РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.05.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
като разгледа
докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 8 107 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 и
чл. 248 от ГПК.
Не са налице предпоставки за
разглеждане на производството по чл. 250 и това по чл. 248 от ГПК в открито
съдебно заседание.
Производството по делото е инициирано с
две молби от процесуалния представител на ищеца, депозирани на 30.04.2018 г.
Ответникът по молбата – ответник в
производството е заявил отговор в срока по чл. 250 ал.2 от ГПК респ. в този по
чл. 248 ал.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че
заявеното искане с посочен приложим процесуален ред - чл. 247 от ГПК по
естеството си съставлява искане за допълване на съдебното решение по реда на
чл. 250 от ГПК, предвид твърденията, изложени в молбата, с което е инициирано
производството. Същата е неоснователна. Претенцията за мораторна лихва с оглед
естеството на главното задължение има компенсаторен характер и се следва от
момента, посочен в мотивите на съдебното решение респ. възпроизведен в
диспозитива на същото. Същата, пак с оглед, естеството на главното задължение
няма характер на самостоятелна искова претенция /такава би имала само ако е
заявена в самостоятелно и отделно производство вън от претенцията, касаеща главното
вземане/, а по естеството си представлява законна последица от осъждането. Предвид
което и с оглед естеството на претенцията не се следва изричен отхвърлителен
диспозитив в съдебното решение. Не са налице процесуалните предпоставки,
посочени в нормата на чл. 250 от ГПК и молбата следва да се остави без
уважение.
По молбата по реда на чл. 248 от ГПК:
Частта, касаеща искането за изменение на решението в частта, досежно
разноските, присъдени на ответното дружество същата е неоснователна. В
съдебното заседание на 12.03.2018 г. ответното дружество чрез процесуалния си
представител е депозирало списък по чл. 80 от ГПК, в който е посочен размер на
юрисконсултско възнаграждение от 450 лв. В нормата на чл. 25 ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, на която се позовава молителя /ищец в
производството/ и която е релевантна, относно размера на възнагражденията за
юрисконсулско възнаграждение са посочени размери на същото от 100 до 300 лв. В
ал. 2 на същата разпоредба обаче са посочени две възможности в съотношение на
алтернативност, при наличието, на които е предвидена възможност така
определеното възнаграждение да се увеличи с до 50% от максимално определения
размер по ал. 1 т.е. същият максимално да възлезе на 450 лв., колкото е заявено
в списъка по чл. 80 от ГПК на ответника. Тези две алтернативни възможности са –
производството да е продължило повече от три съдебни заседания или материалният
интерес да е над 10 000 лв. Производството по делото се е развило в
рамките на едно съдебно заседание, но същото е с материален интерес от
30 000 лв., което като аритметично изражение е над 10 000 лв., поради
което попада в приложното поле на чл. 25 ал.2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съдът служебно не може да намалява размер на възнаграждение за
процесуално представителство без да е надлежно сезиран с възражение по реда на
чл. 78 ал.5 от ГПК. В съдебно заседание от 12.03.2018 г. процесуалните
представители и на ищеца, и на ответника са обективирали изрично изявление, че
не правят възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК. Такова е заявено от процесуалния
представител на ищеца в молбата му по чл. 248 от ГПК, депозирана 40 дни след
постановяване на съдебното решение, същото обаче е преклудирано с оглед
изтичане на императивно установения срок по ГПК.
Основателна е молбата в частта, досежно
определения размер на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА на процесуалния представител на ищеца. Настоящият съдебен състав е допуснал
аритметична грешка при изчисляване на размера за следващо се възнаграждение,
предвид размерите, посочени в Наредба 1/2004 г. и цената на заявения иск същото
възлиза на сумата от 1430 лв., а не както е посочил настоящият съдебен състав в
решението си 1 130 лв. Припадащата се част от същото с оглед степента на уважаване
на исковата претенция възлиза на 305, 07 лв. С решението съдът е присъдил сума
в размер на 241, 07 лв., поради което в тази част същото следва да се измени
като на процесуалния представител на ищеца се присъди допълнително сума в размер
на 64 лв.
Поради което, СГС,
І-19 състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 30.04.2018 г. на
основание чл. 250 от ГПК за допълване на диспозитива на съдебното решение по
отношение на лихвата за забава в периода 09.05.2016 г. – 23.05.2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 30.04.2018 г. на основание чл. 248 от ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, присъдени на ответника.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ал.1 от ГПК
решение № 2402 от 17.04.2018 г. в частта, досежно разноските, присъдени на адв.
В.Н., както следва:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД да заплати на основание чл.
38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. В.Н. сумата от
още 64 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните, в частта досежно производството по реда на чл. 248 от ГПК същото е с характер на определение и подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните с оглед чл. 248 ал.3 от ГПК.
Съдия: