№ 6224
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Т.
Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Людм. Дранчовска Въззивно
гражданско дело № 20221100501899 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответницата В. К. Т. срещу решение № 20209212/09.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 5045/2021 г. по описа на СРС, 25 състав, в частта, в която В. К. Т. е осъдена да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ сумата от 1532,64 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за
периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г. за топлоснабден имот на адрес гр. София, ж.к. „*******,
с абонатен номер 162554, ведно със законната лихва върху сумата от 28.01.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 4,86 лв., такса за дялово разпределение за
периода м. 02.2019 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.01.2021 г.
до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното
решение с твърдения, че не било доказано възникване на облигационно правоотношение
между страните и доставка на топлинна енергия в имота на претендираната стойност, както
и реално извършена услуга по дялово разпределение. Счита, че извършеното частично
плащане не представлява изявление до кредитора с признание на дълга, което да прекъсва
погасителната давност, поради което намира, че претендираните вземания са погасени по
1
давност. Оспорва количеството топлинна енергия, като счита, че същото не е отчетено
правомерно от индивидуалните топломери в сградата. Ето защо моли първоинстанционното
решение в обжалваната част да бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД счита, че решението на СРС в обжалваната част
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Н.“ ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото обаче е
частично неправилно поради следните съображения:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт, удостоверение за
наследници, справки от Национална база данни „Население“) се установява, че през 2011 г.
описаният топлоснабден имот, представляващ апартамент № 39, находящ се в гр. София,
ж.к. „******* с клиентска партида с абонатен номер при ищеца 162554, е бил дарен от Г.М.
Т. и В. К. Т. в полза на Т. Г.а Т., но последната е починала на 12.05.2015 г., като неин
единствен наследник по закон е ответницата В. К. Т., която през процесните отоплителни
периоди е била едноличен собственик на топлоснабденото жилище. Съгласно разпоредбите
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, ответницата се явява потребител на доставената в апартамента топлинна
енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна
енергия за битови нужди в него през процесния период, т.е. несъмнено дължи и
претендираните от нея ¾ части от натрупаните задължения за топлинна енергия през
процесните периоди като единствен собственик на имота. Във връзка с възраженията във
въззивната жалба следва да се отбележи, че липсата на открита партида при ищеца на името
на ответницата и на подадена от нея молба-заявление до топлофикационното дружество е
ирелевантно за възникване на отговорността й – същата произтича от закона въз основа на
придобитото от нея вещно право върху топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
2
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
първоинстанционният съд правилно е приел, че между В. К. Т. и ищеца са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2017
г. – м. 04.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач „Н.“ ООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид
приложените по делото писмени доказателства – талони за отчет на уредите за дялово
разпределение за сезони 2017 – 2018 и 2018 – 2019 и изравнителни сметки за същите
периоди.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е
несъмнено, че през исковия период на ответницата е била начислявана топлинна енергия за
три броя отоплителна тела с поставени индивидуални уреди за измерване на топлинната
енергия, за един водомер за топла вода и за сградна инсталация. Съобразно изводите на
СТЕ, за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. по прогнозен дял е начислена стойност на
потребена топлинна енергия в размер на 891,64 лв., а за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.
по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1237,27
лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
3
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач талони за
отчет, като при съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на
всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна
енергия за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г. е в размер на 1143,98 лв. (след прибавяне на
сумата за доплащане от потребителя в размер на 252,34 лв.), а за периода м. 05.2018 г. – м.
04.2019 г. – 1141,85 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на
95,42 лв.). Следователно, главните задължения за топлинна енергия за двата отчетни периода
възлизат общо на 2285,83 лв., а след приспадане на извършените частични плащания,
установени с приетото и неоспорено закючение на ССЕ, остава непогасена сума от 2043,62
лв., като припадащият се на ответницата дял съобразно заявената срещу нея искова
претенция за ¾ части от задълженията е в размер на 1532,72 лв., т.е. съобразно принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес исковата претенция срещу В. К. Т. поначало
се явява изцяло основателна.
Доколкото претенцията срещу ответницата е основателна, следва да се разгледа наведеното
от нея при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията – същото се съдържа в подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба (л. 52 от делото на СРС), като погрешно е пропуснато да бъде разгледано по същество
от първоинстанционния съд.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на исковата молба на 28.01.2021 г. – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в
4
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 21.11.2017 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за периода
от м. 05.2017 г. до м. 09.2017 г. включително в размер на 69,14 лв. (съобразно резултата от
изравнителните сметки и прогнозно начислените суми по заключението на СТЕ и
издадените от ищеца фактури) са погасени по давност – за последния месец от посочения
период задължението е станало изискуемо на 14.11.2017 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД
(с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които
давността е спряла да тече), е изтекла преди подаване на исковата молба на 28.01.2021 г. Ето
защо, претенцията за главница следва да се уважи за периода м. 10.2017 г. – м. 04.2018 г. в
размер на 806,13 лв. (3/4 части от сумата от 1074,84 лв. за този период, съобразно заявената
срещу ответницата претенция), както и за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. в размер на
674,73 лв. (3/4 части от сумата от 899,64 лв. за този период, съобразно заявената срещу
ответницата претенция и доколкото частичното плащане от 242,21 лв. касае този отчетен
период, видно от изводите на ССЕ на л. 100 от делото на СРС), т.е. за сумата от общо
1480,86 лв., за която главните искове се явяват основателни, а за разликата до пълния
предявен размер срещу ответницата от 1532,64 лв. и за периода м. 05.2017 г. – м. 09.2017 г.
следва да се отхвърлят.
Към посочената сума, представляваща стойността на потребената топлинна енергия в имота,
следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение в размер на 4,86 лв. за периода м. 02.2019 г. – м. 04.2019 г. (съгласно
приетите по делото писмени доказателства – л. 22 и заключението на ССЕ и доколкото от
ответницата се претендира дял от ¾ части), които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и
чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10
от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Съобразно изложените по-горе мотиви, тази услуга
действително е била предоставена по отношение на процесната топлоснабдена сграда, като
претенцията не е погасена по давност, тъй като вземането е станало изискуемо и давността
за него е започнала да тече едва след издаване на общата фактура за отоплителен сезон 2018
– 2019 г. – на 31.07.2019 г.
5
Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде частично отменено, като
предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 1480,86
лв., а в останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в двете съдебни инстанции съобразно уважената част от исковете, както
следва: сумата от 410,69 лв., разноски в исковото производство пред СРС (т.е.
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която ответникът е
осъден да плати разноски на насрещната страна над тази сума), и сумата от 96,63 лв.,
разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК въззивникът има право на направените пред въззивната инстанция разноски
съобразно уважената част от жалбата в размер на 1,04 лв., платена държавна такса за
въззивно обжалване (в рамките на първоинстанционното производство липсват
доказателства ответникът реално да е направил разноски).
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20209212/09.11.2021 г., постановено по гр.д. № 5045/2021 г. по описа
на СРС, 25 състав, в частта, в която В. К. Т., ЕГН **********, е осъдена да плати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, по предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ разликата над сумата от 1480,86 лв. до
пълния уважен размер на иска от 1532,64 лв. (т.е. за сумата от 51,78 лв.), представляваща
цена на потребена топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. – м. 09.2017 г. за топлоснабден
имот на адрес гр. София, ж.к. „*******, с абонатен номер 162554, ведно със законната лихва
върху сумата от 28.01.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разликата над сумата от 410,69 лв. до пълния присъден размер на разноските
от 425 лв. (т.е. за сумата от 14,31 лв.), представляваща разноски в исковото производство
пред СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, срещу В. К. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „*******, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от 1480,86 лв. до пълния уважен размер на иска от
1532,64 лв. (т.е. за сумата от 51,78 лв.), представляваща цена на потребена топлинна енергия
за периода м. 05.2017 г. – м. 09.2017 г. за топлоснабден имот на адрес гр. София, ж.к.
„*******, с абонатен номер 162554.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20209212/09.11.2021 г., постановено по гр.д. № 5045/2021 г.
по описа на СРС, 25 състав, в частта, в която В. К. Т., ЕГН **********, е осъдена да плати
6
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, по предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 1480,86 лв., представляваща цена на
потребена топлинна енергия за периода м. 10.2017 г. – м. 04.2019 г. за топлоснабден имот на
адрес гр. София, ж.к. „*******, с абонатен номер 162554, ведно със законната лихва върху
сумата от 28.01.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 4,86 лв., такса за дялово
разпределение за периода м. 02.2019 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 28.01.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 410,69 лв.,
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, да плати на В. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1,04 лв., разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 96,63 лв., разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София“ ЕАД – „Н.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7