№ 188
гр. Горна Оряховица, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20224120200240 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. П. Т. чрез защитника адв. Т. Р. П. от САК
обжалва наказателно постановление № 22-0350-000065/14.04.2022 г.,
издадено от началника на РУ – С. при ОД на МВР – Велико Търново, с което
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест
месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон. Поддържа, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление е допуснато неправилно приложение
на материалния закон, тъй като административнонаказателното обвинение не
е доказано. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Т. Р. П. от САК поддържа жалбата. Моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди в негова полза
в качеството му на защитник адвокатско възнаграждение в минимален размер
за една инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (по-
нататък ЗАдв) за предоставената на жалбоподателя безплатна правна помощ.
НАЧАЛНИКЪТ НА РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – С. при ОБЛАСТНА
1
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО оспорва жалбата в писмено становище от 02.06.2022 г.
Посочва, че на 11.06.2021 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че управлява същия
автомобил, за който няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въз основа на
така съставения акт на 01.07.2021 г. срещу жалбоподателя било издадено
наказателно постановление за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, което влязло
в сила и глобата по което била платена. С оглед тези обстоятелства следвало
да се приеме, че към момента на деянието по настоящото дело
жалбоподателят е знаел, че за процесния автомобил няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Поддържа също така, че жалбоподателят знае, че
несключването на задължителна застраховка води до регламентираното в
закона служебно прекратяване на регистрацията на автомобила. Предвид
изложеното административнонаказващият орган моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
НАЧАЛНИКЪТ НА РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО (в качеството му на
правоприемник на административнонаказващия орган след влязлото в сила на
01.07.2022 г. преобразуване на РУ – С. в участък към РУ – Горна Оряховица),
редовно призован за съдебното заседание на 05.10.2022 г., не се явява и не
изпраща представител.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Преди няколко години жалбоподателят И. П. Т. решил да закупи
товарен автомобил „С.“ с рег. № ***, собственост на дружеството „В.“ ООД,
ЕИК ***. Срещнал се с М. от гр. С., който до 02.01.2018 г. бил вписан в
Търговския регистър като управител на дружеството собственик на
автомобила. Двамата постигнали съгласие за цената на автомобила. Т. платил
2
уговорената цена, а М. му предал автомобила. В деня на описаната среща и
през следващите месеци и години страните не сключили договор за покупко-
продажба в предписаната от закона писмена форма с нотариална заверка на
подписите. Жалбоподателят ползвал предадения му от М. автомобил, като
никой от дружеството собственик не предявявал претенции към него.
На 14.06.2021 г. за посочения по-горе автомобил бил сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
начало на застрахователното покритие 14.06.2021 г., 13:10 часа, и край
13.06.2022 г., 23:59 часа. Поради неплащане на вноска от разсрочената
застрахователна премия застрахователят упражнил правото си да прекрати
едностранно договора за застраховка, считано от 29.09.2021 г., 00:00 часа. За
прекратяването на договора било изпратено съобщение на Гаранционния
фонд, който от своя страна уведомил за този факт службата за регистрация
при МВР. На 15.12.2021 г. по повод така полученото уведомление и на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регистрацията на автомобила била
прекратена служебно с отбелязване в автоматизираната информационна
система.
На 09.02.2022 г. в 11:31 часа жалбоподателят управлявал автомобила
по ул. „Д.“ в с. Л., общ. С.. На посочената улица управляваният от
жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от свидетелите Ц. Т. С. и Д.
Н. Д. – служители на РУ – С., които изпълнявали задълженията си като органи
за контрол на движението. С. и Д. установили, че жалбоподателят управлява
автомобил, чиято регистрация е служебно прекратена.
Свидетелят Ц. Т. С. съставил против жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С
оглед установените данни за престъпление по чл. 345 от НК материалите по
преписката били изпратени на прокуратурата. С постановление от 08.04.2022
г. прокурор от ТО – Горна Оряховица при РП – Велико Търново отказал да
образува досъдебно производство и изпратил материалите на началника на
РУ – С. за произнасяне с оглед данните за извършено административно
нарушение.
На 14.04.2022 г., след като разгледал административнонаказателната
преписка, образувана по изпратените от прокурора материали, началникът на
РУ – С. при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно
3
постановление, с което наложил на жалбоподателя И. П. Т. административно
наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия
закон.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на
26.04.2022 г. На 28.04.2022 г. подадената от защитника адв. Т. П. от САК
жалба против постановлението била заведена в РУ – С..
Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя И. П. Т.,
показанията на свидетелите Ц. Т. С. и Д. Н. Д. и приетите писмени
доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни
заседания, включително писмените материали от прокурорската преписка.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което
има право да обжалва наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
От събраните доказателства не се установява жалбоподателят Т. да е
знаел или с оглед на обстоятелствата, при които е извършил деянието, да е
имал обективна възможност да узнае, че е прекратена регистрацията на
автомобила, който управлява. Т. е получил владението върху автомобила по
устна уговорка с предходен управител на дружеството собственик. Няма
данни да е уведомен от представител на дружеството собственик за получено
в дружеството съобщение за прекратяване на регистрацията на автомобила
или да е узнал по друг начин за това прекратяване. От друга страна, от
данните в акта и от показанията на разпитаните като свидетели полицейски
служители се установява, че по време на извършване на нарушението върху
автомобила е имало поставени табели с регистрационен номер, наличието на
които е създавало привидност, че пътното превозно средство е надлежно
регистрирано. Съдът отчита и общоизвестния факт, че автоматизираната
4
информационна система, в която е било отбелязано служебното прекратяване
на регистрацията на автомобила, не е публично достъпна, поради което
жалбоподателят не е имал възможност да извърши по своя инициатива
проверка относно състоянието на регистрацията на автомобила, преди да
предприеме управлението му. Следователно не може да се приеме, че
жалбоподателят Т. е извършил деянието виновно – умишлено или
непредпазливо, доколкото не е установено по несъмнен начин да е знаел или с
оглед обстоятелствата да е имал обективна възможност да узнае, че
автомобилът, който управлява, е с прекратена регистрация.
Неоснователен е доводът на наказващия орган, че тъй като през 2021 г.
жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ за това, че е
управлявал процесния автомобил без действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то той е знаел
към датата на нарушението по настоящото дело, 09.02.2022 г., за наличието на
основание за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила поради
липсата на такава застраховка. Видно от приложените към становището
преписи от акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление, посоченото нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ е извършено на
11.06.2021 г., като съставеният акт за това нарушение е предявен на
жалбоподателя на датата на извършването му. Три дни след посочената дата
обаче, на 14.06.2021 г., за управлявания от жалбоподателя автомобил е
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с уговорен срок на застрахователното покритие до
13.06.2022 г.
При това положение от установеното обстоятелство, че към 11.06.2021
г. жалбоподателят е знаел за липсата на действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния
автомобил, не може да се направи извод, че и към датата на деянието по
настоящото дело, 09.02.2022 г., той е знаел за наличие на основание за
служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП.
Всички доводи в подкрепа на извода, че жалбоподателят не е знаел и
обективно не е имал възможност да узнае, че към 09.02.2022 г. регистрацията
на автомобила е била служебно прекратена, са относими и към двете
5
предходни служебни прекратявания на тази регистрация. Следователно
сочените от наказващия орган предходни прекратявания и възстановявания на
регистрацията не дават основание да се приеме, че Т. е знаел или е имал
обективна възможност да узнае за последното служебно прекратяване на
регистрацията преди 09.02.2022 г., когато е извършено процесното деяние.
Като е наложил на жалбоподателя административно наказание, без да е
установено по несъмнен начин, че деянието е извършено виновно,
административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния
закон. Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено
на предвиденото в чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН основание.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр.
с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв съдът следва да уважи искането да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на защитника, оказал безплатна правна помощ на
жалбоподателя. Възнаграждение следва да бъде определено в минималния
размер от 300 лв., предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС. По
аргумент от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК за
посоченото адвокатско възнаграждение следва да бъде осъдена Областната
дирекция на МВР – гр. Велико Търново, която е юридическото лице, в
структурата на което е административният орган, издал отмененото
наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН и чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0350-000065/14.04.2022
г., издадено от началника на РУ – С. при ОД на МВР – Велико Търново, с
което на И. П. Т. , ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и
съобщения *** – адв. Т. Р. П. от САК, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО
6
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО , код по БУЛСТАТ
*********, с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7,
ДА ЗАПЛАТИ на АДВОКАТ Т. Р. П. от САК , ЕГН **********, с личен
номер ***, и адрес на кантората ***, сумата 300,00 лв. (триста лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за представителство и защита на
жалбоподателя в производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7