Р Е Ш Е
Н И Е
№ 22
град Велико Търново, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 525/2018 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на А.В.И., с адрес *** против
Ревизионен акт (РА) № Р-04000417007213-091-001/22.03.2018 г.
на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 116/18.06.2018
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр.
Велико Търново при ЦУ на НАП. РА се оспорва като необоснован и
незаконосъобразен, като в жалбата се
излагат подробни съображения за липсата на доказателства за реално извършени
доставки на стоки по сочените като неотразени в счетоводството на жалбоподателя
фактури, респ. - за укрити продажби от ЕТ „Т.-75-А.И.“. Предвид изложеното
жалбоподателят моли за отмяната на РА и присъждане на направените разноски
съгласно приложен списък.
Ответната страна по жалбата – директорът на
Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – В. Търново
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва същата
като неоснователна, като претендира за разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер
на 3905,65 лв., съгласно приложен списък.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
На жалбоподателя е
извършена ревизия за установяване на задълженията му за данък по чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г., за осигурителни вноски по
ЗЗО на самоосигуряващото се лице за същия период и за ДДС за данъчни периоди 15.11.2011
г. – 31.10.2016 г. Ревизията е повторна и е във връзка с Решение № 264/16.10.2017
г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, с което на основание чл.
155, ал. 4 от ДОПК е частично отменен в обжалваната част първоначално издадения
РА № Р-04001516006121-091-001/20.06.2017 г. и преписката е върната за
извършване на нова ревизия за горепосочените данъчни периоди. В резултат на
отменителното решение ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-04000417007213-020-001/24.10.2017 г. /връчена на 06.11.2017 г./,
издадена от началник сектор в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – В. Търново,
оправомощен със Заповед № 6/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – В.
Търново. От ревизиращите органи е бил съставен Ревизионен доклад №
Р-04000417007213-092-001/20.02.2018 г., срещу който ревизираното лице е подало
възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията е завършила с
издаването на Ревизионен акт № Р-04000417007213-091-001/22.03.2018 г. от М. И.а
Д. на длъжност началник сектор, в качеството на възложил ревизията и В.П.А. на
длъжност главен инспектор по приходите, в качеството на ръководител на
ревизията. С
РА са установени задължения за внасяне за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, за осигурителни вноски и за ДДС общо в размер на 99 883,69 лева, и
лихви върху тях общо в размер на 37 681,54 лева, които ревизираното лице е
обжалвало по административен ред. С Решение № 116/18.06.2018 г., директорът
на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е потвърдил изцяло РА. Решението на
директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено по електронен път на
жалбоподателя на 25.06.2018 г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е
подадена чрез куриер на 09.07.2018 г. и е постъпила в деловодството на
ответника на 11.07.2018 г.
В хода на съдебното
производство от ответника е представена административната преписка, както и
електронните документи ЗВР, РД и РА на технически носител. От жалбоподателя е
оспорена истинността на положените подписи за получател по конкретно посочени
фактури, издадени от „Инкозметикс“ АД, „Наслада-12“ ЕООД, „Грестокомерс“ ЕООД,
„Керпи“ ЕООД, „Арте“ ООД, „Еко-бор“ ЕООД, „Табак Трейд Плевен“ ООД, „Бокородо“
ООД, „Табак Логистик Груп-Плевен“ ООД, „Табак Трейдинг Партнърс“ ООД,
„Инкофудс“ ООД, „Нестле България“ АД и „Експрес логистика и дистрибуция“ ООД. По
искане на жалбоподателя е изслушана съдебно-графическа експертиза, която е дала
заключение, прието без оспорване от страните. Служебно е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, която в основно и две допълнителни заключения е изчислила
задълженията на жалбоподателя съобразно поставените задачи.
С обжалвания РА са
определени следните допълнителни задължения: данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
общо в размер на 4795,17 лева и лихви в размер на 1907,73 лева; ДДС в размер на 92 789,27 лева и лихви в размер на 34 758,44 лева; допълнителни здравноосигурителни
вноски за самоосигуряващото се лице в размер на 2299,25 лева и лихви 1015,37
лева.
При ревизията е установено, че жалбоподателят е местно
лице, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ и в качеството си на такова е данъчно
задължено лице за доходи, произтичащи от източници в България и от чужбина.
През ревизираните периоди същият е имал търговска регистрация като ЕТ „Т.-75-А.И.“
и в качеството си на такъв е осъществявал дейност търговия на дребно с
хранителни и нехранителни стоки в собствен магазин в с. Ъглен, Ловешка област. В
този обект жалбоподателят е осъществявал търговска дейност до 05.10.2016 г.,
като от 05.10.2016 г. дейността се осъществява от друг субект – „АН-РО 2016“
ЕООД. Жалбоподателят в търговското си качество не е бил регистрирано по ЗДДС
лице, като е облаган с патентен данък по реда на ЗМДТ.
Органите по приходите са констатирали,
че за ревизираните периоди жалбоподателят е водил едностранно счетоводство,
като не е представена Книга за материалните запаси за 2012 г. и 2013 г., както
и че за същите периоди липсват първични счетоводни документи, с изключение на
копия от 12 фактури. Установено е също така след анализ на движението по
банковите сметки на лицето, че за определени дати, посочени в ревизионния
доклад, регистрираните от фискалното устройство в обекта дневни обороти са
по-малки от постъпилите плащания с дебитни и кредитни карти чрез функциониращия
в обекта ПОС терминал.
Установено е на следващо място, че
през ревизирания период в счетоводството на жалбоподателя /книгите за
материалните запаси и книгите за приходите и разходите/ не са намерили
отражение стоки по фактури, издадени на търговеца от „Табак логистик груп
Плевен“ ООД, „Марти“ ЕООД, „Детелина ДП“ ООД, „Табако трейд Плевен“ ООД, „Табак
трейдинг партнър“ ООД, „Бокородо“ ООД, „Еко бор“ ЕООД, „Арте“ ООД, „Мелиса“
ООД, „ТИМ“ ООД, „Грестокомерс“ ЕООД, „Инкофуудс“ ООД, „Керпи“ ООД, „Инкозметикс“
АД, „Нестле България“ АД, „Ники комерс“ ЕООД, „Ники 9508“ ЕООД, „Паме“ ООД, „Ив
фудс“ ООД, ЕТ „Д.Е.“, „Метро кеш енд кери“ ЕООД, „Евелин комерс“ ООД, „Памела
комерс“ ЕООД, „Виста АВТ“ АД и „Наслада 12“ ЕООД. Въз основа на събраните документи
и обяснения от посочените 25 доставчика органите по приходите са направили
извод, че въпросните фактури отразяват реално извършени доставки на стоки –
хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия и пр.,
неосчетоводени при жалбоподателя, за които стоки е направен извод, че са
продадени като приходите от тях не са осчетоводени. В мотивите на РД /стр. 88/
са налични констатации и за още един доставчик – „Вастима“ ООД, както и са
събирани доказателства и от други доставчици /напр. „Експрес логистика и
дистрибуция“ ООД/, но видно от таблиците в РД, ревизиращите органи в
действителност не са включили фактури от тези доставчици при определянето на
неотчетените приходи и задълженията за ДДС, ДДФЛ и здравни осигуровки, поради
което същите няма да се обсъждат в настоящото изложение.
