Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260153, 03.12.2020 год., гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищки районен съд, шести състав, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя И.,
като разгледа докладваното от
Председателя гр.д. № 2255 по описа на ТРС
за 2019 год. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове, с правно осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата от 523,14 лв. и чл.79 от ЗЗД
за сумата от 805,41 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между страните е имало сключени два договора за
мобилни услуги от 06.12.2016 год. за предпочитан номер хххххх, с избрана абонаментна
програма Нонстоп 29,99 лв. и срок до 30.05.2018 год., като с анекс е удължен
срока до 03.02.2019 год. и договор от 10.05.2018 год. за предпочетен номер ххххххх
по програма Тотал 36,99 лв., със срок на действие
10.05.2020 год., срещу задължението на ответника да заплаща стойността на
предоставените му телекомуникационни услуги и абонаментни такси. В молбата се
твърди, че ответника не е заплащал редовно
стойността на предоставените услуги, за
която ищеца издавал фактури, поради което договора бил прекратен едностранно от
последния на 04.09.2018 год., като ответника останал задължен със сумата от
117,56 лв., включваща стойността на ползвани и незаплатени услуги и абонаментни
такси за периода 15.07.2018 год. – 14.10.2018 год. Поради неизпълнение
задълженията на ответника и едностранното прекратяване на договорите ищеца
приложил и клаузата за неустойка по договорите, като начислил такава в размер
на 405,58 лв. За вземанията си, представляващи стойността на ползваните от
ответника по договорите и незаплатени мобилни услуги и абонаментни такси, ведно
с неустойка за неизпълнение ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и
направените разноски. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което и на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
на ищеца били дадени указания да предяви иска за установяване на вземането си.
За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по
чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за
изпълнение, като претендира разноски в исковото производство. Ищецът твърди, че
между него и ответника заедно с договорите за мобилни услуги е бил сключени и
договор за лизинг, по силата на които ищеца е предоставил на ответника мобилно
устройство APPLE модел iPhone 8 64GB Space Grey, срещу задължение на ответника
да го изплати на 23 месечни вноски, всяка от по 42,39 лв. В молбата се твърди,
че съгласно чл.12, ал.2 от ОУ към договора за мобилни услуги, при прекратяване
на договора по вина на потребителя, поради забава в плащанията на
предоставените услуги предсрочно изискуеми стават всички месечни плащания, в това
число и плащанията по договора за лизинг, поради което ответника дължал плащане
на всички лизингови вноски след октомври 2018 год. до април 2020 год., в размер на 805,41 лв., поради което моли съда
да осъди ответника да заплати тази сума, на осн.
чл.79 от ЗЗД. В
съдебно заседание, чрез писмено становище поддържа исковете си.
В срока
и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника,
чрез назначения му от съда особен представител. В отговора предявените искове
са оспорени изцяло, но не са наведени конкретни основания. В съдебно заседание ответника
и назначения от съда особен представител не се явяват.
-
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното: Видно от приложените по делото писмени доказателства / л.10- л.23/
между страните са били сключени два договора за мобилни услуги, първия на 06.12.2016
год. за предпочитан номер хххххх, с избрана абонаментна програма Нонстоп 29,99
лв. и срок до 30.05.2018 год., като с анекс е удължен срока до 03.02.2019 год.
и договор от 10.05.2018 год. за предпочетен номер ххххххх по програма Тотал 36,99 лв., със срок на действие 10.05.2020 год.,
срещу задълженията на ответника да заплаща стойността на ползваните услуги по
ценовите листи на оператора. Договорите са сключени при действие на ОУ към тях,
които видно от приложените декларации-съгласие са били предоставени на
ответника към момента на сключване на договора, а са приложени и по делото. В
договорите е посочената дата на която ищеца издава фактура за текущо задължение
на ответника, както и сроковете и начина на плащане. Видно от писмените
доказателства при подписване на договора на ответника е била предоставена
ценова листа за стойността на предоставените услуги от ищеца. По делото са
приложени фактури № **********/15.08.2018г.
за отчетения период на потребление 15/07/2018 год. - 14/08/2018г. с начислена
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 101,36лв. /с
ДДС/, като сумата е била платима в срок
30.08.2018г, фактура № **********/15.09.2018г. за отчетения период на
потребление 15/08/2018 год. - 14/09/2018г. с дължима за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 21,46лв. /с ДДС/, платима в срок до
30.09.2018г. От приложеното по делото
кредитно известие е видно, че ищеца е извършил корекция на дължимото потребление
по предходните периоди, като крайното задължение по посочените фактури възлиза
на 117,56 лв. за периода 15.07.2018 год. – 14.10.2018 год. Поради неизпълнение
на задълженията от страна на ответника ищеца е деактивирал, предоставените на
ответника по договорите мобилни услуги, считано от 04.09.2018 год.,
обстоятелство, което не е оспорено в процеса. Поради неизпълнението на
ответника ищеца е ангажирал договорната му отговорност за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, посочена в т.11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, като е начислил такава и е посочил нейния размер 405,58 лв. в
крайната фактура № **********/15.10.2018 год., приложена по делото, със срок за
плащане до 30.10.2018 год. Не се спори,
че ответника не е погасил съществуващото задължение и не е заплатил дължимото
потребление и абонаментни такси в процесния период,
както не е заплатил и договорната неустойка.
Видно от
ч.гр.д. № 1162/2019 год. на РСТ ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение за сума от 922,97 лв., заявени като стойност на
незаплатени услуги по договора,
сумата от 405,58 лв., неустойка за предсрочно
прекратяване на договора и 57,07 лв., обезщетение за забава, като в настоящия
процес ищеца е заявил за установяване само част от главницата по заповедта
117,56 лв. и не е предявил установителен
иск за разликата до 922,97 лв. , както и за обезщетение за
забава в размер на 57,70 лв. Заповедта е била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, поради което и на осн.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви иска по
чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.
При така установеното съдът прави следните изводи : От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установи, че
към момента на издаване на
заповедта за изпълнение ответника
е имал задължение към ищеца, произтичащо от незплатени
суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни и мобилни услуги, сключени
на 06.12.2016 год. и 10.05.2018 год., в размер общо на 117,56 лв., която сума
включва стойността на ползвани услуги и абонаментни такси за периода юли 2018 –
октомври 2018 год., вкл. Съгласно сключените между страните договори ответника
е имал задължение да заплаща стойността на предоставените му услуги, като при
сключване на договорите е бил уведомен, на коя дата от месеца, ищеца издава
фактура за предходния период и съгласно ОУ, които безспорно са били връчени на
ответника при сключването, неполучаването на фактурата не го освобождава от
задължението му за плащане на получените услуги. Фактурите са издадени за
абонатния номер, който е въведен в системата на оператора и се ползва от него,
като начин за идентификация на ответника, за мобилните номера, който съгласно
договорите се ползват от ответника, фактурите съдържа имената, ЕГН и адреса на
ответника, който са посочени при сключване на договорите, поради което съдът
счита, че същите отразяват именно задължение на ответника към ищеца. При сключване
на индивидуалните договори ответника се е съгласил при предсрочно прекратяване
на договора поради негово неизпълнение да заплати на ищеца и неустойка и
доколкото се установи, че договорите са прекратени именно поради неизпълнение
на ответника, то последния дължи на ищеца и неустойка в размер на трикратния
размер на месечните абонаментни такси по ползваните абонаментни пакети, или
сумата от 405,58 лв. С оглед изложеното съдът счита предявения иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземането за сумата от 117,56 лв.,
представляваща потребени и незаплатени услуги по
договор за мобилни услуги и сумата от 405,58 лв., за което има издадена заповед
за изпълнение е доказан и по основание и по размер.
По иска с правно осн.
чл.79 от ЗЗД : При сключване на всеки от договорите за мобилни услуги ответника
се е възползвал от преференциални условия, като при първия договор е заплатил в
брой на преференциални цени мобилно
устройство, а сключвайки втория договор от 10.05.2018 год. е сключил и договор
за лизинг за мобилно устройство APPLE модел iPhone 8 64GB Space Grey, което е следвало да изплати на
23 месечни вноски, всяка от по 42,39 лв. Установи се по делото, че ответника
не е изпълнявал задълженията си по
договорите за мобилни услуги, поради което същите са били прекратени, а
предоставените услуги деактивирани от ищеца. Съгласно чл.12, ал.2 от ОУ към
договорите за лизинг, предоставени и на ответника при сключването, срещу подпис
при прекратяване на договора за мобилни услуги, поради забава в плащанията от
страна на потребителя на услугата всички плащания по договора за лизинг стават
предсрочно изискуеми, или след прекратяване на договорите през септември 2018
год. всички дължими лизингови вноски по договора за лизинг за периода октомври
2018 год. – април 2020 год. в размер на 805,41 лв. са станали изискуеми. Съдът
счита, че доколкото е настъпил крайния падеж на вземането по договора за лизинг
не следва да обсъжда дали вземанията на ищеца са станали предсрочно изискуеми и
кога е настъпила предсрочната изискуемост. Не се представиха доказателства
ответника след завеждане на иска да е извършил погасяване чрез плащане на
задълженията си за лизингови вноски. С оглед всичко изложеното съдът счита иска
за основателен и доказан както по основание така и по размер, като ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 805,41 лв.
Ищеца е
направил искане за присъждане на направените по делото разноски, както и на
разноските в заповедното производство. С оглед изхода на спора ответника, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените по делото разноски в размер на 641,50 лв., както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 223,94 лв., за
чиято дължимост и размер следва да се произнесе съда
разглеждащ иска по чл.422 от ГПК /ТР № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, т.12/ .
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я.Т.И., ЕГН **********,***9 дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано от Д.К.К.,
заедно с М.С.,
действащи чрез пълномощник адв.В. П. Г. от САК, със съдебен адрес
*** сумата от 117,56 лв., представляваща потребени и незаплатени услуги по договори за мобилни услуги от 06.12.2016 год. и от 10.05.2018 год. за периода 15.07.2018 год. –
14.10.2018 год., ведно със
законната лихва, считано от 04.07.2019 год. до
окончателното плащане на главницата, сумата от 405,58
лв.,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договора, за което вземане
има издадена Заповед за изпълнение
№ 658/04.07.2019 г. по
ч.гр.д. № 1162 / 2019 г. на
ТРС, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Я.Т.И., ЕГН **********,***9 да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано от Д.К.К., заедно с М.С., действащи чрез пълномощник адв.В. П. Г. от САК, със съдебен адрес *** сумата от 805,41 лв., представляваща
дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 10.05.2018 год. за периода
октомври 2018 год. – април 2020 год., на осн. чл.79
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Я.Т.И., ЕГН **********,***9 да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
:гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано от Д.К.К., заедно с М.С., действащи
чрез пълномощник адв.В. П. Г. от САК, със съдебен адрес *** направените в съдебното производство
разноски в размер на 641,50 лв. и направените в заповедното производство
разноски в размер на 223,94 лв., на осн. чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в
двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: