№ 260031
гр.
Силистра, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Анна Аврамова
2. Огнян Маладжиков
при
секретаря Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков
в.гр.д. № 70 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Силистренският окръжен съд, като въззивна инстанция, гледа за втори път
делото, след като въззивно Решение № 45 / 22.04.2019 г. по в.гр.д.№ 25 / 2019
г. на СсОС е отменено с касационно Решение № 29 / 25.02.2020 г. по гр.д.№ 2563
/ 2019 г. на ВКС, гражданска колегия, I-во отделение и делото е върнато за ново
разглеждане от друг въззивен състав.
С Решение № 447 / 30.11.2018 г. по гр.д.№ 271 / 2018 г. Силистренският
районен съд е отхвърлил ревандикационния иск на И.М.С. с ЕГН ********** и А.М.С.
с ЕГН **********, с който са поискали да се признае за установено по отношение
на Р.И.М. с ЕГН **********, че са собственици по наследство и давност на имот с
площ 2042 кв.м., разположен в: УПИ XV; УПИ XVI, с пл.№ 30 по действащия
регулационен план на село Чуковец, утвърден със Заповед № 847 / 27.12.1979 и
530 кв.м. – представляващи площ извън регулация, разположена при граници: от
двете страни регулационни граници на с. Чуковец и парцели: XIII, XIV, XV и XVI,
а от останалите страни – граници с имоти извън регулация; и да бъде осъдена
Р.И.М.
да им предаде владението над имота.
За да постанови обжалваното решение, Районен съд Силистра е приел за
недоказано, че притежаваният от наследодателя на ищците имот, на който те
претендират да са собственици, е идентичен с част от имота, за който
ответницата се е сдобила с нотариален акт за собственост.
Ищците, чрез адвокат Г., обжалват решението на първоинстанционния съд,
като считат същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради
нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Излагат доводи за повърхностен, непълен, едностранчив и неправилен
доказателствен анализ от страна на първоинстанционния съд. Молят за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на ревандикационния иск. В хода на устните
състезания акцентират върху записаното в разписните листове, че процесният имот
е собственост на наследниците на Атанаска Стоянова и И. Иванов. Оспорват
твърдението на процесуалния представител на ответницата, че Атанаска и И. са
родителите на Р.. Твърдят, че И. Иванов е българското име на М. Сали – бащата
на ищците. Представят писмена защита с подробно развити доводи, включващи
анализ и на събраните във въззивното производство доказателства. Претендират
разноски, включително направените пред касационната инстанция.
В отговора си въззиваемата страна, чрез адвокат Н., счита жалбата за
неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. В хода на
устните състезания акцентира върху процесуалната недопустимост на събраните от
въззивния съд доказателства. В отклонение от указанието на ВКС да се назначи
експертиза за уточняване на ищцовата претенция и нищо повече, окръжният съд
незаконосъобразно е провел „втора първа инстанция“, приемайки множество
доказателства, преклудирани по чл. 266 от ГПК, като: разпити на нови свидетели;
изискване на обяснения от ответницата; изискване и прилагане на нотариалната
преписка; назначаване на експертиза с множество задачи, а не само със задачата,
която е дадена като указание от ВКС; допълнителни задачи за сателитни снимки и
комбинирани скици.
Настоява, че имотът, с който е одворен бащата на жалбоподателите, няма
нищо общо с процесния имот, а вещото лице фриволно си е позволило да изкаже
съжаление, че вероятно в одворителния протокол е допусната грешка. С това
оплакване адв. Н. навежда твърдение, че вещото лице се е опитало да игнорира
факта, че в разписните листове, под пл.№ 34, е наличен парцел на името на
наследодателя на ищците, който парцел е различен от процесния пл.№ 29 . Обръща
внимание, че вещото лице няма правомощия да прави предположения.
Счита, че нито един от четиримата разпитани свидетели по никакъв начин не
успя да конкретизира кой е имотът, претендиран от ищците. Напротив, двамата
свидетели, които са давали показания и пред нотариуса, потвърждават, че не са
виждали двамата братя в имота на Р. от 5 дка, който тя е придобила по
наследство от нейните родители. От обясненията на ответницата става ясно, че тя
и майка ѝ са обработвали имота, а след смъртта на последната, е
продължила сама да го прави.
Намира, че в приложената по делото нотариална преписка няма нито едно
доказателство, което да обосновава иска на ищците. Напротив, в скицата, която е
използвал нотариусът, е записано, че собственици са Атанаска и И. – родителите
на ответницата. Приложените като доказателства удостоверения за наследници
доказват този факт.
По отношение на приетите експертизи и индивидуализацията на спорния имот
се развиват съображения, че претенцията е за 2042 кв.м., а приетата молба
уточнение във въззивната инстанция е за 2385 кв.м. В тази част от 2385 кв.м.
попадат: имот публична общинска собственост и друг, който е на трето
неучастващо по делото лице, което прави
иска недопустим.
Твърди, че на комбинираната скица, която вещото лице представи пред
въззивния съд, е отразен целият имот с пл. №29 според служба „Геодезия и
кадастър“ и там се вижда, че линията на твърдяната граница, минава много по на
югозапад от границата, която се вижда на аерофотоснимките. Дори да се приеме,
че има визуална разлика между претендираната нива и останалата част от имота на
ответницата, тези сателитни снимки нищо не доказват, защото всеки земеделец
решава с какви култури да засажда своя имот. От различните фотоизображения е
видно, че там са засаждани различни култури, една част е изорана, друга – не,
което не доказва, че там действително има някаква спорна граница. В същото
време вещото лице в заключението си твърди, че: „На никой план не е показана
граница, разделяща процесния имот, нито кадастрална, нито регулационна, нито
граница на различно ползване (нито лозе, овощна градина или др.).“.
За пореден път обръща внимание, че координатните точки на твърдяната
граница, включени в заключението на вещите лица, са посочени само от ищците,
което трябва да се преценява с оглед на интереса им. В този смисъл експертните
заключения не могат да служат за доказателство, че отразената на техните скици
спорна част от имота на ответницата действително е собственост на ищците.
Силистренският окръжен съд, като взе предвид предявения иск и отговора на
исковата молба, наведените оплаквания, възражения и твърденията на страните,
събраните пред районния съд и в хода на настоящото производство доказателства, и
съобразявайки относимите законови норми, намира от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно, а
въззивната жалба срещу него е основателна.