Предвид събраните доказателства
органите по приходите са констатирали обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т.
4 и т. 5 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи, водената от жалбоподателя
счетоводна отчетност не дава възможност за установяване на задълженията за
данъци и осигуровки и документите, необходими за определяне на основата за
облагане за 2012 г. и 2013 г. липсват. За
тези констатации на приходната администрация относно наличието на основания за
облагане и осигуряване по особения ред на чл. 122 от ДОПК ревизираният субект е
уведомен с Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК изх. № Р-04000417007213-113-001/23.11.2017
г.
Предвид
горното, във връзка с установените данни за наличието на укрити приходи от дейността
на едноличния търговец, с обжалвания РА при прилагане на разпоредбите на чл.
122 и следващите от ДОПК е прието, че лицето е достигнало облагаем оборот за
регистрация по ЗДДС към 31.10.2011 г., съответно не отговаря на изискванията за
облагане с годишен патентен данък. Вследствие на това от ревизиращите органи е коригирана
/увеличена/ данъчната основа за облагане с ДДС за всички ревизирани периоди,
считано от 15.11.2011 г., както и е увеличен финансовия резултат на
жалбоподателя като ЕТ с неотчетените според приходната администрация приходи,
като върху определения от ревизията нов доход на търговеца са изчислени
окончателни осигурителни вноски.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните, представените по делото доказателства, прави
следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на
фазата на административния контрол,
в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата
е допустима, а разгледана по същество – частично основателна.
При
извършената служебна проверка от съда
не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА, както и
компетентността на издателите му. В случая от представените електронни
документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни квалифицирани
електронни подписи, като следва да се има също така предвид, че истинността на
електронните документи не е била оспорена от жалбоподателя в срока по чл. 184,
ал. 2 от ГПК. С оглед изложеното съдът приема че изброените ЗВР, РД и РА са
подписани от лицата, които са посочени с квалифициран електронен подпис и
издадените от тях документи вкл. и РД и РА са валидни такива. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД
е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в
предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и
правните основания за постановяването му. Тоест, не се установяват пороци, касаещи
формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на
издателите му, нито пък съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на РА.
І.
Относно приложението на материалния закон в частта по ЗДДС:
С оспорения РА за ревизираните данъчни периоди са
начислени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 92 789,27 лева и
лихви – 34 758,44 лв. Както се отбеляза, в резултат на насрещните проверки на
горепосочените 25 доставчици е прието, че за периода 01.01.2011 г. – 30.09.2016
г. те са издали фактури за доставки на стоки (хранителни и нехранителни) към
предприятието на ревизираното лице, които не са били представени на приходните
органи и не са били отчетени в счетоводството на едноличния търговец. При
проверките доставчиците, които са негови редовни такива, са потвърдили извършените
доставки на стоки и са представили писмени обяснения и доказателства относно
мястото на извършените доставки, транспорта на стоките и начина на плащане. В
резултат, при ревизията е прието, че за ревизираните периоди посочените по-горе
контрагенти са издали на ЕТ включените в дневниците им за продажби фактури и са
осчетоводили доставките като реално изпълнени към ревизирания търговец, като
плащанията са извършени в брой. В тази връзка от приходната администрация са
мотивирани крайни изводи, че тези фактурирани стоки са реализирани /продадени/
на вътрешния пазар от ЕТ в рамките на съответния месец и за тяхната продажба не
е издаден документ и не са отчетени приходи. Съответно за периодите след
15.11.2011 г. на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. чл. 67, ал. 3 от ЗДДС са
определени допълнително размери на неотчетени приходи от продажба на стоки,
неосчетоводени от ревизирания търговец. Надценката на стоките е определена при
съобразяване с декларираната от жалбоподателя. На практика, въпреки посочването
на текстовете на чл.122, ал. 2 от ДОПК като елементи, които са съобразени при
формирането на основите за облагане, данъчните основи представляват сбор на
отчетната стойност по фактурите със стойността на тази надценка и с размера на
оборота, отчетен от фискалното устройство през съответния месец.
Според настоящия състав РА е частично
незаконосъобразен, като съображенията за това са следните:
Същината на спора по делото, независимо от констатациите за липсваща счетоводна отчетност на жалбоподателя, е доколко от събраните доказателства може да се направи извод, че гореизброените 25 търговци действително са доставили на жалбоподателя стоките по процесните фактури, което той отрича. В тази връзка следва да се има предвид, че от една страна е известна практиката големи доставчици /дистрибутори/ или недобросъвестни търговски представители да издават фактури на името на свои редовни клиенти, без стоките по фактурите да са били действително получени от тях. От друга страна е известно, че други получатели на стоки от такива доставчици укриват част от фактурите за получените стоки и реализират укрити приходи при последващата им продажба. Следователно в хода на ревизията е необходимо да се съберат убедителни доказателства за разкриване на обективната истина /чл. 3 от ДОПК/ - така и Решение № 12087/09.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13168/2015 г.
А. След анализ на доказателствата съдът счита, че по
делото е доказано реалното извършване на доставки към жалбодателя единствено по
фактурите, които съдържат подпис на получател и не са оспорени от
жалбоподателя, или са оспорени, но оспорването е опровергано от заключението на
съдебно-графическата експертиза. От страна на жалбоподателя са оспорени по реда
на чл. 193 от ГПК положените подписи за получател във фактурите, издадени от „Инкозметикс“
АД, „Наслада-12“ ЕООД, „Грестокомерс“ ЕООД, „Керпи“ ЕООД, „Арте“ ООД
/декларации за получаване на стоки/, „Еко-бор“ ЕООД, „Табак Трейд Плевен“ ООД,
„Бокородо“ ООД, „Табак Логистик Груп-Плевен“ ООД, „Табак Трейдинг Партнърс“
ООД, „Инкофудс“ ООД, „Нестле България“ АД и „Експрес логистика и дистрибуция“
ООД. Съдебно-графическата експертиза е установила, че част от оспорените
фактури са подписани от служители на жалбоподателя или лично от него – такива
са установени с издатели „Инкозметикс“ АД, „Наслада-12“ ЕООД, „Грестокомерс“
ЕООД, „Керпи“ ЕООД, „Бокородо“ ООД, „Табак Логистик Груп-Плевен“ ООД, „Табак Трейдинг Партнърс“ ООД и „Инкофудс“ ООД.
