МОТИВИ към НОХД №496/2019 г.:
Обвинението
е против подсъдимия К.И.А. от с.Ч. за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че на
22.10.2015 г. в с.Ч. ,обл.П. е отнел чужди движими вещи – 1 000 лева в брой от
владението на Д.А. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено при условията на повторност и случаят е
немаловажен.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на
Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият К.А. прави самопризнания съобразно
чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие
за установено следното:
Подсъдимият К.А.
е осъждан за кражба със споразумение по НОХД №1060/2010 г. по описа на PC Пазарджик.
Съдебният акт е влязъл в законна сила на 20.05.2010 г. Постановено е наказание
«лишаване от свобода», което е отложено с изпитателен срок от три години.
Съгласно правилата на чл.30, ал.2 от НК, срокът по чл.28, ал.1 от НК,
започва да тече от деня в който е изтекъл изпитателния срок. В конкретния
случай изпитателният срок по посочената по горе присъда /споразумение/ е
изтекъл на 20.05.2013 г. Настоящото деяние е извършено на 22.10.2015 г. и по смисъла на чл.28, ал.1 от НК следва
да се квалифицира като повторност.
Пострадалият Д.А. и подсъдимият К.А. *** и се познават от дълги
години. Били колеги, като работели заедно, като общи работници в оранжерии в селото.
На 22.10.2015 г. подсъдимият А. отишъл на гости в дома на свидетеля Д.А., находящ се в с.Ч.,ул.„.“ №... Подсъдимият А. бил във видимо нетрезво състояние. Домакинът бил на легло, а подсъдимият А. на стол и гледали телевизия. Свидетелят А. заспал
около 22.00 ч. Подсъдимият А. използвал момента и взел сумата от 1000 лева в брой,
които били в портмоне на свидетеля А.. Портмонето било паднало от леглото на земята. Подсъдимият А.
излязъл от дома на свидетеля А. и си тръгнал с паричната сума. След полунощ свидетелят А. се събудил
и установил липсата на парите му.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия
и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на
свидетелите Г. С., Д.А., както и писмените доказателства приложени по делото.
При тези установени данни, съдът прие, че подсъдимият К.И.А. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.195,
ал.1, т.5 и 7 във връзка с чл.28, ал.1 от НК, като на 22.10.2015 г. в с.Ч.
,обл.П. е отнел чужди движими вещи – 1 000 лева в брой от владението на Д.А. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията
на повторност и случаят е немаловажен.
Безспорно се установи от свидетелството за съдимост, че подсъдимият А. е
осъждан преди настоящото деяние за същото такова престъпление със
споразумение по НОХД №1060/2010
г. по описа на Пазарджишкия районен съд, влязло в сила на 20.05.2010
г..
Поради
това настоящото деяние е извършено от подсъдимия при условията на повторност.
Подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е имал
представа за всички обективни и субективни признаци на деянието, включително и
квалифициращите и е искал настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия К.А. за извършеното от него деяние съдът се ръководи
от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е
висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял
сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената
опасност на конкретното деяние, като висока, като се има предвид начина на
извършване и сравнително високата стойност на предмета на деянието.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия,
съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са отрицателни.
Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия А.,
съдът прецени направените самопризнания, а като отегчаващи вината обстоятелства
- предишните осъждания и отрицателните характеристични данни.
Съдът счете, че за
постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната
превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи
наказание на подсъдимия К.И.А. престъплението приложение на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 от НК за намаляване с 1/3
съдът наложи наказание на подсъдимия К.И.А. от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени обществена опасност на дееца, както и същият е реабилитиран,
съдът прие, че за неговото превъзпитание не е необходимо наложеното наказание
да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
наказанието за изпитателен срок от три години.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: