РЕШЕНИЕ
№127
Стара
Загора, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – III касационен състав,
в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАИЛ
Р.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При
секретаря СТЕФКА ХРИСТОВА и с участието на прокурора МИНЧО НИКОЛОВ, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ касационно административно наказателно дело
№ 74 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София против решение № 18 от 17.01.2023
г., постановено по АНД № 20225510200903/2022 г. по описа на Районен съд
Казанлък, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 7821 от 22.08.2022 г., издадено от Началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София. В жалбата са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено на
съдопроизводствените правила – касационни основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Според касатора съдът неправилно е приел, че НП е издадено при неясна фактическа
обстановка и неясно описано нарушение. Твърди, че в НП е описано кой точно ред
не е спазил нарушителят и какви са обстоятелствата по извършеното нарушение. Направено
е искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП.
Ответникът И.М.Р. чрез пълномощника си адв. И.С.представя
писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна.
Твърди, че обжалваното решение е валидно, обосновано и правилно, постановено
при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което
моли да бъде оставено в сила. Претендира за направени разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага
обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд
Казанлък е било НП № 7821 от 22.08.2022 г., издадено от Началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София въз основа на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 0008978 от 25.07.2022 г., с което на
основание на основание чл. 177, ал. 3, т.
1, предложение трето от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на И.М.Р.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. за извършено
нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2, предложение трето от ЗДвП
във връзка с чл. 8, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 37, ал. 1, т. 1, предложение първо от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства (ППС), издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Като описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е било извършено, в НП е посочено, че на 25.07.2021
г. в 12:40 часа на път III-5008,
км. 0+100 в посока гр. Казанлък – с. Борилово И.М.Р. е извършвал превоз на
товари (фракции) с моторно превозно средство (МПС) с три оси, марка „Рено“,
рег. № СТ 5500 ВР, като при направеното измерване с техническо средство – електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10, № К0200008, и ролетка № 1301 – 18/5 м., било констатирано, че измерено
разстояние между осите 1,40 м. сумата от натоварването на ос на двойната ос на
МПС е 26,650 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т. съгласно чл.
7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., т.е. превишаването е
10,650 т., въз основа на което е изведен извод, че МПС е тежко по смисъла на
чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
За да отмени НП, Районен съд Казанлък е
приел, че НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и че фактическото описание на нарушението в НП не се субсумира от
хипотезата на чл. 177, ал. 3, т.
1, предложение трето от ЗДвП, посочена като основание за ангажиране
на административно-наказателната отговорност на И.М.Р..
Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно.
В случая според фактическото описание на
нарушението в НП санкционираното лице е управлявало МПС с три оси,
квалифицирано като тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 1,
т. 5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, посочена като нарушена в НП, движещите
се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството – т.е. нормите от Раздел
II на цитираната Наредба, озаглавен „Норми за
размери, маса и натоварване на ос на ППС“ (чл. 5 – 7б). Забраната на чл.
139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП обаче не е абсолютна – според ал. 3 на същия член
движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите,
определени по реда на ал. 1, т. 2, се извършва по ред, определен от министъра
на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната
среда и водите и с министъра на вътрешните работи. Този ред е регламентиран в
Раздел III от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, озаглавен „Условия за движение на извънгабаритни ППС“, според
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от който раздел, цитирана също в НП като нарушена
– във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с
разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя, като
в раздел Раздел IV на Наредбата (чл. 14 –
18) е регламентиран редът за издаване на разрешителни, в това число и
заплащането на такси, когато такава се изисква, каквато е например хипотезата
на чл. 14, ал. 3 – извънгабаритните и/или
тежките ППС, на които се разрешава да се движат след
заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат
обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II,
както и тези с габаритни размери: широчина – до 3,30 м, височина – до 4,30 м, и дължина – до 22 м. Именно поради това в
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., която също е цитирана
изрично в НП като нарушена – във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 8
от Наредбата, е предвидено, че службите контрол на МВР и Агенция „Пътна
инфраструктура“ могат да спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на
пътя и ограничителната му линия извънгабаритни
и/или
тежки ППС, както и да съставят актове, когато при проверката се установи, че
движението се извършва без разрешително или документ за платена такса по чл.
14, ал. 3, а разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на което
основание е санкциониран И.М.Р., предвижда, че се наказва с глоба от
500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява ППС
с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Изложеното означава, че дори И.М.Р. да е управлявал
ППС с натоварване на ос, надвишаващо нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството – в случая чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., каквото е фактическото описание на
нарушението в НП, и с това да е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за да е
съставомерно деянието му по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е необходимо да не е
спазен установения ред, допускащ движението на подобно ППС, т.е. движението да се извършва без разрешително или
документ за платена такса по чл. 14, ал. 3 по Наредба № 11 от 03.07.2001
г. Такива обстоятелства обаче не са посочени в НП, поради което, като е приел,
че НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а
фактическото описание на нарушението в НП не се субсумира от хипотезата на чл. 177, ал.
3, т. 1, предложение трето от ЗДвП, и на тези основания е отменил НП
като незаконосъобразно, Казанлъшкият районен съд е приложил правилно
материалния закон.
Касационното основание по чл. 348, ал. 1,
т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното
съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла
на чл. 348, ал. 3 от
НПК и порочни съдопроизводствени действия на въззивния съд при
разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
При този изход на спора, изхождайки от своевременно
направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски и липсата
възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК Изпълнителна Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените разноски за касационната инстанция
в размер на 600 лв. съобразно уговореното и реално заплатено адвокатско
възнаграждение според представения договор за правна защита и процесуално
представителство от 09.05.2023 г.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 17.01.2023 г., постановено
по АНД № 20225510200903/2022 г. по описа на Районен съд Казанлък.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на
И.М.Р. ***, ЕГН **********, сумата от 600 (шестстотин лева) лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в касационната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.