РЕШЕНИЕ
№
355
гр. Русе, 14.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА ДИАНА КАЛОЯНОВА |
|
|
|
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН
дело № 353
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), депозирана чрез процесуален
представител, против Решение № 530 от 14.07.2022 г., постановено по АНД № 138/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което e отменено изцяло Наказателно
постановление (НП) № КГ-2423 от 14.12.2021 г. на Председателя на ДАМТН, с което на „Строител“
ООД, със седалище: гр. Русе за извършено административно нарушение на чл. 8,
ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), във връзка с чл. 6,
т. 2, Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните
горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) и на основание
чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 10 000 лева и e постановено дружеството да заплати разходите за вземане и
изпитване на пробите от процесното гориво в размер
на 580 лева. В жалбата са развити оплаквания, че решението е постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при
противоречие с материалния закон. Направено е искане обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди
изцяло издаденото НП. Претендира се и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – „Строител“ ООД, чрез процесуален представител адв. Г.
Механджиева, в депозирана по делото писмена защита и в съдебно заседание в хода
по същество на делото оспорва основателността на жалбата.
Представителят
на ОП - Русе намира жалбата за неоснователна.
След като обсъди оплакванията в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и при направената проверка съгласно чл. 218 от АПК, съдът
намира следното:
Касационната жалба е против решение на районен съд, постановено в
производството по раздел V на ЗАНН, постъпила е в законовия срок, от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Първата съдебна инстанция е
установила от фактическа страна, че санкционираното лице „Строител“ ООД, със
седалище: гр. Русе има основна дейност „извършване на строително-монтажни
работи“. Във връзка с извършване на дейността си, дружеството било собственик
на множество строителни машини с дизелови двигатели с вътрешно горене. За
улеснение на дейността, свързана със зареждане на тези машини, дружеството било
оборудвало в централната си база в гр. Русе, бул. „Липник“ № 5 цистерна за
дизелово гориво. На 27.04.2021 г. контрол за качеството на горивото във
ведомствения обект с бензиноколонка извършили служители на ДАМТН. Те задействат
колонката и напълват шест предварително подготвени съда за проба с общо 4.8 л.
гориво като преди това ги промиват всеки с по 100 мл. от същото гориво. За
запълване на съдовете използват удължител, за който не било установено дали е
промиван с горивото. Вземането на проби било извършено в присъствието на лицето
Ивайло Ангелов, дал показания в качеството му на свидетел по въззивното дело,
който след изготвяне на протокола за вземане на проби го подписва от името на
дружеството в качеството му на „шофьор бетонпомпа“. Една от пробите била изпратена
в подвижна лаборатория в гр. Плевен, където е изследвана по шест показателя,
като по показател „Пламна температура“ показва резултат 45°С при минимален от
55°С. Във връзка с това несъответствие втората контролна проба била изследвана
в стационарна лаборатория в гр. София. При второто изследване показател „Пламна
температура“ показва резултат 47.5°С. На дружеството било изпратено експертното
заключение и на 17.05.2021 г. със Заявление № 84-01-398-2 то стартира процедура
по оспорване на резултата от изпитването в стационарната лаборатория. Изпраща
находящата се при него контролна проба за анализ в акредитирана лаборатория
„Петрол-контрол“ ЕООД и при това изследване показател „Пламна температура“
показва резултат 47.05°С. Въззивната инстанция е посочила, че междувременно,
независимо от стартиралата процедура за оспорване, на 11.06.2021 г.
актосъставителят изпраща покана на дружеството за съставяне на акт. „Строител“
ООД изпраща резултата от направеното по негова инициатива изследване и на
16.07.2021 г. писмено заявява, че желае арбитражен анализ. С писмо от същата
дата от ДАМТН му е отказано започване на арбитражна процедура с аргументи, че
резултатът от назначения от дружеството анализ е 47.05°С, т.е. потвърждава
отклонението от нормата по показател „Пламна температура“ и в този случай
нямало спор по отношение на несъответствието. На същата дата актосъставителят
съставя АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, като в
обстоятелствената част описва изпълнителното деяние като „разпространение“.
Актът е съставен в отсъствие на нарушител и е изпратен за предявяване. На
23.07.2021 г. е предявен от служители на Община Русе на двамата управители на
дружеството. На 14.12.2021 г. председателят на ДАМТН издава обжалваното пред
районния съд НП, с което на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ налага на дружеството
имуществена санкция в размер на 10 000 лева. В обстоятелствената част
изпълнителното деяние също било квалифицирано като „разпространение“, били
посочени дата и място когато и от където е взета проба за изследване, но
липсвали изводи относно датата и мястото на извършване на нарушението.
При така установената фактическа
обстановка въззивната инстанция извела правен извод за незаконосъобразност на
оспореното пред нея НП, поради допуснати в хода на проведеното
административнонаказателно производство съществени процесуални нарушения. По-конкретно
съдът е посочил, че процедурата за вземане на проби от течни горива и
изследването на тези проби е детайлно регламентирана в разпоредбите на Глава Четвърта на НИКТГУРНТК. Според него в разпоредбата на чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК било изрично регламентирано, че при
оспорване на резултатите от изпитване в стационарната лаборатория
заинтересуваната страна е длъжна в 7-дневен срок от получаването на протоколите
по ал. 8 да започне процедурата за оспорване съгласно БДС EN ISO 4259-2,
посочена в Приложение № 12. Безспорно в случая дружеството е оспорило резултата
от изпитването в стационарна лаборатория на 17.05.2021 г. При това
обстоятелство е следвало да се приложи процедурата по Приложение № 12, според
последния абзац на което заинтересована страна може да оспори резултата на ГД
ККТГ, като представи протокол от акредитирана лаборатория за изпитване на
предоставената му контролна проба по оспорения показател и заяви в 2-месечния
срок по чл. 22, ал. 9 искане за изпитване в трета акредитирана лаборатория на
арбитражната проба, съхранявана в ГД ККТГ. Резултатите, получени от изпитването
на арбитражната проба, са окончателни. Според първата съдебна инстанция, така
регламентираната процедура не предвиждала отказ, какъвто е сторил АНО на
16.07.2021 г. като е решил, че няма да допусне изследване на арбитражна проба. В
заключение районният съд е приел, че чрез този отказ освен, че е допуснал
нарушение на процедурата, АНО е нарушил и правото на защита на нарушителя,
което винаги се явявало съществено нарушение на процесуалните правила и представлявало
самостоятелно основание за отмяна. На следващо място РС – Русе е приел, че са
налице и други нарушения на процедурата, като например факта, че проверката и
вземането на пробите било извършено в присъствието на служител на дружеството,
който нямал качеството на лице по см. на чл. 18, ал. 3 от НИКТГУРНТК.
Решението
на първата съдебна инстанция е неправилно. Същото се явява постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните.
От
доказателствата по делото действително се установява, че на 27.04.2021 г. на
основание чл. 16 от НИКТГУРНТК, служители в ДАМТН извършили проверка на обект -
бензиностанция „Ведомствен обект“ № 1, стопанисван от „Строител“ ООД, находящ
се в гр. Русе, бул. „Тутракан“ № 34. Проверката и вземането на проби били
извършени в присъствието на Ивайло Ангелов, на длъжност „шофьор на бетонпомпа“,
служител на дружеството, видно от данните, съдържащи се в Протокол № Рс-053/27.04.2021
г. за проверка и вземане на проба от течно гориво. В този протокол бил описан
процесът на вземане на пробите, същият е съставен в присъствието на посочения
по-горе служител на дружеството, като са положени подписи и печати, както от
страна на дружеството, така и от служителите на ДАМТН.
Установява
се, че в случая изпитването на взетите проби (контролни) от процесното течно гориво,
било извършено три пъти:
-
първо в акредитирана подвижна лаборатория в
гр. Плевен с Протокол от изпитване № Р-0136/28.04.2021 г. и Експертно
заключение № ЕЗ-0462/28.04.2021 г., с които е установено несъответствие с
изискванията за качество, съгласно НИКТГУРНТК по показателя „Пламна
температура“ (С⁰) – резултат 45°С
при норма над 55°С.
-
на основание чл. 22, ал. 6 от НИКТГУРНТК, за
втори път горивото за дизелови двигатели е изпитано в акредитирана стационарна
лаборатория в гр. София, като са издадени Протокол от изпитване № С-0153/28.04.2021
г. и Констативен протокол № КП-0256/28.04.2021 г., като и при това изпитване течното
гориво показало несъответствие съгласно чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК по посочения показател „Пламна
температура“ (С⁰). Полученият резултат от изпитването бил 47,5⁰С
при норма над 55⁰С или 7,5⁰С под изискването.
-
със Заявление № 84-01-398-2 от 17.05.2021 г.,
дружеството на основание чл. 30в, ал. 1, т. 4 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 22, ал. 9
от НИКТГУРНТК е оспорило резултатите от изпитването в стационарната
лаборатория. В резултат на проведената процедура по оспорване на резултати, е
издаден Протокол от изпитване № 76/14.07.2021 г. от Изпитвателна лаборатория за
води, разтворители и нефтопродукти при „Петрол – контрол“ ЕООД, гр. Русе. Видно
от предоставения протокол от изпитване, полученият резултат потвърждава
несъответствието на горивото за дизелови двигатели по показател „Пламна температура“,
а именно изпитването
показало резултат 47.05°С при норма над 55°С.
При тези данни, със Заявление №
84-01-398-3 от 16.07.2021 г. дружеството поискало да бъде извършен арбитражен
анализ в Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти СЖС България ЕООД.
С Писмо изх. № 84-01-398-4 от
16.07.2021 г. му е било отказано изпитването на арбитражна проба, като
дружеството е било уведомено, че тъй като резултатът от представения Протокол
от изпитване № 76/14.07.2021 г. от Изпитвателна лаборатория за води,
разтворители и нефтопродукти при „Петрол – контрол“ ЕООД, гр. Русе потвърждавал
отклонението от нормата по показател „Пламна температура“, установено при
стационарното изпитване, извършено от контролните органи на взетата контролна
проба, то в този случай няма спор по отношение на несъответствието. Според АНО
издаването на Експертиза от Етап 1 на Процедурата при оспорване на резултати
имало смисъл само, когато заинтересованото лице представи протокол от изпитване
на предоставената му контролна проба с резултат, който попада в обхвата на
съответствие спрямо определената граница (53,09°С включително), посочена в Констативния протокол, т.е.
съответстващ на изискванията.
Касационната
инстанция счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния
закон, приемайки, че регламентираната в НИКТГУРНТК, Приложение № 12 процедура не
предвижда отказ на органа да бъде извършен анализ на взетата арбитражна проба.
Процедурата
при оспорване на резултати съгласно БДС EN ISO 4259-2 действително е уредена в Приложение №
12 на НИКТГУРНТК.
Съгласно
приложението определянето
на съответствието на течните горива с изискванията за качество и за съдържание
на биогориво в течно гориво е при доверителна вероятност 95% и нормално
разпределение съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти.
Прецизност на методите за
измерване и на резултатите. Част 2: Тълкуване и приложение на данните за
прецизност относно методите за изпитване“. Процедурата се прилага само за резултати от
изпитване с точни количествени стойности, които
трябва да попадат в измервателния обхват на стандартизирания метод за
изпитване.
В Таблица 1 са посочени
използваните символи, след което чрез математически формули е посочено в кои
случаи се приема, че проверяваният продукт съответства на изискванията, като
формулите се различават и в зависимост от това дали пробата е взета от
производител, вносител или данъчен склад, или от краен производител
(бензиностанция).
Регламентирано е, че
процедурата по оспорване протича в два етапа. За резултатите от Етап 1 и
Етап 2 се изготвят експертизи със заключение за съответствие или несъответствие
на течното гориво.