За процесуалната законосъобразност
на събраните пред настоящата инстанция доказателства
Силистренският окръжен съд счита за неоснователни оплакванията на адв. Н.,
намерили място в хода на устните състезания, че настоящият въззивен състав
незаконосъобразно и в противоречие с указанията на ВКС и чл. 266 от ГПК е
събрал приетите по делото доказателства. С Решение № 29 / 25.02.2020 г. по
гр.д.№ 2563 / 2019 г. на ВКС, гражданска колегия, I-во отделение, касационната
инстанция е дала указания, които са във връзка със съзрян порок в
доказателствената дейност на първия въззивен състав. Тези указания не
ограничават следващия въззивен състав, настоящия, да извърши собствена преценка
за основателността на доказателствените искания във въззивната жалба. Следва да
се отбележи, че не всички бяха допуснати, като мотивите както за допуснатите,
така и за недопуснатите доказателствени искания се съдържат в определението по
чл. 267 от ГПК с № 113 / 16.04.2020 г., към които съдът препраща, за да не ги преповтаря
излишно. Необходимо е да се акцентира само върху допустимостта на онези от
събраните доказателствени средства, послужили за обосноваване на фактическите и
правни изводи на въззивния съд.
Завереният препис на Разписна книга № 3 (на л. 17-18 от в.гр.д.25/19) е
допуснат и приет, защото той е по-четлив от приетия по делото препис, намиращ
се на л. 12 от първоинстанционното дело. Не се касае за преодоляване на
преклузията за представяне на доказателства в този случай, тъй като става
въпрос за вече прието по делото доказателствено средство.
Нотариалният акт № 5, том III, рег.№ 2665, дело № 276 / 2001 г. е приет
по делото (на л. 19-20 от в.гр.д.25/19), тъй като в доклада на районния съд по
чл. 146 от ГПК няма указана тежест за доказване собствеността на имота, описан
в разписен лист към проект за дворищна регулация (л. 11 от първоинст.д.), в
който под № 34 фигурира името на наследодателя на ищците като собственик на
имота, който попада в квартал 4 и от него се образува парцел XI. Това
обстоятелство обаче е намерило място в мотивите на обжалваното решение.
Преклузията по чл. 266 от ГПК не се отнася за доказателствените средства и
фактите, които се доказват с тях, за които първоинстанционният съд никому не е
указал доказателствена тежест, не е докладвал, че са от значение за делото, но
въпреки това се е позовал на тези факти в решението си, за да отхвърли иска.
Преписът от нотариалното дело, по което е издаден нотариалният
акт, с който ответницата се легитимира като собственик по давност и наследство,
е изискан и приет от въззивния съд (на л. 24-45 от наст.дело), тъй като са
налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 във връзка с чл. 146, ал. 4 от ГПК:
доказателственото искане е направено своевременно в първоинстанционното
производство, още с исковата молба, а процесуалното нарушение на районния съд
се изразява в пропуск да се произнесе по него. Освен това за твърдението, че
ответницата владее спорния имот, не е указана доказателствена тежест на ищците
и в такъв случай преклузията по чл. 266 от ГПК не намира приложение. Посоченото
и прието доказателствено средство е относимо към факта на владението, защото
въз основа на него се предполага да е издадено постановлението на нотариуса по
чл. 587, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК.
Последвалите разпити на свидетелите по обстоятелствената проверка са за
изясняване на отразените обстоятелства в протокола им за разпит пред нотариуса.
За тях не е налице преклузията по чл. 266 от ГПК, защото показанията им са във
връзка с новоприетото доказателствено средство.
Изисканите по реда на чл. 176, ал. 1 и ал. 2 от ГПК обяснения от ищцата
са по инициатива на съда, за който ограниченията по чл. 266 от ГПК също не
важат, те се отнасят само за страните. Възможността, която дава чл. 176, ал. 1
от ГПК, визирайки съда, е с оглед процесуалното му задължение да отсее спорното
от безспорното. Това правомощие, когато не е упражнено от първата инстанция, не
е основание да се лиши и въззивният съд от него. Въпросите, които са зададени
на страната са изцяло във връзка със спорните обстоятелства по делото и
най-вече с оглед факта на владението, за който не е указана доказателствена
тежест с доклада по чл. 146 от ГПК и в него не са изложени твърденията на
страните: откога датира, как е установено и пр., а само е отбелязано, че ищците
са поискали ответницата да им предаде владението над имота. Другото спорно
обстоятелство е във връзка с твърдението за наличие на граница между спорната и
безспорната част от имота с пл.№ 29, което също е следвало да се изясни още в първата
инстанция, с оглед процесуалната икономия по назначаването на експертизите и
издирването на стари дворищно-регулационни планове на селото.
Съдът допусна поисканата повторна техническа експертиза, но не по всички
въпроси, а само по онези, за които прецени, че първоначалното заключение,
прието от районния съд, е необосновано, както и по указанието на ВКС – за
индивидуализацията на имота. Така, задача № 2 към първоначалната експертиза е
повторена чрез по-детайлна конкретизация със задачи № 1, 2, 3, 4 към повторната
експертиза. А задача № 5 е в изпълнение на указанието на ВКС. Отлагането на
делото за 13.10.2020 г. е заради констатирана от съда и вещото лице неточност в
един от отговорите. Допълнителното заключение, макар така да е наречено от
експерта, не е такова, защото не му е поставена допълнителна задача, а същото
се явява уточнение на задача № 5, възложена с Определение № 113/16.04.2020 г.
Що се отнася до допълнителната задача за откриване на нивата в програмата
Google Earth Pro и разпечатване на сателитните снимки, възложена с Определение
№ 394/04.08.2020 г. по делото, същата е провокирана от дадените обяснения на
ответницата в съдебното заседание от 31.07.2020 г. и с оглед изясняването на
обстоятелствата около процесната нива: имало ли е граница, ограда, синор и пр.
За съда, в т.ч. и въззивният, не съществуват ограничения при възлагането на
експертиза, когато във въззивната жалба се съдържат оплаквания за
необоснованост на обжалваното решение по релевантния въпрос, както е в случая.
Освен това тази допълнителна задача е за проверка и изясняване на
обстоятелства, станали известни в хода на въззивното производство, а именно, че
според ответницата оградата е била поставена след смъртта на майка ѝ през
2015 г.
Съдът не намира основания да промени отношението си към постановените от
него определения за допускане и приемане на гореописаните доказателствени
средства.
За установяване на фактите по делото въззивната инстанция не взема
предвид молбата на ищците до кмета на общ. Алфатар с вх.№ 545/11.09.2000 г.,
чийто оригинал е на л. 77 от настоящото въззивно дело, а преписът е на л. 13 от
първоинстанционното дело. Едната причина е наличието на корекции в документа
относно номерата на парцелите, а другата – липсва удостоверително волеизявление
на служител на общината за приемане на заявлението. Наличието на входящ номер,
без подпис на служител или най-малкото печат на учреждението, превръща този
документ в твърдение, че към посочената дата същият е заведен в деловодството
на общината, но не е доказателство за този факт.
За квалификацията на иска
Предявеният
иск, уточнен с молбата от 12.04.2018 г., е по чл. 108 от Закона за
собствеността (л. 32 и 36 от първоинст.дело).
За да се уважи той ищците следва да
докажат, че са собственици на претендирания имот и че ответницата го владее без
основание.
Фактът на владението не е оспорван, но едва във въззивното производство Р.М.
признава, че след като през 2017 г. братята С. са си обрали чесъна от спорната
нива, оттогава не са влизали в нея и тя работи мястото (л. 91 от настоящото дело).
Свидетелят Осман М. също е чул, че Р. ползва имота, който до 2017 г. се е
обработвал от ищците (л. 53 от
първоинст.дело).
Безспорно се установява от приложения н.а.№ 89, том втори, рег.№ 1376,
дело № 120 / 17.05.2017 г., вписан в Службата по вписванията с акт № 65, т.
VII, д.№ 927 / 2017 г. – (на л. 4 от първ.д.), че през май 2017 г. ответницата
се е сдобила с титул за собственост върху незастроено дворно място с площ 5290
кв.м., част от което, според ищците, е тяхна собственост.
Въпросният нотариален акт се сочи от адв. Н. в пледоарията му като
основанието, на което неговата доверителка владее оспорената част от нивата си.
Спорът следователно се концентрира само върху установителната част на ревандикационния
иск.
За индивидуализацията на спорния
имот и предмета на делото
С вписаната искова молба е поискано установяването на собствеността върху
имот с площ от 1860 кв.м., индивидуализиран както следва: от попадащите в
регулация 670 кв.м. от 1300 кв.м., за който е отреден парцел XVI, пл.№ 30, кв.
2; 660 кв.м. от 900 кв.м. от парцел XV, пл.№ 29, кв. 2; както и площ от 530
кв.м. от претендирания размер от 1860 кв.м., съставляваща площ извън регулацията
на селото, разположена при граници – от две страни регулационни граници на
селото, като гранични с парцели XIII, XIV, XV и XVI, а от другите страни с
имоти извън регулация (л.37 от п.д.).
Впоследствие с протоколно определение на районния съд от 09.11.2018 г.
искът е изменен на 2042 кв.м. (л.79 от п.д.).
Основанието, послужило на ищците да поискат изменението, е приетото
заключение на вещото лице. От него се вижда, че площта извън регулация е 939
кв.м. Тоест, първоначално посочените от ищците 530 кв.м. са част от експертно
установените 939 кв.м., а последните са част от общия размер на 2042-те кв.м.
Получило се е така, че претенцията на ищците за 530 кв.м. е отхвърлена с
решението на районния съд два път: веднъж, като част от 2042-те кв.м., и втори
път, самостоятелно. Затова обжалваното решение на районния съд за 530-те кв.м.
не е недопустимо, като постановено „свръх петитум“ по иск, който не е предявен,
а се явява неправилно, защото не е съобразено, че тази площ извън регулация се
включва в площта от 2042 кв.м. Неточностите при индивидуализирането на предмета
на делото може да засяга правилността на решението, без да влияе върху
допустимостта му, стига съдът, който го постановява, да не се произнася по нещо
различно от поисканото. Ето защо Силистренският окръжен съд не следва да обезсилва
решението за тези 530 кв.м., тъй като те остават да са предмет на делото, по
който дължи произнасяне, като част от 2042-те кв.м.
Излишно адв. Н. възразява, че изменение на иска е недопустимо във
въззивното производство, визирайки молбата уточнение, което адв. Г. представя в
последното съдебно заседание. Тази молба няма характер на искане по чл. 214 от ГПК, а е все във връзка с указанието, дадено ѝ с определението на
въззивния съд по чл. 267 от ГПК. То пък е във връзка с указанието на ВКС,
дадено с Решение № 29 / 25.02.2020 г. по гр.д.№ 2563 / 2019 г., гражданска
колегия, I-во отделение. Следва да се отбележи, че имотът е ясно
индивидуализиран пред първата инстанция, съобразно регулационния план на село
Чуковец от 1979 г. Молбата уточнение има за цел да подпомогне съда, който и без
нея е длъжен да съобрази новонастъпилите в хода на делото факти, какъвто е примерът
с одобрения кадастрален план за част от спорния имот.
В същото време съдът не приема изцяло заключението (на л. 121 от
настоящото дело), наречено допълнително, защото вещото лице е ползвало
очертанията на претендираната нива, заснети от първото вещо лице (л. 65 от
п.д.), a с тях е очертана площ от 2385 кв.м. Експертът по повторната експертиза
е следвало да се придържа стриктно към указанието, че само 2042 кв.м. от
всичките 2385 кв.м. са предмет на делото. Все пак комбинираната скица (на л.
120 от наст.д.) съдържа достатъчно информация, въз основа на която съдът успява
сам да индивидуализира имота, съобразно новоприетия кадастрален план.
Според заключението на вещото лице по повторната експертиза кадастралната
карта на землището на с. Чуковец, одобрена през 2018 г., е само за земеделските
имоти, намиращи се извън регулацията на населеното място. На нея е отразена
частта от имота с планоснимачен № 29, която е извън регулация (л. 112 от
наст.д.). На тази част е даден идентификатор 81712.2.29.
Имотът с пл.№ 29 е с площ 5290 кв.м., личи от скицата на л. 29 от наст.д.
За него ответницата се е сдобила с нотариален акт за собственост.
ПИ с идентификатор 81712.2.29 е с площ от 1167 кв.м.
От предявената на в.л. С. скица на л. 66 от първоинстанционното дело, на
която е отразен целият имот с пл. № 29, по регулационния план на с. Чуковец от
1979 г., експертът посочи, че източната граница на ПИ с ид. 81712.2.29 (по
кадастъра от 2018 г.) това е червената линия, която се явява западните граници
на УПИ (парцели) XIV-29, XV-29, XVI-30. На самата комбинирана скица (на л. 120
от наст.д.) този факт е отразен графично. На приложените към експертизата
сателитни снимки се вижда целият имот с пл. № 29, а на комбинираната скица не е
нарисуван целият имот – уточни при изслушването си вещото лице. Затова
съмнението, което се е породило у адв. Н. за правилността на експертизата в
тази част, засягаща и спорната граница, е неоснователно. То е породено от
приликите както в графичните конфигурации, така и по отношение на географските
ориентации между ПИ с ид. 81712.2.29 и целият имот с пл. № 29. Най-малкото
разликата в площите: 1167 кв.м на единия и 5290 кв.м. на другия, подсказва, че
не става въпрос за един и същ имот, а за това че единият е част от другия.
Не е спорна индивидуализацията на претендираната от ищците нива (2042
кв.м.) спрямо регулационния план от 1979 г. В приетото заключение по първата
експертиза е изготвена комбинирана скица (на л. 73 от п.д.), от която става
ясно, че площта от 2042 кв.м. представлява сбор от: 437 кв.м., оцветени със син
цвят, които са част от УПИ XV-29; 666 кв.м., оцветени със зелен цвят, които са
част от УПИ XVI-30; и 939 кв.м., оцветени в оранжев цвят, които са извън
регулация.
Съобразявайки изложеното по-горе: че ПИ с ид. 81712.2.29 (по кадастъра от
2018 г.) е изцяло извън строителния полигон на с. Чуковец по плана от 1979 г.;
че е част от имота с пл. № 29; че източната му граница се явява допирателна със
западните граници на УПИ (парцели) XIV-29, XV-29, XVI-30; и като взе предвид
факта, който е известен още от първоначалната експертиза – че по новоприетия
кадастрален план от 2018 г. е предвидена улица, представляваща ПИ с ид.
81712.11.36, но в.л. по повторната експертиза уточни в с.з., че черният път е
само по плана за земеразделяне, в действителност такъв път няма и не се вижда
на сателитните снимки, съдът намира, че спорния недвижим имот от 2042 кв.м.
представлява сбор от следните части:
-
1103 кв.м. от ПИ с идентификатор 81712.888.9901 – с този номер е
означено цялото населено място село Чуковец. Информацията е от първата
експертиза (л. 62 от п.д.). Първоначално вещото лице е приело, че спорният имот
е целият, който е заснет на място по указания на ищците, и същият е с площ от
2385 кв.м., впоследствие става ясно, че спорни са само 2042 кв.м. Затова от
тези 2042 кв.м. не 1185 кв.м. попадат в населеното място с ид. 81712.888.9901, а само 1103
кв.м. Те представляват сборът от 437-те
кв.м., оцветени със син цвят на скицата (на л. 73 от п.д.)., явяващи се част от
УПИ XV-29 и 666-те кв.м., оцветени със зелен цвят, явяващи се част от УПИ
XVI-30;
-
845 кв.м. от ПИ с идентификатор 81712.2.29, целият с площ от 1167 кв.м., за който
кадастралният регистър посочва като собственик само ответницата (л. 68-69 от
п.д.). Информацията за засегнатата от претенцията на ищците площ е взета от
заключението на вещото лице (на л. 67 от п.д.).
-
94 кв.м. от ПИ с идентификатор 81712.11.36, целият с площ 6981 кв.м. и
НТП „за селскостопански, горски и ведомствен път“ – публична общинска
собственост. Съдът намира, че не 177 кв.м. от „пътя“ попадат в спорната част,
каквото заключение дава вещото лице (на л. 121 от наст.д.), защото спорната
част от нивата не е 2385 кв.м., а 2042 кв.м. Тази площ от 94 кв.м. се получава
като разлика от 2042-1103-845 кв.м. и няма към кой друг имот да се отнесе освен
към „пътя“, който съществува само по план, не и реално.
Неоснователно е възражението за недопустимост на исковата молба,
обосновано от факта, че част от претендирания имот е публична общинска
собственост „път“. Административният акт
за одобряване на кадастрален план или кадастрална карта няма вещноправно
действие. Отразяването на даден имот в тях не рефлектира върху действително
притежаваните вещни права, не води до промени в имуществената сфера на
заинтересованите лица и не съставлява пречка за защитата им по съдебен ред –
така и в Решение № 33 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 401/2012 г., първо г.о.
Освен това съдебното решение не би могло да засегне интересите на трето,
неучастващо по делото лице, ако то действително има права, които се конкурират
с тези на страните в настоящото производство.
За наследството, родствените връзки и имената
От удостоверението за наследници на С. Салиев Османов – дядо на страните
по делото, става ясно че М. Садъков Салиев и И. Садъков Салиев са били братя
(л. 7 от п.д.).
И. е починал на 24.12.1981 г., ответницата Р.И.М. е негова дъщеря, а
Хасибе Хабил Сали му е била съпруга, става ясно от удостоверението за
наследници (на л. 8 от п.д.).
М. е починал на 24.01.2000 г., ищците И. и А. са негови синове. Те са
имали сестра, дъщеря на М., починала на 14.05.2011 г., която е оставила
преживял съпруг и две деца (л. 6 от п.д.). Последните не са конституирани като
страни в производството. Съдът съобразява, че искът по чл. 108 от ЗС, макар и
петиторен, не е пречка да бъде предявен за целия имот само от двамата братя,
когато за ответницата се твърди, че е трето за съсобствеността лице. С това си
действие те не предявяват чужди права, тези на наследниците на своята сестра, а
защитават своето право по чл. 31, ал. 1 от ЗС да си служат с общата вещ,
необезпокоявани от третото лице. Така се прекъсва и започналата да тече в полза
на Р.М. придобивна давност за цялата спорна част от 2042 кв.м., което пък от
своя страна се явява действие на управление от гледна точка на интересите на
неконституираните съсобственици. Искът не е недопустим, като е предявен само от
И. и А.С..
В разписната книга № 1 от 1980 г., когато са били живи наследодателите на
страните, за имота с пл.№ 29 в квартал 2, от който се образуват парцели XI,
XII, XIII, XIV и XV, като собственици са посочени И. Садъков Салиев и М.
Садъков Салиев (л. 11 от п.д.).
