РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Кюстендил, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20211520201401 по описа за 2021 година
В. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес в ***************, е подал жалба
против наказателно постановление № 42-0002705/28.10.2021г., издадено от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
гр.София, с което по т.1 от постановлението му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.105. ал.1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтПр), а по т.2 – административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и недоказаност на
нарушението. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вменените му
нарушения. В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата,
като моли за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебно
заседание, но в придружително писмо с вх. № 5349 от 03.12.2021г., ведно с
което жалбата е депозирана в съда, изразява становище за неоснователност на
същата и предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
1
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при
условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На 21.09.2021 година, около 07:35 часа в гр. Кюстендил, ул. „Ефрем
Каранов“, пред ОУ „Паисий Хилендарски“ в посока към ул. „Гоце Делчев“, е
направена проверка на жалбоподателя, в качеството му на водач на автобус
Форт Транзит с рег. № *********, собственост на превозвача, извършващ
специализиран превоз на деца/ ученици с лиценз за превоз на пътници на
територията на Република България № 03746, валиден до 05.08.2028г. по
маршрут от с.Слокощица до гр. Кюстендил, видно от пътен лист № 208891 от
21.09.2021г., като е извърши два броя нарушения, изразяващи се в
непредставяне на контролна проверка в срок от 2 години от предишната
такава на аналоговия тахограф, с който автобусът е оборудван, като
същевременно е установено от проверяващите, че водачът е без контролен
талон към свидетелството си за управление на МПС.
Тъй като нарушението е установено на място, на жалбоподателя е
съставен АУАН № 297154 на 21.09.2021г., серия А-2012 от проверяващите Г.
Л. Н. – актосъставител, изпълняващ длъжността инспектор при РД
„Автомобилна администрация“ – София и Р. Б. АНГ. – свидетел при
установяване на нарушението и съставянето на акта, с който е започнато
административнонаказателно производство срещу водача на автобуса.
Актосъставителят дал правна квалификация на нарушението – чл. 23, § 1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4
февруари 2014 година, във връзка с чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по
пътищата. АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на актуваното лице в
деня на съставянето му, като не са отразени възражения в него.
Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган е
приел, че жалбоподателят е нарушил чл. 23, § 1 от Регламент (ЕС) №
165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година,
във връзка с чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, поради
което за нарушението по т.1 от постановлението е наложено на В. В. ИВ.,
ЕГН **********, с адрес в **************, административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.105. ал.1 от ЗАвтПр, а за
нарушението по т.2 – административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева
на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. В атакуваното НП е възпроизведена
2
фактическа обстановка, идентична с тази по акта. Обоснован е извод за
извършено нарушение, на което е дадена аналогична правна квалификация,
дадена в акта. Наказателното постановление е връчено на наказаното лице
лично на 15.11.2021г., видно от попълнената разписка в постановлението.
В хода на съдебното следствие свидетелите на наказващия орган
поддържат изложеното в акта. По настоящото съдебно производство, в
качеството на свидетел е разпитан актосъставителя Н.. В показанията си пред
съда, същия пресъздава констатациите отразени в АУАН. Свидетелят К. също
поддържа описаното в акта, като не дава подробности.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При преценена по същество, настоящият съдебен състав намира жалбата за
частично основателна по следните съображения:
Административнонаказателното производство е протекло и завършило при
спазване на сроковете по чл. 34 и чл. 52 от ЗАНН. Актът и НП са съставени от
оправомощени за това лица.
Разпоредбата на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр задължава водачите, извършващи
превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които
самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима
максимална маса над 3,5 тона, да спазват изискванията на Регламент (ЕС)
№165/14г. на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.
относно тахографите в автомобилния транспорт.
По силата на т.1 на посочената разпоредба от ЗАвПр при превозите на
пътници и товари с такива автомобили намира приложение и Регламент (ЕО)
№ 561/2006 на европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт. Нормата на чл.23, §1 от Регламент (ЕС) №165/14г.
установява изискване тахографите да се подлагат на редовни технически
прегледи от одобрени сервизи, като конкретизира, че редовните технически
прегледи се извършват най-малко веднъж на всеки две години. В настоящия
случай, проверяващите лично са възприели обстоятелството, че
3
жалбоподателят е управлявал процесния товарен автомобил, т.е. е имал
качеството на „водач“, като понятието е дефинирано в чл.4, б. „в“ от
Регламент (ЕО) № 561/2006, според който такова е всяко лице, което
управлява превозно средство дори за кратък период от време или което се
намира на борда на превозното средство като част от неговите задължения да
бъде на разположение за управление при нужда. По делото обаче не се
установява, че превозното средство, което наказания водач е управлявал,
попада в обхвата на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр и съответно би следвало да се
прилагат разпоредбите на Регламент (ЕС) №165/14г. и Регламент (ЕО) №
561/2006. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже всички
относими към постановеното наказание факти и обстоятелства. От
приложените по делото доказателства не се установява, че превозното
средство е било с допустима максимална маса над 3,5 тона, с оглед на което
не може да се направи обоснован извод, че е задължително спазването на
изискванията на чл.23 §1, изр.2 от Регламент (ЕС) №165/14г., която е
посочена за нарушена в АУАН и НП.
От друга страна, дори и да се приеме, че превозното средство е било с
допустима максимална маса над 3,5 тона и съответно се прилагат
разпоредбите на Регламент (ЕС) №165/14г. и Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета, отново не може да се направи извод за
задължение за монтиране и използване на тахограф. Както жалбоподателят
посочва в своята жалба, в чл.26 от Заключителните разпоредби на Регламент
(ЕО) № 561 от 2006г. на Европейския парламент и на Съвета е посочено, че
записващо устройство се монтира и използва в превозни средства, които са
регистрирани в държава-членка и които се използват за автомобилен превоз
на пътници или товари, с изключение на превозните средства, посочени в
член 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006. Превозните средства, посочени в член
16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006, и превозните средства, които
са изключени от обхвата на Регламент (ЕИО) № 3820/85, но които не са
изключени от обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006, се съобразяват с това
изискване до 31 декември 2007г. След посочената дата всички превозни
средства, отговарящи на изискванията, следва да се движат на територията на
ЕС със записващи устройства. Изключение е налице в чл.3, б „а“ от
Регламент (ЕО) № 561/2006, съгласно който разпоредбите на регламента не се
прилагат към автомобилен превоз с превозни средства, използвани по
4
редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50
километра. Съгласно представения препис от пътен лист № 208891 от
21.09.2021г., с който се изпълнява специализирания превоз по маршрутното
разписание, не може да се установи дължината на маршрута, съответно дали е
повече от 50 километра.
Предвид посоченото, нарушението на чл.23, §1 от Регламент (ЕС) № 165/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година, въз основа
на което на основание чл.105. ал.1 от ЗАвтПр е наложено на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, остана недоказано.
По отношение на наложеното административно наказание „глоба“ в
размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП издаденото НП следва да бъде
потвърдено. Безспорно се установи от събраните по делото доказателства
(най-вече чрез свидетелските показания на свидетеля по АУАН), че при
извършената проверка на жалбоподателя на 21.09.2021 г., същият не е
представил контролен талон за проверка към свидетелството за управление на
МПС при поискване от контролните органи, с оглед на което съдът намира,
че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
поради което същият следва да понесе предвидената
административнонаказателна отговорност. Размерът на наложеното на
жалбоподателя наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в
пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира,
че следва да потвърди атакуваното НП в тази му част, като законосъобразно и
обосновано.
Поради изложените по-горе съображения настоящата инстанция
намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно в частта, с която на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева и като такова следва да бъде отменено, а в останалата си част –
потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 42-0002705/28.10.2021г.,
5
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - гр.София, в частта, с която на В. В. ИВ., ЕГН **********, с
адрес в **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200,00 лева на основание чл.105. ал.1 от ЗАвтПр за нарушение на чл.23, §1
от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4
февруари 2014 година.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-
0002705/28.10.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - гр.София, в частта, с която на В. В. ИВ., ЕГН
**********, с адрес в **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от
ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6