Определение по дело №719/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1532
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 18 април 2022 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20223100500719
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1532
гр. Варна, 18.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500719 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423 ГПК.
Образувано е по възражение вх. номер 2079/27.01.2022г., от Т. СТ. СТ.,
ЕГН **********, чрез адв. А.Х., срещу Заповед за изпълнение
№7375/01.12.2016г. по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15126/2016г. по
описа на Районен съд - Варна.
Твърди се от възразилия длъжник, че за заповедта за изпълнение узнал
от получена ПДИ по ИД 1903/2017г. на ЧСИ Петя Иванова. Заявява, че
заповедта не му е връчена надлежно, като не е спазена процедурата по чл.47,
ал.5 ГПК. Поддържа, че липсват данни длъжникът да е търсен на адреса
няколко пъти, в различно време и да не е намерен, както и че са липсвали
други лица, чрез които да бъде осъществено връчването. Настоява се, че
липсват разписки за извършените посещения, не е отбелязано на кой вход е
поставено уведомлението. Моли се за приемане на възражението и спиране на
изпълнението по ИД 1903/2017г. на ЧСИ Петя Иванова.
В предоставения срок за отговор, заявителят „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, оспорва Т.С. да е разбрал за издадената заповед от
връчената му покана за доброволно изпълнение. Счита подаденото
възражение за злоупотреба с право. Излага, че редакция на чл.47 ГПК към
момента на връчване на заповедта не сочи изискване за брой посещения и
период, през който трябва да бъдат извършени. Счита, че при връчването са
спазени изискванията на чл.47 ГПК. Моли се възражението да бъде оставено
без разглеждане, в евентуалност без уважение. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе, съдът констатира следното:
Съобразно чл.423, ал.1 ГПК, срокът за подаване на възражение пред
въззивния съд е едномесечен от узнаване за заповедта за изпълнение от
1
длъжника. Срокът е преклузивен. В процесния случай заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК е връчена в рамките на заповедното производство
чрез прилагане на реда на чл.47 ГПК. От изисканото изп.д. №1903/2017г. по
описа на ЧСИ Петя Иванова, рег. номер 883, е видно, че след започване на
изпълнителното производство, длъжникът е търсен през 2017г., но не е
намерен, като покана му е връчена лично на 31.12.2021г. Съставът на
въззивния съд приема, че по категоричен начин се установява узнаване от
длъжника за заповедта за изпълнение при това последно лично връчване. С
оглед на това, съдът приема, че подаденото възражение на 27.01.2022г. по
чл.423 ГПК е в законоустановения едномесечен срок.
Разгледано по същество, възражението е неоснователно, като
съображенията за това са следните:
Както беше посочено, връчването на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№15126/2016г. по описа на Районен съд – Варна е осъществено чрез
приложение на разпоредбата на чл.47 ГПК. От извършената служебна справка
в регистрите на населението при образуване на заповедното дело, е видно, че
връчването е осъществено на регистрирания постоянен и настоящ адрес на
длъжника Т.С. - гр. Варна, ж.к. Младост, бл.141, вх.6, ет.2, ап.92. Във
върнатото съобщение е удостоверено от длъжностното лице по
призоваването, че адресът е посетен на 07.12.2016г., 14.12.2016г., 21.12.2016г.
и на 06.01.2017г., при които посещения адресатът не е открит. Посочено е, че
при последното посещение е залепено уведомление на входната врата на
входа, пуснат е екземпляр от уведомлението в пощенската кутия на ап.92. В
предоставения двуседмичен срок лицето не е отишло в канцеларията на съда
да си получи книжата.
Гореописаното сочи, че при връчване на заповедта за изпълнение са
спазени всички процесуални изисквания на нормата на чл.47 ГПК в
редакцията й от 2009г., действала и към момента на връчване на процесната
заповед за изпълнение. Длъжникът е търсен на регистрирания му адрес на
четири различни дати в рамките на период от един цял месец. Налице е
удостоверяване, че при всяко от посещенията адресатът не открит.
Уведомление е залепено на входната врата на входа, а също така е спазено и
изискването уведомление да се пусне и в пощенската кутия, което е
удостоверено от връчителя. Налице е и констатация, че в предоставения
двуседмичен срок длъжникът не се е явил да си получи книжата. С оглед
извършените многократни посещения, очевидно е, че връчителят не е открил
и лице, което е съгласно да получи съобщението. Също така, нито законът
изисква, нито от съдебната практика е наложено, да се съставят отделни
разписки за всяко посещение на връчителя на адреса. Достатъчно е стореното
в случая, като е посочена датата на всяко посещение във върнатия отрязък от
съобщението.
По този начин, съдът намира, че при връчването са спазени всички
съществени изисквания за призоваване чрез залепване на уведомление по
реда на чл.47 ГПК, поради което заповедта за изпълнение е надлежно връчена
при приложение на посочената норма.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че
липсва основание, визирано в нормата на чл.423 ГПК, за приемане на
2
подаденото възражение.
Предвид неприемане на възражението, не се дължи произнасяне по
искането за спиране на изпълнението на заповедта.
На осн. чл.78, ал.3 и 8 ГПК, с оглед отправеното искане, в полза на
въззиваемата страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 50лв., определено
по реда на чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение по чл.423 ГПК вх. номер 2079/27.01.2022г.,
от Т. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. А.Х., срещу Заповед за
изпълнение №7375/01.12.2016г. по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
15126/2016г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Т. СТ. СТ., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, сумата от 50лв. /петдесет
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.3 и 8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3