РЕШЕНИЕ
№ 797
гр. Бургас, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20212100101428 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Р. Т. СТ., ЕГН;
**********, с адрес: ****, чрез адв. Николай Николаев Димитров, адв. Жени Валентинова
Тасева, адв. Надя Атанасова Христова и мл. адв. Георги Георгиев Радков, всички със
съдебен адрес: ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4. гр. София, п. к. 1000
против „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: бул. „Симеоновско шосе” № 67А, гр. София, п.к. 1700, с която се иска да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 300 000, 00 лева, частично предявени от
сума в размер на 400 000, 00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във
връзка с получените телесни увреждания, ведно със законната лихва върху посочената сума
считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 31.03.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и законната лихва върху претендираната главница и
лихвата от 31.03.2021 г., считано от дата 21.04.2021 г. до окончателното изплащане.
Претендира се и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сума в размер на 29 797, 34
лв., представляваща претърпени имуществени вреди, свързани с извършването на разходи за
лечение, в едно със законна лихва, считано от 09.06.2021 г. (датата на уведомяването на
ответника) до 20.08.2021 г. (датата на представяне на исковата молба) в размер на 604. 27
лв., както и до окончателното погасяване на вземането, както и законна лихва върху общия
размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо както обезщетението за
имуществени вреди, така и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ) считано от 30.06.2021 г. до
20.08.2021 г. (датата на представяне на исковата молба) в размер на 430.44 лв.
(четиристотин и тридесет лева и 44 ст.), както и до окончателното погасяване на вземането.
Представят се доказателства. Претендират се разноски.
1
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно
разпоредбите на общото исково производство по гражданскоправни спорове.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на
предявените искове, поради ненадлежно изпълнение на процедурата по чл. 380, ал. 1 от КЗ,
тъй като към писмената си претенция пред застрахователя, ищцата не е представила банкова
сметка, по която да й бъде изплатено обезщетението.
В доклада по делото и към настоящия момент съдът намира така направеното
възражение за неоснователно. Допустимостта на прекия иск по ч 432 от КЗ е предпоставена
от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен
срок, с който се цели предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този
вид спорове. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно. В
разпоредбата на чл. 378, ал. 9 КЗ изрично е уредено, че докато тече този срок, спира да тече
давностният срок по чл. 378, ал. 2 КЗ за предявяване на прекия иск по чл. 432 КЗ.
Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на "Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. При проверка на предпоставките, обуславящи правото на
иск, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които зависи
съществуването на правото на иск, така и на специалните предпоставки – в конкретния
случай започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и
изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ.
От данните по делото е видно, че процедурата по чл. 380 от КЗ е започнала с
предявена пред застрахователя претенция за неимуществени вреди на 31.03.2021 г, от който
момент е започнал да тече и срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, поради което към момента на
предявяване на настоящата претенция - 20.08.2021 г., същия е изтекъл. Пред застрахователя
е предявена и претенция за имуществени вреди на 09.06.2021 г., чийто срок към настоящия
момент също е изтекъл, и за която няма данни ответникът да се е произнесъл, поради което
исковете са допустим.
Неоснователни са доводите на ответника, че заявените претенции са нередовни, тъй
като не са представени банкови сметки, по които да бъде изплатено обезщетението.
Непосочването на банкова сметка от увредения в искането до застрахователя, както и
непредставянето на допълнителни доказателства във връзка с настъпилото ПТП нямат за
последица недопустимост на исковете, а биха могли да рефлектират върху началния момент
на поставяне на ответника в забава. В разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ изрично е
посочено, че срокът започва да тече от предявяване на претенцията по реда на чл. 380 пред
застрахователя, като липсват каквито и да е други предпоставки.
2
В исковата молба се твърди, че на 09.10.2020г. в 05:36ч„ на път I-7, км. 315+816 м.,
между гр. Елхово и ГКПП – Лесово е настъпило ПТП между МПС с марка „Ивеко“, модел
„50Ц14В“ и peг. № **********, управлявано от В.А.М. и товарен автомобил,
представляващ пътен състав от полуремарке с peг. № ********* и влекач с марка „Волво“,
модел „ФХ“ и per. № **********, управляван от молдовския гражданин О.Б.. В резултат на
произшествието ищцата, като пасажер в микробус „Ивеко“, претърпяла имуществени вреди,
изразяващи се в претърпените болки и страдания във връзка с получените телесни
увреждания, както и имуществени вреди, свързани с извършените разходи за лечение. Счита
се от ищцата, че отговорността за настъпване на процесното ПТП е на водача на МПС с
марка „Ивеко“, тъй като той не е съобразил поведението се на пътя с разпоредбите на ЗДвП,
при което управляваното от него МПС получава тежки деформации, тъй като предните му
състави навлизат частично под задните състави на полуремаркето, от което са настъпили
вреди за ищцата.
Твърди се, че за инцидента има образувано НОХД № 386/2020г. по описа на Окръжен
съд- Ямбол, с постановена осъдителна присъда, за извършено престъпление - причинена
смърт на повече от едно лице и причинени телесни увреждания с опасност за живота на
повече от едно лице, която е постановено само срещу молдовския гражданин О.Б., поради
факта на настъпилата смърт на другия участник и виновен за процесното ПТП - В.А.М..
Сочи се, че образуваното наказателно производство е преминало по реда на Глава XXVIII от
НПК с признание на вината, но към настоящия момент присъдата не е влязла в сила, поради
обжалване на размера на наложеното наказание.
Сочи се по – нататък в исковата молба, че съдът в наказателното производство бил
посочил в мотивите на присъдата, че с неправомерното си поведение на пътя пострадалия
водач на пътническия автобус Велян Младенов е допринесъл съществено за настъпилия
тежък вредоносен резултат, тъй като шофирал с висока скорост и при несъобразяване на
конкретната пътна обстановка. Заявява се от ищцата, че водачът Велян Младенов е
съпричинител на процесния транспортен инцидент и несъмнено е налице пряка причинно -
следствена връзка между незаконосъобразните действия на този водач и крайния
общественоопасен вредоносен резултат - настъпилото ПТП с неговите последици. Иска се от
настоящия съд да съобрази и разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.4 от НПК, като в допълнение
сочи, че при деликтната отговорност вината се презумира, поради което в настоящия случай
тя е налице.
Твърди се от ищцата, че към датата на събитието 09.10.2020г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за МПС с марка „Ивеко“, модел „50Ц14В“ с per. № **********,
управлявано от делинквента В.А.М., с крайна дата на покритие 29.08.2021г.
Излагат се твърдения, че ищцата е пострадало лице, което има правото да претендира
пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на виновния водач, изплащане на
3
обезщетение за всички претърпени болки и страдания, и извършени разходи за лечение,
които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В тази връзка се твърди, че
са изпълнени изискванията на чл. 380 от КЗ, като пред застрахователя е депозирана писмена
застрахователна претенция за неимуществени вреди, получена от него на 31.03.2021 г., по
която е е образувана щета № 0000 - 1000 - 03 -21 - 7197. С писмо изх.№ 4540 от19.05.2021 г.
по описа на ЗК„Лев Инс“АД, ответникът уведомил ищцата, че по отношение на процесното
ПТП е налице Присъда по НОХД № 386/2020г., по описа на ОС Ямбол, видно от която
виновен за ПТП на 09.10.2021 г. е - молдовският гражданин Бекиян Октавиян, поради което
че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 0000 -
1000 - 03 - 21 -7197. Пред застрахователя била депозирана и застрахователна претенция от
09.06.2021 г. за имуществени преди, но и по нея не било определено обезщетение.
Счита се от ищцата, че ответникът дължи, веднъж законната лихва, дължима от
виновния водач /застрахования/ на осн. чл. 429, ал. от КЗ, както и на второ място дължи
законна лихва за собствената си забава на осн. чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ. В тази връзка излага
твърдения, че застрахователното обезщетение по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ включва, наред с главницата (претенциите за неимуществени и/или
имуществени вреди) и лихвата върху нея, която се дължи от делинквента, считано от най-
ранната дата, от която застрахователят е узнал за вредоносното събитие, като КЗ урежда и
самостоятелно задължение за лихви на застрахователя, свързани с неговата (а не на
делинквента) забава. Заявява се, че отговорността на застрахователя за лихви по чл. 497 от
КЗ е за забава на самия застраховател с определянето и изплащането на застрахователното
обезщетение, част от което е и вземането за лихви по чл. 429 от КЗ. Двете задължения за
лихви могат да съществуват паралелно, като подлежат на доказване в процеса по общия ред.
По отношение на търпените от ищцата неимуществени вреди, се прави преглед на
представената по делото медицинска документация, като се описват извършените на ищцата
прегледи, манипулации и операции, за периода от 09.10.2020 г. до 20.07.2021 г. Сочи се, че
към настоящия момент ищцата провежда рехабилитация в домашни условия от специалист
рехабилитатор, който я посещава в дома й.
По нататък в исковата молба се излагат твърдения, че непосредствено след ПТП,
ищцата транспортирана до болнично заведение - МБАЛ „Св. Панталеймон”, гр.Ямбол,
където е установено тежко шоково състояние, данни за черепно-мозъчна травма с контузия
на мозък, данни за травма на опорно-двигателен апарат със счупване на тазови кости в ляво
и дясно. На пострадалата са проведени противошокови мероприятия и след стабилизиране
на общото й състояние е преведена в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, където са установени
следните травматични увреждания: Закрита черепно-мозъчна травма изразяваща се в
контузия на главата, контузия на главен мозък с кръвоизлив под меки мозъчни обвивки
слепоочно-базално; лицева травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на горната устна
на устата, счупване на носни кости, счупване на горната челюст тип Ле Форт II, с увреждане
на алвеоларен израстък на горна челюст отпред и травматично луксиране III-та степен на
първи и втори горни десни зъби; гръдно-коремна травма с данни от образни изследвания за
4
контузия на бял дроб и ляв бъбрек с минимално количество свободно подвижна течност по
ляв латерален канал; счупване на дясна хълбочна кост, счупване на ляв и десен ацетабулум
(ставни ямки в които заляга главата на бедрената кост в тазо-бедрената става); счупване на
долното рамо на лявата и дясната лонни кости; разчленяване на симфизата (лонно
съчленение), счупване на лявото крило на кръстната кост, диафизарно счупване на дясна
бедрена кост. В следствие на множеството травми и кръвозагуба пострадалата е изпаднала в
травматичен шок, което състояние само за себе си обуславя разстройство на здравето
временно опасно за живота. Наложило се е продължително реанимационно лечение, с
поставяне на изкуствена белодробна вентилация и трайно обездвижване. За месеци е било
затруднена дори елементарно придвижване. Изправянето до седеж за първите три месеца, е
ставало само с помощ и под контрол от друг човек. Получила редица усложнения, подробно
описани в исковата молба.
Сочи се, че към настоящия момент ищцата провежда постоянна рехабилитация, като
рехабилитатор я посещава в дома й, за да извършва всекидневно процедури. Първоначално
ищцата е била в инвалидна количка, после на проходилка, а към настоящия момент използва
2 бастуна с канадки за придвижване с придружител. Не може да се качва и слиза по стълби
сама, както и да вдига тежко. В следствие на получените травми са настъпили и други
здравословни проблеми. Твърди се, че въпреки приложеното лечение не може да се очаква
при пострадалата да настъпи пълно функционално възстановяване в пълен обем на
функциите, които изпълняват крайниците на пострадалата. Сочи се, че се очакват и бъдещи
усложнения за здравето на пострадалата.
При извършена 06.01.2021 г. консултация с психиатър е установено, че ищцата е с
травмена болест на мозъка с изразен психо-органичен синдром, неориентирана за място и
време, по-добре ориентирана за собствена си личност. Мисловният процес е неорганизиран
с конфабулации на моменти - нелогични. Има данни за епизодични зрителни измами.
Налице са налудни преживявания. Към настоящия момент, пострадалата била с повишено
ниво на раздразнителност, тревожност, което се изразява в обща напрегнатост,
безпокойство, повишена чувствителност, депресивни епизоди, свързани със загуба на
интерес от общуване, мрачни мисли, спад в мотивацията, апатия, липса на апетит,
ненамиране на смисъл в живота. Докато преди инцидента тя била изключително жизнен,
добронамерен, отзивчив, инициативен, човек, помагала на околните и семейството си, била
усмихнат, весел и приятен човек. Посочват се образователните и трудовите качества на
ищцата. Твърди се, че към настоящия момент няма и следа от човека, който е била преди
катастрофата и живота й бил напълно променен. Твърди се, че и за в бъдеще ищцата ще
търпи още сериозни физически болки и страдания през времето на своето възстановяване,
както и сериозни психически последици, като загуба на памет и ясен спомен за събития и
лица преди катастрофата, посттравматичен стрес, нервност, тревожност, безсъние, чувство
на безизходица, непълноценност, постоянен страх граничещ с параноя, повишено ниво на
страхови очаквания, че във всеки момент ще се случи нещо лошо с нея или друг член на
семейството й, бързо разстройване и засилена емоционалност, която е възможно да премине
5
в постоянна психическа болест.
В заключение се сочи, че претендираното обезщетение е справедливо по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД.
По отношение на претенцията за имуществени вреди се твърди, че тя е в пряка
причинно следствена връзка с процесното ПТП. Сочи се, че към настоящия момент
претърпените имуществени вреди са в размер на 29 797,34 лв., изразяващи се в закупуването
на медицински изделия и извършването на здравни услуги. Прилага доказателства.
В предвидения законов срок, с депозирания писмен отговор, с който ответникът
оспорва предявените претенции по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за автомобил марка с марка „Ивеко“, модел „50Ц14В“ и peг. № **********
към датата на произшествието.
Счита, че в случая не се е осъществил фактическият състав на твърдения в исковата
молба деликт. Оспорва се соченият от ищцата механизъм за настъпване на ПТП. Оспорва се
и наличието на всеки от отделните елементи от фактическия състав на твърдения деликт.
Сочи се, че поради постановената осъдителна присъда на ЯОС, изключителна вина за
настъпването на ПТП има водачът на товарен автомобил марка „Волво", с ДК №
**********, с прикачено към него полуремарке, марка „Шмитц", с ДК № *********- О.Б., а
не водачът на МПС, застраховано в ответното застрахователно дружество, поради което
счита, че претенцията следва да бъде насочена към ЗД „Булстрад Виена Иншурънс Груп"
АД.
Оспорват се всички твърдения в исковата молба по основанието на предявените
претенции за неимуществени и имуществени вреди. Оспорва се и причиняването на деликта
от страна на В.А.М., водач на застрахованото в ответното дружество МПС. Оспорва се
механизма на ПТП от от 09.10.2020г. Оспорва се вината на водача В.А.М., како и причинно
следствената с настъпилите за ищцата Р. Т. СТ. заявени с исковата молба травматични
увреди и нематериални и материални вреди, в следствие на описания от нея механизъм на
ПТП.
Ответникът твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, в следствие
на поведението на ищцата. Сочи се, че от писмените доказателства се установява, че
пострадалата е била пътник в автобус марка „Ивеко", модел „50Ц14В" с рег. № **********,
но не се прави уточнение на кое точно място в автобуса същата се е намирала и кои части от
обзавеждането на превозното средство са причинили заявените й увреждания. Заявява се, че
ищцата е била без обезопасителен колан,с което е нарушила нормата на чл. 137а от ЗДвП.
Сочи се, че травматичните увреждания са в резултат на свободното движение на телата
вътре в автомобилното купе /салон/, пряк резултат от настъпването на ПТП. Поради липсата
на поставен колан, се твърди, че описаните от ищцата травми са настъпили от
самоувреждане. В тази връзка се оспорва причинно следствената връзка между поведението
на водача на застрахованото в ответното дружество МПС и настъпилите за ищцата
6
увреждания, описани в пункт от I до X от исковата молба.
Оспорват се на следващо място всички твърдения за характеристиките на лечебния
процес и за продължителността на лечението на пострадалата и възстановителния период.
Оспорва се настъпването на неимуществени вреди за ищцата, за техния интензитет и
проявление. В тази връзка се оспорва и претендираната с исковата молба сума в размер на
300 000 лева - частично предявен иск от 400 000 лева. Навежда доводи, че не са представени
съответните доказателства за всички описани в исковата молба травматични увреждания и
здравословни състояния. Оспорва се размера на предявените искове за неимуществени
вреди, като недължими, респ. като прекомерни и заявени в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорват се и претендираните имуществени вреди, като се сочи, че представените с
исковата молба доказателства не ги удостоверяват.
Не оспорва обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТ- инцидент е налице
валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобилистите, сключен между собственика на процесното МПС и ответното
застрахователна дружество, материализиран в полица № ВС/ 22/120002440204 от
26.08.2020г.
Изцяло се оспорват исковете за лихви, по съображенията за неоснователност на
главните искове. Твърди се, че ответното дружество не дължи законна лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение, тъй като в процедурата по чл. 380 от КЗ,
пострадалата не е представила банкова сметка, по която да бъде изплатено
застрахователното обезщетение.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Съдът приема, че са налице доказателства за осъществяване на процедурата по чл.380
от КЗ, поради наличието на представени и неоспорени писмени доказателства за
обстоятелството, че ищцата е предявила претенцията си писмено пред ответника,
първоначално на 30.03.2021год. за неимуществените и на 10.06.2021 год. – за
имуществените вреди, към претенциите действително няма доказателства, от които да се
направи извод, че процесното ПТП се е случило по описания в претенцията механизъм и по
вина на водача на застрахованото при ответника МПС, поради което правилно
застрахователят е упражнил правото си да поиска допълнителни доказателства на основание
чл.496, ал.4 от КЗ. Но в писмото на застрахователя от 19.05.2021 год. и от 26.08.2021 год., е
видно , че същият вече се е запознал с присъда № 260000/19.01.2021 год., постановено по
н.о.х.д. № 386/2020 год. по описа на Окръжен съд Ямбол, от мотивите към която е видно, че
съдът е приел, че причина за настъпване на тежкото пътнотранспортно произшествие са
действията и на двамата водачи, като /л.109 от делото/, но водачът на застрахованото МПС е
починал, поради което по отношение на него не е водено наказателно производство. От
горното, следва, че към датата на писмото на ответника до адв. Н.Д. , който се оказва
процесуален представител на всички пострадали пътници от процесното ПТП, видно от
7
приложените застрахователни претенции, застрахователят е имал достатъчно доказателства
за да прецени механизма на ПТП и елемента на съпричиняване, поради което и поради липса
на доказателства за по-ранна дата, на която тези обстоятелства да са станали известни на
застрахователя , съдът приема , че срокът по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ започва да тече от
19.05.2021 год. и изтича на 10.06.2021 год.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и
липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за
допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове от Р. Т. СТ.,
ЕГН; **********, с адрес: *****, чрез адв. Н.Н. Д., адв. Жени Валентинова Тасева, адв.
Надя Атанасова Христова и мл. адв. Георги Георгиев Радков, всички със съдебен адрес: ул.
„Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4. гр. София, п. к. 1000 против
„Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: бул. „Симеоновско шосе” № 67А, гр. София, п.к. 1700, за сумата от 300 000, 00
лева, частично предявен от сума в размер на 400 000, 00 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди във връзка с получените телесни увреждания, ведно със законната
лихва върху посочената сума считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция
- 31.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва върху
претендираната главница и лихвата от 31.03.2021 г., считано от дата 21.04.2021 г. до
окончателното изплащане, сумата от 29 797, 34 лв., представляваща претърпени
имуществени вреди, свързани с извършването на разходи за лечение, в едно със законна
лихва, считано от 09.06.2021 г. (датата на уведомяването на ответника) до 20.08.2021 г.
(датата на представяне на исковата молба) в размер на 604. 27 лв., както и до окончателното
погасяване на вземането, както и законна лихва върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение (включващо както обезщетението за имуществени вреди, така
и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ) считано от 30.06.2021 г. до 20.08.2021 г. (датата на
представяне на исковата молба) в размер на 430.44 лв. (четиристотин и тридесет лева и 44
ст.), както и до окончателното погасяване на вземането. Представят се доказателства.
Претендират се разноски.
Съдът, с оглед изразените от страните становища намира за необходимо да обяви на
същите, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно, че
към датата на събитието 09.10.2020г. е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за МПС с марка „Ивеко“, модел „50Ц14В“ с per. № **********,
управлявано от делинквента В.А.М., с крайна дата на покритие 29.08.2021г.
На основание чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс, за съда е задължителна
постановената присъда на наказателния съд по отношение на това дали е извършено
8
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай за
инцидента има постановена присъда № 260000/19.01.2021 год., постановено по н.о.х.д. №
386/2020 год. по описа на Окръжен съд Ямбол, за извършено престъпление - причинена
смърт на повече от едно лице и причинени телесни увреждания с опасност за живота на
повече от едно лице от молдовския гражданин О.Б., поради факта на настъпилата смърт на
другия участник и виновен за процесното ПТП - В.А.М., което съпричиняване се установява
от мотивите към присъдата, в които съдът е приел, че причина за настъпване на тежкото
пътнотранспортно произшествие са действията и на двамата водачи, като /л.109 от делото/,
но водачът на застрахованото МПС е починал, поради което по отношение на него не е
водено наказателно производство.
Съдът като съобрази представените от страните писмени доказателства,
задължителната за съда присъда № 260000/19.01.2021 год.,както и приетите по делото
съдебно автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема да установено следното :
На 09.10.2020г. в 05:36ч„ на път I-7, км. 315+816 м., между гр. Елхово и ГКПП –
Лесово е настъпило ПТП между МПС с марка „Ивеко“, модел „50Ц14В“ и peг. №
**********, управлявано от В.А.М. и товарен автомобил, представляващ пътен състав от
полуремарке с peг. № ********* и влекач с марка „Волво“, модел „ФХ“ и per. №
**********, управляван от молдовския гражданин О.Б.. В резултат на произшествието
ищцата, която е пътувала на трета единична седалка от дясната страна на автобуса , без
поставен обезопасителен колан, въпреки наличието на такъв в микробус „Ивеко“, е
претърпяла неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и
страдания във връзка с получените телесни увреждания, както и извършените разходи за
лечение. От цитираната по-горе присъда и мотивите към нея, от приетото заключение на
вещото лице инж.В.Г. и представените писмени доказателства се установява, че
отговорността за настъпване на процесното ПТП е на водачите на двете участвали в
катастрофата МПС – осъдения водач на влекач с марка „Волво“, модел „ФХ“ и per. №
**********, О.Б. и починалия при процесното ПТП водач на МПС с марка „Ивеко“, тъй
като и двамата не са съобразили поведението се на пътя с разпоредбите на ЗДвП.
От описания в присъдата и в заключението на вещото лице по приетата съдебно
автотехническа експертиза механизъм на пътнотранспортното произшествие , както и от
заключението на приетата съдебно медицинска експертиза се установява по безспорен
начин наличието на причинно-следствена връзка между причинените на ищцата
първоначални травми и процесното ПТП.
Според заключението на вещото лице д-р С. , ищцата е претърпяла следните
травматични увреждания : травматичен шок, черепно-мозъчна травма изразяваща се в
контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; счупване на носиите кости;
счупване на горната челюст тип Le Fort II; луксация III степен на 1-ви и 2-ри горни десни
зъби, разкъсно-контузна рана по горната устна в дясно, контузия на белите дробове,
контузия на гръдния кош и корема, контузия на левия бъбрек, многофрагментно счупване
на таза в областта на двете тазобедрени ямки, счупване на долните рамена на двете лонни
9
кости, счупване на кръстцовата кост в дясно, счупване на дясната хълбочна кост, счупване
на тялото на дясната бедрена кост.
Вещото лице посочва , че описаните травматични увреждания са резултат на удари с
или върху твърди тъпи предмети, изразени със значителна сила и биха могли да се получат
при ПТП като пътник в автобус, от удари реализирани в областта на лицето, гръдния кош,
корема, по дългата ос на двете бедра в части или детайли стоящи пред пострадалата в купето
на автобуса.
В заключението се пояснява, че травматичният шок, манифестиран със спадане на
артериалното кръвно налягане до 95/70 mmHg и покачване на сърдечната честота до 115
у/мин, обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота; черепно-мозъчната
травма е контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки обуславя
разстройство на здравето временно опасно за живота; счупването на горната челюст тип Le
Fort II, води до трайно затруднение на функциите на дъвченето и говора за период от около
1,5-2 месеца при липса на усложнения; изкълчването (луксация) на 1-ви и 2-ри горни десни
зъби, наложило в последствие тяхната екстракция, се приравнява с медико-
квалификационния признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето; многофрагментното счупване на таза в областта на двете тазобедрени ямки,
счупване на долните рамена на двете лонни кости, счупване на кръстцовата кост в дясно,
счупване на дясната хълбочна кост определя трайно затруднение на движенията на долните
крайници за период от 12-18 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес;
счупването на тялото на дясната бедрена кост обуславя трайно затруднение на движенията
на десния долен крайник за период от 8-10 месеца при липса на усложнения в оздравителния
процес.
В конкретния случай, затруднението на движенията на долните крайници е било
налице и към момента на изготвяне на експертизата.
Според вещото лице контузията на белите дробове и контузията на левия бъбрек не
са манифестирани със животозастрашаващи клинични прояви - дихателна недостатъчност и
смущения в отделителните функции и в този смисъл обуславят самостоятелно и в
съвкупност временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Счупването на носните кости, без медицински данни за затруднение на носното
дишане, обуславят временно разстройство на здравето- неопасно за живота.
Останалите травматични увреждания, в своята съвкупност също определят временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
От представената медицинска документация , вещото лице заключава, че черепно-
мозъчната травма се е усложнила с развитието на двустранни хигроми в челните области на
двете голямомозъчни полукълба, които самостоятелно обуславят разстройство на здравето
временно опасно за живота. След преживяната черепно-мозъчна травма с контузия на
мозъка се е развила травмена енцефалопатия с травмена промяна на личността, изразена с
деменция, тежки нарушения в емоциите и поведението. Травмената промяна на личността
10
обуславя продължително разстройство на съзнанието.
Многофрагментното счупване на таза се довело до увреждане на съдове в дясната
половина на таза и развитие на тромбоза и възпаление - тромбофлебит в областта на
хълбочната и бедрената артерия (илиео-феморален тромбофлебит), интрамускулни абсцеси
в областта на тазовите мускули. Илео-феморалният тромбофлебит и интрамускулните
абсцеси на тазовите мускули са довели до развитие на тежък токсикоинфекциозен синдром,
който обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота.
По време на лечението на пострадалата в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов” - ЕАД са
проведени общо четири оперативни интервенции, като три от тях са за поставяне на метална
остеосинтеза в областта на счупванията на таза и на дясната бедрена кост, а четвъртата за
евакуация на хидром притискащ мозъчните структури. Травматичният шок, развил се след
претърпяното ПТП е преодолян благодарение на усилията на екипа на ЦСМП, последвалото
лечение в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД - Ямбол и УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.Острите
прояви на черепно-мозъчната травма са преодолени по време на лечението на пострадалата
в УМБАЛСМ „И. И. Пирогов“, но са налице последици от черепно- мозъчната травма,
изразяващи се в деменция, нарушения на паметта, личностни промени, които са е
продължителен, дългогодишен период на лечение и често са с неблагоприятна прогноза.
Счупването на горната челюст не е лекувано оперативно, обичайно възстановителния
период на подобен тип фрактури е около 1,5-2 месеца. Екстрахираните 1-ви и 2-ри горни
десни зъби, към момента на изготвяне на експертизата са протезирани. Счупванията в
областта на таза и на дясната бедрена кост са лекувани оперативно по време на престоя на
пострадалата в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, поставен е метален остеосинтезиращ материал
в областта на дясната тазобедрена ямка, дясната пубисна кост, тялото на дясната бедрена
кост. Проведена е продължителна рехабилитация за възстановяване на движенията на
долните крайници, която продължава и към момента на изготвяне на експертизата.
Лечението на контузията на белите дробове и контузията на левия бъбрек е приключило без
усложнения по време на пролежаването на пострадалата в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.Не
са установени усложнения и на фрактурата на носните кости, оперативно лечение не е
провеждано.Към момента на изготвяне на експертизата са налице затруднение в движенията
на долните крайници, дължащо се на счупванията на дясната бедрена кост и в по-голяма
степен на многофрагментната фрактура на таза, както и на хипотрофията на мускулатурата
на долните крайници в резултат на продължителното залежаване и обездвижване. В
резултат от преживяната черепно-мозъчна травма, усложнила се с развитие на двустранни
хигроми, е налице травмена промяна на личността на пострадалата, изразяващи се в
деменция, нарушения на паметта, личностни промени.Ищцата е било хоспитализирана ,
както следва : на 09.10.2020 г. пострадалата е транспортирана от екип на ЦСМП и приета в
МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – Ямбол, след стабилизация и първоначална диагностика е
преценено, че пострадалата следва да бъде транспортирана до УМБАЛСМ "Н. Й. Пирогов” -
ЕАД, където пролежава до 31.12.2020 г., като на същия ден Р.С. е приета в хоспис „Зора“ -
гр. София, където е пролежала до 18.01.21 г. На 18.01.21 г. е постъпила в МБДПЛР
11
„Сердика“ ООД ~ гр. София, пролежала до 31.03.2021 г. По тялото на ищцата са налице са
белези в областта на оперативните интервенции - по външната повърхност на дясното бедро,
с надлъжен ход, дължина около 12 см., с белезникав цвят; в областта на корема, над лонното
съчленение, с хоризонтален ход и дължина около 18 см., с белезникав цвят, по-ниско
разположен от околната кожа; в дясна хълбочно-седалищна област с дължина около 15 см., с
белезникав цвят, по-ниско разположен от околната кожа: по предната повърхност на шията -
с напречен ход, белезникаво- тъмно розов цвят, дължина около 4 см.; в лява челно-
слепоочна област на главата - с линейна форма, белезникав цвят, дължина около 3 см.
Описаните белези са завършили развитието си и в бъдеще няма да претърпят съществена
промяна. Претърпените травми определят разстройство на здравето временно опасно за
живота на пострадалата.Към момента на изготвяне на експертизата пострадалата не може да
се придвижва самостоятелно, използва проходилка за придвижване на кратки разстояния,
необходима й е помощ при извършване на ежедневните дейности. Движенията на долните
крайници в тазобедрените стави, в по- голяма степен на десния долен крайник, са
значително затруднени и ограничени.Вещото лице заключава, че вследствие на ПТП
пострадалата е получила черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, усложнила се с развитието на двустранни хигроми. В резултат на
черепно- мозъчната травма се е развила травмена енцефалопатия с травмена промяна на
личността. На 04.12.20 г. по време на престоя в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, по данни на
дежурния лекар са наблюдавани тонично - клонични гърчове, посетена е от специалист
невролог, който е назначил противогърчова терапия Депакин, както и диуретична терапия
против развитие на мозъчен оток - Спиронолактон и Фурантрил. След започване на
медикаментозната терапия не е наблюдавана гьрчова симптоматика, но ищцата ще
продължава да приема противогърчови медикаменти - Депакин, Конвулекс. Вещото лице е
констатирало , че всички представени от ищцата писмени доказателства за закупуване на
медикаменти, медицински изделия и заплащане на такси са свързани с лечението на
пострадалата след претърпяното ПТП.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като намира същите за подробни,
професионално изготвени, изчерпателни и достоверни.
По отношение на твърденията за съпричиняване, съдът приема , че такова е налице в
размер на 5%, предвид обстоятелството , че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен
колан , като част от травмите вероятно не биха настъпили или не биха били с такъв
интензитет, в случай, че обезопасителният колан е бил поставен.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие по аргумент от чл.
429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност
12
на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание.
По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 от Кодекса за застраховането урежда прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”, което право е имуществено
притезателно право. Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка
“гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования. С
изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото,
с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.
Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на
увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата
на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното
обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи,
ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования.
Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се
намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност –
Тълкувателно решение № 1/2015 на ОСТК на ВКС.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2012 год. на ОСТК на ВКС - отговорността на
застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие.
В настоящия случай страните не спорят по наличието на застраховка гражданска
отговорност на автомобила.
С мотиви изложени по-горе , съдът приема , че случая деликтът е причинен от
водачите на двете моторни-превозни средства, участвали в процесното пътнотранспортно
произшествие. Съгласно чл.499, ал.1, ал.6 и ал.7 от Кодекса за застраховането при смърт или
телесни увреждания на физически лица обезщетението се определя при спазване на чл. 493а
от застрахователя на виновния водач или по съдебен ред, като в случаите, когато не може да
се установи приносът на всеки от участниците за възникване на застрахователното събитие,
на вредите или техния размер, отговорността се разпределя поравно между всички
участници, като всяка от страните има право на обезщетение в пропорциите, за които не
носи отговорност, а при множество причинители на застрахователното събитие всеки
13
застраховател, отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. От
горното следва, че при липса на доказателства за друго и при преценка , че нарушенията и
двамата водачи са допринесли в значителна степен за настъпване на произшествието , то
отговорността им като преки причинители на вредата следва да бъде поделена по-равно,
съответно по-равно следва да бъде поделена отговорността на застрахователите на двете
МПС по отношение на пострадалите , в частност – ищцата.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния случая следва да се определи при
съблюдаване на установената фактическа обстановка , описана по-горе, наличието на
съпричиняване и обстоятелството , че ищцата е не е и вероятно никога няма да бъде
напълно възстановена, както и че и занапред ще се нуждае от скъпо струващи и постоянни
специализирани медицински грижи.
За конкретния размер съдът съобрази принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД,
относимата съдебната практика, отчете момента на настъпване на деликта, икономическите
условия и лимитите на застрахователя.
С оглед на горното съдът приема , че справедливо обезщетение за претърпените
травми в размер на 300000 лв. , от което застрахователното дружество ответник следва да е
отговорно за половината в размер на 150000лв. ,което следва да бъде намалено с 5 %
предвид установеното съпричиняване или размерът на обезщетението следва да бъде 142500
лв.
По отношение на претенцията за претърпени имуществени вреди , съдът приема
същата доказана предвид липсата на оспорване на представените по делото писмени
доказателства за извършено лечение, закупени услуги, лекарства и консумативи и
заключението на вещото лице д-р С. , че същите са били необходими при лечението на
претърпените травми от процесното ПТП от ищцата. Претенцията е основателна след
намаляване с 5% поради установеното съпричиняване и в половиния от претендирания
размер или за 14153,74 лв., предвид изложените по-горе мотиви за разпределяне на
отговорността между застрахователите.
Съдът приема, че са налице доказателства за осъществяване на процедурата по чл.380
от КЗ, поради наличието на представени и неоспорени писмени доказателства за
обстоятелството, че ищцата е предявила претенцията си писмено пред ответника,
първоначално на 30.03.2021год. за неимуществените и на 10.06.2021 год. – за
имуществените вреди, към претенциите действително няма доказателства, от които да се
направи извод, че процесното ПТП се е случило по описания в претенцията механизъм и по
вина на водача на застрахованото при ответника МПС, поради което правилно
застрахователят е упражнил правото си да поиска допълнителни доказателства на основание
чл.496, ал.4 от КЗ. Но в писмото на застрахователя от 19.05.2021 год. и от 26.08.2021 год., е
видно , че същият вече се е запознал с присъда № 260000/19.01.2021 год., постановено по
н.о.х.д. № 386/2020 год. по описа на Окръжен съд Ямбол, от мотивите към която е видно, че
съдът е приел, че причина за настъпване на тежкото пътнотранспортно произшествие са
действията и на двамата водачи, като /л.109 от делото/, но водачът на застрахованото МПС е
14
починал, поради което по отношение на него не е водено наказателно производство. От
горното, следва, че към датата на писмото на ответника до адв. Н.Д. , който се оказва
процесуален представител на всички пострадали пътници от процесното ПТП, видно от
приложените застрахователни претенции, застрахователят е имал достатъчно доказателства
за да прецени механизма на ПТП и елемента на съпричиняване, поради което и поради липса
на доказателства за по-ранна дата, на която тези обстоятелства да са станали известни на
застрахователя , съдът приема , че срокът по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ започва да тече от
19.05.2021 год. и изтича на 10.06.2021 год.
Последица от забавата на застрахователя е задължението му на основание чл. 497, ал.
1, т. 1 КЗ да заплати законна лихва върху обезщетението, считано от 10.06.2021 год. за
неимуществените и от 01.07.2021 год. – за имуществените вреди. Становището на ищцата,
че наред с това обезщетение за забава им се дължи и друго - на основание чл. 429, ал. 3 КЗ е
неоснователно. В съответствие с общото правило , въведено в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. В случая ответното застрахователно дружество, чиято
отговорност е функция на отговорността на деликвента, дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва, каквото дължи и деликвента, но с начален момент, определен в
чл. 497 КЗ. Няма законово основание застрахователят да дължи второ, различно
обезщетение за собствената си забава заедно с това по чл. 497 КЗ и по този начин да дължи
обезщетение за забава на повече основания , отколкото прекия причинител на вредата.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на съдебно
деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете /47,5%/ – 237,50 лв.
Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 ЗА,
което при уважения размер възлиза на общо 4663,06 лв. , които следва да бъдат присъдени в
полза на адв. Георги Радков като възнаграждение за първата инстанция.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът съразмерно с уважената част от исковете дължи
държавна такса в размер на 6295,95 лв.
Съобразно отхвърлената част на иска, ищцата дължи на ответника разноски в размер
на 4543,86 лв. Съдът констатира, че уговореното от ответника и процесуалния му
представител възнаграждение отговаря по размер на определеното по Наредбата за
адвокатските възнаграждения в действащия към датата на упълномощаването вариант,
поради което направеното възражение за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, гр. София, п.к. 1700 да заплати на Р. Т. СТ., ЕГН; **********,
с адрес: *****, чрез адв. Н.Н. Д., адв. Жени Валентинова Тасева, адв. Надя Атанасова
15
Христова и мл. адв. Георги Георгиев Радков, всички със съдебен адрес: ул. „Христо Белчев“
№ 2, четвърти полуетаж, офис № 4.гр. София, п. к. 1000 сумата от сумата от 142500, 00 лева
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с получените телесни
увреждания от претърпяно пътнотранспортно произшествие на 09.10.2020 год., ведно със
законната лихва върху посочената сума считано от 10.06.2021 г. до окончателното й
изплащане на основание чл. чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ; сумата от 14153,74 лв. – претърпени
имуществени вреди във връзка с получените телесни увреждания от претърпяно
пътнотранспортно произшествие на 09.10.2020 год., ведно със законната лихва върху
посочената сума считано от 01.07.2021 г. до окончателното й изплащане на основание чл.
чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ и разноски по делото в размер на 237,50 лв., като отхвърля
претенцията за неимуществени и имуществени вреди над уважения размер, както и
претенциите за заплащане на обезщетение за забава извън уважените, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, гр. София, п.к. 1700 да заплати на адвокат Георги Радков, с
адрес за кореспонденция: град София, ул.“Христо Белчев“ № 2 сумата от 4663,06 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Р. Т. СТ., ЕГН; **********, с адрес: *****, чрез адв. Н.Н. Д., адв. Жени
Валентинова Тасева, адв. Надя Атанасова Христова и мл. адв. Георги Георгиев Радковда
заплати на ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, гр. София, п.к. 1700 да заплати на разноски по делото в размер
на 4543,86 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, гр. София, п.к. 1700 да заплати на съдебната власт , по сметка
на Окръжен съд Бургас държавна такса в размер на 6295,95 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
16