Установено е също така от СГЕ, че фактурите на „Арте“ ЕООД не са подписани от
получател, но почти всички придружаващи фактурите декларации, с които
получателят е декларирал получаването на стоката, са подписани от служители на
едноличния търговец. Освен това в административната преписка се съдържат още
множество фактури, които са подписани от получател и не са били оспорени от
жалбоподателя в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК относно авторството за получател
– същите са конкретно изброени в заключението на съдебно-счетоводната
експертиза с издатели „Марти” ЕООД /всички от този доставчик, видно от
приложените копия в папка ІІІ и ІV от дан. преписка/, „Тим” ООД /всички от този
доставчик – папка ХІІІ от дан. преписка/, „Евелин комерс” ООД, „Детелина-ДП”
ООД /почти всички от този доставчик, видно от приложените в папка V и VІ от
дан. преписка/, „Мелиса” ООД /всички от този доставчик – папка 4/, „Ники 9508”
ЕООД /всички от този доставчик – папка ХVІІІ/, ЕТ „Д.Е.” /всички от този
доставчик – папка ХІХ/, „Памела Комерс” ЕООД, „Виста АВТ” АД и „Паме” ЕООД /всички
от този доставчик – папка ХVІІІ/. След като тези документи не са били оспорени
по надлежния ред, същите следва да се приемат за автентични документи –
подписани ако не лично от ревизираното лице, то най-малко от негов работник или
служител. Безспорно, по арг. от чл. 114 от ЗДДС, както и от разпоредбата на чл.
7, ал. 1 от ЗСч., полагането на подпис от получател във фактурата не е
задължителен реквизит, но след като жалбоподателят не е оспорил подписите срещу
получател на фактурите, на които има положени такива, издадени от доставчиците,
следва да се приеме, че двустранно подписаната фактура в този случай принципно
има съдържанието и на приемо-предавателен протокол, и представлява признаване
на неизгодния за получателя по фактурите факт на получаване на стоката
независимо от това дали подписът е на А.И. или на друго лице с оглед
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Наслагването на изявлението за знание на
получателя с подписването на данъчния документ променя доказателствената му
стойност. Подписът на получателя заявява съгласието му с удостоверения факт на
осъществяване на стопанската операция, независимо от липсата или наличието на
други съпътстващи документи /така напр. и Решение № 8623/26.06.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 2528/2018 г./. Следва също така да се посочи, че всички фактури от
„Мелиса“ ООД освен че са подписани от получател, също така са придружени от
двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, както и са представени
доказателства за плащане – квитанции от приходни касови ордери. Предвид това
настоящата съдебна инстанция счита, че по отношение на неосчетоводените и
неоспорените от ревизираното лице фактури, за които е установено, че носят
подпис на получател, както и оспорените фактури, за които е установено, че са
подписани от служители на жалбоподателя през периоди, когато съответните лица
са имали сключен трудов договор с едноличния търговец, издадени от посочените
по-горе доставчици, следва да се приеме, че стоките по тези фактури са получени
и реализирани, но фактурите не са отразени в счетоводството на ЕТ и приходите
от последващите продажби не са отчетени. Това не се отнася за фактурите,
подписани за получател от М.Г., М.К., П.Х. и П.П. към дати, когато тези лица не
са имали качеството „работник“ в предприятието на жалбоподателя – фактурите са посочени
на стр. 3-5 във второто допълнително заключение на ССЕ, към които следва да се
добавят и фактури №№ *********/07.09.2013 г. и *********/14.09.2013 г. на
„Табак логистик груп“ АД, подписани за получател от П.П., която обаче е
сключила трудов договор с жалбоподателя едва на 12.04.2016 г. По делото не са
събрани доказателства, че през тези периоди при липсата на служебно качество
лицата са били оправомощени по какъвто и да е начин да извършват такива сделки
/напр. може да се касае за злоупотреба с данните на ЕТ с цел ползване на
търговски отстъпки/, за да се приеме, че действията им обвързват жалбоподателя,
или пък че приемането на стоките е извършено в търговския обект на
жалбоподателя.
Тук следва да се посочи, че съдът намира за частично
неоснователно възражението на жалбоподателя в последното съдебно заседание
относно второто допълнително заключение на ССЕ, че в него били отразени
фактури, подписани от П.П. през периоди, когато лицето не е било служител на
ЕТ. От изброените от жалбоподателя 16 фактури в действителност 2 от тях
/посочените в предходния абзац/ са подписани от П.П. в период, когато същата не
е имала сключен трудов договор с жалбоподателя. При преглед на останалите 14
фактури се установява също така, че според заключението на съдебно-графическата
експертиза за следните фактури не е
установено от кого са подписани: фактури №№ *********/20.07.2013 г.,
*********/27.07.2013 г., *********/10.08.2013 г. и *********/19.10.2013 г. на „Табак
логистик груп“ АД, фактури №№ **********/20.06.2013 г., **********/12.12.2013
г. и **********/19.12.2013 г. на „Керпи“ ЕООД, но същите неправилно не са били
изключени от *** и са участвали при определянето на задълженията на
жалбоподателя. В останалата част възражението на последния е неоснователно, тъй
като за фактура № *********/09.01.2013 г. на „Табак логистик груп“ АД и фактура
№ 40179/21.12.2013 г. на „Арте“ ЕООД ***-графолог е установило, че са подписани
лично от А.И., а за фактури №№ **********/25.07.2013 г., **********/30.09.2013
г. и **********/27.11.2013 г. на „Наслада 12“ ЕООД и **********/14.11.2013 г. –
че са подписани от М.К., като съдът установи, че това е станало през периоди,
когато лицето е било работник при жалбоподателя /трудов договор от 01.07.2013
г., прекратен от 01.10.2016 г./
Б. За доказани следва да се приемат и доставките по фактурите, издадени от „Метро кеш енд кери България“ ЕООД. Установено е, че този доставчик е издал на жалбоподателя 28 бр. фактури за ревизирания период, като за повечето от тях ревизиращите органи са приели, че отразяват покупки на стоки за лични нужди с оглед вида и количествата им. Установено е обаче също така, че по 5 от фактурите /издадени на 05.12.2011 г., 04.12.2012 г., 05.12.2013 г., 04.12.2014 г. и 05.12.2015 г. – всички в навечерието на Никулден/ са закупени големи количества шарани – от 130 до 150 кг., т.е. стоките очевидно не са закупувани за лични нужди. Ноторно е обстоятелството, че отношенията между „Метро кеш енд кери България“ ЕООД и неговите клиенти са регламентирани от Общи условия, които клиентът приема, като съгласно тези условия фактическото предаване на стоките по фактурите става на датата на извършване на продажбата, на приносителя на клиентската карта на едноличния търговец, който с плащането на фактурираната стойност потвърждава получаването им. Издадените системни бонове от ИАСУТД са едновременно и фактури по смисъла на чл. 58 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Не е необходимо да се доказва транспортиране от този доставчик, тъй като е общоизвестно, че пазаруването в магазините на „Метро“ е винаги със собствен на купувача превоз. От изложеното следва, че независимо, че фактурите не са подписани от ревизираното лице като получател, то същото като притежател на клиентска карта, чийто номер е посочен в съответните фактури, се е съгласило с Общите условия за пазаруване във веригата, респективно е получило стоките на датата, на която същите са били закупени посредством неговата карта.
В. По отношение на останалите неподписани или
неизвестно от кого подписани /с оглед установеното от СГЕ/ фактури, след анализ
на събраните доказателства при насрещните проверки на доставчиците съдът
намира, че не е доказано получаването на стоките от жалбоподателя, с оглед
следното:
От „Табак
логистик груп-Плевен“ ООД – за почти всички фактури от този доставчик СГЕ е
установила, че са подписани за „приел стоката“ от лица, които са били служители
на жалбоподателя през процесните периоди, т.е. доставките са доказани. За
малкото фактури, които не са подписани от получател или не е установено чий е
положения подпис не са представени други съпътстващи доставките документи –
договори, заявки, приемо-предавателни
протоколи, стокови разписки и пр., които да доказват реално извършени доставки.
След като преобладаващата част от фактурите съдържат подпис на получател, то
явно е наложена такава практика, поради което неподписаните фактури не могат да
бъдат доказателство за предаване на стоките.
От „Детелина ДП“ ЕООД не са представени други
съпровождащи доставките документи относно неподписаните от получател фактури.
От „Табако трейд Плевен“ ООД – всички фактури от този
доставчик не са подписани от получател. Не са представени съпътстващи документи
и доказателства за плащане. В представените разпечатки от GPS системата на превозното средство, с което се твърди
осъществяването на доставките, никъде не фигурира обекта на жалбоподателя.
От „Табак трейдинг партнър“ ООД – по-голямата част
от фактурите на този доставчик не са подписани от получател. За същите не са
представени доказателства за транспорт или други съпътстващи доставките
документи.
От „Бокородо“ ООД – фактическата обстановка е
аналогична на изложената за предходния доставчик.
От „Еко бор“ ЕООД – всички фактури от този доставчик
не са подписани от получател. Не са представени съпътстващи документи и
доказателства за плащане.
От „Арте“ ЕООД – установява се от заключението на
СГЕ, че единствено 6 от декларациите за получаване на стоката, придружаващи
фактурите /последните не са подписани/ не съдържат подпис на получател или не е
ясно чий е положения подпис. С оглед липсата на други доказателства за
предаване на стоките и плащане по съответните 6 фактури, съдът намира за
недоказано извършването на доставки по тях.
От „Грестокомерс” ЕООД не са представени съпътстващи
документи и доказателства за плащане.
От „Инкофудс“ ООД – не са представени
приемо-предавателни и транспортни
документи. Представени са поръчки от клиент, които обаче не са подписани от
съответния клиент. След като преобладаващата част от фактурите съдържат подпис
на получател, то явно е наложена такава практика, поради което неподписаните
фактури, които не са придружени с други доказателства за предаване на стоките,
не могат да бъдат приети като основание за определяне на допълнителни
задължения.
От „Керпи“ ЕООД – от заключението на СГЕ е видно, че
за 5 от фактурите на този доставчик не се установява от кого е положения подпис
за получател, поради което оспорването на жалбоподателя по отношение на тях следва
да се приеме за успешно. Не са представени приемо-предавателни и други
съпровождащи документи за тези 5 фактури, а представените пътни листи от същите
дати са с маршрут „Летница-Плевен“, поради което не представляват доказателство
за осъществен транспорт до обекта на жалбоподателя.
От „Инкозметикс“ АД – не са представени приемо-предавателни и транспортни документи. Представени са
Групови приходни ордери, в които липсват каквито и да е подписи, в т.ч. и от
сочения в тях дистрибутор.
От „Нестле България“ АД – не се установяват
подписани от получателя фактури, издадени от този доставчик. От негова страна е
представен единствено рамков договор за покупко-продажба. Не са представени
съпътстващи документи, за плащане и за транспорт.
От „Ники комерс“ ЕООД – всички фактури от този
доставчик не са подписани от получателя. Не са представени съпътстващи
доставките документи, за плащане и за транспорт.
От „Ив-фудс“ ЕООД – от доставчика са представени
единствено копия на фактурите, които не са подписани от получател. Не са
представени съпътстващи доставките документи, за плащане и за транспорт.
От „Евелин комерс“ ООД – не са представени
доказателства за транспорт или други съпътстващи доставките документи.
От „Памела комерс“ ЕООД – не се установяват
подписани от получателя фактури, издадени от този доставчик. Липсват други
съпровождащи доставките документи. Като доказателства за транспорт са
представени единствено пътни листи, с вписан маршрут „Ловеч – Плевен – Ловеч“,
т.е. същите не могат да бъдат обвързани с осъществен транспорт до обекта на
жалбоподателя, намиращ се в друго населено място.
От „Виста АВТ“ ЕООД – представени са единствено
копия от фактурите, неподписани от получател /подписани са единствено
издадените през 2016 г. фактури/. Не са представени съпътстващи доставките
документи, за плащане и за транспорт.
От „Наслада 12“ ЕООД – почти всички фактури на този
доставчик не са подписани от получател. Липсват други съпровождащи доставките
документи. Като доказателства за транспорт са представени единствено пътни
листи, с вписан маршрут „Плевен – Тетевен“, т.е. същите не могат да бъдат
обвързани с осъществен транспорт до обекта на жалбоподателя.
За да се счита за извършена дадена доставка за
целите на данъчното облагане, е необходимо освен сключването на сделка и
издаването на фактура, да бъде прехвърлена и правото на разпореждане върху
стоката срещу насрещната престация. В конкретния случай предмет на фактурираните
към жалбоподателя доставки са родовоопределени вещи, собствеността върху които
съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД се прехвърля с
индивидуализирането на стоките, чрез определянето им по съгласие между страните
или чрез предаването им. Анализът на съдебната практика показва, че в обратната
ситуация, при претендиране на данъчен кредит, при доказателства от вида на
наличните по делото органите по приходите приемат, че само фактът на издадена
фактура и осчетоводяването й от доставчика не означава реалност на
документираната в нея доставка и изискват представяне на допълнителни
доказателства, установяващи реалност на доставката, включително подробни
счетоводни документи за придобиването на стоките, транспортирането и
съхраняването им, материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика
да извърши доставките и т.н. В случая такива доказателства не са ангажирани.