Етап 1 включва изпитване
в акредитирана лаборатория на контролната проба, предоставена на
проверяваното лице, след което заинтересованото лице предоставя на контролните
органи протокол от това изпитване по спорния показател, издаден му от
акредитирана лаборатория.
Съгласно нормативната
уредба, за да се извърши преценка дали продуктът следва да се приеме за
съответстващ (б. „а“); не може да бъде установено дали продуктът съответства
или не на изискванията и е възможно към преминаването към Етап 2, който именно
представлява изпитване в трета акредитирана лаборатория на арбитражната проба
по чл. 20, ал. 1, съхранявана в ГД ККТГ (б. „б“) или пък са налице условията по
б. „в“ и не може да бъде установено дали продуктът съответства или не на
изискванията и отново се преминава към Етап 2, независимо от разликата, отново
се използват математически формули, чрез които да се установи наличието на
условията по б. „а“, „б“ или „в“, и съответно ако са налице условията по б. „б“
или б. “в“ да се премине към Етап 2 от Процедурата по оспорване на резултати.
В случая, първата съдебна
инстанция без да е събрала доказателства за това дали са били налице условията
по б. „б“ или б. “в“ от регламентираната процедура, при които е възможно да се
премине или се преминава към Етап 2, е достигнала до извод, че като е
постановил отказ да бъде извършено изпитване на арбитражна проба, АНО е
допуснал съществено нарушение на регламентираната процедура. Така изводът му в
тази насока се явява необоснован.
Отговорността
за осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната фаза на
административнонаказателното производство се носи от съда – чл. 13 от НПК, вр.
с чл. 84 от ЗАНН. По тази причина чл. 107, ал. 2 от НПК предвижда, че
събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но
задължава инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин,
когато това е необходимо за разкриване на обективната истина. Такава
необходимост ще е налице винаги, когато за изясняване на релевантни за спора
факти и обстоятелства са необходими специални знания от областта на науката или
техниката, т.е. когато се налага назначаването на експертиза съгласно чл. 144,
ал. 1 от НПК.
За да
установи дали са били налице условията по
б.
„б“ или б. “в“ от регламентираната
процедура, при които е възможно да се премине или се преминава към Етап 2 от
процедурата, а именно изпитване на арбитражна проба, съдът е следвало да
назначи съдебно-химическа експертиза, по която вещо лице-химик, запознавайки се
с материалите по делото и прилагайки посочените в Приложение № 12 математически
формули и относимия стандарт, да даде отговор на въпроса дали в случая са били
налице условията по б. „б“ или б. „в“, при които се премива към Етап 2 от
Процедурата по оспорване на резултати – изпитване на арбитражната проба.
Допуснати са съществени нарушения по
събиране на доказателствата – чл. 107, ал. 1 - ал. 3 от НПК, тъй като не са
събрани доказателства, които да установят релевантни за правния спор факти и
обстоятелства, в резултат на което районният съд е постановил своя
съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка
и необосновани правни изводи. Това обуславя отмяната на обжалваното
решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на въззивната инстанция.
При
новото разглеждане на делото, с оглед обективно,
всестранно и пълно изследване на всички
релевантни за правния спор факти и обстоятелства, както и с цел
разкриване на обективната истина по делото,
съдът следва да
извърши проверка и оценка на събраните доказателства, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, да събере допълнително и други доказателства за изясняване на
спорните обстоятелства, включително като назначи съдебно-химическа експертиза с
цел установяване наличието на хипотеза по б. „б“ или по б. „в“ от Приложение №
12 към НИКТГУРНТК; да
установи в пълнота релевантните за спора обстоятелства като отговори и на
всички възражения на санкционираното лице, едва след което да извърши преценка
за законосъобразността на издаденото наказателно постановление. При
новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе, с оглед
изхода на спора, и по отговорността за разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК, вр.
чл. 63д от ЗАНН.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал.2, т. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №
530 от 14.07.2022 г., постановено по АНД № 138/2022 г. на Районен съд - Русе, с което e отменено
изцяло Наказателно постановление № КГ-2423 от 14.12.2021 г. на Председателя на ДАМТН.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: