Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1034
/ 31,07,2017 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 31,07,2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА БЕШКОВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
разгледа докладваното от съдия
СВИРКОВА въззивно гражданско дело № 1148/2017 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 4251/05,04,2017
г. от Р.Г.У. от гр. ****, ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело №
20098190400399 по описа на ЧСИ М. с рег. № 819, район на действие – ПОС, против
разпореждане от 12,03,2016 г. по посоченото изпълнително дело, с което е
наложен запор на получаваното от жалбоподателя трудово възнаграждение.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно, тъй като: 1/ е постановено след като изпълнителното производство
е било прекратено по право на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК; 2/
изпълняваното вземане е погасено по давност; 3/ длъжникът не е уведомен за
извършеното в хода на изпълнението прехвърляне на вземането. Въз основа на
изложеното се иска отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и
прекратяване на изпълнителното производство.
Ответникът по жалбата – „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД – гр. ****, ЕИК ****; изразява становище за недопустимост на жалбата, при
условията на евентуалност – за неоснователност.
ЧСИ също счита жалбата за недопустима, а при
условията на евентуалност – за неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
по допустимостта на
жалбата:
По начало запорът, като изпълнително действие, не
подлежи на самостоятелно обжалване. Проверка на законосъобразността на запора –
като насочване на изпълнението върху определено имущество, законът допуска при
оплакване за несъвместимост на изпълнението с несеквестируемостта. В случая оплакване
за нарушение на несеквестируемостта жалбоподателят не предявява.
Предявява обаче оплакване срещу него да са
предприети изпълнителни действия при
липса на процесуални предпоставки за допустимост на принудителното изпълнение
изобщо – като твърди, че изпълнителното действие е извършено по вече
прекратено изпълнително дело. С оглед това оплакване, жалбата се приема за допустима,
тъй като се явява единствения възможен ред за защита на длъжника срещу процесуално
недопустимо принудително изпълнение.
Същата следва да се приеме и за предявена в срок,
доколкото по изпълнителното дело липсват данни съобщението за наложения запор
да е редовно връчено на длъжника-жалбоподател.
При това положение жалбата следва да се разгледа по същество:
Видно от материалите по приложеното изпълнително
дело № 20098190400399 по описа на ЧСИ М. с рег. № 819, район на действие – ПОС,
то е образувано по молба вх. № 1938/16,04,2009 г. от „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“
АД – гр. ****, и приложен към нея изпълнителен лист, издаден на 02,04,2009 г. въз
основа на Заповед за изпълнение № 486/31,03,2009 г., постановена по гр. д.
292/2009 г. на РС Смолян. Със същия е разпоредено длъжниците М.Т.У. в
качеството й на ЕТ „ГРИМ – М.У.“ – с. ****; и Р.Г.У. от гр. ****, ЕГН **********;
да заплатят солидарно на взискателя „Прокредит Банк (България)“ АД сумата от
3814,95 лв. – просрочена главница по договор за банков кредит №
020-404712/15,01,2008 г., ведно със законната лихва, считано от 23,03,2009 г.;
сумата от 71,37 лв. - наказателна лихва за периода от 17,12,2008 г. до
22,03,2009 г.; сумата от 148,84 лв. – просрочена договорна лихва за периода от
17,12,2008 г. до 22,03,2009 г.; както и деловодни разноски.
С молбата за образуване на изпълнителното
производство на основание чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния
изпълнител д“да прави проучвания на имущественото състояние на длъжниците и да
насочва изпълнение“.
След извършване на справки за имущественото
състояние на длъжниците, с разпореждания от м. април 2009 г. са наложени запори
върху банкови сметки на длъжника Р.У. (л. 113, 118 по изп. дело) и върху МПС на
длъжника М.У. (л. 115). За запорираното МПС впоследствие е установено, че не е
собственост на длъжника (л. 123).
С молба вх. № 2861/23,02,2011 г. взискателят е
поискал опис оценка и публична продан на движими вещи на длъжниците и справки
за имущественото им състояние. С разпореждане от 18,03,2011 г. ЧСИ е констатирал,
че адресите на длъжниците са в друг съдебен адрес, поради което е приел, че
опис на движимите им вещи не може да бъде извършен (л. 129).
С разпореждане от м. април 2012 г. (л. 145) е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.У., като запорното
съобщение е изпратено десет месеца по-късно – на 18,01,2013 г. (л. 151).
С разпореждане от м. април 2012 г. (л. 148) е
наложен запор върху банкова сметка *** М.У., като запорното съобщение е изпратено
десет месеца по-късно – на 18,01,2013 г. (л. 150).
С молба от 04,03,2013 г. (л. 153) „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. ****, е поискало да бъде конституирано като взискател по
изпълнителното дело – като правоприемник на първоначалния взискател въз основа
на сключен между тях договор за цесия от 20,09,2012 г. С постановление на ЧСИ
от 04,03,2013 г. (л. 168) молбата е приета за основателна и правоприемникът е
конституиран като взискател в изпълнителното производство.
С молба на л. 173, вх. № не се чете, длъжникът М.У.
е поискала да бъде вдигнат запора върху трудовото възнаграждение на втория
длъжник – Р.У., като се е задължила да внася ежемесечно по 100 лв. за погасяване
на дълга. Върху молбата е изразено съгласие от страна на взискателя (с дата
20,03,2013 г.) и с разпореждане от 20,03,2013 г. (обективирано върху молбата)
ЧСИ е вдигнал запора върху трудовото възнаграждение на Р.У.. Съобщение за това
е изпратено до третото задължено лице на 17,05,2013 г. и е получено на
23,05,2017 г. (л. 183).
По делото липсват данни длъжникът М.У. да е изпълнявала
поетото от нея задължение да внася ежемесечно по 100 лв. за погасяване на дълга.
Суми са постъпвали по наложените през м. януари 2013 г. запори на банкова
сметка *** М.У. и на трудово възнаграждение на Р.У. – видно от
отбелязванията по разпорежданията за налагане
на запорите и върху гърба на изпълнителния лист. През м. март и април 2013 г.
са постъпили общо 200 лв., за които с разпореждане от 08,05,2013 г. (л. 178) е
разпоредено да бъдат преведени по см. на взискателя – сума от 176 лв. и по чл.
26 от ТЗЧСИ – сума от 24 лв. През м. май 2013 г. е постъпила сумата от 55 лв.,
от които с разпореждане от 05,07,2013 г. (л. 184) на взискателя са преведени 49
лв. и по чл. 26 от ТЗЧСИ – 6 лв.
След посочената дата не са постъпвали суми по
изпълнението и не са предприемани изпълнителни действия. Постъпвали са обаче
молби от взискателя (на 13,12,2013 г. – л. 180; на 07,11,2014 г. – л. 215; и на
22,01,2016 г. – л. 221), с които същият е искал извършване на справки за
имущественото състояние на длъжниците, както и предприемане на изпълнителни
действия при евентуално установяване наличие на имущество, с посочване на конкретни
изпълнителни способи.
При справката, извършена въз основа на последно
посочената молба, е установено наличие на доходи от трудово възнаграждение на
длъжника Р.У. и с разпореждане от 12,03,2016 г. (л. 225) върху същото е наложен
запор. Запорното съобщение е изпратено близо една година по-късно – на
17,02,2017 г., и е връчено на третото задължено лице на 23,02,2017 г. (л. 227).
Именно този запор е предмет на обжалване с оплакване, че към датата на
извършването му изпълнителното производство вече е било прекратено по право
поради бездействие на взискателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според
разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на
ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва
по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Пак според посоченото тълкувателно решение, искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира
чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни
способи.
Такива действия взискателят, както се посочи
по-горе, регулярно е извършвал. След образуване на изпълнителното производство
давността е била прекъсвана многократно – с налагане на запори от м. април 2009
г.; с искането за опис, оценка и продан на движими вещи през м. февруари 2011
г.; с налагане на запори на трудово възнаграждение и на банкови сметки през м.
април 2012 г. В резултат на тези запори по изпълнението са постъпили суми през
м. март, април и май. 2013 г. От м. май 2013 г. е започнала да тече нова
давност, прекъсната с молбата на взискателя от 13,12,2013 г. (л. 180) с която освен извършване на
справка за недвижими имоти, се иска насочване изпълнението срещу евентуално
установени такива чрез налагане на възбрана. Внесена е и определената от ЧСИ
такса по молбата. Започналата след тази молба нова давност е прекъсната с
молбата на взискателя от 07,11,2014 г. (л. 215), с която е поискана справка за
вземания по трудови правоотношения и при установяване на такива - налагане на
запор върху трудово възнаграждение. Внесена е определената от ЧСИ такса.
Започналата след тази молба нова давност е прекъсната с молбата на взискателя
от 22,01,2016 г. (л. 221), с която отново
е поискана справка за вземания по трудови правоотношения
и при установяване на такива - налагане на запор върху трудово възнаграждение.
Внесена е и определената от ЧСИ такса по молбата. Новата давност е прекъсната с
обжалвания запор, наложен на 12,03,2016 г., съобщен на третото задължено лице
на 23,02,2017 г.
Следователно
възражението на жалбоподателя, че обжалваният запор е наложен след като
вече изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона поради
бездействието на кредитора, е неоснователно.
Останалите две възражения на жалбоподателя – за
недължимост на вземането поради погасяването му по давност и поради ненадлежно
съобщаване на извършената цесия на длъжниците, се отнасят до разрешаване на материалноправен
спор между страните и обсъждането им в настоящото производство по обжалване
действията на съдебния изпълнител е недопустимо.
По
изложените съображения жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се
остави без уважение. Затова съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. (на ЧСИ) №
4251/05,04,2017 г. от Р.Г.У. от гр. ****, ЕГН ********** – длъжник по
изпълнително дело № 20098190400399 по описа на ЧСИ М. с рег. № 819, район на
действие – ПОС, против разпореждане от 12,03,2016 г. по посоченото изпълнително
дело, с което е наложен запор на получаваното от нея трудово възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: