МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 3507/09 Г. ПО
ОПИСА НА ВРС, ХХVІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Производството е образувано въз основа на внесен в съда обвинителен акт
срещу Х.В.Д. за извършено от него престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.3 вр.ал.1
от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението и по съществото на делото пледира за наказание “Лишаване
от свобода при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК”
Подс. Д. признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. При дадената му последна дума моли “ условна
присъда”. Защитникът му, адв. В.,
изразява становище, че изтърпяването на наказанието ЛС следвало да бъде
отложено с изпитателен срок, т.к. били налице предпоставките за това. Подс.Д. следвало да не се счита осъждан, т.к. бил
реабилитиран. Призовката за доброволно
изпълнение на задължението за плащане на глоба по предходно НОХД не била
получена от Д. , поради което не била годна да прекъсне давността по чл. 82
ал.3 от НК за изпълнение на наказанието
глоба. Изразява убеденост, че
призовката за доброволно изпълнение била антидатирана и била написана сега , а
не през 2007 г. Нямало пречка да се наложи условно наказание,
като ефективна присъда не била съответна на целите на наказанието.
В съдебното
производство съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подс.Д.
работил за св.Сотиров. Св.Ангел Христов бил собственик л.а."ВАЗ 2105"
с рег.№Х 88-63 АР и номер рама XTA 210500 F0332157, който предоставил за ползване
на св.Петю Сотиров от гр.Хасково на 15.07.2008г. Уговорката им била автомобила
да бъде закупен от последния, който заплатил за него 150лв., а по-късно щял да
му даде остатъка до уговорените 300лв. Автомобила бил използван от св.Сотиров,
който бил производител на дини и пъпеши и взел автомобила, за да може св.Георги
Георгиев и подс.Х.Д., да спят в него. Автомобилът бил паркиран на
ул."Милосърдие" в гр.Варна. На 13.08.2008г. св.Сотиров отишъл при св.Георгиев и подс.Д.. Д. предявил
претенции за по-високо заплащане, но св.Георгиев му отказал. Двамата се скарали, подс.Д. се
ядосал, дори намерил пръчка, с която ударил Сотиров в областта на корема.
Веднага след това се качил в автомобила, който бил с отключени врати, влязъл в
него, привел го в движение, използвайки автоключа, който бил оставен на
стартера. Сотиров, виждайки, че Д. потегля , направил опит да му препречи пътя,
но като видял, че Д. нямал намерение да спре, се отдръпнал за да не пострада.
Подс.Д. избягал с автомобила в
неизвестна посока. По-късно същата вечер автомобилът се повредил в близост до
с.Изворско. Подс.Д. помолил за помощ св.Добри Тодоров, когото срещнал случайно.
Св.Тодоров купил гориво и го занесъл, но въпреки това двамата не успели да
запалят автомобила, вкл. и чрез теглене.
По този начин го придвижили до частен дом в с.Изворско. Тъй като имало опасност
от кражба на части и вещи свалили акумулатора и авторадиокасетофона и оставили тези вещи при св.Тодоров на съхранение, с
уговорката подс. Д. да и вземе и по-късно. Междувременно св.Сотиров се свързал
със св.А.Христов като му обяснил ситуацията и се тъжил в полицията. МПС било
обявено за издирване и на 14.08.2008г. било установено. Бил извършен оглед в
присъствието на собственика, който тогава установил, че липсвали акумулатор и
авторадиокасетофон „Панасоник". При огледа били намерени в сенника
документи за лекия автомобил, лична карта №********* на Петю Сотиров.
Стойността на лекия автомобил била
340лв., а на авторадиокасетофона -
24,00лв.
Подсъдимият Х.В.Д. е роден на ***г***, живее в гр.Хасково,
български гражданин, с основно образование, безработен, разведен, ЕГН **********.
Същият бил осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 89/99 г., с която му е
наложена глоба в размер на 150 лв. С
присъда по НОХД № 30/2000 г. в зак.сила от 12.05.2000 г. му е наложено
наказание 3мес ЛС, отложено с три години изпитателен срок. С присъда по НОХД №
176/05г. в зак. сила от 16.06.2005 г. му е наложено наказание 300 лв.
глоба. Във връзка с наложените му
наказания още през 2001г. било образувано изпълнително производство ИД №
16068/2001 г. по описа на АД-РД-Пловдив, по което подс.Д. имал и други публични
задължения, освен наложените глоби по НОХД № 83/99 г. и 176/05 г. На 07.06.07г.
на подс.Д. била изпратена призовка за доброволно изпълнение, с което била
прекъсната обикновената давност по чл.82 ал.1 т.5 от НК, считано от
влизане в сила на последната присъда и
от датата на прекъсването започнала да
тече нова двегодишна давност. Още преди изтичането й, подс.Д. извършил
деянието, предмет на настоящото разследване, поради което, т.к. е извършил ново
деяние преди да е бил реабилитиран за предходните, би могъл да бъде реабилитиран на осн.чл.88а ал.4 от НК, едва когато изтекат
сроковете за реабилитация по всички осъждания. На 28.09.09 г. длъжникът погасил
частично задължения в размер на 150 лв. , като сумата била разпределена по
начин, че с нея не се погасили частично или изцяло горепосочените глоби.
Описаната фактическа
обстановка се установява и потвърждава от събраните по реда на глава ХХVІІ НПК
доказателства – показанията на св. Христов, Сотиров, Тодоров и Георгиев, от
обясненията на подс. Д., от писмените доказателства и от заключенията на
експертизите.
Съдът кредитира
гласните доказателства като
непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се. В хода на досъдебното
производство подс. Д. не се е признал за виновен, но е дал обяснения за фактите, такива,
каквито са посочени от свидетелите и каквито са описани в обвинителния акт.
Като обективно и
компетентно дадени съдът кредитира заключенията на СОЕ и на СПЕ.
Като събрани по реда
на НПК, съдът кредитира писмените доказателства по делото–справка за съдимост,
справка за собственост на МПС, протокол за оглед, протоколи за разпознаване и
др.
Съдът кредитира изцяло
и събраните писмени доказателства, за факти извън изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт, а именно двете справки на АДВ-Пловдив и приложените към тях
документи. Не са налице каквито и да било обективни причини, които да пораждат
съмнение, че поканата за доброволно изпълнение е антидатирана и че такава не е
била изпращана на 07.06.07 г., каквото е твърдението на адв. В.. Че с плащането
си през 2009 г.
подс.Д. не е погасил задълженията си за плащане на глобите, е видно от
Разпореждането на АДВ РД-Пловдив от 28.09.09 г., поради което съдът намира становището на защитата в тази насока за несъстоятелно.
Предвид гореизложеното, съдът намира от правна
страна следното:
С гореописаното деяние подс.Х.В.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 346, ал.2,
т.З вр.ал.1 от НК, като на 13.08.2008г. в гр.Варна,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „ВАЗ
2105" с рег.№Х 88-63 АР на стойност 364,00лв./три шестдесет и четири лева/
от владението на Петю Сотиров Сотиров, собственост на Ангел Георгиев Христов,
без негово съгласие с намерение да го ползва, като отнемането е извършено при
условията на чл.195,ал.1,т.4 от НК - с употребата на техническо средство -
автоключ.
Деянието е извършено чрез действие при форма на вината
пряк умисъл, тъй като подс.Д. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Квалификацията по чл.346, ал.2,т.З от НК се обуславя от
обстоятелството, че за привеждане на автомобила в движение е използвано
техническо средство по смисъла на чл.195, ал.1,т.4 от НК - автоключ.
