Решение по дело №151/2020 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 175

13.07.2020 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:   

                                   

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                 2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

                       

при секретаря Минка Петкова

и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №151 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

С Решение №142 от 02.03.2020г., постановено по анд № 3495/2019г., РС Стара Загора потвърдил eлектронен фиш /ЕФ/, серия К № 3089387 на ОДМВР Стара Загора, с който на Д.М.И., ЕГН – ********** *** на осн. чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

Обстоятелства по обжалването

 

            Недоволно от решението останало административно – наказаното лице, което го обжалва в срок чрез процесуален представител, адв. Щ.. Касаторът твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения.

            РС не счел за необходимо да се произнесе по всички обстоятелства по делото, а от мотивите на решението било видно, че съдът не взел отношение и не обсъдил подробно нито едно от изложените аргументи, на базата на които се искала отмяната на ЕФ. Така още в жалбата било поискано да се представят доказателства за годността на използваното АТТС. Представеният по делото протокол за проверка бил от „СИТРОН“ ООД, гр. София, а не от ОДМВР Стара Загора, като съдът игнорирал този факт и приел на доверие въпросното доказателство.

            На следващо място, касаторът твърди, че по делото бил представен протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015г., но не в цялост. Сочи, че съгласно чл.10, ал.3 от нея, той се съпровождал от снимка на разположението на мобилното АТСС, а такава липсвала по делото и това се въздига като липса на доказателство за мястото на разположение на системата за контрол и за доказване възможността й да установява нарушение при навлизане на превозното средство в зоната за контрол.

            Касаторът, редовно призован в с.з., не се явява и не се представлява. Представя кратко становище, в което моли да се постанови решение, с което се отмени жаленото решение на РС и да се обяви процесния ЕФ за незаконосъобразен.

            Ответникът по касация –ОДМВР Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

            Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна, а решението на РС за правилно и законосъобразно.

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество й за неоснователна.

За да потвърди процесния пред него ЕФ въззивният съд приел за безспорно установена описаната във фиша фактическа обстановка по извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като този извод обосновал чрез приетия доказателствен материал, надлежно посочен в решението. РС приел за доказано и обстоятелството за техническата годност на използваната мобилна система за контрол от посочения тип /с вградено разпознаване на номера и комуникации/, че ЕФ от формална страна съдържал всички реквизити, изискуеми по ЗДвП и че релевантните факти не били оборени. Изведен бил извод и за липса на допуснато съществено процесуално нарушение, както и за правилно определяне на субекта на отговорността. В заключение РС приел и извод за правилно определяне размера на санкцията.

Пред касационната инстанция един от доводите, обосноваващ касационното основание по см. на чл.348, ал.1 от НПК е този за липса в представена с преписката снимка, към протокола по чл.10 от наредба №8121з-532/2015г., каквато съгласно чл.10, ал.3 при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта съпровожда протоколът за удостоверяване разположението на уреда.

Видно от приложения по делото Протокол за използване на АТСС с рег. № 5005 от 10.10.2019 г. – приложение към чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата, се установяват следните обстоятелства - време на работа и местонахождението на уреда, посока на движение на контролираните МПС, вид на пътната мрежа, общо ограничение на скоростта, режим на измерване и посока на задействане, а в графа „номер на служебен автомобил /само за мобилно АТСС в МПС/“ липсват отбелязвания. Протоколът още удостоверява началото и края на работа на системата и брой установени с АТСС нарушения /542бр./, вкл. и брой часове на работа на АТСС. От така удостовереното с този протокол следва, че конкретният случай на установяване на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е извършено с мобилно АТСС, разположено временно на пътен участък. Протоколът по чл.10 от наредбата се ползва с материална доказателствена сила, като удостоверените с него обстоятелства следва да се приемат за доказани. С оглед обстоятелството, че използваното техническо средство е било разположено на участък от път, а не монтирано в автомобил, според наредбата към съставения протокол следва да има приложена и снимка за разположението на техническото средство. Такава липсва представена в преписката, приета от РС. Това обаче не следва да се определя за съществено процесуално нарушение, което само по себе си влече и отмяна на ЕФ, а само съществено нарушение на производствените правила е основание за такъв правен резултат.  Несъществеността на този пропуск се свежда до това, че неговото допускане на влияе върху доказването на съществените от обективна страна обстоятелства по извършване на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП в контролирания участък от пътя с въпросния вид мобилно АТТС, които става чрез протокола по чл.10, ал.1 от наредбата. Същият е представен по делото пред РС, съдържа всички необходими реквизити, документът не е оспорен пред въззивния съд и същият правилно е ценен като доказателство, както и законосъобразно въз основа на установените чрез него обстоятелства са изграждани фактическите и правни доводи и изводи на първоинстанционния съд. Въз основа на този протокол се удостоверяват по несъмнен начин фактите на административно-наказателното обвинение, който се визират в процесния ЕФ и поради това същите правилно и законосъобразно се възприемат за безспорно установени пред РС, което обосновава и крайният му правен извод за потвърждаване на фиша.

Що се отнася до други довод в касационната жалба – липса на доказателства за проверка пригодността на използваното АТСС, то същият се явява не кореспондиращ на доводите на РС, доколкото изводите му са изграждани въз основа на писмени доказателства, издадени от Български институт по метрология /вж. л. 10-11 от делото на РС/, които писмени доказателства не са оборени от жалбоподателя по надлежен ред и са годни за удостоверяване на въпросното обстоятелство. Ето защо изцяло в синхрон с процесуалните правила те са ценени от въззивния съд.

Наведените доводи в касационната жалба не се установяват да са налице, поради което не е налице визираното касационно основание и жалбата е неоснователна, а решението на РС като валидно и правилно, следва да се остави в законна сила.

Ответникът по касация не прави искане за разноски пред тази инстанция, поради което такива не му се следват.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВА В СИЛА Решение №142 от 02.03.2020г., постановено по анд № 3495/2019г., РС Стара Загора.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                        2.