№ 67
гр. П., 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20253520100024 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано след като с решение № 84/19.06.2024г. ОС- Т. е
обезсилил решение № 38 от 13.03.2024 г. на Районен съд – П., по гр.д. № 565/23г. и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Постъпила е искова молба от Г. М. С., действаща чрез адв. С. В. от АК- Р., против
„***“ ЕАД и „***“ ЕООД, за признаване за установено, че по отношение на „***“ ЕАД не
съществува вземане по ИЛ от 07.06.2013г., издаден в полза на „***“ АД по ч.гр.д.
№564/2013г. по описа на РС-Т., поради липса на материална легитимация, а в условията на
евентуалност се иска от съда да признае за установено, че ищецът не дължи на двамата
ответника „***“ ЕАД и „***“ ЕООД, сумите по ИЛ от 07.06.2013г., по ч.гр.д. №564/2013г. по
описа на РС-Т., като погасени по давност.
Молбата е подписана от пълномощник на ищеца. Приложени са писмени
доказателства във връзка с твърденията и исканията на ищеца.
В исковата молба се твърди, че на 07.06.2013г. в полза на „***“ ЕАД, бил издаден
Изпълнителен лист, с който Г. М. С. и В.А.Н. били осъдени солидарно да заплатят на
кредитора сумата 13 578,09 лв., представляваща неизпълнение по парично задължение по
договор за кредит от 09.10.2012г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2013г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата 1 235,44 лв. - договорна лихва за периода от
26.02.2013г. до 03.06.2013г.; сумата 372,08 лв. - наказателна лихва за периода от 03.03.2013г.
до 03.06.2013г.; сумата 60,00 лв. - заемни такси; сумата 304,91 лв. - разноски по делото и
сумата 554,00лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че на 24.09.2013г. „***“ ЕАД прехвърлила пакет от вземанията си по
кредити на „***“ ЕАД с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия).
По Молба на „***“ ЕАД, гр. _С, било образувано на ИД №1032 по описа за 2016 г. на
ЧСИ - В.П. с рег.№879 при КЧСИ.
Ищецът счита, че това дело e било образувано без да са били налице писмени
доказателства относно настъпилото прехвърлително действие на същия, поради което „***“
ЕАД не било встъпило в правата на „***“ ЕАД. Липсвал и приемо-предавателният протокол,
съдържащ описание на прехвърлените вземания и потвърждаващ предаването на
документите, установяващи тези вземания по договора за цесия. Това, че вземането срещу
ищцата не било прехвърлено се установявало и от приложеното пълномощно от
08.10.2013г., което касаело само вземания по кредити, обезпечени с ипотека, а
1
уведомлението от същата дата било неотносимо.
Ищцата твърди още, че в цялото производство по образуваното И.Д. №1032/2016 г.
на съдебния изпълнител не били възлагани правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
„***“ ЕАД посочилo извършване на две изпълнителни действия, като по отношение
на ищцата - налагане на възбрана на недвижим имот, а по отношение на другия длъжник
В.А.Н. - налагане на запор върху банкови сметки, като от трудовото й възнаграждение била
общата събрана сума в размер на 2 075.00 лв.
Твърди се още, че възбраната на нейния недвижим имот, била вписана на
27.06.2016г., а имотът бил продаден на публична продан по ИД.№***г. по описа на ДСИ при
РС-Т., с Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.08.2016г.
Ищцата счита, че от дата на вписването на наложената възбрана до 27.06.2018г.
спрямо нея не били предприемани никакви изпълнителни действия, поради което са били
настъпили правните последици по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Счита се, че към 27.06.2021г.
изпълняемото право по Изпълнителен лист от 07.06.2013 г., издаден в полза на „***“ ЕАД,
не съществувало по отношение на ищцата като погасено по давност.
В тази връзка се твърди, че правно ирелевантно било Запорно съобщение с изх.
№23989/16.10.2020 г., постановено по изпълнителното дело с адресат - Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Р., излагайки подробни съображения за това.
Тъй като по изпълнителното дело не бил налице надлежен акт на ЧСИ за
прекратяване на изпълнителното производство спрямо „***“ ЕАД, обосновавало и правния
интерес за предявяване на исковите претенции спрямо него.
Твърди се още, че по изпълнителното дело не бил налице надлежен акт на ЧСИ за
конституиране на „***“ ЕООД като взискател. Записването направено върху Молба с вх.
№*** г. на „***“ ЕООД, подадена чрез пълномощник било правно ирелевантно, тъй като
молбата не била подписана. Липсвало и пълномощно за образуване на ИД, респ. за
конституиране като взискател по вече образувани производства.
Ищцата счита, че цесията, която не била индивидуализирана между „***“ ЕАД и
„***“ ЕООД, не я обвързала. В кориците на изпълнителното дело нямало никакви данни -
цедентът нито самостоятелно, нито чрез упълномощаването на цесионера да е предприел
уведомяване по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД. Липсата на този елемент от фактическият състав
по прехвърлянето на вземането, при валидност на същото, означавало, че поддържаното от
цесионера частно правоприемство спрямо ищцата, не било доказано, респективно не били
налице изискуемите елементи от фактическия състав за конституирането му като взискател.
Неизпълненото задължение за съобщаване на цесията водело до неговата
непротивопоставимост на длъжника, тъй като в случая съобщението за сключването му се
предхождало от изпълнение, престирано на досегашния кредитор.
Предвид изложените доводи, ищцата счита, че всички предприети изпълнителни
действия спрямо нея след 27.06.2021 г. са незаконосъобразни, в това число и усвояването на
сума в размер на 5 180,92 лв. от банкова сметка на непълнолетното й дете.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което да се признае за установено, че по отношение на „***“ ЕАД не съществува вземане по
ИЛ от 07.06.2013г., издаден в полза на „***“ АД по ч.гр.д. №564/2013г. по описа на РС-Т.,
поради липса на материална легитимация, а в условията на евентуалност, да се признае за
установено, че ищцата не дължи на двамата ответника „***“ и „***“ ЕООД, гр. _С, сумите
по ИЛ от 07.06.2013г., по ч.гр.д. №564/2013г. по описа на РС-Т., като погасени по давност.
Претендират се деловодни разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
В писмения си отговор ответникът „***“ АД (правоприемник на „***“ ЕАД) излага
доводи за недопустимост на предявения иск, тъй като не се оспорвало съществуването на
вземането въобще, а целяло установяване невъзможност на кредитора да го събира
принудително.
Исковата претенция се оспорва и като неоснователна и недоказана.
Твърди се , че с Договор за кредит за текущо потребление от 08.10.2012 г. "***" ЕАД е
предоставила на Г. М. С. парична сума, която тя се задължила да върне в уговорения срок.
Изпълнението на задължението било обезпечено с Договор за поръчителство сключен
2
между "***" ЕАД и поръчителя В.А.Н..
Поради нередовно обслужване на кредита и на основание Общите условия, банката
превърнала кредита в предсрочно изискуем и предприела действия за събиране на вземането
си по съдебен ред. В тази връзка било подадено пред Районен съд - Т. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу солидарните длъжници Г. М. С. и В.А.Н.,
за което било образувано и по ч.гр. д. 564/2013 по описа на съда. В следствие на това
банката се снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист от 07.06.2013г..
По силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.09.2013 г.,
сключен между "***" ЕАД (цедент) и "***" ЕАД (цесионер), последния придобил вземането
срещу кредитополучателя Г. М. С. и поръчителя В.А.Н., ведно с всичките му привилегии,
обезпечения и други принадлежности.
На базата на изрично пълномощно било изпратено уведомително писмо за
прехвърляне на вземането до ищеца, като то било получено лично от него.
В съответствие с чл. 429 от ГПК, цесионерът, като частен правоприемник на цедента,
се ползвал от издадените в полза на "***" ЕАД със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист от
07.06.2013г.,издадени по ч.гр. д. 564/2013г. по описа на PC - Т..
На горното основание "***'' ЕАД образувало изпълнително дело № 1032/2016г. по
описа на ЧСИ В.П., peг. № 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. Л. По
изпълнителното дело № 1032/2016г. били извършени редица изпълнителни действия, които
прекъсвали давността.
Твърди се, че по изпълнителното производство на 27.06.2016г. била наложена
възбрана на недвижим имот, собственост на Г. М. С.. На 27.03.2017г. по молба на
предходния взискател „*** ЕАД“ бил наложен запор на трудовото възнаграждение на
В.А.Н., в резултат на който до 15.01.2019г. вкл. регулярно постъпвали парични суми.
Счита се, че извършените действия спрямо едно от солидарно задължените лица имат
действие и спрямо останалите. Плащането от един от длъжниците намалявало общото
задължение и освобождавало от отговорност за тази част и останалите длъжници, а
едновременното извършване на принудителни действия спрямо всеки от длъжниците би
довело до прекомерно начисляване на разноски по изпълнението. Затова и срокът по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК течал общо за всички солидарни длъжници по делото, а не поотделно за всеки
един от тях. След като имало едно изпълнително дело, поисканите действия от взискателя се
отнасяли общо за всички длъжници, поради което нямало как за един длъжник да важал
един срок, а за друг да важал друг срок.
На следващо място, ответникът счита, че вземането не било погасено по давност,
като за това свое твърдение се позовава на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Счита се, че
погасителната давност в изпълнителното производство се прекъсвала многократно, и от
всяко прекъсване започвала да тече нова такава. Така в конкретиката на случая,
погасителната давност по отношение задължението по изпълнителното производство била
прекъсната на 27.06.2016г, - с налагане на възбрана върху недвижим имот; на 27.03.2017г. -
налагане на запор на трудово възнаграждение; на 22.07.2020г. - опис на движими вещи; на
16.10.2020г. - запор на трудово възнаграждение; на 16.10.2020г. - запор на МПС; на
20.04.2021г. - опис на движими вещи; на 03.10.2022г. - запор на банкови сметки и т.н.
Считано от всяко прекъсване на давността за вземането започвала да тече нова такава, която
отново била петгодишна.
Твърди се, че независимо, че част от принудителните действия били насочени
основно към единия длъжник по делото, то тези действия имали действие и по отношение на
останалите солидарно отговорни лица. Погасителната давност бил институт, който следвало
задължението, а не лицата, и в случая две солидарно задължени лица отговаряли за едно
неделимо задължение.
Във връзка с изложеното, ответникът моли съда, да постанови решение, с което да
отхвърли така предявения иск като неоснователен и недоказан
Ответникът ***“ ЕООД, не оспорва, че в полза на „***“ ЕАД е бил издаден
изпълнителен лист против Г. М. С. и В.А.Н.. Не спори и за това, че кредиторът е инициирал
образуване на ИД № 1032/2016г. при ЧСИ В.П., peг. № 879 КЧСИ с район на действие ОС Л.
Твърди се, че са били сключени два броя договори за прехвърляне на парични
3
вземания /цесии/, а именно: Договор от 24.09.2013г. сключен между *** ЕАД - цедент и
„***“ ЕАД – цесионер и Договор от 19.04.2022г. сключен между „***“ ЕАД - цедент и „***“
ЕООД –цесионер, които били валидни.
Излагат се твърдения, че за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу
конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ било без значение
установяването на надлежно уведомяване на длъжникът по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за
извършена цесия, тъй като този факт не рефлектирал върху дължимостта на вземането - то
съществувало и следвало да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като
не освобождавало длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител бил
този, който провеждал изпълнението и съответно носел отговорност за своите действия,
които освен това подлежали и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в
изпълнителното производство, длъжникът се освобождавал от дълга
Отделно счита, че уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение на две
различни лица. То не било елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със или без
уведомление за цесия в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане
на съгласие тя пораждала правно действие. Длъжникът можел да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече бил
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, с оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не било от значение. В случая липсвало твърдение за извършено
плащане от страна на длъжника в полза на който и да е от кредиторите, нито пък били
налице данни за спор между цедент и цесионер по повод плащания на задължението.
На следващо място, ответникът счита, че ищецът не разполага с правен интерес от
оспорването на договорите за цесия.
Оспорва се твърдението, че прекъсването/спирането на давността по отношение на
един длъжник в изпълнителното производство не оказвало влияние върху течението на
погасителната давност по отношение на другия солидарен длъжник в изпълнителното дело
Изразява се несъгласие и с твърдението, че била настъпила перемпция по силата на
чл. 433, ал. 1,т. ГПК.
Твърди се, че по изпълнителното производство на 27.06.2016г. била наложена
възбрана на недвижим имот, собственост на Г. М. С..
На 27.03.2017г. по молба на предходния взискател „*** ЕАД“ бил наложен запор на
трудовото възнаграждение на В.А.Н., в резултат на който до 15.01.2019г. вкл. регулярно
постъпвали парични суми.
Счита се, че извършените действия спрямо едно от солидарно задължените лица имат
действие и спрямо останалите. Плащането от един от длъжниците намалявало общото
задължение и освобождавало от отговорност за тази част и останалите длъжници, а
едновременното извършване на принудителни действия спрямо всеки от длъжниците би
довело до прекомерно начисляване на разноски по изпълнението. Затова и срокът по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК течал общо за всички солидарни длъжници по делото, а не поотделно за всеки
един от тях. След като имало едно изпълнително дело, поисканите действия от взискателя се
отнасяли общо за всички длъжници, поради което нямало как за един длъжник да важал
един срок, а за друг да важал друг срок.
На следващо място ответникът счита, че вземането не било погасено по давност, като
за това свое твърдение се позовава на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Счита се, че
погасителната давност в изпълнителното производство се прекъсвала многократно, и от
всяко прекъсване започвала да тече нова такава.
Така в конкретиката на случая, погасителната давност по отношение задължението
по изпълнителното производство била прекъсната на 27.06.2016г, - с налагане на възбрана
върху недвижим имот; на 27.03.2017г. - налагане на запор на трудово възнаграждение; на
22.07.2020г. - опис на движими вещи; на 16.10.2020г. - запор на трудово възнаграждение; на
16.10.2020г. - запор на МПС; на 20.04.2021г. - опис на движими вещи; на 03.10.2022г. - запор
на банкови сметки и т.н. Считано от всяко прекъсване на давността за вземането започвала
да тече нова такава, която отново била петгодишна.
Твърди се, че независимо, че част от принудителните действия били насочени
основно към единия длъжник по делото, то тези действия имали действие и по отношение на
останалите солидарно отговорни лица. Погасителната давност бил институт, който следвало
4
задължението, а не лицата, и в случая две солидарно задължени лица отговаряли за едно
неделимо задължение.
Предвид изложените в писмения отговор факти и обстоятелства, се моли за решение,
с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. С.
В. от АК – Р.. Моли се за уважаване на исковете.
Ответникът *** като правоприемник на „***“ ЕАД – гр. _С, редовно призовани, не
изпращат представител. Депозирано е писмено становище, с което исковите претенции се
оспорват като неоснователни и се моли за тяхното отхвърляне.
Ответникът „***“ ЕООД редовно призовани, не изпращат представител депозирано е
писмено становище с релевирани доводи за неоснователност на предявените претенции.
Претендират се разноски.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени, при условията на евентуалност, искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК (главен иск) за признаване за установено, че вземането
на „***“ ЕАД, чиито правоприемник е *** по изпълнителен лист от 07.06.2013 г., издаден в
полза на „***“ АД по ч.гр.д. № 564/2013 г. на РС-Т., не съществува, тъй като ответникът не
е надлежно легитимиран като кредитор по него и по чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК
(евентуален иск) за признаване за установено по отношение на „***“ ЕАД, чиито
правоприемник е *** и отв. „***“ ЕООД, че ищецът не дължи изпълнение на паричните
задължения поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и погасяването им по
давност.
По главния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Видно от приложеното ч.гр.д. №564/2013г. по описа на РС-Т., по подадено от "***"
ЕАД заявление по чл.417 от ГПК срещу Г. М. С. и В.А.Н., била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ №356/07.06.2013г., за солидарно
заплащане на сумата 13578.09лв. , представляваща неизпълнение по парично задължение по
договор за кредит от 09.10.2012г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, за сумата 1235.44лв. - договорна лихва за
периода от 26.02.2013г. до 03.06.2013г. за сумата 372.08лв. - наказателна лихва за периода от
03.03.2013г. до 03.06.2013г., за сумата 60.00лв. - заемни такси, за сумата 304.91лв. - разноски
по делото и за сумата 554.00лв. - юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането
произтича от неизпълнение на парично задължение по договор за кредит от 09.10.2012г. Към
ч.гр. дело е приложен както този договор, така и договор за поръчителство от 09.10.2012г.,
сключен между банката и В.Н.. Приложени са и договор за кредит за текущо потребление от
30.08.2007г. и договор за поръчителство от 27.08.2007г., сключени между банката и двамата
длъжника, както и договор за издаване на кредитна карта от 30.08.2007г., сключен с Г. С..
Не се спори за това, че въз основа на така издадената заповед за изпълнение, в полза
на "***" ЕАД е издаден и ИЛ на 07.06.2013г.
От приложения договор за покупко продажба на вземания (цесия) от 24.09.2013г., се
установява, че "***" ЕАД е продала на „*** ЕАД“ свои вземания, в т.ч. и по отношение на Г.
М. С., видно от приложеното Приложение №1 към договора. Представено и потвърждаване
за настъпилото прехвърляне на вземанията, както и пълномощно за уведомяване на
длъжниците от името на цедента.
Видно от приложеното писмо на длъжника Г. С. е изпратено уведомление за
извършеното прехвърляне на вземането, което е получено лично от нея на 30.10.2013г.,
съгласно приложената обратна разписка.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли свое
вземане на трето лице, като за действителността на това прехвърляне не е необходимо
съгласието на длъжника, а само неговото уведомяване.
В случая, от представените доказателства е видно, че длъжникът е бил надлежно
уведомен за извършената цесия.
При надлежно уведомяване на длъжника, цесионерът – в случая „***“ ЕАД се явява
5
титуляр на вземането и разполага с правото да предприеме принудително изпълнение
спрямо длъжника и да се легитимира като взискател в изпълнителното производство.
Възражението на ищцата, че договорът за цесия не е породил своето действие поради
липса на доказателства за плащане на покупната цена, е неоснователно, тъй като въпросът
дали купувачът по договора за цесия е заплатил на продавача договорената цена, е
вътрешноправен въпрос между цедент и цесионер и не засяга валидността на цесията
спрямо длъжника.
Представените по делото доказателства сочат, че договорът за цесия е сключен при
спазване на всички законови изисквания, а в съдържанието му не се установява наличие на
клаузи, които да поставят под съмнение действителността на извършеното прехвърляне.
Неоснователно е и възражението, че липсата на приемо-предавателен протокол,
потвърждаващ прехвърлянето на вземанията, води до недействителност на цесията, тъй като
договорът за цесия сам по себе си представлява валидно правно основание за прехвърляне
на вземането и поражда действие между страните.
Предвид изложеното, искът за признаване за установено, че вземането на „***“ ЕАД,
чиито правоприемник е *** по изпълнителен лист от 07.06.2013 г., издаден в полза на „***“
АД по ч.гр.д. № 564/2013 г. на РС-Т., не съществува, поради ненадлежна легитимация на
кредитора се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По иска по чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК
С оглед становището на съда по главния иск, са налице вътрешнопроцесуалните
предпоставки за разглеждане на предявената в условията на евентуалност искова претенция.
От приложеното в цялост ИД № 1032/2016г. на ЧСИ В.П., peг. № 879 КЧСИ с район
на действие ОС Л, се установява, че същото е образувано по молба на „*** ЕАД“, против
длъжниците Г. М. С. и В.А.Н., въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ №356/07.06.2013г. и ИЛ от 07.06.2013г., ч.гр.д.
№564/2013г. по описа на РС-Т.. С депозираната молба за образуване на ИД, от страна на
взискателя е поискана възбрана на имоти на Г. М. С. и запор на банкови сметки на В.А.Н..
След снабдяване с необходимите справки и актове за собственост, по искане на ЧСИ
П., е наложена възбрана на недвижими имот, собственост на Г. С., находящ се в гр. Т.,
вписана под №171, т.I, дв.рег.№2088/27.06.2016г. на СВ при РС-Т..
Изпратена е и покана за доброволно изпълнение до длъжника С., която е получена от
нея на 07.06.2016г.
Видно от приложеното Постановление за възлагане на недвижим имот от
18.08.2016г., недвижимия имот, който е бил възбранен е продаден по ИД №***г. по описа на
ДСИ при РС-Т..
С молба от 10.03.2017г., взискателя е поискал от ЧСИ предприемане на действие -
налагане на запор на трудово възнаграждение по отношение на длъжника В.А.Н.. В тази
връзка е изпратено запорно съобщение до Кооперация „Обнова“, с.Черни осъм, получено на
05.04.2017г., и потвърдено на 10.04.2017г.
След това ежемесечно от м.април 2017г. до м.12.2018г. са превеждани суми от
запорираното трудово възнаграждение на длъжника Насуф. Във връзка с прекратяване на
ТПО с този длъжник, считано от м.01.2019г. е спряно ежемесечното превеждане на суми, за
което ЧСИ е надлежно уведомен.
След това по ИД са извършване справки по отношение и на двамата длъжника.
На 16.10.2020г., ЧСИ е изпратил запорно съобщение до ОД МВР-Р., за налагане на
запор на л.а. „**“, рег.№ РР4289АР, собственост на Г. С. От приложеното писмо от ОД МВР-
Р. се установява, че запор на този лек автомобил не е наложен, поради това, че превозното
средство има предстоящ собственик.
С молба от 28.09.2022г., втория ответник-„***“ ЕООД е поискал от ЧСИ П. да бъде
конституиран като взискател по посоченото ИД. Към нея са представени и доказателства -
Договор за покупко-продажба на вземания ( цесия) от 19.04.2022г., по силата на който „***
ЕАД“ прехвърлил на-„***“ ЕООД свои вземания в т.ч. и по отношение на Г. М. С., видно от
приложеното Приложение №1 към договора. Представено и потвърждаване за настъпилото
прехвърляне на вземанията, както и пълномощно за уведомяване на длъжниците от името на
цедента.
Приложеното е и уведомително писмо от 27.09.2022г. до длъжника Г. С., за което
6
няма данни да е връчено. На самата молба, на 28.09.2022г. ЧСИ е написал, че конституира
взискателя, налага запор на сметка в „Юробанк“, както и е изискал справки от ТД на НАП,
СВ, АПИС, ГРАО и др. Видно от приложените доказателства изпратеното запорно
съобщение до „Юробанк“, е получено на 13.10.2022г., като на 17.10.2022г., банката е
уведомила ЧСИ, че наличността по сметката не е достатъчна за покриване на цялата сума.
На 17.10.2022г. е депозирана молба от Г. С. за вдигане на запора върху банковата й
сметка в банката, която е изпратена за становище до взискателя (видно от резолюцията на
молбата).
На 02.11.2022г. взискателя е депозирал становище по молбата, като е поискал от ЧСИ
да бъде оставена без уважение.
От приложеното извлечение от сметка се установява, че на 28.10.2022г. от сметката
на Г. С. по сметка на ЧСИ е преведена сумата от 5180.92лв.. От тази сума, на 24.11.2022г.
4559.72лв. са преведени на „***“ ЕООД, 440лв. са преведени по сметка на ЧСИ, с
пояснение-т.26, както и 180.00лв. също по сметка на ЧСИ, с пояснение-неолихвяеми.
Със заявление от 16.12.2022г. пълномощника на ищцата е поискала изготвяне на
копие от образуваното ИД. Видно от приложеното писмо и обратна разписка към него,
копието на ИД е получено на 19.01.2023г.
На 12.01.2023г. и съответно на 04.10.2023г. взискателя е поискал да се извършат
справки в Регистъра на банковите сметки, както и справка в НОИ за съществуващите
трудови договори на двамата длъжника, които молби са уважени. Във връзка с постилата
информация към 06.10.2023г. за съществуващ трудов договор сключен с Г. С., на 09.10.2023г.
е изготвено запорно съобщение до Община П. за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, както и запорно съобщение до „***“ ЕАД за налагане на
запор на сметка на длъжника.
На 13.10.2023г. „***“ ЕАД е уведомила ЧСИ за наличието на сметки и наложения
запор. А Община П., видно от приложеното писмо от 20.10.2023г. е възразила срещу
искането за налагане на запор, тъй като получаваното от С. възнаграждение е в по-нисък
размер от МРЗ, и от него не можели да се правят удръжки.
От приложеното в цялост ИД се установява още, че по отношение на другия длъжник
- В.А.Н. са извършени множество действия, в т.ч. запори, опис на имущество и др.
Междувременно, на 22.03.2023г. ищцата е депозирала настоящата искова молба пред
СРС, за което е образувано гр.д. №14930/2023г. изпратено по-късно по подсъдност на РС-П..
Приложена по делото и служебна бележка, издадена от „***“ ЕООД, ГФО за 2022г. на
„***“ ЕООД, както и извлечение от банкова сметка на С. по договора за кредит в „***“ ЕАД,
за периода от 08.10.2012г. до 31.05.2022г.
Искът по чл. 439 от ГПК е средство за защита на длъжника срещу материалната
законосъобразност на принудителното изпълнение.
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основават на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното
дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти е
престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
По изложените съображения предявения иск е допустим, тъй като е налице висящо
изпълнително производство за събиране на вземането.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищцата не дължи процесните суми,
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК /мотивите по
т. 14/, новият ГПК, урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и
затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Освен в тази хипотеза давността следва да се счита прекъсната и със
стабилизиране на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като съгласно актуалната
7
практика на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на
предпоставките по чл. 423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания и факти
настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение може да бъде предявен само
при наличието на предпоставките по чл. 424 от ГПК. /В тази насока е определение № 214 от
4 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV гр. отделение/. Предвид на това
стабилизираната заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК има последиците на съдебно
решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така
че срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде съблюдаван с оглед
разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай, в законоустановения срок не е подадено възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. Т. е. предмет на изпълнение по настоящото дело е влязла
в сила заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, чието
изпълнение е оспорено в настоящото производство.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/2013 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната
давност не спира, докато трае изпълнителния процес. При изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо, дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в
случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. В този
смисъл е и решение от 29.03.2016 г. по гр. дело № 2306/2015 г., ІV г. о. на ВКС съгласно
което молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително действие не
прекъсва погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ.
Ищцата аргументира иска си с наведено възражение за изтекла давност. Т. е. същата
следва да установи, че вземането за чието удовлетворение е образувано изпълнителното
дело, вече не съществува и не подлежи на принудително изпълнение.
В случая по отношение на ищцата погасителната давност е започнала да тече на
07.06.2013г. / датата на издаване на И.Л./
На 27.06.2016г. по образуваното ИД №1032/2016г. е наложена възбрана на недвижим
имот на ищцата, с което действие е прекъсната давността, и е започнала да тече нова 5-
годишна давност.
С налагане на запор върху МПС, на 16.10.2020г., както и наложените впоследствие
запори върху банкови сметки на длъжника, на 13.10.2022г. отново е прекъсната давността,
като от този момент до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не е
изтекъл 5-годишният давностен срок за вземането по ИЛ.
Следва да се има и предвид, че в периода на течене на погасителната давност е приет
и специалния Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с Решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от
него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до
8
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на
Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г. /ДВ, бр. 22/2020 г. / е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март
2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020 г. / срокът на обявеното с
Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата
територия на Република България е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата, срокът на
извънредното положение не е бил удължаван.
При това положение следва да се приеме, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
давностни срокове не са текли.
По отношение на твърденията за настъпила погасяване на изпълняемото право
поради перемпция настоящият състав намира, че тя е без правно значение, за прекъсването
на давността, и този въпрос е разрешен с ТР № 2 от 04.07.2024 год. по ТД №2/ 2023 г. на
ОСГТК на ВКС.
В мотивите към т. 3 от тълкувателното решение е посочено, че след отмяната на
ΠΠBC № 3/18.11.1980 г., висящността на изпълнителния процес вече не е определяща за
давността и прекратяването му поначало няма отношение към прекъсването на
погасителната давност.
Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не погасява изпълняемото право на
взискателя, а единствено прекратява висящото изпълнително производство. В случай че
погасителната давност не е изтекла, взискателят запазва правото си да образува ново
изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист. В този смисъл, само
изтичането на погасителната давност по ЗЗД може да доведе до отпадане на задължението.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не се установи процесните задължения да
са погасени по давност, при което предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ответниците на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК имат право на
разноски.
С отговора на исковата молба „***“ ЕАД и с писмено становище по делото отв.
„***” ЕООД са направили искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съобразено с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП, във
вр. чл. 25 от НЗПП, и такова, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъди в полза на
всяка от ответните страни, като съдът определя размера му на 150.00 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. С. , ЕГН ********** от гр. П., обл. Т., ул. *** ИСК
против "***“ ЕАД, на мястото на което дружество в производството е конституиран
универсалният му правоприемник „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. _С, район О., ул. "***, ИСК за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между
страните, че вземането на „***“ ЕАД, чиито правоприемник е *** по изпълнителен лист от
07.06.2013 г., издаден в полза на „***“ АД по ч.гр.д. № 564/2013 г. на РС-Т., не съществува,
тъй като ответникът не е надлежно легитимиран като кредитор по него.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. С. , ЕГН ********** от гр. П., обл. Т., ул. *** ИСК
против ***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. _С, район О., ул. "***
(правоприемник на „***“ ЕАД, гр. _С, ЕИК ***) и против „***” ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. _С, район В., ж.к. ”***”, ул. ”***” №4-6,
представлявано заедно или поотделно от Р.И. М.- Т. и Т.И.В., за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, че спрямо Г. М. С., ЕГН ********** НЕ
СЪЩЕСТВУВА вземане по ИЛ от 07.06.2013г., издаден в полза на „***“ АД по ч.гр.д.
№564/2013г. по описа на РС-Т., за сумата 13578.09 лв., представляваща неизпълнение по
парично задължение по договор за кредит от 09.10.2012г., ведно със законната лихва,
считано от 04.06.2013г. до окончателното изплащане на задължението, за сумата 1235.44 лв.
- договорна лихва за периода от 26.02.2013г. до 03.06.2013г.; за сумата 372.08 лв. -
9
наказателна лихва за периода от 03.03.2013г. до 03.06.2013г.; за сумата 60.00 лв. - заемни
такси; за сумата 304.91лв. - разноски по делото, и сумата 554.00лв. - юрисконсултско
възнаграждение, поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА Г. М. С., ЕГН ********** от гр. П., обл. Т., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на „***"
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. _С, район О., ул. "*** (правоприемник
на „***“ ЕАД, гр. _С, ЕИК ***), СУМАТА 150.00 лв. /сто и петдесет лева /,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78, ал.3 от
ГПК.
ОСЪЖДА Г. М. С., ЕГН ********** от гр. П., обл. Т., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на „***”
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. _С, район В., ж.к. ”***”, ул. ”***”
№4-6, представлявано заедно или поотделно от Р.И. М.- Т. и Т.И.В., СУМАТА 150.00 лв.
/сто и петдесет лева /, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Т. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10