Имотът с пл.№ 30 в кв. 2, от който е следвало да се образува парцел XVI-30,
е посочен като собственост на Х. Мехмедов Салиев. От скицата (на л. 29 от
наст.д.) е видно, че регулационният план от 1979 г. предвижда 670 кв.м. от
имота с пл.№ 29 да се придадат към УПИ XVI-30, с право на обезщетение, както е
посочено и в констативния н.а.№ 89 (на л. 4 от първ.д.), с който ответницата се
легитимира като собственик. Не се твърди регулационният план да е приложен за
УПИ XVI-30, а и от самия констативен н.а. следва, че не е, щом Р.М. е призната
за собственик на 5290 кв.м., в които влизат и 670-те кв.м., придаваеми към
УПИ
XVI-30 срещу обезщетение. Неприложената регулация за УПИ XVI-30
прави допустима претенцията на ищците спрямо ответницата за 666-те кв.м. от
него.
В разписната книга № 3 от 1985 г., за същия имот с пл.№ 29 като
собственици са посочени имената на „Асибе+И.“ (слабо видими на преписа), под
тях е записана Атанаска Асенова Стоянова, под нея – И. Иванов Иванов, под него
– „М.С. Сали“ (също трудно четимо), най-отдолу на съответния ред за този имот е
записана „Р.И.М. – н.а. № 89, т.-,д. № 120/2017 г. – 5290 кв.м.“ (л. 18
от в.гр.д.25/19 на СсОС, приет като по-четлив препис от този на л. 12 от п.д.).
Неоснователно адв. Н. поддържа, че И. Иванов Иванов е бащата на Р. – И.,
тъй като, противно на твърдението му, по делото не се съдържа удостоверение за
идентичност на лице с различни имена, доказващо този факт. Напротив, съдържа се
удостоверение с изх.№ 313/19.10.2017 г. на общ. Алфатар, от което е видно, че
българските имена на М.С.(ов) Сали(ев) са именно И. Иванов Иванов (л. 5 от
п.д.).
За съда не съществува никакво съмнение, че именно бащата на ищците е
записан във въпросния разписен лист, тъй като на по-четливия препис ясно личат
отразените единни граждански номера на собствениците. Срещу Атанаска Асенова
Стоянова е посочена комбинация от цифри ********** – която не отговаря на
единния ѝ граждански номер, но от удостоверението за идентичност на лице
с различни имена (на л. 32 от наст.д.) се установява, че това са българските
имена на Хасибе Хабил Сали с ЕГН ********** – майката на ответницата. В
разписния лист срещу И. Иванов е изписана комбинация от цифри **********, които
съвпадат с тези на единния му граждански номер в удостоверението за идентичност
на лице с различни имена (на л. 5 от п.д.). Ясно е, че поизбледнелият текст
„Асибе+И.“, записан над името на Атанаска, и този на „М.С. Сали“, записан под И.
Иванов, отразяват промяната в имената им, но също и връзката с данните от
предходно водената разписна книга, както и обстоятелството, че към 1985 г. И.
вече е бил починал. Затова само неговата съпруга и брат му М. са записани с
българските си имена. Разписните книги са водени акуратно, затова съдът се
доверява на записите в тях.
Имотът с пл.№ 34, в кв. 4, от който се образува УПИ XI-34, е записан в
разписна книга № 1, че е собственост на М. Садъков Салиев. Става ясно от
приетия н.а. № 5, том III, рег.№ 2665, дело № 276 / 2001 г. (на л. 19-20
от в.гр.д.25/19), че този имот е с площ от 675 кв.м. преди прилагането на дворищно-регулационния
план, и с нотариалния акт ищецът А.М.С. е признат за собственик. Този имот,
наред със съседния имот пл.№ 33, в кв. 4, с площ от 740 кв.м., от който се
образува УПИ I-33, и който е собственост на ответницата, имат толкова общо с
делото, колкото е необходимо за изясняване на показанията на свидетелите, дадени
пред съда и пред нотариуса в нотариалното производство по н.д.№ 120/2017 г. на
нотариус Д. Петрова.
За нотариалната преписка
Нотариалното дело е образувано по молба на Р.М., с която е искала да бъде
призната за собственик по давност и наследство на два имота: Първият, ПИ с пл.№
33, в кв. 4, представляващ дворно място с площ 740 кв.м., за който е отреден
УПИ I с площ 990 кв.м., заедно с жилищна и стопанска сграда в него; вторият, е
ПИ с пл.№ 29, в кв. 2 за 5290-те кв.м., с подробно описани по-горе кои УПИ се
образуват от него.
Приложени са две скици, всяка за съответния имот. На скицата за първия е
отразено, че имотът е записан на наследниците на Атанаска Асенова Стоянова (л.
28 от наст.д.). Отразено е на скицата за големия имот, че той е записан на
наследниците на Атанаска и И. Иванов Иванов (л. 29 от наст.д.). Очевидно става
въпрос за записите от разписните книги, за които стана ясно, че се водят
прецизно. Представено е удостоверение за наследниците на Хасибе Халил Сали (л.
31 от наст.д.), сред които е ответницата Р.М., и удостоверението за идентичност
на лице с различни имена, с които пред нотариуса е удостоверено, че Хасибе и
Атанаска са едно и също лице (л. 32 от наст.д.). Представено е удостоверение за
наследниците на И. Садъков Салиев, бащата на Р. (л. 30 от наст.д.), но не е представено удостоверение за
неговите имена. Пропускът на нотариуса да изиска този документ го е подвел,
да се довери на записаното в текстовата част на скицата, предполагайки, по
недопустим начин, че Р. се явява дъщеря и наследница на И. Иванов, понеже
последователното изброяване на имената в скицата навежда към неверния извод, че
И. и Атанаска са били съпрузи, а в действителност те са били девер и снаха. По
този начин вън от полезрението на нотариуса е останало обстоятелството, че
ответницата е наследница само на Атанаска Стоянова (Хасибе Сали), но не и на И.
Иванов (М. Сали), и по всяка вероятност не се явява единствен собственик на ПИ
с пл.№ 29, в кв. 2, с площ от 5290 кв.м.
Другото обстоятелство, което е допринесло нотариусът да признае Р.М. за
собственик на имотите, така както е поискала, е повърхностният разпит на
тримата свидетели при обстоятелствената проверка. Показанията на всички тях се
вместват в половин страница. За двора Алимя М. казва, че е около пет декара, И.Х.
– свидетелства за около четири декара, а Б.Н. – за повече от три декара. Само
последният дава сведение, в едно-единствено изречение, за владението на този
имот, наречен от него градина: „Те си я стопанисват – гледат си тикви, царевица
и други насаждения, не са я изоставили.“ (л. 43 от наст.д.).
За
разположението на спорните и безспорните имоти
Не става ясно от протокола на нотариуса за разпит на свидетелите: на кой
от двата имота са съседи Сафие, Кадрие, улицата, А., Юсеин; кой имот са имали
предвид свидетелите, когато са били разпитвани, при положение че нотариалната
преписка е заведена за два имота, а не само за къщата с прилежащия ѝ
двор. Тук е мястото да се отбележи разположението на следните три имота, имащи
отношение към разпитите на свидетелите: Единият, с пл.№ 29, в кв. 2, с площ от
5290 кв.м., от който се образуват УПИ XI29-XV29; Вторият, с
пл.№ 33, в кв. 4, със 740 кв.м. – УПИ I33; И третият,
с пл.№ 34, в кв. 4, с 675 кв.м. – УПИ XI34,. И трите имота са
записани в разписна книга 1 (на л. 11 от п.д.). От скиците към нотариалната
преписка (на л. 27-28 от наст.д.) се вижда, че имот пл.№ 29 и пл.№ 34 са
съседни на пл.№ 33. Посредата е имотът с къщата на ответницата, той е с пл.№ 33.
На юг граничи с имот пл.№ 34, за който стана ясно, че е собственост на
ищеца А., преди това е бил на баща му, съгласно записа в разписна книга № 1. На
север имот пл.№ 33 граничи с имот пл.№ 29, откъм най-южната част на последния.
Тази южна част от имота с пл. № 29 е с площ от 3248 кв.м., от общо за целия
имот 5290 кв.м., и страните не спорят за нея, че е на ответницата. Спорни са останалите
2042 кв.м., намиращи се в северната част на имота с пл.№ 29.
Свидетелите Х. и Н. заявяват пред въззивния съд, че пред нотариуса са
свидетелствали само за единия имот: за къщата с прилежащия ѝ двор. Свид. Х.
помни да е казал на нотариуса, че около къщата има двор и че същият е 3-4 дка.
А свид. Н. също казва, че пред къщата си Р. има около два декара и зад нея има
два декара. И двамата потвърждават казаното пред нотариуса за съседите около
имота на Р., че това са улицата, И. (записан от нотариуса като Юсеин) и А.. В
съдебното заседание е уточнено, че „На южната страна е А., а на северната
страна е И.“ – свид. Х.; а свид. Н.: „До
Р. съсед е първо И., после А.…Има мрежа от едната страна.“.
От съвкупния анализ на дотук описаните свидетелски показания и писмени
доказателствени средства съдът достига до следния фактически извод: свидетелите
Н. и Х. добросъвестно и достоверно са изложили, както пред нотариуса, така и
пред съда фактите, които знаят за процесните имоти. В тяхната субективна
представа е било, че южната, безспорната част от имот пл.№ 29, която е с площ
3248 кв.м., и имот пл.№ 33 с площ 740 кв.м., представляват един имот. Това е
така, защото тази земя от общо 3988 кв.м. винаги се е владеела и ползвала от
ответницата и нейните родители. Свидетелите няма как да предполагат, че става въпрос
за два съседни имота. Затова неоснователна е бележката на адв. Г., с която
обръща внимание на съда при разпита на свид. Х., че неговите показания пред
нотариуса и в съдебното заседание касаят само имота с къщата. Не, те касаят
къщата на ответницата с прилежащият ѝ двор, представляващи имот с пл.№
33, както и безспорната южна част от
имот пл.№ 29, защото за свидетеля това е все един имот. Затова пред нотариуса
казва, че площта му е около четири декара, а пред съда – 3-4 дка, което е
изключително точно до 3,988 дка. Другият свидетел – Н., пред нотариуса
свидетелства за дворното място около къщата, че е декар и двеста-триста метра и
градината зад къщата „повече от три декара“, което е общо четири декара и
двеста-триста кв.м., а пред съда казва: къща с 400 кв.м. и два декара отпред и
отзад нея още два декара. Тоест, все за една и съща площ свидетелства, а разминаването
е несъществено, като се има предвид че става въпрос за преценка „на око“. В
същото време нито един от двамата свидетели не дава показания за над пет декара
(5,290 дка), колкото е площта само на имота с пл.№ 29, нито за близо шест
декара, колкото е сборът от площта на имотите, за които ответницата е призната
за собственик с констативния нотариален акт.
От съществено значение са показанията на свидетелите Х. и Н. за съседите
на имота на ответницата: от едната страна, южната – А., а от другата, северната
– И.. А свид. Н. казва, че от едната страна има мрежа. Съдът приема, че и
двамата свидетели, сочейки ищеца И. като съсед на ответницата от северната
страна, имат предвид именно спорния имот, предмет на настоящото дело. Нито един
от двамата свидетели не е предполагал пред нотариуса, че този съседен имот
всъщност е част от предметния обхват на обстоятелствената проверка на нотариуса.
Затова и заявеното от свид. Н. пред съда, че не е виждал двамата братя в имота
на ответницата, а само нея и майка ѝ, е логично, защото се отнася само за
нейната безспорна част от имота с пл.№ 29, която е от южната страна на мрежата,
отделяща я от съседа ѝ И..
Показанията на двамата свидетели Н. и Х., колкото и да не са наситени с
подробности, са последователни, конкретни, вътрешно непротиворечиви, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради което
съдът ги приема за достоверни. Несъществено е вътрешното противоречие в
показанията на свид. Х., че спорната нива от 5 дка няма граница с имота на А. и
И., тъй като съдът съобразява на първо място, че ориентирането по скица в
условията на разпит пред съд може да е объркващо за всеки, особено когато
скицата се отнася за чужд имот, и на второ място: свидетелят никога не е давал
показания за нива от 5 дка, което е допълнителен фактор, допринасящ за объркване. Както стана ясно, представите на
свидетеля са, че къщата, прилежащият ѝ двор и южната част от им.пл.№ 29
са все един имот, а предявената му скица не съответства на фактическото
положение, тъй като има граница между имотите с пл.№ 29 и пл.№ 33 и в същото
време не е отразена границата (мрежата, оградата), разделяща спорната, северна
част от безспорната, южна част на имота с пл.№ 29.