В хода на ревизията от
жалбоподателя не са представени доказателства за определянето на стоките по
съгласие между доставчиците и него, нито такива за фактическото им предаване на
представител на жалбоподателя, което е обяснимо съобразно твърдяната от него
липса на доставки. Същественото обаче е, че такова определяне или предаване не
се установява и от останалите събрани при ревизията и в съдебното производство
доказателства, вкл. тези представени от търговците, претендиращи да са
извършили продажбите по неподписаните от получателя фактури. Именно
получаването на стоките, фактурирани от цитираните по-горе доставчици е
недоказано в настоящето производство, поради което съдът намира за недоказани
предпоставките за издаването на фактурите, което изключва основателността на
същите. Позоваването от страна на приходните органи единствено на представените
от доставчиците извлечения от счетоводни документи, на констатираното след
извършена служебна проверка в информационната система на НАП и на писмените
обяснения на доставчиците, в които е описан механизма на извършените доставки,
не е достатъчно да се приеме наличието на реално осъществени доставки на стоки.
В хода на ревизията са събрани основно писмени обяснения от управляващите
съответните търговци, без да е извършвана проверка в счетоводството на
доставчиците от страна на данъчните органи, като освен копия от фактурите,
други доказателства, съпътстващи доставките не са ангажирани. В редките случаи,
когато са представени пътни листи, в същите не е посочен адресът, на който се
намира търговския обект на жалбоподателя. Необходимо е да се посочи, че
съществена част от продажбите касаят акцизни стоки или хранителни стоки,
търговията с които изисква съставянето на редица други документи (търговски,
акцизни, санитарни и прочие, каквито не са представени от нито един от
доставчиците), обичайно изисквани от приходната администрация, за да кредитира
получаването на стоки от този вид, което в допълнение аргументира извод за
нереалността на спорните доставки.
При това положение съдът счита, че по делото няма
преки или други доказателства за движението на стоките и предаването им от
доставчиците на получателя. Изводите на приходната администрация за извършени
доставки на стоки от цитираните по-горе доставчици се базират единствено на
издадените от последните фактури, които преценени с останалия доказателствен
материал, не са годни да установят фактическото предаване на стоките като
способ за прехвърляне на собствеността. Извън неподписаните от получателя
фактури не съществува пряко доказателствено средство за осъществяване на
конкретните доставки. Установяването не става по-достоверно с отразяването на
фактурите в счетоводствата на доставчиците и в дневниците им за продажби, тъй
като по хипотеза се възпроизвеждат фактите от първичния счетоводен документ. С характер на индиции, несъвместими с
изискването за пълно доказване, са фактите на множеството на доставчиците,
кадровата и техническата им обезпеченост и принадлежността на стоките към
предлаган от едноличния търговец асортимент, и че наличните при него фактури от
същите доставчици евентуално са били осчетоводени без да бъдат прилагани
приемо-предавателни протоколи, пътни листове, касови бонове и прочие. Съгласно
чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат за верни до
доказване на противното, но с оглед общия принцип за разпределянето на
доказателствената тежест в процеса, отрицателният факт, а именно твърдяното от
търговеца неполучаване на процесните стоки, е следвало да бъде оборен от
ревизиращите органи чрез установяване на съответните положителни факти –
получаване на стоките. Ето защо не следва при оспорване на всички извършени фактически
констатации в тази насока още в хода на ревизията, от приходната администрация
да се размества определената от закона доказателствена тежест относно
установяването на основанията за ревизията по чл. 122 от ДОПК.
Доказателствената тежест за обосноваване наличието на всички факти, сочещи на
укрити от ревизираното лице в качеството му на ЕТ приходи, вкл. на получаването
на спорните стоки, е на ответника. В разглеждания случай тези факти не са
доказани по неподписаните от получателя фактури.
От самото данъчно отчитане на продажби по ЗДДС от
доставчиците не може да се прави непременно извод за действителност на самите
доставки към жалбоподателя, защото е вярно, че по този начин от една страна се
постига неблагоприятен финансов резултат на доставчика (който начислява ДДС и
показва приходи по ЗКПО), но от друга страна се оправдават фактическите липси
на тези стоки при него, които след като са налице така или иначе биха довели до
същия резултат. Нещо повече, съдът счита, че дори е възможно тези стоки да са
продавани от доставчиците, макар и на трети лица, различни от жалбоподателя,
без за това да съставени фактури и да са отразени плащанията (напр. с по-ниска търговска отстъпка, т.е. с
по-голяма печалба), а последващото им
фактуриране към ревизираното лице да цели именно поправка на тези пропуски.
Тези въпроси са извън предмета на настоящото дело, но се сочат само за да се
опровергае косвения извод на ответника за реалността на доставката, базиран
само на факта, че доставчиците са издали фактури, в които са начислили ДДС и
които са включили в дневниците си по ЗДДС.
При така установеното, съдът приема, че не са
осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС към ЕТ „Т.-75 – А.И. К.”
по процесните неотчетени фактури (с изключение на посочените в т. І.А и т. І.Б
от настоящото решение). В хода на производството безспорно е установено
единствено фактурирането на стоките от доставчиците към жалбоподателя и
изготвянето на счетоводни и данъчни регистри, но ответникът не е ангажирал
доказателства за реални доставки, вкл. не са представени обичайно изискваните в
хода на ревизиите от самата приходна администрация доказателства за този факт
като подробни счетоводни документи за придобиването на стоките,
транспортирането и съхраняването им, материално-техническа и кадрова
обезпеченост на доставчика да извърши доставките и пр. Фактическо движение на
стокови и парични потоци не е обективирано и съответно е недоказано за целите
на данъчното облагане. Щом посочените доставки не са извършени, то фактурите за
тях са издадени без основание и като такива не подлежат на осчетоводяване както
при издателя им, така и при техния получател – жалбоподател в настоящето
производство. След като това е така не е възможно и последващото разходване на
стоките от тях чрез облагаеми доставки по ЗДДС и съответни генерирането на
приходи от продажбата им, които да са укрити както твърди приходния орган. Ето
защо неправилно приходната администрация е начислила ДДС за презюмираната им
последваща реализация чрез облагаеми доставки по ЗДДС, както и е увеличила
отчетените разходи с общата стойност на закупените, но незаприходени стоки и
приходите – с укритите такива от последващата им реализация, като е определила
съответно нетно увеличение на данъчната основа за всяка година и в резултат на
това задълженията – предмет на обжалване по ЗДДФЛ, произтичащи конкретно от
тези неотчетени приходи.
Предвид изложеното, неправилно са определени
данъчните задължения по ЗДДС независимо от наличието на обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Същите следва да бъдат преизчислени,
съобразно второто допълнителното заключение на ССЕ, при което са анализирани
данните от подписаните от получател фактури, представени при ревизията, оборотите
от фискалното устройство, и са взети предвид установените надценки, които
жалбоподателят е декларирал. Според настоящия съдебен състав не следва да се
вземат предвид постъпилите плащания по банкова сметка ***, които не са
отчетени, доколкото и самите органи по приходите не са взели предвид тези
плащания при определянето на задълженията на лицето.
Следва да се има предвид, че съгласно Решението на
СЕС от 05 октомври 2016 г. по дело С-576/15, член 2, параграф 1, буква a), член
9, параграф 1, член 14, параграф 1 и членове 73 и 273 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази на чл.122 и
сл. ДОПК, по силата на която, когато в склада на данъчнозадълженото лице
липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не
са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице /каквато фактическа обстановка се установява по настоящото дело относно
подписаните от получател фактури – б.м./, данъчната администрация може да
презюмира, че данъчнозадълженото лице впоследствие е продало посочените стоки
на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки
на базата на фактите, които са известни, в съответствие с правила, които не са
предвидени в посочената директива. След анализ на реализираните от задълженото
лице облагаеми обороти *** е установило, че жалбоподателят e достигнал прага за задължителна регистрация по ЗДДС
към 31.12.2011 г. Следователно с оглед приложимото през периода законодателство
същият е следвало да начислява ДДС от 15.01.2012 г., като основание за това са
разпоредбите на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС /в ред. ДВ, бр. 99 от 2011 г./ вр.
чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Както бе посочено, с оглед липсата на доказателства кога
са отчуждени неосчетоводените стоки, органите по приходите обосновано са
приели, че същите са реализирани до края на отчетния период, през който са
закупени, като не са налице основание да се счита, че същите са продадени на
датата на закупуването им. Съобразно второто допълнително заключение на ССЕ за
данъчните периоди от 15.01.2012 г. до 30.09.2016 г. се дължи допълнително ДДС
общо в размер на 75 866,63 лв. и лихви в размер на 28 764,39 лв. Съдът констатира,
че *** при изчисленията си е неправилно е включило фактури, за които не е
установено от кого са подписани за получател /фактури №№ *********/20.07.2013
г., *********/27.07.2013 г., *********/10.08.2013 г. и *********/19.10.2013 г.
на „Табак логистик груп“ АД, фактури №№ **********/20.06.2013 г.,
**********/12.12.2013 г. и **********/19.12.2013 г. на „Керпи“ ЕООД/, както и
фактури, подписани от служители през периоди, когато лицата не са били наети на
работа / фактури №№ *********/07.09.2013 г. и *********/14.09.2013 г. на „Табак
логистик груп“ АД, подписани за получател от П.П./, което е довело до
определяне на по-голям размер на задълженията за тези данъчни периоди. С оглед
на това съдът намира, че задълженията по ЗДДС за м. 06, 07, 08, 09, 10 и
12.2013 г. следва да бъдат преизчислени,
като бъде елиминирано влиянието на горните фактури, а задълженията за
останалите данъчни периоди следва да останат така, както са изчислени съгласно второто
допълнително заключение на ССЕ. Така за данъчен период м. 06.2013 г. се
установява задължение за ДДС в размер на 1537,86 лв. и лихви – 732,20 лв., за
м. 07.2013 г. – 1937,92 лв. и лихви – 905,96 лв., за м. 08.2013 г. – 2849,75
лв. и лихви – 1307,64 лв., за м. 09.2013 г. – 1167,50 лв. и лихви – 525,97 лв.,
за м. 10.2013 г. – 1147,58 лв. и лихви – 507,10 лв. и за м. 12.2013 г. –
1442,30 лв. и лихви – 612,85 лв.
Освен това, за данъчен период м.10.2016 г. /който е
извън обхвата на ССЕ/ е установено, че жалбоподателят е извършил доставка на
стоки към „АН РО 2016“ ЕООД, за което е издал фактура № 26/09.10.2016 г. на
стойност 4496 лв., както и е отчел и други обороти по ЕКАФП. Предвид
разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС за извършените доставки е начислен ДДС в
размер на 749,68 лв. и лихви в размер на 102,67 лв. Следва да се посочи, че на
практика ДДС е начислен единствено върху отчетения по ЕКАФП оборот на
05.10.2016 г. в размер на 4498,09 лв., а не и върху останалите облагаеми
обороти през този месец, но с оглед забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК за
изменяне на акта във вреда на жалбоподателя, за посочения период РА следва да
се потвърди в този му вид.
В останалата част по ЗДДС РА е незаконосъобразен и
следва да се отмени относно допълнително определените задължения в размер на
16 335,24 лв. и лихви – 5965,86 лв.
ІІ. В частта по ЗДДФЛ:
За ревизираните периоди на жалбоподателя с РА са
установени допълнителни задължения за внасяне за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както следва: за 2011 г. – 630,88 лева; за 2012 г. – 1489,44 лева; за
2013 г. – 1119,75 лева; за 2014 г. – 479,55 лева; за 2015 г. – 1075,55 лева,
върху които суми са начислени съответните лихви.
За да формират допълнителен доход за облагане за
тези години по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са съобразили
приходите, отчетени по ЕКАФП и са приели, че по повод на издадените от
посочените доставчици фактури са реализирани неотчетени приходи от продажбата
на стоките по тях с оглед установената надценка, като при формирането на
размера на тези приходи са съобразени разходите, представляващи данъчните
основи по тези фактури. Посоченото е с оглед идентичните основания по ДОПК за
облагане по аналог в частта по ЗДДС. При формиране на данъчните основи са
приспаднати допълнително установените при ревизията осигурителни вноски.
Съдът вече изложи доводите си относно наличието на
укрити приходи в частта по ЗДДС. Съобразно тях, допълнителните данъчни
задължения на жалбоподателя следва да бъдат определени като се вземат
предвид единствено подписаните от получателя
фактури /лично от жалбоподателя или от лица, които са били негови служители към
съответната дата/, както и фактурите, издадени от „Метро кеш енд кери“ ЕООД. Установява
се, че с оглед реализираните обороти за всички периоди жалбоподателят подлежи
на облагане по реда на ЗДДФЛ съгласно чл. 61и, ал. 2 от ЗМДТ. При съобразяване
с второто допълнително заключение на ССЕ, задълженията на жалбоподателя за
данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ са следните:
За 2011 г. – дължим данък в размер на 689,55 лв.
върху изчислената от *** данъчна основа, като след приспадане на авансово
внесения данък от 114 лв. остава задължение за довнасяне в размер на 575,55 лв.
и лихви – 345,07 лв., като в останалата
част РА следва да бъде отменен.
За 2012 г. - дължим данък в размер на 1411,60 лв.
върху изчислената от ССЕ данъчна основа, като след приспадане на авансово
внесения данък от 114 лв. остава задължение за довнасяне в размер на 1297,60
лв. и лихви – 644,92 лв., като в останалата част РА следва да бъде отменен.
За 2013 г. - дължим данък в размер на 955,36 лв.
върху изчислената от съда данъчна основа /тази по втората допълнителна ССЕ, от
която е елиминирано влиянието на горепосочените общо 9 бр. фактури на „Табак
логистик груп“ АД и „Керпи“ ЕООД, за които не е установено от кого са подписани
или са подписани от П.П. към дати, когато лицето не е било назначено за
работник при жалбоподателя/. Формиран е облагаем доход от 7111,10 лв. като към
приходите отчетени с ЕКАФП /39 395,86 лв./ са прибавени допълнително
установените приходи в размер на 56 646,68 лв., а от тях са извадени
разходите на лицето – отчетна стойност на мат. запаси – 31 373,10 лв., покупна
стойност на стоките по неотчетените фактури – 52 446,08 лв., разходи за
работни заплати – 4052,80 лв., разходи за осигуровки за сметка на работодателя
– 920,46 лв. и разходи за услуги – 139 лв. От облагаемия доход следва да се
приспаднат здравноосигурителните вноски, в т. ч. внесените от лицето 317,14 лв.
и допълнително дължимите – 424,88 лв., при което се получава данъчна основа от
6369,07 лв., върху която се дължи данък в размер на 955,36 лв. След приспадане
на авансово внесения данък от 114 лв. остава задължение за довнасяне в размер
на 841,36 лв. и лихви – 332,68 лв., като
в останалата част РА следва да бъде отменен.
За 2014 г. – дължим данък в размер на 522,70 лв.
върху изчислената от *** данъчна основа, като след приспадане на авансово
внесения данък от 114 лв. остава задължение за довнасяне в размер на 408,70 лв.
и лихви – 120,08 лв., като в останалата част РА следва да бъде отменен.
За 2015 г. - дължим данък в размер на 971,18 лв.
върху изчислената от *** данъчна основа, като след приспадане на авансово
внесения данък от 114 лв. остава задължение за довнасяне в размер на 857,18 лв.
и лихви – 164,56 лв., като в останалата част РА следва да бъде отменен.
ІІІ. В частта относно КСО и ЗЗО:
За всички ревизирани периоди жалбоподателят в
качеството си на ЕТ е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3 т. 2
от КСО. С РА са установени допълнителни задължения за здравноосигурителни
вноски за периода 2011 г. – 2015 г. /като е установено, че А.И. е пенсионер и
не дължи вноски за фонд „Пенсии“/. Констатирано е, че за всички тези периоди
вследствие на извършените увеличения на финансовия резултат с неотчетените
приходи от продажба на стоки е установен осигурителен доход на ревизираното
лице като ЕТ, който е по-висок от декларирания от лицето и надхвърля минималния
осигурителен доход за съответната година. Предвид това, при определянето на
окончателния осигурителен доход органите по приходите са определили годишни
изравнителни ЗОВ на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО върху разликата между
установения доход от дейността като ЕТ и осигурителния доход, върху който са
внасяни авансови ЗОВ.
Настоящият състав намира,
че осигурителните вноски и начислените върху тях лихви са неправилно
определени, доколкото в хода на настоящото производство се установи, че
облагаемият, а и осигурителният доход на лицето не следва да се увеличава със
сумата на неотчетените приходи от продажба на стоки по фактури, за които не е
доказано, че са подписани от жалбоподателя или негов служител, издадени от
доставчиците по т. І.В от настоящото решение, тъй като не са налице доставки по
процесните фактури и приходи от тях. В този смисъл върху сумите, произтичащи от
тези фактури и формиращи осигурителен доход в РА не следва да се начисляват ЗОВ
и РА в тази си част следва да се отмени. От друга страна, след като правилно е
увеличен облагаемият доход на лицето със стойността на укритите приходи от
продажба на стоки, по фактурите от доставчици в т. І.А и І.Б от настоящото
решение /тъй като в хода на ревизионното и в съдебното производство е
установено, че са укрити тези приходи и те са от трудова дейност/, то същите
следва да участват в осигурителния доход на лицето, поради което за тях се
дължат съответните ЗОВ. Предвид изложеното, оставащите от жалбоподателя за
довнасяне годишни изравнителни вноски по ЗЗО след приспадане на внесените от
лицето вноски, следва да бъдат определени съобразно изчисленията на ССЕ и
преизчисленият от съда облагаем доход за 2013 г., както следва: за 2011 г. – 191,50
лв. и лихви – 114,81 лв.; за 2012 г. – 747,41 лв. и лихви – 371,47 лв., за 2013
г. – 424,88 лв. и лихви – 168 лв., за 2014 г. – 159,69 лв. и лихви – 46,92 лв.
и за 2015 г. – 409,40 лв. и лихви – 78,60 лв. РА следва да се отмени в
останалата част.
При този изход на
делото са основателни исканията и на двете страни за
присъждане на разноски. Претендираните в списъка по чл. 80 от ГПК и доказани от
жалбоподателя разноски възлизат на 5150 лв. /държавна такса от 50 лв.,
адвокатско възнаграждение от 3900 лв. и депозити за експертизи – 1200 лв./, при
което съобразно уважената част от жалбата следва да му се присъдят разноски в
размер на 899,17 лв. Дължимото съгласно чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК в
полза на администрацията юрисконсултско възнаграждение върху материалния
интерес възлиза на 3905,65 лв., при което с оглед отхвърлената част на жалбата
в полза на Дирекция
„Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Търново, на основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК следва да се заплатят разноски общо в размер на 3223,74 лв.
По изложените съображения
и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В.И., с адрес ***
против Ревизионен акт (РА) № Р-04000417007213-091-001/22.03.2018 г. на органи по приходите при ТД на
НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 116/18.06.2018 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при
ЦУ на НАП, в следните части:
1.
По ЗДДС, в която е начислен допълнително ДДС общо в размер на 76 454,03 лв. и
лихви – 28 792,58 лв., както следва: за м. 01.2012 г. - 141,25 лв. и лихви - 87,71, за м. 02.2012
г. - 1043,98 лв. и лихви - 639,75
лв., за м. 03.2012 г. – 1075,18 лв. и лихви
- 649,47 лв., за м. 04.2012 г. - 1889,03 лв. и лихви - 1125,12 лв., за м. 05.2012 г. - 2149,56 лв. и лихви - 1261,52 лв., за м. 06.2012
г. - 2234,89 лв. и лихви - 1292,69
лв., за м. 07.2012 г. - 2618,38 лв. и лихви
- 1491,60 лв., за м. 08.2012 г. - 2221,70 лв. и лихви - 1246,19
лв., за м. 09.2012 г. - 1112,68 лв. и лихви
- 614,70 лв., за м. 10.2012 г. - 848,37 лв. и лихви - 461,26
лв., за м. 11.2012 г. - 547,44 лв. и лихви
- 293,01 лв., за м. 12.2012 г. - 713,55 лв. и лихви - 375,71
лв., за м. 01.2013 г. - 520,33 лв. и лихви
- 269,48 лв., за м. 02.2013 г. - 647,54 лв. и лихви - 330,31
лв., за м. 03.2013 г. - 928,39 лв. и лихви
- 465,56 лв., за м. 04.2013 г. - 1270,88 лв. и лихви - 626,68 лв., за м. 05.2013 г. - 1436,04 лв. и лихви - 695,72 лв., за м. 06.2013
г. - 1537,86 лв. и лихви - 732,20 лв., за м. 07.2013 г. - 1937,92 лв. и лихви
- 905,96 лв., за м.08.2013 г. - 2849,75 лв. и лихви - 1307,64 лв., за м.09.2013
г. - 1167,50 лв. и лихви - 525,97 лв., за м.10.2013 г. - 1147,58 лв. и лихви - 507,10 лв., за м.11.2013
г. - 1121,01 лв. и лихви - 486 лв., за м.12.2013 г. - 1442,30 лв. и лихви
- 612,85 лв., за м. 01.2014 г. - 526 лв. и лихви - 218,96
лв., за м. 02.2014 г. - 711,54 лв. и лихви - 290,66 лв., за м.
03.2014 г. - 763,57 лв. и лихви
- 305,32 лв., за м. 04.2014 г. - 707,84 лв. и лихви - 277,13 лв., за м.
05.2014 г. - 922,35 лв. и лихви
- 353,16 лв., за м. 06.2014 г. – 1260,57 лв.
и лихви – 472,13 лв., за м.
07.2014 г. – 1048,03 лв. и лихви – 383,47 лв., за м.08.2014 г. - 1400,21 лв. и лихви
- 500,24 лв., за м.09.2014 г. - 1507,33 лв. и лихви - 525,91 лв., за м.10.2014 г. - 890,21 лв. и лихви - 302,91 лв., за
м.11.2014 г. - 880,30 лв. и лихви
- 292,18 лв., за м.12.2014 г. - 1396,12 лв. и лихви
- 451,34 лв., за м. 01.2015 г. - 942,04 лв. и лихви
- 296,42 лв., за м. 02.2015 г. - 813,93 лв. и лихви - 249,77 лв., за м.
03.2015 г. - 983,12 лв. и лихви
- 293,21 лв., за м. 04.2015 г. - 1434,62 лв. и лихви - 415,91 лв., за м.
05.2015 г. - 1985,15 лв. и лихви
- 558,39 лв., за м. 06.2015 г. - 2168,99 лв. и лихви – 592 лв., за м.
07.2015 г. - 2923,12 лв. и лихви
- 772,62 лв., за м.08.2015 г. - 4198,24 лв. и лихви - 1073,43
лв., за м.09.2015 г. - 2199,91 лв. и лихви
- 544,12 лв., за м.10.2015 г. - 1642,95 лв. и лихви - 392,19 лв., за
м.11.2015 г. - 1085,37 лв. и лихви
- 250,03 лв., за м.12.2015 г. - 810,29 лв. и лихви
- 179,67 лв., за м. 01.2016 г. - 479,21 лв. и лихви - 102,13 лв., за м. 02.2016 г. - 375,15 лв. и лихви - 76,92 лв., за м.
03.2016 г. - 831,79 лв. и лихви
- 163,39 лв., за м. 04.2016 г. – 1035,27 лв. и лихви - 194,72 лв., за м.
05.2016 г. - 867,20 лв. и лихви
- 155,63 лв., за м. 06.2016 г. - 1359,14 лв. и лихви - 232,58 лв., за м.
07.2016 г. - 1899,90 лв. и лихви
- 308,76 лв., за м.08.2016 г. - 1939,34 лв. и лихви
- 298,47 лв., за м.09.2016 г. - 1112,51 лв. и лихви - 161,94 лв., за м.10.2016
г. – 749,68 лв. и лихви – 102,67 лв.
2.
По ЗДДФЛ, в която е определен за внасяне данък по чл. 48, ал. 2 от същия закон общо
в размер на 3980,39 лв. и лихви – 1607,31 лв., както следва: за 2011 г. в
размер на 575,55 лв. и лихви – 345,07 лв., за 2012 г. в размер на 1297,60 лв. и
лихви – 644,92 лв., за 2013 г. в размер на 841,36 лв. и лихви – 332,68 лв., за
2014 г. в размер на 408,70 лв. и лихви – 120,08 лв. и за 2015 г. в размер на 857,18
лв. и лихви – 164,56 лв.
3.
По ЗЗО, в която са определени допълнителни осигурителни вноски общо в размер на
1932,88 лв. и лихви – 779,80 лв., както следва: за 2011 г. в размер на 191,50
лв. и лихви – 114,81 лв., за 2012 г. в размер на 747,41 лв. и лихви – 371,47 лв.,
за 2013 г. в размер на 424,88 лв. и лихви – 168 лв., за 2014 г. в размер на 159,69
лв. и лихви – 46,92 лв. и за 2015 г. в размер на 409,40 лв. и лихви – 78,60 лв.
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-04000417007213-091-001/22.03.2018 г. на органи по приходите при ТД на
НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 116/18.06.2018 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при
ЦУ на НАП, в останалите обжалвани части, в които по ЗДДС за данъчни периоди от 15.11.2011
г. до 30.09.2016 г. е допълнително начислен ДДС в размер на 16 335,24 лв. и
лихви – 5965,86 лв., по ЗДДФЛ за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. е
определен за внасяне данък по чл. 48, ал. 2 от същия закон в размер на 814,78
лв. и лихви – 300,42 лв., и по ЗЗО за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015
г. са определени допълнителни задължения за здравноосигурителни вноски в размер
на 366,37 лв. и лихви – 235,57 лв.
ОСЪЖДА А.В.И., с адрес ***, ЕГН **********, да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП разноски по делото в
размер на 3223,74
лв лв. /три хиляди двеста двадесет и три лева и седемдесет и четири
стотинки/.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати
на
А.В.И., с
адрес ***, ЕГН **********, разноски
по делото в размер на 899,17 лв. /осемстотин деветдесет и девет лева и седемнадесет
стотинки/.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: