О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
372 28.05.2020 год. гр.Добрич
Добричкият
окръжен съд
гражданско отделение
На
двадесет и осми май
2020 год.
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Като
разгледа докладваното от съдия Дякова в.ч.гр.д.№ 306/2020 год. за да се
произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по реда на чл.248 ал.3 от ГПК от ГПК въз основа на жалба рег.№4180/21.02.2020
год. на „Енерго-про продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.В.срещу определение № 486/11.02.2020 год. по гр.д.№ 3675/2019 год. на
Районен съд Добрич,с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на
решение № 80/20.01.2020 год. по гр.д.№ 3675/2019 год. на Районен съд Добрич в
частта на разноските,като се присъдят сторените такива за адвокатско възнаграждение за разликата над
460 лв. до пълния размер на направата им от 1092 лв.
Жалбата е подадена в срок и процесуално допустима.
Жалбата
е отчасти основателна по
съображения,основани на фактически
констатации и правни изводи ,както следва:
Предявеният
срещу дружеството иск с правно основание по чл.124 от ГПК,във връзка с
чл.83 ал.2 от Закона за енергетиката и чл.45 и сл. от ПИКЕЕ е с цена от 3 285.05
лв.
Съобразно договор за правна защита и
съдействие № 17263/04.11.2019 год.; фактура № 18228/15.11.2019 год. и платежно
нареждане за кредитен превод от 12.12.2019 год. ,за защита от адвокат
дружеството е заплатило сума в размер от
1 092 лв.,включваща възнаграждение от 910 лв. и ДДС в размер от 182 лв.,т.е. по смисъла на т.1 от тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
документално е доказано извършването на разноски в производството и те подлежат
на присъждане по правилата на чл.78 от ГПК.
Ищецът П.Г.Х.,ЕГН ********** е заявил възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
С решение № 80/20.01.2020
год. по гр.д.№ 3675/2019 год.,ДРС е уважил направеното от ищеца П.Г.Х.,ЕГН ********** възражение по чл.78
ал.5 от ГПК,като поради прекомерност на уговореното и заплатено възнаграждение
е присъдил същото в намален размер от 460
лв.,който е минимално предвидения по правилото на чл.7
ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/в действащата към момента на договарянето между адвокат и клиент
и към момента на постановяване на решението редакция :300 лв.+7 % за горницата
над 1000 лв./,вместо заплатеното от дружеството възнаграждение в двоен размер.
Към настоящия момент с оглед решение № 5419 на
ВАС от 08.05.2020 год. по адм.д.№ 14384/2019 год.,5-членен състав,обн.ДВ,бр.45/2020
год.,в сила от 15.05.2020 год.,минимално предвидения размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 337.10 лв./200 лв.+ 6% за горницата над 1000
лв./.
В
случай ,че в хода на делото настъпи
промяна в нормативната уредба,с влизането на която в сила бъде установен друг минимален размер на
адвокатското възнаграждение,именно новия размер следва да бъде съобразяван при произнасяне по искане за разноски и възражение
за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК .Съдът следва да приложи Наредба № 1/2004
год. съобразно изменението й, тъй като се касае за материално-правна норма,
която става действащо право и намира приложение с влизането й в сила занапред.
Към датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по
същество, когато страните правят искане за разноски, съответно - възражение за
прекомерност, при определяне на разноските, съдът прилага нормативна уредба,
действаща към този момент,а не нормативната уредба ,действаща към момента на
договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение-така определение № 782 от
12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3545/2014 г., II т. о., ТК и определение № 185/16.03.2018 год. на ВКС по к.гр.д.№
3492/2017 год. на ІІІ г.о.Даденото от
ВКС разрешение следва да намери приложение и при разглеждане на жалбата по
чл.248 от ГПК и преценката за нейната основателност.
Високоотговорният
труд на адвоката не следва да бъде
подценен ,но защитавания материалният интерес в
областта на доставката и заплащането на електрическа енергия в стойностно
изражение не е висок ,а при съобразяване,че делото е част от многобройна група
дела,идентични по предмет,то правната и
фактическа му сложност не е голяма. При
съобразяване на горното,възражението по
чл.78 ал.5 е основателно ,поради
което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и присъдено такова
над минимално предвидения размер от 337.10 лв., а именно в размер на половината от уговореното и
заплатеното,т.е. равняващо се на сумата от
460 лв.
С оглед на горното,жалбата е неоснователна
касателно приложението на разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК.
Основателно
е обаче оплакването,че на страната не е присъден като разноски,дължимия ДДС върху
размера от 460 лв.
Съгласно § 2а от ДР на Наредба №
1/2014 год.,за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената
стойност
адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък
върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Минималните
размери на адвокатските възнаграждения, определени в цитираната наредба, под
които не може да се договоря адвокатското възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчна основа, върху
която се начислява ДДС.Фактът, че за нуждите на данъчното законодателство,
дължимата по едно облигационно правоотношение сума се дели на данъчна основа и
начислен данък, не означава, че в частноправните отношения начисленият данък не
е част от дължимата парична престация, нито променя частноправния й характер в
отношенията между страните, сключилите договора. Ето защо, в случаите, когато
предоставената от адвоката услуга е облагаема "доставка" по см. на ЗДДС, размерът адвокатското възнаграждение
включва начисления ДДС и той е неразделна част от дължимото от клиента
възнаграждение. Според разпоредбата на чл. 78 от ГПК, отговорността за
разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат -
пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с
вкл. ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер
на възнаграждението с вкл. ДДС, съобразно изложеното по-горе. Начисленият към
адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС се явява разноски по см.
на чл. 78 ГПК и на общо основание е
дължим от страната,получила неблагоприятен за нея резултат по делото-така определение № 109 от 18.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1983/2015 г., I т. о., ТК
и определение № 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3545/2014 г., II т. о., ТК.
Горното
води до извод,че на страната следва да бъде присъдена допълнително като
разноски сумата от 92 лв.,дължим ДДС върху възнаграждението от 460 лв.,т.е.
общо сумата от 552 лв.
По
тия съображения,съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение № 486/11.02.2020 год. по гр.д.№ 3675/2019 год. на Районен съд
Добрич,с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на решение №
80/20.01.2020 год. по гр.д.№ 3675/2019 год. на Районен съд Добрич в частта на
разноските,като се присъдят сторените такива
за заплатен ДДС върху размера на
адвокатско възнаграждение ,като вместо това постановява:ОСЪЖДА П.Г.Х.,ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-про продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.В.сторени съдебно деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение от 460 лв.,ведно с ДДС в
размер 92 лв.,т.е. общо 552 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 486/11.02.2020 год. по гр.д.№ 3675/2019 год. на Районен съд
Добрич в останалата му част.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.