№ 655
гр. Дупница, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Юлия Д. Й.а Вукова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510101534 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. Й. П. срещу „Изи Асет Мениджмънт“
АД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем № 3710515 от
13.12.2019г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 1000 лв. В чл. 4 от договора
било уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант-две
физически лица, поръчител или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала
кредита, като на 13.12.2019г. между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен
договор за предоставяне на гаранция № 3710515. „Файненшъл България“ ЕООД поел
задължението да обезпечи заема срещу възнаграждение в размер на 215,59 лв., разсрочено
на месечни вноски, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил овластен да получава
възнаграждението за поръчителството. Поддържа, че двете дружества били свързани.
Намира договорът за заем за недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК (не било посочено кои разходи формират ГПР по ясен и разбираем за
потребителя начин). Счита, че възнаграждението за поръчителство е пряко свързано с
договора за заем и невключването на същото в общите разходи по кредита е заобикаляне на
забраната по чл. 19, ал. 2 ЗПК. Навежда аргументи за противоречие на договора с добрите
нрави и принципите на добросъвестност, справедливост и еквивалентност на престациите.
Навежда твърдения, че е заплатил по договора сумата от 1100 лв., което надхвърля чистата
стойност на кредита в размер на 1000 лв. Моли да бъде прогласена нищожността на
процесния договор за заем, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
заплатената въз основа на същия договор сума в размер на 45,06 лв., представляващи
платена сума, надхвърляща чистия размер на кредита, ведно със законната лихва от подаване
1
на исковата молба – 04.07.2024г. до окончателното плащане.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Счита за недопустимо съединяването на установителен иск и осъдителен иск за връщане на
даденото по недействителното правоотношение. Поддържа, че процесният договор е
действителен и не страда от твърдяните от ищеца пороци. Изтъква, че договорът съдържа
посочване на ГПР, който отговаря на действителния към момента на сключване на договора
за кредит. Намира, че надвишаването на максимално допустимия размер на ГПР не води до
недействителност на целия договор. Заявява, че с отделно решение на съда била прогласена
нищожността на договора за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“
ЕООД и последният бил осъден да върне на ищеца сумата от 215,59 лв., поради което
същата не следвало да се взема предвид и по настоящото дело. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният установителен иск за нищожност е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24 ЗПК вр.
чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а предявеният
осъдителен иск е по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за заем,
наличието на предвидена в договора клауза с твърдяното от ищеца съдържание,
противоречието на клаузата за предоставяне на обезпечение с императивна разпоредба на
закона или основанията, на които твърди, че чрез същата се заобикаля такава разпоредба,
респ. основанията на които се твърди, че същата противоречи на добрите нрави; заплащане
на твърдяната от ищеца сума в полза на ответника на основание посочената нищожна
клауза; размера на платените по договора суми.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е уговорена индивидуално, респ.
наличието на валидно основание за получаване на процесната сума.
В случая от приложения договор за паричен заем № 3710515 от 13.12.2019г. е видно, че в
полза на ищеца е предоставен заем в размер на 1000 лв., със срок за погасяване на кредита
от 26 седмици. Съгласно договора сумата подлежи на връщане на 13 вноски, при посочен в
договора фиксиран лихвен процент в размер на 35 % и годишен процент на разходите в
размер на 41,74%.
Съгласно чл. 4 от договора за потребителски кредит, страните са договорили, че
кредитополучателят се задължава да предостави един от посочени видове обезпечения, в т.ч.
и поръчителство.
В случая не се спори по въпроса, че е сключен договор за предоставяне на поръчителство
между „Файненшъл България“ ЕООД, от една страна в качеството на поръчител, и
2
длъжника, от друга страна в качеството на потребител. По силата на договора поръчителят
се задължава да сключи с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за поръчителство, като
отговаря солидарно за задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.
От своя страна, потребителят се задължава да заплати възнаграждение на поръчителя в
размер на 215,59 лв., платимо разсрочено на вноски.
В съдебната практика се приема, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на
потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са
сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в
отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а
като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се
гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на
потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на
закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания –
Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД. Следователно се касае за хипотеза на
свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Въз основа на изложените от заявителя
фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на
свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване
на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Същевременно, при цялостния анализ на договора за кредит е видно, че неговото сключване
и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по
договора от страна на кредитополучателя, като последицата от неизпълнението на това
задължение на кредитополучателя е липса на правоотношение между страните – при
непредставяне на обезпечение в посочения срок се счита, че заявлението за кандидатстване
за кредит не е одобрено, т.е. несъмнено е, че двете правоотношения са взаимно свързани и
осигуряването на поръчителство (и то от определено свързано на кредитора трето лице) е
било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по
договора.
В случая от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е
3
видно, че при включване на посоченото възнаграждение в ГПР последният се равнява на
488,04 %, а не посоченият в договора размер на ГПР от 41,74%.
В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има същата
последица, както и непосочването му – недействителност на договора за потребителски
кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II т.о., както и
цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-
714/22).
При това положение, предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор
за кредит се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит, основателен се явява и
предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Фактическият състав на
посочената норма изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е., когато още при самото получаване, липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е получаването
на нещо въз основа на нищожен акт/.
От изложеното по-горе е видно, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен.
Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая от приетата
и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е видно, че освен чистата стойност
на кредита в размер на 1000 лв., ищецът е заплатил и следните суми: 45,06 лв. – лихва,
215,59 лв. – възнаграждение за поръчителство. При това положение претендираната сума в
размер на 45,06 лв. се явява недължимо платена, поради което предявеният осъдителен иск
също следва да се уважи като основателен.
При този изход на спора право на разноски има ищецът за платените от него суми за
държавна такса в размер на 130 лв. и за експертиза в размер на 350 лв. На основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ *********,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като при определянето
му съдът отчита и всички дължими данъчни и осигурителни тежести, които следва да се
смятат включени в посоченото адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от К. Й. П., ЕГН: **********, с адрес:
***, *
* срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46
нищожността на договор за паричен заем № 3710515 от 13.12.2019г.
4
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
40-46 ДА ЗАПЛАТИ на К. Й. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, * * следните суми: 45,06
ЛЕВА - подлежаща на връщане сума, платена от ищеца К. Й. П. без основание въз основа
нищожен договор за паричен заем № 3710515 от 13.12.2019г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 04.07.2024г. до окончателното плащане, както и стротените по
делото разноски, а именно: 130 ЛЕВА – държавна такса и 350 ЛЕВА – разноски за
експертиза.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
40-46 ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ *********
следните суми: 400 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5