№ 449
гр. *****, 07.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000284 по описа за 2022 година
Производство по чл.274, ал.2 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №7489/28.03.2022г. по вх. рег. на ВОС на Н.
М. ХР. от гр. *****, подадена чрез пълномощник адвокат С.М., САК, срещу
определение, постановено от Варненски окръжен съд в открито съдебно заседание на
21.03.2022г. по т.д. №150/2021г. по описа на ВОС, с което искането на ищцата по
чл.214, ал.1 ГПК за изменение на два от предявените осъдителни искове е оставено без
уважение.
Обжалваното определение се оспорва като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения, които оплаквания
са обосновани подробно и последователно в частната жалба с установени по делото
фактически положения и приложими правни норми. С оглед на това и като
аргументира твърдение, че с необоснованото отхвърляне на исканото увеличение на
исковите претенции съдът прегражда по-нататъшното развитие на делото за
съответната част, като при уважаване на исковете ищцата би претърпяла имуществени
вреди, тъй като не би могла впоследствие да предяви иск за тази част (разликата до
исканото увеличение), жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и
да върне делото на първоинстанционния съд със задължителни указания да допусне
исканото увеличение на исковите претенции.
Предявената частна жалба е редовна и надлежно администрирана. От
насрещната страна – ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, в срока
по чл.276, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор.
За да се произнесе по жалбата, съставът на Варненски апелативен съд съобрази
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна,
1
имаща интерес от обжалването. Исковете, чието изменение по размер е поискано от
ищеца, не са предявени като частични, поради което и отказът да се допусне исканото
увеличаване на техния размер е подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.274, ал.1, т.1
от ГПК (в този смисъл изрично т. 7, б. “б” на ТР № 1/2013 на ВКС, ОСГТК). Ето защо
частната жалба се приема за процесуално допустима. При нейното разглеждане по
същество въззивният съд не е ограничен от посочените от жалбоподателя пороци, а е
длъжен служебно да провери изцяло законосъобразността на атакуваното определение
с цел да обезпечи законосъобразно протичане на процеса (така ТР № 6/2017 на ВКС,
ОСГТК).
Исковото производство по т.д. №150/2021г. по описа на Варненски окръжен съд
(ВОС) е образувано по исковата молба на Н.М. Х.-Б., ЕГН **********, с адрес в гр.
*****, уточнявана неколкократно по реда на чл.129, ал.2 ГПК, с която срещу
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със гр. София, са предявени следните
искове:
І. Главни:
1. установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26,
ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., сключен
между „Юробанк България” АД и Н.М. Х., съответно за прогласяване нищожността на
Допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит
HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и
27.02.2014 г., сключени между „Бългериън Ритейл Сървисис” АД и Н.М. Х.;
2. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата 34
083,16 евро, от която лихва в размер на 33 002,21 евро, за периода от 08.01.2016 до
08.01.2021 г., такси в размер на 739,47 евро и застраховки в размер на 341,49 евро,
представляваща платена при начална липса на основание сума във връзка с Договор за
потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., сключен между „Юробанк България” АД
и Н.М. Х. и Допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит
HL34618/08.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и
27.02.2014 г., сключени между „Бългериън Ритейл Сървисис” АД и Н.М. Х., ведно със
законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане.
ІІ. Евентуални:
3. установителни искове за прогласяване нищожността на отделни (конкретно
посочени) клаузи от Договора за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г. от
13.10.2009 г. и от Допълнителните споразумения към него от 13.10.2009 г., 23.11.2010
г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г.;
4. осъдителен иск за сумата 15 986 швейцарски франка, представляваща платена
2
без правно основание сума Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., за
периода от 11.01.2016г. до 11.01.2021 г., представляваща разлика между размер на
договорена възнаградителна лихва и заплатена в резултат на едностранно увеличение
от страна на банката, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане,
5. осъдителен иск за сумата 23 913 евро, платена без основание по Договор за
потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г. за периода от 11.01.2016г. до 11.01.2021
г., представляваща курсови валутни разлики, ведно със законна лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В проведеното на 24.01.2022г. открито съдебно заседание съдът е допуснал
изменение на главния осъдителен иск чрез увеличаването му по размер до сумата 34
168,87 евро, искането за което е било направено още преди първото по делото
заседание като междувременно съдът е разменил нижа между страните, дал е и
указание за необходимостта от внасяне на държавна такса по увеличението.
Неколкократно преди това производството по делото е било отлагано, за да се
даде възможност на вещото лице да представи заключение по възложената му съдебно-
икономическа експертиза с оглед обема на поставените задачи и документите, които
следва да бъдат изследвани. Първоначалното заключение е изслушано в съдебното
заседание на 24.01.2022г. като същото е било оспорено от ищцата. Съдът е дал
възможност допълнително в указан срок страната да формулира въпроси към
експертизата, по което се е произнесъл в закрито съдебно заседание, допускайки на
основание чл.201 ГПК допълнителна експертиза само по част от исканите от ищцата
задачи.
Непосредствено след получаване на препис от определението на съда ищцата,
чрез пълномощника си по делото е депозирала молба, в която, пояснявайки значението
за спора на всяка една допълнително поставените задача, е поискала експертизата да
бъде допусната в цялост, произнасянето по която съдът е отложил за открито съдебно
заседание (междувременно отсрочено поради сочени от вещото лице обективни пречки
за работа и явяване), събирайки и становището на насрещната страна.
С молба, постъпила непосредствено преди заседанието на 21.03.2022г.,
пълномощникът на ищцата е уведомил съда, че е възпрепятстван да се яви в съдебното
заседание, но не възразява делото да се гледа в отсъствие на представител на ищцовата
страна. Обосновал е оспорването си на представеното допълнително заключение като е
поискал назначаване на допълнителна експертиза за отговор на няколко конкретно
посочени в молбата въпроса. Заявено е и искане на ищцата по чл.214 ГПК да се
допусне увеличаване по размер на главния осъдителен иск (до 37 018,45 евро) и на
евентуалния осъдителен иск за връщане на неоснователно платени суми за
възнаградителна лихва (от първоначален размер 15 986 швейцарски франка на 17
3
516,78 швейцарски франка. Изрично е поискано от съда да определи срок на страната
за представяне на доказателство за заплатена държавна такса по увеличения размер на
исковите претенции.
За да откаже да допусне исканото изменение първоинстанционният съд е
съобразил, че се касае за второ поредно искане за увеличение на две от осъдителните
искови претенции, което, макар и допустимо, е неоснователно, тъй като страната не е
представила доказателства за платена държавна такса, „а с оглед етапа на
производството съдът … не следва да дава възможности на страната за представяне на
такива доказателства“, доколкото това „би довело до ново забавяне на процеса“. Приел
е също така, че „страната е имала достатъчно време да ангажира доказателства за
заплащане на такса върху претендираното от нея увеличение на претенциите“.
Това становище е неправилно. Действително, разпоредбата на чл.74, изр.2-ро
ГПК задължава при увеличение на искането да се довнесе държавна такса върху
разликата, като внасянето на таксата и представянето на документ за това се дължи
едновременно с направеното искане (чл.73, ал.3 ГПК). Служебното начало е изведено
като основен принцип на гражданския процес (чл.7 ГПК) и в съответствие с него съдът
е задължен да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия,
съответно да подпомага и съдейства на страните да отстранят допусната нередовност.
В случая, предвид липсата на приложено към молбата доказателство за платена
държавна такса върху увеличението съдът на основание чл.101, ал.1 ГПК е следвало да
даде на ищцата подходящ срок за това и едва при невнасяне на държавната такса в този
срок да откаже допускане на исканото изменение на исковете по реда на чл.214, ал.1
ГПК. Като не е сторил това първоинстанционният съд е процедирал
незаконосъобразно, като с това пряко се злепоставят правата и законните интереси на
страната – предвид забраната да се образува втори процес по вече висящ или разрешен
спор ищецът не може да предяви в отделно производство иск за разликата. Впрочем,
сама страната с молбата си е поискала съдействието на съда досежно изпълнение на
задължението за внасяне на държавната такса по увеличението, което неправилно е
било игнорирано.
С оглед горното обжалваното определение следва да бъде отменено като делото
се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия от фазата на предоставяне на подходящ срок на ищцата за внасяне на
дължимата държавна такса по поисканото с молба вх. №6724 от 21.03.2022г.
изменение на два от осъдителните искове (главен и евентуален).
С произнасянето на въззивния съд не се дава окончателно разрешение на
въпроса за допустимостта и основателността на предприетото от ищцата изменение по
размер на част от предявените искове, поради което и разноски за настоящото
производство не следва да се присъждат. Въпросът за отговорността за разноски ще се
4
определи от окончателното произнасяне на исковия съд по предявените искове.
По изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание на
21.03.2022г. по т.д. №150/2021г. на Варненски окръжен съд, с което искането на
ищцата Н. М. ХР., обективирано в молба вх. №6724 от 21.03.2022г. за изменение по
реда на чл.214, ал.1 от ГПК на два от предявените осъдителни искове е оставено без
уважение.
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия от фазата на предоставяне на подходящ срок на
ищцата Н. М. ХР. за внасяне на дължимата държавна такса по поисканото изменение
по размер на двата осъдителни иска.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5