За собствеността върху спорната
част от имота с пл.№ 29
Напълно кореспондиращи с установеното дотук са показанията на разпитаните
пред първата инстанция свидетели А. и М., съответно 47- и 57-годишни към дата
на разпитите им. Те свидетелстват конкретно за спорната нива, наричайки я
градина. Площта според единия е „декар и нещо“, а според другия около два
декара. Винаги се е обработвала от ищците, а преди тях – от техния баща. Става
ясно от съвкупния анализ на непротиворечивите им и взаимно допълващи се
свидетелски показания, че до есента на 2017 г. е имало ограда, отделяща имота
на ищците от този на ответницата. Заради тази ограда, когато се е орало, от двете
ѝ страни се е натрупвала пръст. Това е довело до образуването на синор с
височина около 30-40 см. Откакто е премахната оградата, ответницата Р.М.
обработва въпросната нива.
За синор, сочещ за фактическо обособяване на процесните 2042 кв.м. от останалия
имот с пл.№ 29, споделя и вещото лице по първоначалната експертиза при
изслушването си. Излишно адв. Н. и пред районния съд, и пред въззивния настоява
да се обърне внимание, че заснемането на спорната част е направено от вещото
лице по указания само на ищците. Геодезическото заснемане на границите няма
характер на доказателство за наличието на такива, а на твърдение, което подлежи
на доказване. От значение за делото, най-вече, е линията, свързваща подробни
точки № 2, 3 и 4 с координати, съответно Х 4858705.055, У 640594.116; Х
4858719.654, У 640575.975 и Х 4858732.989, У 640558.521 (взети от л. 65 от
първонст.д).
Тази линия, свързваща координатните точки, е нанесена върху сателитната
снимка на процесния имот (на л. 118 от настоящото дело). Ясно личи, както
посочва и вещото лице, че на терена съществува видима разлика в ползването на
двете части от имота, което най-вероятно се дължи на различните култури, засети
в тези части. Линията, свързваща координатните точки, представляваща твърдяната
от ищците граница, съвпада с линията върху земната повърхност, по която се
отчита видимата разлика в ползването земята. Нещо повече: всички сателитни
снимки, приложени към повторната експертиза, показват фактическото разделение в
ползването на имота с пл.№ 29 на две части, като линията на предполагаемата
граница винаги е на едно и също място. Става въпрос за предполагаема, защото на
самите снимките не се вижда ограда. Обаче, на най-ранните сателитни снимки: от
2009 и 2010 г., ясно се вижда релефното изображение на синора. Той личи и на
снимката от 16.08.2013 г. Тези снимки кореспондират с показанията на свидетеля А.
как се е образувал конкретния синор и с категоричност доказват, че се касае за
наличие на фактическа граница. На останалите снимки, макар да не е толкова
разграничим самият синор, остава видимо различното ползване на имота.
Неубедителен е доводът на адв. Н., че всеки земеделец решава с какви култури да
засажда своя имот, затова различното ползването на нивата не доказва, че има
граница. По принцип този довод би могъл да се възприеме от съда, ако ставаше
въпрос за една сателитна снимка, а не поредица от различни снимки, от различни
години, на които все един и същи парцел от земната повърхност се явява с
различно ползване спрямо съседните ниви. Затова и обясненията на ответницата, дадени пред
въззивния съд, че до 2015 г. тя и майка ѝ са обработвали нивата и
дотогава не е имало ограда, се явяват опровергани от свидетелските показания и
сателитните снимки.
Фактическата граница, обособяваща имота на ищците с площ 2042 кв.м. от
останалата част на имота с пл.№ 29, никога не е била отразявана на дворищно-регулационния
план от 1979 г. Вещото лице по повторната експертиза не успя да открие в
държавна или общинска служба план на с.Чуковец, за който да се предположи, че
въз основа на него е изготвена скицата на л. 83 от настоящото въззивно дело, на
която единствено границата е отразена графически. Сама по себе си тази скица не
е доказателство, а твърдение за наличието на граница, защото на
нея липсва текстовата част, от която да е видно кой е издал скицата, кога, въз
основа на кой план. Независимо от това твърдяната граница се доказва най-вече
от свидетелските показания за нейното наличие до 2017 г., а с помощта на
експертизите се установява точното ѝ местоположение, оттам и площта на
спорната част от 2042 кв.м.
Съдът приема, че една част от тези 2042 кв.м., а именно 1860 кв.м.,
бащата на ищците е придобил по силата на одворителния Протокол № 6 от
17.05.1947 г. на общинската поземлена комисия (на л. 9 от п.д.). Правото на
собственост върху останалите 182 кв.м. е придобил по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Владението не се установява кога точно е започнало,
но като се има предвид, че наследството на М.С. Сали е открито на 24.01.2000
г., а свидетелите А. и М. към тази дата са били съответно на 28- и 38-годишна
възраст, на база техните показания, че откакто се помнят ищците и техният баща
все те са обработвали градината, съдът намира, че до 24.01.2000 г. със
сигурност е изминал повече от необходимия срок по чл. 79, ал. 1 от Закона за
собствеността. От откриването на наследството до октомври 2017 г., когато е
премахната оградата, също е налице достатъчно дълъг срок, изтекъл в полза на
ищците, които се позовават и на този придобивен способ.
Въззивната инстанция не приема предположението на вещото лице, че
разминаването между записания в одворителния протокол парцел № III, в кв. 2 на
с. Чуковец, с който се одворява М. Садъков Салиев, и регулационния план от 1979
г., се дължи на грешка. Вещото лице в констативната част на заключението си обяснява,
че единственият одобрен и действащ в момента кадастрален и регулационен план на
населеното място е одобреният със Заповед № 847/27.12.1979 г., а преди него,
дори да е съществувал друг план, същият не е бил приет, вероятно поради
обжалвания, смяна на администрация или др. При това положение, след като дори при
повторната експертиза не можа да се открие регулационният план, използван от
поземлената комисия през 1947 г. за целите на одворяването, няма как съдът да
приеме, че се касае за грешка в одворителния протокол относно парцела, отреден
за М. Садъков Салиев. Това е така, защото за грешка може да се говори само ако е
сигурно, че номерацията на парцелите по стария, неодобрен и неоткрит план
съвпадат с тези от одобрения, действащ регулационен план от 1979 г.
Неоснователно е твърдението на адв. Н., че имотът, с който е одворен
бащата на ищците, не е този, който се претендира. При липсата на пряко
доказателство за установяване на тяхната идентичност, каквото щеше да се яви
планът, по който е работила поземлената комисия, съдът съобразява, че имотът по
протокола от 1947 и претендираният от ищците имот са все в квартал 2 на с.
Чуковец, където винаги е живяла и ответницата, и площта им е приблизително
еднаква. Ако бащата на ищците е имал собственост от близо два декара някъде
другаде в този квартал, надали това обстоятелство е щяло да остане скрито от Р.М.,
за да не го използва за насрещно доказване. Дори да се приеме, че имотът, с
който е одворен М.С. – 1860 кв.м., е различен от процесния – 2042 кв.м., той
пак е станал негова собственост по силата на придобивната давност. За нея съдът
изложи мотиви по отношение само на разликата от 182 кв.м., но същите се отнасят
и за цялата площ от 2042 кв.м. Когато се твърди, че собствеността е придобита
на различни основания, значение има придобивният способ, чийто фактически
състав е осъществен по-рано, защото не може собствеността да бъде придобита от
едно и също лице, последователно, на две различни основания. Затова, ако
имотът, с който е одворен М.С. не е този, който се претендира от неговите
синове, то със сигурност до откриване на наследството му, същият е станал
собственик по давностно владение на процесната нива с площ от 2042 кв.м., а оттам
собствеността върху нея е преминала по наследство към ищците.
Исковата претенция по чл. 108 от ЗС се явява основателна и следва да се
уважи, което налага първоинстанционното решение да се отмени.
На основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК частично следва да се отмени
издадения констативен н.а.№ 89, том втори, рег.№ 1376, дело № 120 /
17.05.2017 г., вписан в Службата по вписванията с акт № 65, т. VII, д.№ 927 /
2017 г.
За разноските
Исковата молба е уважена изцяло. Ищците са претендирали разноски във
всички инстанции. Пред първата инстанция са направили такива за: правна защита
и съдействие от адвокат – 600 лева; държавна такса за образуване на делото – 50
лева; за експертиза – 200 лева; или общо за разноски по гр.д.№ 271/2018 г. на
СсРС – 850 лева. Не следва да се присъждат останалите 30 лева, внесени от
ищците като държавна такса за образуване на делото. С Разпореждане №
910/13.04.2018 г. районният съд неправилно е указал да се внесат 50 лева
държавна такса, без да бъдат взети предвид платените вече 30 лева. Като са
изпълнили указанието, ищците са надвнесли 30 лева, подлежащи на възстановяване
от районния съд след нарочна молба, а не да се възлагат в тежест на
ответницата.
За въззивната инстанция: по договор за правна защита и съдействие – 1000
лева; държавна такса – 25 лева; за експертиза – 450 лева; за две съдебни
удостоверения – 10 лева; или общо за в.гр.д.№ 25/2019 и в.гр.д.№ 70/2020 на
СсОС – 1485 лева. Не следва да се присъждат 40 лева, внесени като депозит за
разпит на свидетелите, тъй като същите не са поискали възнаграждение или
възстановяване на разноски. Сумата подлежи на възстановяване на ищците след
нарочна молба.
За касационното производство по гр.д.№ 2563/2019 г. на ВКС: по два
договора за правна защита и съдействие – 1800 лева.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 447 от 30.11.2018 г. по гр.д.№ 271 / 2018 г. на
Силистренския районен съд, като вместо него
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р.И.М. с ЕГН **********, че И.М.С.
с ЕГН ********** и А.М.С. с ЕГН ********** са собственици по давност и наследство
от техния наследодател М.С. Сали с ЕГН ********** на недвижим имот с площ 2042
кв.м.,
явяващ се северната част на имот с пл.№ 29, кв. 2 на с. Чуковец, общ.
Алфатар, обл. Силистра, по кадастралния и регулационен план на селото, одобрен
със заповед № 847/27.XII.1979 г., като границата, отделяща го от другата част
на имота с пл.№ 29, е по оста на координатните точки: Х 4858705.055 У
640594.116; Х 4858719.654 У 640575.975; и Х 4858732.989, У 640558.521;
като в този имот от 2042 кв.м. влизат: 437 кв.м., оцветени със син цвят
на скицата на л.73 от гр.д.№ 271/2018 г. на РС Силистра, които са част от УПИ
XV-29 (целият 900 кв.м.); 666 кв.м., оцветени със зелен цвят, които са част от
УПИ XVI-30 (целият 1300 кв.м.); и 939 кв.м., оцветени в оранжев цвят, които са
извън регулация и със съседи УПИ XV-29 и УПИ XVI-30;
а съгласно кадастралния план на землището на с. Чуковец, одобрен със
Заповед РД-18-872/30.03.2018 г., в имота от 2042 кв.м. влизат: 1103 кв.м. от ПИ
с идентификатор 81712.888.9901 – представляващ населеното място с. Чуковец;
845
кв.м. от ПИ с идентификатор 81712.2.29, целият с площ от 1167 кв.м. и начин на
трайно ползване „нива“; и 94 кв.м. от ПИ с идентификатор 81712.11.36, целият с
площ 6981 кв.м. и начин на трайно ползване „за селскостопански, горски и
ведомствен път“ – публична общинска собственост; и
ОСЪЖДА Р.И.М. да предаде владението на така описания имот на И.М.С.
и А.М.С..
ОТМЕНЯ констативния нотариален акт № 89, том втори, рег.№ 1376, дело №
120 / 17.05.2017 г. на нотариус Д. Петрова с рег.№ 429 на Нотариалната камара, вписан
в Службата по вписвания гр. Силистра с акт № 65, т. VII, д.№ 927 / 2017 г. В
ЧАСТТА, с която Р.И.М. с ЕГН ********** е призната за собственичка по давностно
владение и наследство на гореописания имот от 2042 кв.м., явяващ се част от
незастроеното дворно място, находящо се в с. Чуковец, община Алфатар, област
Силистра, с площ от 5290 кв.м., съставляващо поземлен имот с пл.№ 29, в кв. 2.
ОСЪЖДА Р.И.М. с ЕГН ********** да плати на И.М.С. с ЕГН ********** и А.М.С.
с ЕГН ********** сумата в общ размер на 4135 лева (четири хиляди сто тридесет и
пет лева) за разноски по гр.д.№ 271/2018 на СсРС; в.гр.д.№ 25/2019 и в.гр.д.№
70/2020 на СсОС; и гр.д.№ 2563/2019 г. на ВКС.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Д.
Петрова с рег.№ 429 на Нотариалната камара.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.