Правилно е становището на прокурора, че по принцип квалификацията
по чл.346, ал.2,т.1 пр.2 от НК е налице
тогава, когато МПС е изоставено на обществено доверие на място, където
собственика не може да упражнява постоянен надзор над вещта си. В този случай
обаче, изоставянето на такова място не е виновно извършено. Видно не само от
обясненията на Д., но и от показанията на св. Тодоров, автомобилът е останал на
това място, т.к. е възникнала повреда.
Подс.Д. сторил всичко необходимо за да
го приведе в движение, като потърсил помощ и набавил гориво, но въпреки това не
успял. Дори с поведението си показал, че не иска да остави МПС без надзор, като
останала да пази автомобила, докато св. Тодоров отишъл за бензин. После взел мерки да опази по-ценните вещи,
като ги оставил на съхранение при св.Тодоров. Последното също сочи, че не е
имал намерение да оставя превозното средство без надзор и че последното се е
случило независимо от волята му. По тази причина съдът оправда подс.Д. в това
да е изоставил МПС без постоянен надзор.
При определяне на вида
и размера на наказанието съдът взе предвид:
Императивната норма на чл. 373 ал.2 , налагаща наказанието
да е ЛС под определения в закона минимум от една година.
Смекчаващите отговорността обстоятелства – добросъвестното
участие в процеса, подбудите за отнемане на МПС, това че подсъдимият бил ядосан на собственика, ниската стойност
на МПС, осъзнаването на вината и изразеното разкаяние.
Отегчаващи отговорността обстоятелства - предходна съдимост
невлияеща върху квалификацията за настоящото деяние.
С оглед горното съдът намира, че минимално наказание
“Лишаване от свобода” за срок от три месеца, би било достатъчно за постигане на
предвидените от закона цели, като би въздействало превъзпитателно и възпиращо
на дееца , а и на останалите членове на обществото.
Съдът споделя становището на защитата, че целите на
наказанието биха били постигнати и без ефективното му изтърпяване. Това обаче е
само една от кумулативно предвидените предпоставки за отлагане на
изпълнението. Съгл. л.66 ал.1 от НК,
наказанието може да бъде отложено, ако на дееца преди това не е било налагано
наказание “Лишаване от свобода”. Именно тази предпоставка в този случай не е налице. Видно от
гореописаните три присъди, подс.Д. е извършвал деяния преди да е бил
реабилитиран за което и да е от тях. Последното предполага, че реабилитация по
отношение на тези осъждания ще настъпи при усл. чл.88а ал.4 от НК, когато
изтекат съответните срокове за всяко едно осъждане. Срокът за осъждането по
НОХД 30/2000 г. /3 год. изпитателен срок , след който- пет години по чл.88а
ал.2 вр.чл.82 ал.1 т.3 от НК/, е изтекъл
на 12.05.2008 г. Срокът по отношение наказанието, наложено с присъдата по НОХД
176/05 г. е започнал с влизане в сила на присъдата от 16.06.05 г. и е прекъснат
с изпращането на призовка за доброволно изпълнение на 07.06.07 г.. Тук съдът не
споделя становището, че призовката е
следвало да бъде получена от подс.Д.. Според утвърдената съдебна практика,
достатъчно е да е предприето действие от страна на задължените държавни органи,
за да се счита давността за прекъсната. След тази дата е започнала да тече нова
двегодишна давност, но още преди изтичането й, Христов е извършил
престъплението, предмет на настоящото дело. По отношение глобите е било
образувано изпълнително производство, поради което съгл.чл.82 ал.5 от НК, не следва да се
прилагат правилата на абсолютната давност. Предвид горното, не са налице
предпоставките за отлагане на
изтърпяването на наказанието с изпитателен срок. При наличие на императивна норма, съдът е
лишен от възможността да преценява
отлагане на изтърпяване на наказанието по целесъобразност.
Т.к. подс. Д. е бил осъждан на “ лишаване от свобода”,
наказанието следва да бъде изтърпяно при строг режим в затвор.
Като призна подс. Д. за виновен, съдът му възложи
направените по делото разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: