№ 1820
гр. Бургас, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501814 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод частна жалба от „А1 България“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул.
„Кукуш“ №1, чрез адвокат Лилия Ралчева, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Цар Калоян“ № 6, хотел Рила, офис 411 против определение № 2643 от
16.09.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 4810/2021 г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което съдът е обезсилил заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1783/ 19.07.2021 г., постановено по делото,
като е прекратил производството по ч. гр. д. № 4810 по описа за 2021 година.
Недоволство от така постановеното определение изразява частният
жалбоподател, който го намира за незаконосъобразно. Моли съда да отмени
обжалваното определение и постанови издаване на изпълнителен лист по
делото или да даде указания на заявителя за предявяване на установителен
иск за вземанията. Излага съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Със Заповед № 1783 по чл.410 от ГПК от 19.07.2021 г. по ч.гр.д. №
4810/2021 г., БРС е разпоредил длъжникът „Строймаг“, дружество с
ограничена отговорност, регистрирано в Единен държавен регистър на
юридическите лица на Руската Федерация, № 1120411001017, действащо в
1
България чрез търговско представителство, вписано под № **********/
18.10.2012 г. в Единния търговски регистър на БТПП, код по Булстат-
*********, с адрес на представителството: гр. Бургас, бул. „Демокрация“ №
75, ет.4, да заплати на частния жалбоподател- кредитор сума в размер на
584,74 лева – дължими месечни такси и потребление за използване на услуги
по договор М 6203970/ 27.12.2018 г. за периода 09.07.2019 г.- 08.01.2020 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението, сумата от 436,54 лв.-
месечни вноски по договор за закупуване на мобилно устройство на
изплащане от 26.08.2019 г. за периода 09.08.2019 г.- 08.01.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението, сумата от 1407,21 лв.- неустойка
по договора, ведно със законната лихва, както и сумата от 348,57 лева –
разноски по делото, които суми се претендират по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от 01.07.2021 г.
Първоначално заповедният съд е оставил „без движение“
производството, като е указал на заявителя да представи доказателства, че
длъжникът е регистриран по законите на Руската федерация и има място на
дейност на територията на страната по смисъла на чл. 411,ал.2, т.5 от ГПК.
След представяне на извлечение- регистър Булстат, справка
представителства от Единен търговски регистър на БТПП и писмо от
Дирекция“ Търговски регистър и членство“ към БТПП, първоинстанционният
съд е издал цитираната по-горе заповед за изпълнение.
След неуспешен опит за връчване на заповедта на длъжника,
заповедният съд е счел, че тъй като дружеството- длъжник няма седалище на
територията на Република България и позовавайки се на т. 3Б от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е стигнал до извода,
че заповедта подлежи на служебно обезсилване от заповедния съд.
Настоящата инстанция намира, че тъй като заповедта изначално не е
следвало да бъде издавана, то крайният резултат по делото следва да бъде
потвърден. По отношение на длъжника се установява, че същият няма
седалище на територията на Република България, нито място на дейност на
територията на страната. Първоинстанционният съд следваше да съобрази
разпоредбата на чл. 411, ал.1 от ГПК и да не издава заповед за изпълнение
срещу лице, което няма седалище на територията на РБ, тъй като в случая се
касае за търговско представителство по смисъла на чл. 24, ал. 2 от Закона за
2
насърчаване на инвестициите, а съгласно тази разпоредба длъжникът не е
самостоятелно юридическо лице и не може да извършва самостоятелна
стопанска дейност. В този смисъл заповедният съд неправилно е издал
заповед за изпълнение, което е поправено с атакуваното пред настоящата
инстанция определение. Следва да се отбележи, че изложените мотиви в т.3.б.
на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС с оглед
направеното изменение в чл.411 ал.1 от ГПК частично са загубили значение,
тъй като съдът следва предварително да извърши проверка за постоянния
адрес и седалището на длъжника и при констатираната им липса, както е в
случая, да откаже издаването на заповедта.
Въпреки това съдът намира, че обжалваното определение следва да
бъде потвърдено, тъй като заповедта за изпълнение изначално не е следвало
да бъде издавана.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2643 от 16.09.2021 г., постановено
по ч.гр.д. № 4810/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3