
е изрично законодателно дефинирано, но е несъмнено, че данъкът представлява
публично държавно вземане, установено на базата на задължителност,
безвъзмездност и безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с
държавна принуда. На това публично субективно право на държавата съответства
задължението на гражданите, закрепено в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, за заплащане на данъци и
такси, установени със закон, съобразно своите доходи и имущество. Несъмнено, от
друга страна, са различията между данък, акциз, мита, задължителни осигурителни
вноски и такси. Затова следва да се приеме, че "укритите данъци",
предмет на настоящото производство като престъпления, са именно и само данъците.
Една от основните характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по
основание, размер и субекти. Законът е основен източник на данъчното право,
което положение е конституционно закрепено в чл. 60, ал. 2 и чл. 84, т. 3 от КРБ. Законът урежда фактическите
състави, които пораждат данъчните задължения, компетентните органи с правомощия
по установяване на конкретния размер на данъка за конкретното данъчно задължено
лице, както и другите задължения, свързани с основния данъчен дълг - за данъчна
регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване съдействие на
данъчните органи. Задължението за плащане на данъци обаче възниква с
настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж, без значение дали
това задължение е определено с акт на данъчната администрация. У нас към
момента липсва кодифициращ материалните данъчни задължения закон, а всеки вид
данък е определен в отделен закон, който е източник на подробна регламентация
за неговото основание, за данъчното събитие, данъчния период, данъчно
задължените лица, задълженията за деклариране, плащане, сроковете за това и пр.
Следва да се отбележи, че кръгът на данъчно задължените лица е по-широк от
кръга на лицата, които могат да бъдат субекти на обсъжданите данъчни
престъпления. Данъчно задължени лица са и юридическите лица и
неперсонифицираните местни или чуждестранни дружества, а наказателното ни право
не регламентира корпоративна наказателна отговорност. Освен това, субектът на
данъчното задължение може и да не съвпада с данъчно задълженото лице, т.е. с
платеца и вносителя на данъка и това е особено характерно при косвените данъци.
Характерно за данъчното правоотношение е и това, че прилагането на
данъчноправната норма се осъществява в някои случаи именно от данъчно
задълженото лице, напр. - чрез подаване на данъчна декларация при облагането с
корпоративен данък по ЗКПО (чл. 92 и сл.), с данък върху дохода по ЗДДФЛ (чл. 50 и сл.),
чрез подаване на периодични справки-декларации при облагане с данък върху
добавената стойност по ЗДДС (чл. 125 и сл.) и пр. Това е дейност на гражданите
и съответните лица от търговските дружества, а не на данъчните органи.
Последните упражняват контрол върху правилното прилагане на данъчноправната
норма. Данъчните задължения възникват ex lege и стават изискуеми с настъпването
на определения в конкретния данъчен закон падеж.
Основният състав на чл. 255, ал. 1 от НК (редакция ДВ, бр. 75/2006
година) предвижда няколко форми на изпълнителното деяние, изчерпателно посочени
в т. 1 до т. 7 на нормата. Отделните действия/бездействия могат да бъдат
осъществени самостоятелно или в различни комбинации помежду си. Някои от тях се
изразяват в извършване на правно забранена дейност (по т. т. 2, 4, 5, 6, 7), а
други - в пропускане да се извърши правно вменена дейност (по т. т. 1, 3). Във
всички случаи обаче е необходимо настъпването на посочения в нормата определен
престъпен резултат - избягване установяването или плащането на данъчни задължения
в големи или особено големи размери, който резултат настъпва с изтичането на
предвидения в съответния закон срок за внасяне на дължимия данък. Само тогава
би имало довършено престъпление по тази норма на закона. Предвидените в закона форми на изпълнително
деяние на основния състав на данъчното престъпление сочат несъмнено на
усложнена престъпна дейност, като отделните престъпления могат да са типични
двуактни (напр. по т. 1) или нетипични такива (напр. по т. 2). Характерно за
всички тях обаче е, че правно регламентираното задължение за извършване на
определени действия (подаване на данъчна декларация, при това с вярно
съдържание) или правната забрана за извършване на такива действия (унищожаване,
укриване и пр. на счетоводни документи, водене на счетоводство в нарушение на
изискванията на счетоводното законодателство и т. н.), са дадени не в
наказателния закон, а извън него. Отделните данъчни закони регламентират
конкретни задължения за данъчните субекти, които се осъществяват по определен
ред и в определени срокове. С изтичането на всеки отделен данъчен период
данъчно задълженото лице дължи определено поведение, свързано, най - общо
казано, със съобщаване на правно значими за съответния данъчен фактически
състав обстоятелства и това става чрез подаване на декларация
(справка-декларация по ЗДДС)
с резултата за конкретния период - ежемесечно (по ЗДДС),
ежегодно (по ЗДДФЛ,
ЗКПО) или
при настъпване на посочено в закона събитие (по Закона за акцизите и данъчните складове, по Закона за местните
данъци и такси.
Този срок и този период е различен
за различните видове данъци, в случая по ЗДДФЛ
срока за подаване на годишната данъчна декларация е регламентиран в Чл. 53. (1) „Годишната данъчна
декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване
на дохода”. Когато дееца укрие
данъчни задължения за даден данъчен период, той извършва едно престъпление, тъй
като данъчните задължения са дължими и изискуеми за този конкретен данъчен
период. Изискуемият се от данъчно задълженото лице данък се отнася за конкретния
данъчен период и представлява фактически дължимото данъчно задължение.
Обстоятелството, че материалноправното задължение на дееца за заплащане на
данъка продължава да съществува и остава изискуемо до изтичане на погасителната
давност, не изключва съставомерността и довършването на престъплението по чл.
255, ал.1 от НК. В случая закона не защитава въобще вземането на държавата по
съответното данъчно задължение, а има за цел само да гарантира заплащането на
това задължение в предвидените в закона срокове. Състава на престъплението по
чл. 255, ал.1 от НК има за цел не да гарантира въобще изпълнението на данъчното
задължение, а да гарантира това изпълнение в предвидените от закона срокове.
Съдът намира, че деянието по чл.255, ал.1, т.1 от НК е съставомерно. Налице е
квалификацията “големи размери” - чл. 93, т.14 - ДВ бр. 21/2000 год., тъй като данъци в големи
размери са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а съгласно посочената по
горе съдебно счетоводна експертиза те са в общ размер на 10 912,16 лева.
Деянието е извършено чрез неподаване на декларация – чл.255, ал.1, т.1 от НК.
Престъпната
деятелност се квалифицира като продължавано престъпление по чл. 26, ал.1 от НК.
Касае се за деяния извършвани през непродължетелен период от време,
осъществяващи поотделно признаците на един или повече деяния, осъществяващи
поотделно признаците на един или различни състави на едно и също престъпление.
От субективна страна
престъплението е осъществено с пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал
общественоопасния характер на неговото деяние, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им.
По изложените съображение
съдът прие, че са налице субективните и обективните признаци на престъплението
по чл. 255, ал.1, т.1 от НК, вр. чл. 26,
ал.1 от НК.
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно
лице, което по закон дължи данъци. В разглеждания казус подсъдимата Н.Х. е наказателно отговорно лице –
пълнолетно, вменяемо. Не се събраха доказателства подлагащи на съмнение
възможността й да носи наказателна отговорност. Същата е данъчно задължено лице
по смисъла на ЗДДФЛ. От субективна страна посегателството е осъществено с пряк
умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Причините
за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от страна на подсъдимата
на основни норми гарантиращи нормалното функциониране на финансовата, данъчната
и осигурителната системи, както и до желание за бързо облагодетелстване.
По
индивидуализацията на наказанието: За престъплението по чл. 255, ал.1, т.1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба до две
хиляди лева.
При определяне на наказанието съдът взе предвид следното:
Съдът отчете процесуалното й поведение за своевременното приключване на
съдебното производство и направеното самопризнание. Отчете чистото й съдебно
минало и затруднено семейно и имотно състояние. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съобрази обществената опасност на деянието. Прецени, че
причинените вреди са не са много над критерия за големи размери, но че от тях
не е възстановено нищо, независимо от многократното декларативно изразено
желание. Поради което намира, че наказанието следва да бъде определено малко
под средата на предвиденото. В същото време производството се е развило по реда
на чл. 371, т.2 от НПК. Съгласно чл. 373, ал.2 от НПК при разглеждане на делото
по този ред - при постановяване на
осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Деянието е извършено в редакция на чл. 58а от НК на ДВ бр. 26 от 2010 год. При нея съдът е
длъжен да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК само когато действително са
налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и така
определеното наказание е по благоприятно за дееца.
В случая не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства. При това положение съдът следва да
определи на наказанието, след което да го намали с ⅓. Т.е. в случая няма конкуренция между разпоредбата на
чл. 58а, ал.1 от НК и чл. 55 от НК за да се преценява по благоприятно
наказание, както изисква ал.3 на посочения текст. При което остава приложима
само ал.1 от чл. 58а от НК.
Като взе предвид,
че по отношение на подсъдимия има лек превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства над отегчаващите съдът определи наказанието малко под средата на
предвиденото като го определи в размер
на 3 – три години лишаване от свобода.
Така определеното наказание от 3г. намали с ⅓ съгласно чл.58а от НК и постанови подсъдимата да изтърпи
наказание в размер на 2 – две години лишаване от свобода. / ⅓ от 3год. = 1г. или подсъдимата
следва да търпи 3г.-1г.= 2 години/.
Като прецени изминалото време от извършване на деянието и
неговия размер, съдът прецени че не се налага изтърпяване на определеното
наказание ефективно. Съдът счита, че ефективното изтърпяване на наказанието по
никакъв начин няма да доведе до реализиране на личната превенция. Напротив
съдът намира, че едно отлагане на наказанието в подходящ изпитателен срок би
имало много по въздействуващ ефект върху подсъдимата, която ще следва в този
изпитателен срок да се въздържа от извършването на каквото и да е престъпление,
както и да положи усилия за възстановяване на щетата. Освен това Х. не е осъждана към момента на извършване на
деянието и не съществува и формална забрана за приложението на чл. 66 от НК.
Поради което и на основание чл. 66 от НК съдът отложи изтърпяването на така
определеното наказание за срок от 3 - три години, считано от влизане в сила на
присъдата.
Съдът счита, че след като не са налице основания за
приложение на чл. 55 от НК – изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, не съществува законова възможност да не наложи и
по-лекото кумулативно предвидено наказание – глоба. Тъй като така възможност
съществува само в хипотезата на чл. 55, ал.3 от НК. Ето защо при определяне
размера на глобата съдът съобрази отново същите обстоятелства свързани с
индивидуализацията на наказанието, поради което я определи в размер около
средния на предвиденото, а именно –
глоба в размер на 1000 лева. Съгласно чл. 58а, ал. 5 от НК така определения
размер съдът не редуцира с оглед забраната за това в посочения текст, поради което
я осъди на глоба в размер на 1000 лева.
На основание чл. 189 от НПК съдът осъди подсъдимата
Н.Н.Х. да заплати по сметка на ОСлО при Окръжна прокуратура
Шумен сумата от 446 – четиристотин четиридесет и шест лева като разноски направени в досъдебното производство.
По делото
няма веществени доказателства.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател:
/ Н. Батанова /