Решение по дело №1706/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……………………        2022 г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, ІІ-ри тричленен състав, в публичното заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

   ДИМИТЪР МИХОВ

 

при секретаря Наталия Зирковска

в присъствието на прокурор Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева кас. адм. нак. дело № 1706/2022г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 871/27.06.2022г., постановено по АНД № 1465/2022г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено Наказателно постановление № 03-2100261/08.12.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 335, ал. 1 във връзка с 2, т. 3 от КТ, на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 300лв.В касационната жалба се релевира незаконосъобразност на решението на ВРС поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Сочи се, че наказателно постановление съдържа всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Твърди се, че вследствие на неправилно тълкуване на разпоредбите на КТ, районният съд е достигнал до погрешен извод за липса на извършено административно нарушение. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло чрез процесуален представител, който възразява срещу размера на претендираните разноски за адвокатски хонорар от насрещната страна, като моли същият да бъде съобразен със законоустановения минимум.

Ответната страна – „М.“ ЕООД, чрез представител по пълномощие, в съдебно заседание и в депозиран отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление „М.“ ЕООД е санкционирано за това, че на 17.07.2021г. в гр.Варна, бул. „С.“ № 3, в качеството му на работодател, е издал Заповед № 00000001/17.07.2021г. за прекратяване на трудов договор между работодателя и Н. Х. Ш. , ЕГН **********, на длъжност „продавач“, с която се прекратява трудовото правоотношение /трудовият договор/ на лицето, считано от 17.07.2021г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, като същата е връчена срещу подпис на работника на 22.07.2021г. Посочено е, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – 17.07.2021г., същата е следвало да бъде връчена на работника Н. Х. Ш. . За гореописаното срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 335, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 3 от КТ. Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието, административнонаказващият орган /АНО/ е издал атакуваното пред районния съд наказателно постановление.

За да отмени наказателното постановление, ВРС е приел, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Изложил е мотиви, че в АУАН и в наказателното постановление не са описани съставомерните признаци на нарушението по чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, както и че неспазването на посочената като нарушена правна норма не съдържа състав на административно нарушение, а урежда общи принципи в трудовото право, като не е скрепено със санкция. Първостепенният съд е посочил, че трудовият договор не се прекратява с изявлението на работодателя, а едва с връчването, с получаването на изявлението за прекратяване, поради което неподписването на заповедта за прекратяване от работника към датата на нейното издаване води до липса на прекратяване на трудовото правоотношение към тази дата, а не до прекратяване, без да са спазени формата или срокът за това.

Така постановеното решение е правилно.

Изложените от ВРС мотиви относно липсата на съставомерност на деянието се споделят изцяло от настоящия тричленен състав на Административен съд – Варна. Посочената в АУАН и в наказателното постановление като нарушена правна норма на чл. 335, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 3 от КТ не съдържа състав на административно нарушение. Както правилно е приел районният съд, разпоредбата урежда формата на акта, с който се прекратява трудовото правоотношение, и момента, от който настъпва прекратяването – в случая при прекратяване без предизвестие. Невръчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на датата на нейното издаване не препятства установяването на момента, в който правоотношението се смята за прекратено – в който смисъл е описаното от АНО деяние, а е основание да се приеме, че изобщо липсва прекратяване към тази дата. Несъставомерността на описаното в АУАН и в наказателното постановление деяние следва от една страна от факта, че с представянето на писмена заповед е спазено изискването за форма, установено в чл. 335, ал. 1 от КТ, а от друга страна – че след като представената заповед не е била подписана от работника е трябвало да се приеме, че трудовото правоотношение все още не е било прекратено, а не че е прекратено, без да е спазена формата или срокът за това, както неправилно е посочено в процесния санкционен акт. След като посочените в АУАН и в наказателното постановление като нарушени нормативни разпоредби не съдържат състав на административно нарушение, а уреждат общи принципи в трудовото право – формата на прекратяване на трудовия договор и момента на прекратяването му, неправилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на работодателя за неспазването им на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ.

 Достигайки до идентични правни изводи и отменяйки оспореното пред него наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на правния спор и предвид своевременно направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Видно от представения с отговора на касационната жалба списък „М.“ ЕООД претендира разноски в общ размер на 1000лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения – по 500лв. за всяка съдебна инстанция съответно по договор за правна защита и съдействие от 05.10.2021г. и по договор за правна защита и съдействие от 27.07.2022г. Доколкото с обжалваното решение Районен съд – Варна е присъдил разноски в полза на дружеството за въззивното производство, настоящата инстанция не дължи произнасяне по този въпрос. С настоящото решение в полза на касационния ответник следва да се присъдят единствено разноските, сторени в настоящото съдебно производство. Същите се претендират в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 22.07.2022г. Доколкото делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, възражението на касатора за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е основателно. На основание чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакцията, Доп. – ДВ, бр. 68 от 2020г., действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие и извършването на престацията по него/ в полза на касационния ответник следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Водим от горното, Административен съд – Варна, IІ-ри тричленен състав, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 871/27.06.2022г., постановено по АНД № 1465/2022г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, да заплати в полза на „М.“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Варна, ул.“Д.“ № ** вх.* ап.** сумата от 300лв. /триста/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

     2.