Решение по дело №1169/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1575/27.7.2021г.

 

гр. Пловдив,  27 юли 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при секретаря Марияна Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Стоянов адм. дело № 1169 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д.Д.К., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/ № 21-0432-000143/24.04.2021 г. на началник на Първо Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на основание чл.171 т. 1, б. Ж от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка– „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок от 1 месец.”

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Претендира разноски.  

Ответникът началник на Първо Районно управление при ОДМВР – Пловдив, е подал молба-становище, с която се оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.  

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт – ЗППАМ №21-0432-000143/24.04.2021 г., от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149 ал.1 от АПК, приложим съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП, е ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започ­нало със съставянето на АУАН Серия АА, бл.№ 862801 /24.04.2021 г.,като е установено, че на 24,04,2021 г. около 20:50 часа на път II 86 км. 8+300 м. в посока изток- запад, Д.Д.К. управлява т.а. Хонда ЦР-В, с рег. № ****- собственост на „Галина Д. 2“ ЕООД и допуска следното нарушение: навлиза срещу пътен знак В-2 при въведена временна организация за движение извън населено място.  Актът е подписан от нарушителя Д.Д.К. без възражения, което е изрично посочено в него и е връчен на лицето на 24.04.2021 г.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжал­вания админист­ра­тивен акт, с който на основание чл.171 т. 1, б. Ж от ЗДвП на жалбоподателя Д.Д.К., като водач на МПС навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение, е наложена процесната ПАМ.

Прието е за установено, че жалбоподателят виновно е нарушил чл. 6, ал. 1  ЗДвП.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните администра­тивни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мо­тивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съоб­разно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповедта е издадена от началник на Първо Районно управление при ОДМВР – Пловдив , упълномощен със Заповед № 317з-391/06.02.2017 г.на директора на ОДМВР – Пловдив и въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, който има правомощия по силата на закона като ръководител на службата за контрол да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 т. 1 по ЗДвП. Или иначе казано, обжалваната заповед не страда от порок на нищожност и явява се валиден акт.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изиску­еми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната пред­поставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. ж от ЗДвП в хипотезата на налагане на ПАМ на водач, който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти по случая.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. В тази връзка, съдът не споделя възражението на оспорващия за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, обуславящо отмяна на обжалваната заповед, аргументирано с твърдението за съществено противоречие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, дадена в АУАН и в оспорваната заповед. Действително, в АУАН Серия АА, бл.№ 862801/24.04.2021 г., е посочено, че на 24,04,2021 г. около 20:50 часа на път II 86 км. 8+300 м. в посока изток- запад, Д.Д.К. управлява т.а. Хонда ЦР-В, с рег. № ****- собственост на „Галина Д. 2“ ЕООД и допуска следното нарушение: навлиза срещу пътен знак В-2 при въведена временна организация за движение извън населено място, а в оспорената ЗППАМ е посочено, че навлиза срещу пътен знак Б-2. 

Посочването на пътен знак Б-2 в ЗППАМ вместо пътен знак В-2, както правилно е посочен в АУАН, не е съществен пропуск, а се дължи на техническа грешка. Съдът намира, че не е налице и твърдяното от жалбоподателя несъответствие между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация в АУАН и в заповедта. Заповедта е издадена въз основа на направените в акта фактически установявания, които не са опровергани в съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от тази в АУАН е на жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите основания по смисъла на чл.59, т.4, пр.1 от АПК за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. При съставянето на АУАН водачът не е имал възражения по съдържанието му. Следователно водачът е бил наясно с описаната в него фактология, извършеното от него нарушение, за което в последствие му е била издадена ЗППАМ. Поради това не могат да се споделят възраженията на жалбоподателя, че му е било нарушено правото на защита, тъй като не знаел за какво и на какво основание му било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство. В настоящото производство жалбоподателят не обори по надлежния ред доказателствената тежест на съставения АУАН, според който именно той, като водач на МПС, навлиза срещу пътен знак В-2 – забраняващ навлизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение извън населено място.  Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

При постановяването на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и които да мотивират неговата отмяна. Производството е протекло с участие на страната, като същата е била наясно кои факти и обстоятелства са мотивирали прилагането на процесната ПАМ.

С оглед изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

Разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП въвежда задължение за всички участници в движението, включително водачи на МПС да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Съдът намира, че в случая правилно компетентните органи в лицето на „Пътна полиция“ са приели, че е налице нарушение, тъй като водачът не се е съобразил с пътните знаци, и правилата за движение, нарушавайки пътен знак В-2.

Нормата на  чл. 171, т.1 б."ж" от ЗДвП предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно на водач: който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок от един месец. Като е нарушил посочената забрана, жалбоподателят е извършил административно нарушение, за което е понесъл и надлежната санкция – предвидената принудителна административна мярка.  

Изложените в заповедта фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебният контрол върху заповедта. Описанието е направено по начин, обосноваващ напълно налагането на ПАМ на водач на МПС, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места.  

Съдът намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона.

След като жалбоподателят управлява описаното по-горе МПС извън населено място, като е навлязъл и се е движел в зоната на действие на пътен знак В2, при въведена временна забрана за движение, то административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в  чл. 171, т. 1, б. "ж"от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т. е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за налагане на принудителна административна мярка по  чл. 171, т. 1, б. "ж" от ЗДвП, т. е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се налага санкция по цитираната разпоредба.

Оспорващият, в качеството си на участник в движението, е бил длъжен да спазва правилата за движение по пътищата и в частност забраната, въведена с пътен знак В2 "Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки", сигнализиращ процесния участък.

При наличие на посочените фактически основания за издаването на акта, законосъобразно е наложена принудителната административна мярка, която е с период на действие в предвидения от закона срок.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Жалбата срещу оспореният акт се явява неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.

Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІX състав

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.К., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/ № 21-0432-000143/24.04.2021 г., издадена от началник на Първо Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Административен съдия: