Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Кюстендил, наказателно отделение, десети състав в публично заседание на двадесет и четвърти юни в две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Деянов
при секретаря Гергана Милушева, като разгледа докладваното от съдия Деянов НАХД № 1554 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.И.С., ЕГН – ********** с адрес ***, против ЕФ серия К № 2466944 от 04.12.2018 г. на ОД-МВР гр. Кюстендил., с които на основание: чл. 189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 600/шестстотин/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска атакувания ЕФ серия К № 2466944 на ОД-МВР гр. Кюстендил, да бъде отменен поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адвокат Д. от АК гр. Благоевград.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. С изпращане на административнонаказателната преписка се прави искане за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наложеното наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
На 04.12.2018 г. в 18.10 часа с помощта на автоматизирано техническо средство стационарна камера / SITRAFFIC LYNX ERS400/ за видеоконтрол бил изготвен клип копие от които е приложен към писмените доказателства по делото. Чрез него се твърди установяване, че на същата дата и час лек автомобил „ Пежо 308 1,6 ХДИ " с рег. № *** се е движел в посока село Багренци на път ІІ-62 км. 4+730 в посока към гр. Дупница. Твърди се, че на така индивидуализираното място от пътя при село Багренци е посочена като разрешена скорост тази за в рамките на населеното място до 50 км.ч. но е установена скорост на движение на автомобила 94 км/ч.
За така констатираното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е издаден ЕФ серия К № 2466944 на ОД-МВР гр. Кюстендил, с които на основание: чл.189 , ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 600/шестстотин/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП .
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Действително жалбата навежда доводи за неправилно и незаконосъобразно връчване на издадения електронен фиш.
Анализа на приложените по делото писмени доказателства от страна на АНО не оборват твърденията на жалбоподателя а косвено ги потвърждават. По делото липсват доказателства относно това , кои , кога и как е управлявал посоченото МПС в района на село Багренци община Кюстендил. От приложените снимки на мястонарушението е безспорно установено наличието на регистрационна табела но не и видът на МПС върху което е монтирана. В случая произволно се твърди лекотоварен автомобил или микробус но такъв не се вижда от снимките на АНО.
Приложеното по делото копие от известие за връчване на куриерска фирма стар пост не съдържа попълване на необходимите и задължителни атрибути за да е факт, кой, кога, на кого и какво точно е връчено. Това, че в него е вписано като подател МВР гр. Кюстендил не може само по себе си да означава изпращане на Ел. фиш. В ОД-МВР гр. Кюстендил има редица самостоятелни служби поради което е допустимо да бъде изпратено съвсем друго известие или призовка до лицето С. но не само и единствено Ел. фиш. Задължение на АНО е при провеждането на наказателното производство да положи усилие за откриване на виновното лице и осигуряване законовите му права, както и тяхната защита. Очевидно формалното прилагане правилата на ЗАНН от страна на АНО са довели до това, че по недопустим начин е ограничено правото на жалбоподателя в законоустановените срокове да научи, кои, кога и в какво го обвинява/ в извършено нарушение или в извършено престъпление/ за да организира своевременно и правото си на адекватна защита. От приложеното съобщение на Национална агенция за приходите е видно, че на имейла на агенцията С. е обявена като длъжник неизплатил задължение по издадения електронен фиш.
В проведеното ОСЗ на дата 29.05.2020 година съпругът на посоченото за виновно лице заявява, че именно той управлява автомобила чрез издадено на името му пълномощно. Но в същото време твърди, че не си спомня на посочената дата да е бил в на посоченото в ел. фиша място.
Поради нередовното връчване на издадения ел. фиш по делото липсва попълване на декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Правото да бъде попълнена тази декларация е неотменно право на лицето посочено като нарушител. Действително то представлява право но не задължение а в случая АНО е лишил лицето именно от възможността да упражни това си право. Чрез нарушение на нормативните разпоредби относно връчването на ел. фиш-съобщение до виновното лице е допуснал ограничаване на правото му своевременно да научи в какво го обвинява и изгради адекватна защита.
ЕФ е връчен на жалбоподателя презюмирайки,че нарушителят е той очевидно преди АНО да е установил истинското виновно лице. Затова и жалбоподателя оспорва факта, че автомобилът е управляван именно от него като се позовава на поредица от процесуални нарушения от които най същественото е това, че автомобилът е управляван не от собственика а от неговия съпруг. Липсата на безспорни доказателства относно това, кои е управлявал автомобилът на посоченото в ЕФ, място и време води до липсата на обоснованост. Прави констатациите изложени в съдържанието му недоказани. Изложеното посочва, че АНО не е извършил и разследване по обстоятелствата относно извършеното нарушение и по несъмнен начин не е доказал извършителя на нарушението. От друга страна съдът счита, че са допуснати при реализиране на административно наказателната отговорност съществени процесуални нарушения, най същественото от които е на нарушителят да бъде посочено въз основа на какви доказателства се вменява виновно поведение. Право но и задължение на АНО е да представи безспорни доказателства относно твърдението си, че това е С. и ,че на посочената дата и час именно тя е управлявала автомобила. В тази насока е и практиката, при спорни обстоятелства да се издава АУАН но не и ЕФ. Но неясно защо АНО не е реализирал това си задължение а превратно се е възползвал от правото си да уведоми НАП за принудително събиране на вземане и то след нарушение на разпоредбите касаещи именно редът и начина по който следва да се извърши това.
В цялост безспорни доказателства относно виновно поведение от страна на С. по делото не бяха представени. АНО е ангажирал само твърдения но не и безспорни доказателства. Това, води до извода, че атакувания ел. фиш е издаден неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменен като такъв.
Този извод следва от това, че се касае за специфични по своя характер нарушения, при които отговорността на лицето, което ги е извършило се ангажира по специалния ред, уреден в чл. 189, ал.4 от ЗДвП вр. чл. 39, ал.4 от ЗАНН, като изключение от общия. Законодателят е въвел презумпцията, че собственикът на автомобила е и лицето, което го управлява, като по изключение последният следва да докаже по несъмнен начин ако той самият не е извършил това, а нарушението е сторено от трето лице. Безспорно собственик на автомобила по представените от АНО доказателства е С., но е спорен факта, кои е управлявал автомобила къмто момента на извършеното нарушение. Противно на това безспорен е факта ,че АНО по недопустим начин АНО е ограничил правото на С. да попълни декларацията по чл. 189, ал.1 от ЗДвП след като не я е уведомил по надлежния ред.
Така допуснатите процесуални нарушения и най-вече това да организира своевременно и адекватно защитата е съществено процесуално нарушение налагащо крайният извод на съдът за отмяна на издадения ел.фиш и наложената чрез него парична санкция.
Предвид изложеното оспорения ел. фиш. съдът преценява като незаконосъобразно издаден, като поради това същият подлежи на отмяна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразeн атакувания от жалбоподателя Д.И.С., ЕГН – ********** с адрес ***, ЕФ серия К № 2466944 от 04.12.2018 г. на ОД-МВР гр. Кюстендил., с които на основание: чл. 189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на същата е наложено административно наказание глоба в размер на 600/шестстотин/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: